О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
ЛЕГЕНДИ ИЛИ ИЗМИСЛИЦИ (СЛУЧКИ ОТ НАШАТА
ВОЕННОМОРСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПРЕДИ 1989 Г.)
Повече от четиридесет години бях съпричастен към живота и историята на Военноморския флот. На 14 години постъпих за четири години във военизираното Нахимовско училище, служих една година като матрос радист на „Пясъка” и Свързочния полк на ВМС. При втори опит постъпих във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” за корабен механик, а го завърших като „навигатор за ВМС”.
Последва офицерската ми служба като командир на торпеден катер, петгодишен курс във Военната академия с квалификация - „инженер по експлоатацията и ремонта на свързочна техника”, служба като дивизионен свързочник, преподавател и зам. началник по учебната и строевата част на Мичманското училище и преподавател - методист в учебния отдел на ВВМУ...
Пълният текст на тези няколко разказа на о.з. капитан І ранг Божидар Недялков (в PDF-формат)
ВОЕННОМОРСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПРЕДИ 1989 Г.)
Повече от четиридесет години бях съпричастен към живота и историята на Военноморския флот. На 14 години постъпих за четири години във военизираното Нахимовско училище, служих една година като матрос радист на „Пясъка” и Свързочния полк на ВМС. При втори опит постъпих във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” за корабен механик, а го завърших като „навигатор за ВМС”.
Последва офицерската ми служба като командир на торпеден катер, петгодишен курс във Военната академия с квалификация - „инженер по експлоатацията и ремонта на свързочна техника”, служба като дивизионен свързочник, преподавател и зам. началник по учебната и строевата част на Мичманското училище и преподавател - методист в учебния отдел на ВВМУ...
Пълният текст на тези няколко разказа на о.з. капитан І ранг Божидар Недялков (в PDF-формат)
Авторът като командир на торпеден катер проект 123К. Снимката е от личния му архив.
Представих се на капитан ІІІ ранг Русков и го уверих, че съм достатъчно опитен в предстоящата дейност. Пошегувах се, че не съм ловил торпеда с капитан І ранг.
- Командир, моля Ви да бъдем внимателни. В предните стрелби удавихме 4 торпеда. Затова изпратиха мене. Всичко е на моя отговорност.
- Бъдете спокоен! Аз торпедо не съм изпускал и не съм губил! Какви са сигналите? Ние, като стреляме, даваме сигнал с червена ракета от пистолет?
- Плаваме зад подводницата, която е под перископ. Когато стреля подводницата си скрива перископа. След това ние преследваме торпедото, а тя ще излезе на повърхността.
- Всичко ми е ясно. Да започваме стрелбата!
Времето беше тихо и спокойно. Беше ми много приятно да плавам с този чудесен офицер и човек. Чаровен, леко усмихнат, той предразполагаше събеседниците с поведение си и много доброто възпитание. Капитан Русков седна на свободната лява седалка на мостика и потеглихме в килватер на перископа. След минутки перископът изчезна.
- Залп! Внимавайте!
Дадох „стоп” на катера в очакване да открия торпедната следа от въздушни мехурчета. Следа нямаше. Въздухът бълбукаше на мястото, където беше изстреляно торпедото стана доста голям харман от въздушни балончета и мътна вода.
- Командир, давай ще изпуснем торпедото! - започна да нервничи капитан Русков.
- Торпедото е долу пред нас. Няма следа, която да следвам. Боцман! Подгответе вехата за поставяне на носа!
- Слушам да подготвя веха на наса! По места за поставяне на сигнална веха!
Вехата с котва и стоманена проволка беше подготвена на носа на катера. Приближих катера към хармана, без да влизам в него, и дадох команда за вехата. Веднага се изтеглих назад, защото поведението на торпедото беше необяснимо.
Капитан Русков беше спокоен човек, но започна да нервничи.
