ЖИВОТЪТ НА МОТОРЕН КОРАБ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА“
Случките, които се описват по-долу са от далечната 1977 г. на кораба „Капитан Петко Войвода“, в рейсовете му до Далечния Изток. По това време работих като старши помощник капитан на кораба, който се командваше от капитан Енчо Якимов. Главен механик беше бай Васил от Бургас. Това е по времето на застиналия социализъм, когато във всяко предприятие, завод, учреждение, войскова част и т.н. се провеждаше ежегодно т.н. партийна учебна година. Ако някои от по-младите читатели си мислят, че на нас като моряци далеч от България, тази процедура ни беше спестена, трябва да ги уверя съвсем сериозно, че това не беше така.
Всеки кораб от задгранично плаване на БМФ си имаше т.н. първи помощник-капитан или помполит. Обикновено това лице беше без морско образование и по-старите от тях бяха завършили някакъв рабфак през 50-те години на 20-я век. Това бяха политически работници, които нямаха нищо общо с морската практика. Тяхната задача беше да провеждат партийната линия на БКП на борда на кораба и да следят за недопускане на анти-партийни прояви от страна на екипажа зад граница. Тази длъжност беше копирана точно от бившия търговски флот на Съветския Съюз. Те именно провеждаха партийната учебна година на кораба, която се състоеше в
ВОЙВОДА“
Случките, които се описват по-долу са от далечната 1977 г. на кораба „Капитан Петко Войвода“, в рейсовете му до Далечния Изток. По това време работих като старши помощник капитан на кораба, който се командваше от капитан Енчо Якимов. Главен механик беше бай Васил от Бургас. Това е по времето на застиналия социализъм, когато във всяко предприятие, завод, учреждение, войскова част и т.н. се провеждаше ежегодно т.н. партийна учебна година. Ако някои от по-младите читатели си мислят, че на нас като моряци далеч от България, тази процедура ни беше спестена, трябва да ги уверя съвсем сериозно, че това не беше така.
Всеки кораб от задгранично плаване на БМФ си имаше т.н. първи помощник-капитан или помполит. Обикновено това лице беше без морско образование и по-старите от тях бяха завършили някакъв рабфак през 50-те години на 20-я век. Това бяха политически работници, които нямаха нищо общо с морската практика. Тяхната задача беше да провеждат партийната линия на БКП на борда на кораба и да следят за недопускане на анти-партийни прояви от страна на екипажа зад граница. Тази длъжност беше копирана точно от бившия търговски флот на Съветския Съюз. Те именно провеждаха партийната учебна година на кораба, която се състоеше в
К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ
Моторният кораб „Капитан Петко войвода” по време на товарене в Пристанище Варна-запад.
разглеждане на отдавна осмърдели се комунистически догми и злостно критикуване на всякакви теории, които бяха генерирани отвън желязната завеса.
В съответствие с горното, на кораб „Капитан Петко Войвода“, също си имаше един такъв екземпляр на име Събчо. Той още живееше в епохата от преди 5 май 1953 г. (смъртта на Сталин), а образованието му беше от рабфак. Именно той се занимаваше с провеждане на партийната учебна година. Тя се състоеше в изнасяне на лекции поне веднъж в месеца, но не от помполита. Последният възлагаше това на някой по-грамотен член от екипажа тази задача, като го снабдяваше с необходимите шпаргалки, доставени от партийния комитет на БМФ с поща до последното пристанище (за какви глупости се харчеха парите). Най-честа тема през последните 15 години на социализЪма бяха безбройните и невероятни концепции на партийния и държавен лидер Тодор Живков. В края на всяко занятие, помполитът Събчо ставаше и с хъс питаше дали има въпроси, за да им отговори.
На кораба имахме и корабен лекар. Обикновено, на дългите рейсове до Далечния Изток включваха лекар в екипажа, макар и не винаги най-подходящия. Нашият корабен лекар се казваше д-р Иван Гавраилов и по специалност беше акушер-гинеколог, макар че на кораба нямаше нито една жена. Докторът беше партиен член, около 50 годишен, бивш анархо-комунист и свръхначетен с всякаква марксическа литература, която цитираше свободно наизуст. Голямата му слабост беше чашката и като глътнеше повече, ставаше много разговорлив. Медицинският спирт в корабния лазарет бързо свърши и когато комисията за народен контрол от екипажа му направи проверка - инвентаризация, този консуматив беше намерен да разходван по документи за дезинфекции било на хирургически инструменти или нещо друго, но винаги изписван до изчерпване по един най-акуратен и законен начин.
