КАК В МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ ПОСРЕЩАХМЕ
ВОЕНЕН МИНИСТЪР ...
Докато бях в първи и втори курс на Морското училище, колкото пъти трябваше да се сформира почетна рота от курсанти по някакъв повод, винаги изпращаха нашата рота. Бяхме последният випуск, в който всички курсанти, независимо от специалността, по която се обучаваха, и от това, в кой флот после ще служат - беше нашата рота. Като махнеш дежурните - дневални и караул, от четирите ни взвода, винаги можеха да се подберат 90 човека, а това спокойно прави 3 взвода по 30 човека. Ето ти, че почетната рота е готова. И още нещо много важно. Командир на всички ни бе бай Насьо. Нямаше по-голям строевак сред офицерите от капитан І ранг Насков. А и гласът му можеше да накара да се изопне и най-заспалия сред нас. Абе, човека си вършеше работата не само с разбиране, но и с мерак. Пък и умееше да ни накара да се стегнем и да дадем при нужда всичко от себе си за доброто ни представяне.
Беше през ранната пролет на 1962 година, когато вдигнаха нашия випуск по общ сбор да се строим на плаца с парадна униформа и с личното оръжие. Без противогази. Капитан Насков ни накара да се построим в колона по един по височина. Огледа ни с око, размести тези от нас, които не бяха преценили (а и запомнили) кой зад кого е, после ни застави да се преброим по десетки и така бяха сформирани трите взвода на почетната рота. После ни огледа критично, заповяда на неколцина, които му се сториха небръснати, до една минута да се върнат обратно обръснати. След няколко минавания в тържествен марш (за повече тренировки нямаше време), дойдоха колите, с които заминахме за летището. Казано ни бе, че ще посрещаме унгарския военен министър. Времето бе облачно, духаше доста силен студен вятър от североизток и направо те бръснеше.
На летището към нас се присъедини и духовата музика на флота. Тук беше и образцовият комендант на гарнизона - Гевеза. Едва се строихме - музиката, до нея знамето на училището и след това редиците на взводовете и до тях взводните офицери. Бяхме захапали панделките на баретите си, а ония, които закъсняха да сторят това, гонеха своите барети, които вятърът търкаляше към пистата.
Насков оглеждаше за последно строя. Ако някои обувки не му се виждаха достатъчно лъснати, веднага даваше собствената си четка, за да се приведат в нужния вид. И в този момент се разбра, че самолетът няма да може да кацне на Варненското летище и е
ВОЕНЕН МИНИСТЪР ...
Докато бях в първи и втори курс на Морското училище, колкото пъти трябваше да се сформира почетна рота от курсанти по някакъв повод, винаги изпращаха нашата рота. Бяхме последният випуск, в който всички курсанти, независимо от специалността, по която се обучаваха, и от това, в кой флот после ще служат - беше нашата рота. Като махнеш дежурните - дневални и караул, от четирите ни взвода, винаги можеха да се подберат 90 човека, а това спокойно прави 3 взвода по 30 човека. Ето ти, че почетната рота е готова. И още нещо много важно. Командир на всички ни бе бай Насьо. Нямаше по-голям строевак сред офицерите от капитан І ранг Насков. А и гласът му можеше да накара да се изопне и най-заспалия сред нас. Абе, човека си вършеше работата не само с разбиране, но и с мерак. Пък и умееше да ни накара да се стегнем и да дадем при нужда всичко от себе си за доброто ни представяне.
Беше през ранната пролет на 1962 година, когато вдигнаха нашия випуск по общ сбор да се строим на плаца с парадна униформа и с личното оръжие. Без противогази. Капитан Насков ни накара да се построим в колона по един по височина. Огледа ни с око, размести тези от нас, които не бяха преценили (а и запомнили) кой зад кого е, после ни застави да се преброим по десетки и така бяха сформирани трите взвода на почетната рота. После ни огледа критично, заповяда на неколцина, които му се сториха небръснати, до една минута да се върнат обратно обръснати. След няколко минавания в тържествен марш (за повече тренировки нямаше време), дойдоха колите, с които заминахме за летището. Казано ни бе, че ще посрещаме унгарския военен министър. Времето бе облачно, духаше доста силен студен вятър от североизток и направо те бръснеше.