- Не постави вехата точно в центъра на хармана! Нека да пуснем още една веха, но точно в центъра!
- Водолазът ще се ориентира по вехата и лесно ще го намери. Дълбочината е голяма и няма гаранция, че където излиза въздухът, там е и торпедото. Може да има течение. Може торпедото да изплава. Опасно е да сме близо до хармана.
- Щом не искаш, прехвърли ме на водолазния катер!
Речено, сторено. За секунди приближих водолазния катер и прехвърлянето стана. Началникът на щаба (НЩ) веднага организира поставянето на втора веха. Искаше тя да бъде точно в центъра на хармана. Водолазният катер подходи няколко пъти, но той все не беше доволен. Тъкмо се бяха оттеглили за ново подхождане когато стана най-неочакваното събитие.
Внезапно учебното торпедо изскочи право нагоре от бълбукащия кръг и се извиси с шест метровата си дължина. Мерна се като балистична ракета над водата до винтовете в цялото си стоманено великолепие. Високо, високо блестеше красиво оцветената на бели и червени ивици практическа бойна част. След това пльосна във водата настрани и в пълен ход пое в посока към брега. Нямаше време да вземем НЩ на подводничарите от водолазния катер. Незабавно се втурнахме по следата на торпедото, за да не го загубим. Преследването беше кратко, защото торпедото беше изразходвало ресурсите си в борбата с тинята на морското дъно. Хидростатният прибор беше го насочил към повърхността и затова то изскочи така впечатляващо от морето. В края на хода си торпедото изплава на повърхността и застана отвесно на едно място. Приближихме торпедото и дадох командата:
- По места за улавяне на торпедото от левият борд!
Пъргавите матроси се подготвиха и след като завъртях леко катера до торпедото, ловко закопчаха карабинката на стоманеното въже за халката в предната му част. На малък ход довлякохме уловената плячка до торпедната гемия, на която го прехвърлихме с помощта на хвъргало.
Връщайки се в началната точка на стрелба, от водолазния катер взехме НЩ на подводниците, капитан ІІІ ранг Русков.
- Какво щяхме да направим, а командир? Това чудовище можеше да прасне катера и да го потопи! Виждал ли си нещо подобно? - не спираше крайно възбуденият НЩ.
- Виждал съм на снимка, като изстрелват ракета „Поларис”!
- Брей, какво можеше да стане?- продължаваше да се вайка НЩ. - Сега готови ли сте за второто торпедо? Давам им „добро” за стрелба.
Подводницата тръгна на „боен курс” и се потопи на перископна дълбочина. Последвахме я в килватер в очакване второто торпедо да бъде изстреляно при спускане на перископа. Капитан Русков продължаваше да се вълнува.
- Командир, щом не ме послуша за вехата, ясно е че си знаеш работата. Повече няма да се бъркам в управлението на катера. Аз не съм ловил до днес торпеда, а ти колко си ловил?
- За шест години служба на торпедните катери съм изстрелял около 30 торпеда, а съм уловил много повече, може би 45-50 торпеда.
- И аз ще ти давам акъл! - разсмя се добродушно НЩ.- Давай напред, лови си торпедата.
Проблеми с другите три торпеда нямаше, стрелбата завърши успешно. Качвайки се на подводницата, капитан Русков махна на прощаване:
- Пак ще се видим на следващата стрелба, на Т-2. Щом не губя торпеда, пак ще ме изпратят. Ще заявя същия катер и командир. Благодаря за осигуряването! До нови срещи.
2. Я МИ ДАЙТЕ КАНАДКАТА!
Наистина капитан Русков си изпълни обещанието. Видяхме се на следващата стрелба, при която подводницата щеше да стреля практическо торпедо по движеща се цел в подводно положение.
Районът стрелбата беше източно от н. Емине. Морето не беше много подходящо за стрелба на практически торпеда. Вълнението беше около три бала, но с тенденция за увеличаване от усилващият се източен вятър.