И така, при един преход от Сингапур до Бангкок, докато корабът плаваше на север в Южно Китайско море, помполитът реши да проведе редовното си занятие по партийната учебна година. Темата беше марксистката критика на буржоазната теория за конвергенцията. С други думи, комунистическата партия критикуваше теорията за едно преливане на двете общества - капиталистическото и социалистическото в едно общество, т.е. онова което са случи на практика преди 24 години у нас.
Екипажът беше събран в моряшкия салет и докладчикът успя да изкаканиже набързо подготвения материал критика от записките си. Като завърши, помполитът Събчо както винаги обяви, че е готов да отговаря на въпроси. В салета се вдига само една ръка - д-р Гавраилов има въпрос. Кажи докторе, пита го помполитът. И докторът започва витиевато да обяснява, че по принцип е съгласен с критиката на конвергенцията, но видите ли, тук нещо го смущавало. Помполитът, още не подозира капана, който ще му постави доктор Гавраилов и го насърчава да зададе въпроса. Докторът е гърмян заек и започва да задава въпросите така, че да предизвикват винаги положителен отговор с думата „да”. И така, докторът пита нали преди време излезе постановление за раздаване на 600 m2 обработваема земя на гражданите за лично ползване - самозадоволяване със зеленчуци и плодове. Отговорът от помполита е да, раздавана е. Докторът го повежда по нататък по хлъзгавия път и пита не е ли факт, че една част от тази продукция за лично ползване идва малко множко на едно семейство и една част от нея отива на свободния пазар в града за продавана като стока. Това си беше факт и никой, в т.ч. и Събчо не може да го отрече, така, че вторият въпрос на доктора завършва с утвърдителен отговор да от помполита. Горкият човек все още не вижда накъде го водят. Докторът пита най-скромно дали ако един продукт излезе на пазара, същият е вече стока. Попмолитът отговаря утвърдително. Тогава докторът задава основният въпрос - щом продуктът е на пазара и е станал стока, по каноните на марксистката политикономия тази стока трябва да притежава някаква принадена стойност? Помполитът и тук отговаря с да. Тогава доктор Гавраилов забива ножа - а принадената стойност не е ли типичен признак за капиталистически начин на производство, което е в противоречие с току що критикуваната теория за конвергенцията. Ето, това не му било ясно на доктор Гавраилов, та задава въпрос. Помполитът се усети, но късно е, чадо. Запелтечи нещо от рода, че не може сега да отговори на въпроса, но щял да се допита до партийния комитет за разяснение. Пълен цирк. Фарс.
Ето с какви глупости си губехме времето. В интерес на истината, тези занятия са провеждаха в работно време, без предварително обявяване и изяждаха част от времето за поддръжка на кораба. Естествено вахтените на мостика и в машината не участваха в тези мероприятия.
Занятието си завършва и корабът продължава към Бангкок, за да товари захар в торби за Бандар Шапур (Сега Бандар Хомейни), Ирак. При достигане до пилотската станция намалихме хода и взехме местен пилот. Корабът навлезе в реката Chao Phraya и след около 6 часа преход се швартова с дясна котва на вода и ляв борд към кея в Бангкок. Трапът е спуснат, хамбарите са отворени, товаренето се очаква да започне всеки момент след контролата. Последните се качват и набързо оформят сложните и противоречиви митнически документи, след като отмъкват около 30 картона цигари Marlboro от представителните. Товаренето вече може да започне. Корабът се товари от четири бригади на четири точки с помощта на корабните товарни кранове. Товарът се талимани от брегова страна и на борда от нашия екипаж с помощта на молив, талимански записки eyeball No. 1 - човешкото око. Като старши помощник-капитан, аз отговарях за товаренето, количеството и състоянието на приетия товар. Забелязвам, че на брега имаха по съвършена система на талиманене.