На летището към нас се присъедини и духовата музика на флота. Тук беше и образцовият комендант на гарнизона - Гевеза. Едва се строихме - музиката, до нея знамето на училището и след това редиците на взводовете и до тях взводните офицери. Бяхме захапали панделките на баретите си, а ония, които закъсняха да сторят това, гонеха своите барети, които вятърът търкаляше към пистата.
Насков оглеждаше за последно строя. Ако някои обувки не му се виждаха достатъчно лъснати, веднага даваше собствената си четка, за да се приведат в нужния вид. И в този момент се разбра, че самолетът няма да може да кацне на Варненското летище и е
Случката, описана в този разказ, става по времето, когато командващ ВМФ е адмирал Иван Добрев (на снимката - в ляво, с пагони на контраадмирал). Понякога той води своите гости и в родното си Кичево, в случая - на Трифон Зарезан. Гостът е съветски контраадмирал. Снимката ни е предоставена от моряка Светослав Илиев Стойков и е от неговия семеен архив.
Най-често посрещаният от курсантите в цялата история на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” български военен министър е армейски генерал Добри Джуров, изпълнявал тази длъжност от 17 март 1962 г. до 22 септември 1990 г. На снимката той е на борда на учебния ветроход „Калиакра”, а в дясно от него са капитан І ранг Атанас Гюмюшев - заместник-началник на политотдела на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, к.д.п. Атанас Йонков - главен директор на Параходство „Български морски флот” (земляк на армейски генерал Добри Джуров), контраадмирал Стефан Дамянов - заместник-командващ ВМФ.
Почетен караул пред Военноморския музей, 22 март 2016 г. Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
Представителният духов оркестър на ВМС пред Военноморския музей, 22 март 2016 г. Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
отклонен към военното летище в Балчик. Последва заповед да се качваме по колите. По точно, кой в която успее. Качихме се кой където успя. В нашата кола бе знамето на училището и няколко от музикантите. Сред тях един държеше топуза на големия барабан. Колите бяха закрити с брезент. Знамето нямаше как да се държи изправено и за това бе положено легнало на пода между двете седалки, разположени по страните на колата.
Варна още нямаше обиколен път и при преминаването през града колоната ни се накъса. Тръгнахме по горния път през Оброчище. След него започва дългият баир към Балчик. И тук стана нещо непредвидено и неочаквано. Моторът на старото ни возило загря и скоро от него през гарнитурата на главата почна да тече вода и да се вдига пара. Няма как, колата спря и остана там. Не помня кой от офицерите беше в кабината, защото нямаше и как да видя кой е с нас, когато се качвахме. Предполагам, че колата не е имала радио, за да предупредят за аварията. Мобилните апарати капиталистите не бяха ги измислили още. И така ние останахме насред пътя. Наложи ни се доста да чакаме, докато дойде кола за нас. Слизахме от колата да пуснем по някоя вода, пушачите да дръпнат по една цигара. Вече не си спомням дали се прехвърлихме на връщащите се коли, или на връщане те минаха по долния път, а нас ни върна друга, но това не променя нещата и е без значение. По-важното е какво е станало на летището и как са се справили там без нас.