С доста смела маневра взех капитан Русков от борда на стражевия кораб „Смели”, който се явяваше в случая и „кораб цел”. Облечен в шинел, капитанът пъргаво скочи на борда на катера. Поздравих го с качване на борда на катера и предложих да се облече канадката - специално облекло за плаване на катерите от черен водоустойчив плат и дебела подплата. Това облекло, дори и мокро, запазваше топлината на тялото, независимо от външната температура. Имали сме случаи да се върнем от плаване като ледени човечета, на без да сме измръзнали. Облеклото за плаване се състоеше от канадка - горница, панталон с презрамки и кожени ботуши.
- Др. капитан, ако не искате канадка, вземете противодъждовно облекло или химическо облекло! - настоявах за обличането на капитана, уверявайки го, че ще мокрим при улавянето на торпедата.
- Командир, може ли да седна до тебе на мостика?- Възпитан и деликатен офицер беше капитан Русков и едва след като тръгнахме в килватер на стражевия кораб пожела да седне до мене на мостика, където бяхме на завет от насрещния вятър. - Благодаря за грижите, но ние подводничарите сме калени хора. Свикнали сме с всякакви трудности. Не се безпокой, ще изкарам по шинел.
- То сега по шинел е добре, още не залива - започнах да уговарям НЩ. - Всичко ще се промени, когато преследваме торпедото. Сухо място няма да ни остане.
- Още един път, благодаря. Ще кажеш, че сме малко ефета, нали? По- добре да внимаваме за торпедото, че стреля твоя съвипускник Недялко Йосифов и той е малко ефе!
„Корабът цел” се движеше на юг, вълните идваха по борда му от изток. Плавахме в килватер със скорост 14 възела и очаквахме сигнална ракета от стражевия кораб, за изстреляното торпедо. По точно сигнал, че се вижда следа от торпедо.
- Зелена ракета от левия борд на стражевика! - Докладва боцманът. След малко посочи със сигналното флагче и следата от торпедо.
Направих поворот наляво, опитвайки се да хвана следата по носа на катера. След малко я прихванах. Курсът на следата беше 95 градуса. Механикът увеличи оборотите и като хрътки подгонихме торпедото, срещу вълните от три бала. Катерът с около 36 възела, като бойна колесница по калдъръм, подскачаше от вълна на вълна и се тръскаше здравата. При тази ситуация който е прав, може леко да прикляква, но на седналият му се налага да става на крака, защото тръскането става нетърпимо. Седнали бяха само в дясно от мене механикът, който регулираше скоростта, и на лявата седалка капитан Русков. От време на време вълните гонени от вятърът и скоростта заливаха катера, но кой го е грижа за това, когато преследваме в морето торпедо.
- Торпедо по курса! - Докладва боцманът.
- Виждам! - отговорих.
Започнах маневра за подхождане към торпедото и неговото улавяне в доста развълнуваното море. Не се притеснявах за действията на екипажа, моряците ми бяха тренирани и действаха решително. Още с първия заход закачихме торпедото с проволката и започнахме буксировката му до торпедната гемия, на която го прехвърлихме. Казах няколко добри думи на екипажа и насочих катера към стражевия кораб, като докладвах за успешната операция с торпедото.
Вече можех да обърна внимание и на капитан ІІІ ранг Русков. Горкият подводничар беше мокър, настръхнал и доста охладен, но както винаги усмихнат.
- Прав беше, командир! Наистина подводничарите сме герои, но под водата. Вярно, че е задушно, но пък е тихо и спокойно, няма такова щуро скачане от вълна на вълна. Вълните не те мокрят до кости. Я .. най-добре ми дай една канадка, че има да ловим още торпеда.