На кея се разстилаше сапана и работниците нареждаха върху него примерно 24 торби захар. Всеки работник вземаше от камиона само една 50 кг. торба захар на гръб и в ръката една небоядисана бамбукова пръчица дълга около 30 сантиметра. Броячът (Checker) стоеше близо до сапана. Работникът при пристигане до сапана хвърлеше торбата върху него и бамбуковата пръчица се даваше на брояча. Последният пъхаше вертикално бамбуковите пръчки в едно дървено хоризонтално решето, което имаше редове, а всеки ред имаше 24 дупки. Като се запълнеше един ред с 24 безцветни бамбукови пръчки, започваше запълването на втори ред с 24 дупки. От първия запълнен ред се изваждаха 24 бамбукови пръчки и вместо тях се поставяше в началото на реда една черно боядисана бамбукова пръчка. Небоядисаните бамбукови пръчки се връщаха отново до камионите. Проста и ефикасна система за броене на торбите.
На борда имаше друг проблем. Тайландците са дребни хора и 50 кг. торба им идва малко тежка. Те ползваха обичайно т.н. dog hooks, които представляваха дръжка, завършваща с дебела метална пластина, на която имаше къси шипове от едната страна. Такива куки подобряваха захващането на торбата при стифирането и в хабмара, без да я късат. Някои докери, обаче, се изхитряваха и ползваха нормални куки се един дълъг шип, който късаше торбата. Вахтеният помощник, талиманите и аз следяхме именно за това и ако забелязвахме скъсани торби, в хамбара имаше жени шивачки и ние веднага изисквахме от формана да се изкърпи скъсаната торба или да се върне на брега. При четири точки на товарене това беше доста интензивна работа.
При товаренето на кея в реката имаше максимално допустимо газене за отплаване. То не биваше да се превишава защото пилотът нямаше да потегли с кораба надолу по реката. Разтоварването на допълнително взетия товар щеше да бъде за сметка на кораба. От друга страна, не трябваше да се презастраховаме и да вземем по-малко товар от този, който беше възможен за максимално отплаване кея на реката. Корабът излизаше в морето и отиваше на котва в Тайландския залив на остров Ко Сичанг, където с баржи се докарваше и товареше до пълен товар. От експлоатационна гледна точка това беше доста интересна операция, но имаше и други интересни неща.
Още със заставането на кея в Бангкок, непосредствено за трапа на кораба заставаха една или две местни пироги с извънбордови двигатели с много дълги валове, които служеха и като рул. Пирогите бяха натоварени всяка с 12-15 очарователни същества с дълги коси и задължително придружавани от Мама Сан. Голяма част от екипажа бяха млади ергени и естествено лигите им протичаха при вида на тази картина. Да, обаче не. На трапа беше застанал помполитът Събчо и не даваше на пиле да припари на борда. Моряците скърцаха със зъби, но нямаше какво да се прави. По едно време минах към кърмата да проверя натежението на въжетата. Бангкок е приливно пристанище и швартовите трябва редовно да се следят. Като минах покрай трапа, помполитът Събчо ме захапа, че било мое задължение да следя кой се качва на кораба. Изглежда беше слънцето го беше ударило, та рече да си го изкара на мен. Казах му да си гледа работата, защото на моята глава беше цялото товарене на четири точки, сравняване на нашите талимански записки с тези на брега и следене за качеството на товара.
В това време главният механик бай Васил - от випуск 1960-65 година на Морското училище или там някъде, беше излязъл от „мазата“ (машинно отделение) за глътка въздух и чаша кафе до трапа. Гледаме двамата с него помполита Събчо и се чудим. Питаме го защо не пуска момичетата на борда, а оня взе да го усуква по килифарски, че видите ли соц. моралът не позволявал на кораба да се допускат такива неща. Казваме му с шефа, че момчетата са млади и кръвта им кипи. Помполитът отговаря, че който искал да се забавлява по този начин, трябвало да отиде на брега. Там имало такива заведения. Отговаряме му, че това не е безопасно, могат да оберат или убият човека там. Продължаваме с неговите камъни по неговата глава - ами ако се опитат и го завербоват човека на брега. Не е ли по добре на борда? Не, казва помполитът и продължава да стои на вахта на трапа без никой да го е молил за това.
На трапа стои също дежурен униформен полицай от местните с огромен револвер тип Smith & Wesson и явно скучае. Главният механик му даде кутия Marlboro и поиска да му разгледа револвера. Полицаят сръчно изхвърли барабана, изсипа патроните, прибра ги в джоба си и подаде оръжието на главния механик. Започнахме да го разглеждаме с любопитства и помполитът не закъсня да се намеси и да ни покаже как се държи револвер за стрелба. Човекът се чувстваше пенкилер. Къде ли не беше работил според неговите думи. Тук и там, в т.ч. и в армията. Беше на около 55 годишна възраст, но ако съберяхме целия ми стаж по негови думи, трябваше да е започнал да работи от две годишна възраст като невръстно дете.