Когато колите с останалите музиканти и два взвода курсанти пристигат на летището, самолетът вече захожда за кацане. Бай Насьо успява да строи остатъците от ротата и някак си да оформи строя. Няма значение, че знамето го няма. В този момент диригентът на оркестъра разбира, че няма с какво да удрят тъпана. А марш без тъпан - ега ти марша! И тук на помощ идва старият препатил строевак. Капитан Насков дава четката си за обувки в ръцете на тъпанджията и оркестърът успява навреме да засвири срещния марш. Тъпанът гърми, а тъпанджията е наврял четката в ръкава си и удря с края й. Положението е спасено. Честа на флота и на командващия флота, както и тази на Гевеза, спасена. Пък при този силен вятър, на гостите и придружаващите ги лица, едва ли им се е искало да останат дълго на пистата. Да се задържиш на едно място се е искало усилие. Добре, че самолетът се е приземил безаварийно.
На другия ден , когато Министърът на отбраната на братска Унгария ще направи посещение на Военноморския музей, движението по булевард „Червеноармейски“ (днес „Приморски”) бе отцепено. В пълен състав е строен Духовият оркестър на Флота, до него гордо се вее знамето на Морското училище и следват стройните редици на наша милост. Команди, музиката гърми срещен марш, вземаме „за почест”, следват химните на двете страни и всичко е както си му е реда.
Та такива работи. Понякога и една четка за обувки може да спаси честа на Флота. Днес 54 години по-късно, все още има Флотски духов оркестър. Само дето (почти) няма Флот, пък и от цялото Морско училище, сега едва ли ще се съберат и 30 курсанти от един випуск, за да направят един представителен взвод ...
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ
Варна още нямаше обиколен път и при преминаването през града колоната ни се накъса. Тръгнахме по горния път през Оброчище. След него започва дългият баир към Балчик. И тук стана нещо непредвидено и неочаквано. Моторът на старото ни возило загря и скоро от него през гарнитурата на главата почна да тече вода и да се вдига пара. Няма как, колата спря и остана там. Не помня кой от офицерите беше в кабината, защото нямаше и как да видя кой е с нас, когато се качвахме. Предполагам, че колата не е имала радио, за да предупредят за аварията. Мобилните апарати капиталистите не бяха ги измислили още. И така ние останахме насред пътя. Наложи ни се доста да чакаме, докато дойде кола за нас. Слизахме от колата да пуснем по някоя вода, пушачите да дръпнат по една цигара. Вече не си спомням дали се прехвърлихме на връщащите се коли, или на връщане те минаха по долния път, а нас ни върна друга, но това не променя нещата и е без значение. По-важното е какво е станало на летището и как са се справили там без нас.
Когато колите с останалите музиканти и два взвода курсанти пристигат на летището, самолетът вече захожда за кацане. Бай Насьо успява да строи остатъците от ротата и някак си да оформи строя. Няма значение, че знамето го няма. В този момент диригентът на оркестъра разбира, че няма с какво да удрят тъпана. А марш без тъпан - ега ти марша! И тук на помощ идва старият препатил строевак. Капитан Насков дава четката си за обувки в ръцете на тъпанджията и оркестърът успява навреме да засвири срещния марш. Тъпанът гърми, а тъпанджията е наврял четката в ръкава си и удря с края й. Положението е спасено. Честа на флота и на командващия флота, както и тази на Гевеза, спасена. Пък при този силен вятър, на гостите и придружаващите ги лица, едва ли им се е искало да останат дълго на пистата. Да се задържиш на едно място се е искало усилие. Добре, че самолетът се е приземил безаварийно.
На другия ден , когато Министърът на отбраната на братска Унгария ще направи посещение на Военноморския музей, движението по булевард „Червеноармейски“ (днес „Приморски”) бе отцепено. В пълен състав е строен Духовият оркестър на Флота, до него гордо се вее знамето на Морското училище и следват стройните редици на наша милост. Команди, музиката гърми срещен марш, вземаме „за почест”, следват химните на двете страни и всичко е както си му е реда.
Та такива работи. Понякога и една четка за обувки може да спаси честа на Флота. Днес 54 години по-късно, все още има Флотски духов оркестър. Само дето (почти) няма Флот, пък и от цялото Морско училище, сега едва ли ще се съберат и 30 курсанти от един випуск, за да направят един представителен взвод ...
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