Облякохме подводничаря като катерник. За да се сгреем вътрешно, глътнахме от канчетата по два пръста коняк, от полагащия се в порциона на „бордовата дажба” при плаване повече от четири часа. Порцията си получи и целия екипаж, както се полага на корабите, уважаващи традициите и моряците. Докато плавахме в килватера на стражевика в очакване на следващото изстреляно от подводницата торпедо:
- А на нас, подводничарите, при плаване ни се полага вино за лошия въздух при подводно плаване. Брей, командир, много лудо караш катера. То като видиш торпедната следа, забравяш всичко друго и гониш като ловджийско куче. Пък и механикът ти и той е малко луд. Карайте па кротко... е , ако може, но да хванем торпедото. А, ракета ... ето я и следата ... Давай, командир, карай както си знаеш ... Сега не съм по шинел, карай между вълните, ще ги изтрая!
Полетяхме след торпедото, прелитайки от вълна на вълна.
Трите изстреляни торпеда от подводницата бяха уловени и предадени по надлежния ред. Прехвърлихме внимателно капитан Русков на стражевия кораб.
- Сбогом, катерници! За следващата торпедна стрелба ще бъде друг офицер. На мене ми стига толкова героизъм! Благодаря за вниманието!
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ
- Командир, моля Ви да бъдем внимателни. В предните стрелби удавихме 4 торпеда. Затова изпратиха мене. Всичко е на моя отговорност.
- Бъдете спокоен! Аз торпедо не съм изпускал и не съм губил! Какви са сигналите? Ние, като стреляме, даваме сигнал с червена ракета от пистолет?
- Плаваме зад подводницата, която е под перископ. Когато стреля подводницата си скрива перископа. След това ние преследваме торпедото, а тя ще излезе на повърхността.
- Всичко ми е ясно. Да започваме стрелбата!
Времето беше тихо и спокойно. Беше ми много приятно да плавам с този чудесен офицер и човек. Чаровен, леко усмихнат, той предразполагаше събеседниците с поведение си и много доброто възпитание. Капитан Русков седна на свободната лява седалка на мостика и потеглихме в килватер на перископа. След минутки перископът изчезна.
- Залп! Внимавайте!
Дадох „стоп” на катера в очакване да открия торпедната следа от въздушни мехурчета. Следа нямаше. Въздухът бълбукаше на мястото, където беше изстреляно торпедото стана доста голям харман от въздушни балончета и мътна вода.
- Командир, давай ще изпуснем торпедото! - започна да нервничи капитан Русков.
- Торпедото е долу пред нас. Няма следа, която да следвам. Боцман! Подгответе вехата за поставяне на носа!
- Слушам да подготвя веха на наса! По места за поставяне на сигнална веха!
Вехата с котва и стоманена проволка беше подготвена на носа на катера. Приближих катера към хармана, без да влизам в него, и дадох команда за вехата. Веднага се изтеглих назад, защото поведението на торпедото беше необяснимо.
Капитан Русков беше спокоен човек, но започна да нервничи.
- Не постави вехата точно в центъра на хармана! Нека да пуснем още една веха, но точно в центъра!
- Водолазът ще се ориентира по вехата и лесно ще го намери. Дълбочината е голяма и няма гаранция, че където излиза въздухът, там е и торпедото. Може да има течение. Може торпедото да изплава. Опасно е да сме близо до хармана.
- Щом не искаш, прехвърли ме на водолазния катер!
Речено, сторено. За секунди приближих водолазния катер и прехвърлянето стана. Началникът на щаба (НЩ) веднага организира поставянето на втора веха. Искаше тя да бъде точно в центъра на хармана. Водолазният катер подходи няколко пъти, но той все не беше доволен. Тъкмо се бяха оттеглили за ново подхождане когато стана най-неочакваното събитие.