Разговорът между главния механик и помполитът на военна тема се задълбочи. Главният механик зададе казус на комисаря. Казва му, че се намираме примерно на учебни стрелби с оръдие. Има мишена. Стреляме и мишената е няма. Каква оценка ще получи екипът? Помполитът отговаря - отлична, разбира се. Главният механик го попарва - двойка ще им се пише. Учебният снаряд е без взрив и трябва да направи дупка в мишената, този е минал покрай нея и поради мощната въздушна струя е съборил без да я удари. Помполитът мига на парцали. Питам главния механик откъде има такива познания по артилерия. Нали е завършил само техническия отдел на ВВМУ. О, не, отговаря той. Преди да постъпи във ВВМУ е бил две години артилерист в ШЗО и армията като старшина-школник.
В този момент долавям с края на окото си, че от мористия борд на настройката става нещо. Пирогите с Мама Сан бяха вече изчезнали, но виждам, че от мористия борд екипажът вече е спуснал парадния трап и по него припкат на горе млади дългокоси същества. Помполитът все още върти в ръцете си празния револвер на полицая, но накрая и той се усети. Хукна в канижела на настройката и видя само как се затварят вратите на кабините под носа ми. Последен влиза в кабината си с мацка мотористът Ангелов (името умишлено е изменено), чиято кабина е в дъното на канижела. Помполитът успява да му извика - как може, Ангелов, ти нали си комунист и партиен член. Оня, с мацката вече в кабината му, и преди да затръшне вратата му вика - аз може да съм комунист, ама не съм евнух. Комисарят отстъпи покрусен.
Излишно е да казвам, че се създадоха такива бизнес връзки, че Мама Сан пристигна след това с двете си пироги до остров Ко Сичанг. Там, на рейда, се прилагаха вече други хватки. То не бяха щормтрапове от левия, от десния борд от кърмата и от бака ляв и десен борд. Може ли едно слънце - помполит да огрее навсякъде?
Така вървеше животът на корабите в Далечния Изток.
Moonlit oceans
girls full of emotions
Stepping on that slow boat to China;
And next door in Japan
they know how to please a man
Dropping in for tea with my geisha.
They've got that old-fashioned feeling
When it comes to pleasing
they know their way.
(Sailor - Girls, girls, girls, girls - 1976 song).
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Senior Marine Superintendent
Aberdeen, 20th April 2013
В съответствие с горното, на кораб „Капитан Петко Войвода“, също си имаше един такъв екземпляр на име Събчо. Той още живееше в епохата от преди 5 май 1953 г. (смъртта на Сталин), а образованието му беше от рабфак. Именно той се занимаваше с провеждане на партийната учебна година. Тя се състоеше в изнасяне на лекции поне веднъж в месеца, но не от помполита. Последният възлагаше това на някой по-грамотен член от екипажа тази задача, като го снабдяваше с необходимите шпаргалки, доставени от партийния комитет на БМФ с поща до последното пристанище (за какви глупости се харчеха парите). Най-честа тема през последните 15 години на социализЪма бяха безбройните и невероятни концепции на партийния и държавен лидер Тодор Живков. В края на всяко занятие, помполитът Събчо ставаше и с хъс питаше дали има въпроси, за да им отговори.
На кораба имахме и корабен лекар. Обикновено, на дългите рейсове до Далечния Изток включваха лекар в екипажа, макар и не винаги най-подходящия. Нашият корабен лекар се казваше д-р Иван Гавраилов и по специалност беше акушер-гинеколог, макар че на кораба нямаше нито една жена. Докторът беше партиен член, около 50 годишен, бивш анархо-комунист и свръхначетен с всякаква марксическа литература, която цитираше свободно наизуст. Голямата му слабост беше чашката и като глътнеше повече, ставаше много разговорлив. Медицинският спирт в корабния лазарет бързо свърши и когато комисията за народен контрол от екипажа му направи проверка - инвентаризация, този консуматив беше намерен да разходван по документи за дезинфекции било на хирургически инструменти или нещо друго, но винаги изписван до изчерпване по един най-акуратен и законен начин.