Внезапно учебното торпедо изскочи право нагоре от бълбукащия кръг и се извиси с шест метровата си дължина. Мерна се като балистична ракета над водата до винтовете в цялото си стоманено великолепие. Високо, високо блестеше красиво оцветената на бели и червени ивици практическа бойна част. След това пльосна във водата настрани и в пълен ход пое в посока към брега. Нямаше време да вземем НЩ на подводничарите от водолазния катер. Незабавно се втурнахме по следата на торпедото, за да не го загубим. Преследването беше кратко, защото торпедото беше изразходвало ресурсите си в борбата с тинята на морското дъно. Хидростатният прибор беше го насочил към повърхността и затова то изскочи така впечатляващо от морето. В края на хода си торпедото изплава на повърхността и застана отвесно на едно място. Приближихме торпедото и дадох командата:
- По места за улавяне на торпедото от левият борд!
Пъргавите матроси се подготвиха и след като завъртях леко катера до торпедото, ловко закопчаха карабинката на стоманеното въже за халката в предната му част. На малък ход довлякохме уловената плячка до торпедната гемия, на която го прехвърлихме с помощта на хвъргало.
Връщайки се в началната точка на стрелба, от водолазния катер взехме НЩ на подводниците, капитан ІІІ ранг Русков.
- Какво щяхме да направим, а командир? Това чудовище можеше да прасне катера и да го потопи! Виждал ли си нещо подобно? - не спираше крайно възбуденият НЩ.
- Виждал съм на снимка, като изстрелват ракета „Поларис”!
- Брей, какво можеше да стане?- продължаваше да се вайка НЩ. - Сега готови ли сте за второто торпедо? Давам им „добро” за стрелба.
Подводницата тръгна на „боен курс” и се потопи на перископна дълбочина. Последвахме я в килватер в очакване второто торпедо да бъде изстреляно при спускане на перископа. Капитан Русков продължаваше да се вълнува.
- Командир, щом не ме послуша за вехата, ясно е че си знаеш работата. Повече няма да се бъркам в управлението на катера. Аз не съм ловил до днес торпеда, а ти колко си ловил?
- За шест години служба на торпедните катери съм изстрелял около 30 торпеда, а съм уловил много повече, може би 45-50 торпеда.
- И аз ще ти давам акъл! - разсмя се добродушно НЩ.- Давай напред, лови си торпедата.
Проблеми с другите три торпеда нямаше, стрелбата завърши успешно. Качвайки се на подводницата, капитан Русков махна на прощаване:
- Пак ще се видим на следващата стрелба, на Т-2. Щом не губя торпеда, пак ще ме изпратят. Ще заявя същия катер и командир. Благодаря за осигуряването! До нови срещи.
2. Я МИ ДАЙТЕ КАНАДКАТА!
Наистина капитан Русков си изпълни обещанието. Видяхме се на следващата стрелба, при която подводницата щеше да стреля практическо торпедо по движеща се цел в подводно положение.
Районът стрелбата беше източно от н. Емине. Морето не беше много подходящо за стрелба на практически торпеда. Вълнението беше около три бала, но с тенденция за увеличаване от усилващият се източен вятър.
С доста смела маневра взех капитан Русков от борда на стражевия кораб „Смели”, който се явяваше в случая и „кораб цел”. Облечен в шинел, капитанът пъргаво скочи на борда на катера. Поздравих го с качване на борда на катера и предложих да се облече канадката - специално облекло за плаване на катерите от черен водоустойчив плат и дебела подплата. Това облекло, дори и мокро, запазваше топлината на тялото, независимо от външната температура. Имали сме случаи да се върнем от плаване като ледени човечета, на без да сме измръзнали. Облеклото за плаване се състоеше от канадка - горница, панталон с презрамки и кожени ботуши.
- Др. капитан, ако не искате канадка, вземете противодъждовно облекло или химическо облекло! - настоявах за обличането на капитана, уверявайки го, че ще мокрим при улавянето на торпедата.
- Командир, може ли да седна до тебе на мостика?- Възпитан и деликатен офицер беше капитан Русков и едва след като тръгнахме в килватер на стражевия кораб пожела да седне до мене на мостика, където бяхме на завет от насрещния вятър. - Благодаря за грижите, но ние подводничарите сме калени хора. Свикнали сме с всякакви трудности. Не се безпокой, ще изкарам по шинел.