И така, при един преход от Сингапур до Бангкок, докато корабът плаваше на север в Южно Китайско море, помполитът реши да проведе редовното си занятие по партийната учебна година. Темата беше марксистката критика на буржоазната теория за конвергенцията. С други думи, комунистическата партия критикуваше теорията за едно преливане на двете общества - капиталистическото и социалистическото в едно общество, т.е. онова което са случи на практика преди 24 години у нас.
Екипажът беше събран в моряшкия салет и докладчикът успя да изкаканиже набързо подготвения материал критика от записките си. Като завърши, помполитът Събчо както винаги обяви, че е готов да отговаря на въпроси. В салета се вдига само една ръка - д-р Гавраилов има въпрос. Кажи докторе, пита го помполитът. И докторът започва витиевато да обяснява, че по принцип е съгласен с критиката на конвергенцията, но видите ли, тук нещо го смущавало. Помполитът, още не подозира капана, който ще му постави доктор Гавраилов и го насърчава да зададе въпроса. Докторът е гърмян заек и започва да задава въпросите така, че да предизвикват винаги положителен отговор с думата „да”. И така, докторът пита нали преди време излезе постановление за раздаване на 600 m2 обработваема земя на гражданите за лично ползване - самозадоволяване със зеленчуци и плодове. Отговорът от помполита е да, раздавана е. Докторът го повежда по нататък по хлъзгавия път и пита не е ли факт, че една част от тази продукция за лично ползване идва малко множко на едно семейство и една част от нея отива на свободния пазар в града за продавана като стока. Това си беше факт и никой, в т.ч. и Събчо не може да го отрече, така, че вторият въпрос на доктора завършва с утвърдителен отговор да от помполита. Горкият човек все още не вижда накъде го водят. Докторът пита най-скромно дали ако един продукт излезе на пазара, същият е вече стока. Попмолитът отговаря утвърдително. Тогава докторът задава основният въпрос - щом продуктът е на пазара и е станал стока, по каноните на марксистката политикономия тази стока трябва да притежава някаква принадена стойност? Помполитът и тук отговаря с да. Тогава доктор Гавраилов забива ножа - а принадената стойност не е ли типичен признак за капиталистически начин на производство, което е в противоречие с току що критикуваната теория за конвергенцията. Ето, това не му било ясно на доктор Гавраилов, та задава въпрос. Помполитът се усети, но късно е, чадо. Запелтечи нещо от рода, че не може сега да отговори на въпроса, но щял да се допита до партийния комитет за разяснение. Пълен цирк. Фарс.
Ето с какви глупости си губехме времето. В интерес на истината, тези занятия са провеждаха в работно време, без предварително обявяване и изяждаха част от времето за поддръжка на кораба. Естествено вахтените на мостика и в машината не участваха в тези мероприятия.
Занятието си завършва и корабът продължава към Бангкок, за да товари захар в торби за Бандар Шапур (Сега Бандар Хомейни), Ирак. При достигане до пилотската станция намалихме хода и взехме местен пилот. Корабът навлезе в реката Chao Phraya и след около 6 часа преход се швартова с дясна котва на вода и ляв борд към кея в Бангкок. Трапът е спуснат, хамбарите са отворени, товаренето се очаква да започне всеки момент след контролата. Последните се качват и набързо оформят сложните и противоречиви митнически документи, след като отмъкват около 30 картона цигари Marlboro от представителните. Товаренето вече може да започне. Корабът се товари от четири бригади на четири точки с помощта на корабните товарни кранове. Товарът се талимани от брегова страна и на борда от нашия екипаж с помощта на молив, талимански записки eyeball No. 1 - човешкото око. Като старши помощник-капитан, аз отговарях за товаренето, количеството и състоянието на приетия товар. Забелязвам, че на брега имаха по съвършена система на талиманене.
На кея се разстилаше сапана и работниците нареждаха върху него примерно 24 торби захар. Всеки работник вземаше от камиона само една 50 кг. торба захар на гръб и в ръката една небоядисана бамбукова пръчица дълга около 30 сантиметра. Броячът (Checker) стоеше близо до сапана. Работникът при пристигане до сапана хвърлеше торбата върху него и бамбуковата пръчица се даваше на брояча. Последният пъхаше вертикално бамбуковите пръчки в едно дървено хоризонтално решето, което имаше редове, а всеки ред имаше 24 дупки. Като се запълнеше един ред с 24 безцветни бамбукови пръчки, започваше запълването на втори ред с 24 дупки. От първия запълнен ред се изваждаха 24 бамбукови пръчки и вместо тях се поставяше в началото на реда една черно боядисана бамбукова пръчка. Небоядисаните бамбукови пръчки се връщаха отново до камионите. Проста и ефикасна система за броене на торбите.