- То сега по шинел е добре, още не залива - започнах да уговарям НЩ. - Всичко ще се промени, когато преследваме торпедото. Сухо място няма да ни остане.
- Още един път, благодаря. Ще кажеш, че сме малко ефета, нали? По- добре да внимаваме за торпедото, че стреля твоя съвипускник Недялко Йосифов и той е малко ефе!
„Корабът цел” се движеше на юг, вълните идваха по борда му от изток. Плавахме в килватер със скорост 14 възела и очаквахме сигнална ракета от стражевия кораб, за изстреляното торпедо. По точно сигнал, че се вижда следа от торпедо.
- Зелена ракета от левия борд на стражевика! - Докладва боцманът. След малко посочи със сигналното флагче и следата от торпедо.
Направих поворот наляво, опитвайки се да хвана следата по носа на катера. След малко я прихванах. Курсът на следата беше 95 градуса. Механикът увеличи оборотите и като хрътки подгонихме торпедото, срещу вълните от три бала. Катерът с около 36 възела, като бойна колесница по калдъръм, подскачаше от вълна на вълна и се тръскаше здравата. При тази ситуация който е прав, може леко да прикляква, но на седналият му се налага да става на крака, защото тръскането става нетърпимо. Седнали бяха само в дясно от мене механикът, който регулираше скоростта, и на лявата седалка капитан Русков. От време на време вълните гонени от вятърът и скоростта заливаха катера, но кой го е грижа за това, когато преследваме в морето торпедо.
- Торпедо по курса! - Докладва боцманът.
- Виждам! - отговорих.
Започнах маневра за подхождане към торпедото и неговото улавяне в доста развълнуваното море. Не се притеснявах за действията на екипажа, моряците ми бяха тренирани и действаха решително. Още с първия заход закачихме торпедото с проволката и започнахме буксировката му до торпедната гемия, на която го прехвърлихме. Казах няколко добри думи на екипажа и насочих катера към стражевия кораб, като докладвах за успешната операция с торпедото.
Вече можех да обърна внимание и на капитан ІІІ ранг Русков. Горкият подводничар беше мокър, настръхнал и доста охладен, но както винаги усмихнат.
- Прав беше, командир! Наистина подводничарите сме герои, но под водата. Вярно, че е задушно, но пък е тихо и спокойно, няма такова щуро скачане от вълна на вълна. Вълните не те мокрят до кости. Я .. най-добре ми дай една канадка, че има да ловим още торпеда.
Облякохме подводничаря като катерник. За да се сгреем вътрешно, глътнахме от канчетата по два пръста коняк, от полагащия се в порциона на „бордовата дажба” при плаване повече от четири часа. Порцията си получи и целия екипаж, както се полага на корабите, уважаващи традициите и моряците. Докато плавахме в килватера на стражевика в очакване на следващото изстреляно от подводницата торпедо:
- А на нас, подводничарите, при плаване ни се полага вино за лошия въздух при подводно плаване. Брей, командир, много лудо караш катера. То като видиш торпедната следа, забравяш всичко друго и гониш като ловджийско куче. Пък и механикът ти и той е малко луд. Карайте па кротко... е , ако може, но да хванем торпедото. А, ракета ... ето я и следата ... Давай, командир, карай както си знаеш ... Сега не съм по шинел, карай между вълните, ще ги изтрая!
Полетяхме след торпедото, прелитайки от вълна на вълна.
Трите изстреляни торпеда от подводницата бяха уловени и предадени по надлежния ред. Прехвърлихме внимателно капитан Русков на стражевия кораб.
- Сбогом, катерници! За следващата торпедна стрелба ще бъде друг офицер. На мене ми стига толкова героизъм! Благодаря за вниманието!
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