На борда имаше друг проблем. Тайландците са дребни хора и 50 кг. торба им идва малко тежка. Те ползваха обичайно т.н. dog hooks, които представляваха дръжка, завършваща с дебела метална пластина, на която имаше къси шипове от едната страна. Такива куки подобряваха захващането на торбата при стифирането и в хабмара, без да я късат. Някои докери, обаче, се изхитряваха и ползваха нормални куки се един дълъг шип, който късаше торбата. Вахтеният помощник, талиманите и аз следяхме именно за това и ако забелязвахме скъсани торби, в хамбара имаше жени шивачки и ние веднага изисквахме от формана да се изкърпи скъсаната торба или да се върне на брега. При четири точки на товарене това беше доста интензивна работа.
При товаренето на кея в реката имаше максимално допустимо газене за отплаване. То не биваше да се превишава защото пилотът нямаше да потегли с кораба надолу по реката. Разтоварването на допълнително взетия товар щеше да бъде за сметка на кораба. От друга страна, не трябваше да се презастраховаме и да вземем по-малко товар от този, който беше възможен за максимално отплаване кея на реката. Корабът излизаше в морето и отиваше на котва в Тайландския залив на остров Ко Сичанг, където с баржи се докарваше и товареше до пълен товар. От експлоатационна гледна точка това беше доста интересна операция, но имаше и други интересни неща.
Още със заставането на кея в Бангкок, непосредствено за трапа на кораба заставаха една или две местни пироги с извънбордови двигатели с много дълги валове, които служеха и като рул. Пирогите бяха натоварени всяка с 12-15 очарователни същества с дълги коси и задължително придружавани от Мама Сан. Голяма част от екипажа бяха млади ергени и естествено лигите им протичаха при вида на тази картина. Да, обаче не. На трапа беше застанал помполитът Събчо и не даваше на пиле да припари на борда. Моряците скърцаха със зъби, но нямаше какво да се прави. По едно време минах към кърмата да проверя натежението на въжетата. Бангкок е приливно пристанище и швартовите трябва редовно да се следят. Като минах покрай трапа, помполитът Събчо ме захапа, че било мое задължение да следя кой се качва на кораба. Изглежда беше слънцето го беше ударило, та рече да си го изкара на мен. Казах му да си гледа работата, защото на моята глава беше цялото товарене на четири точки, сравняване на нашите талимански записки с тези на брега и следене за качеството на товара.
В това време главният механик бай Васил - от випуск 1960-65 година на Морското училище или там някъде, беше излязъл от „мазата“ (машинно отделение) за глътка въздух и чаша кафе до трапа. Гледаме двамата с него помполита Събчо и се чудим. Питаме го защо не пуска момичетата на борда, а оня взе да го усуква по килифарски, че видите ли соц. моралът не позволявал на кораба да се допускат такива неща. Казваме му с шефа, че момчетата са млади и кръвта им кипи. Помполитът отговаря, че който искал да се забавлява по този начин, трябвало да отиде на брега. Там имало такива заведения. Отговаряме му, че това не е безопасно, могат да оберат или убият човека там. Продължаваме с неговите камъни по неговата глава - ами ако се опитат и го завербоват човека на брега. Не е ли по добре на борда? Не, казва помполитът и продължава да стои на вахта на трапа без никой да го е молил за това.
На трапа стои също дежурен униформен полицай от местните с огромен револвер тип Smith & Wesson и явно скучае. Главният механик му даде кутия Marlboro и поиска да му разгледа револвера. Полицаят сръчно изхвърли барабана, изсипа патроните, прибра ги в джоба си и подаде оръжието на главния механик. Започнахме да го разглеждаме с любопитства и помполитът не закъсня да се намеси и да ни покаже как се държи револвер за стрелба. Човекът се чувстваше пенкилер. Къде ли не беше работил според неговите думи. Тук и там, в т.ч. и в армията. Беше на около 55 годишна възраст, но ако съберяхме целия ми стаж по негови думи, трябваше да е започнал да работи от две годишна възраст като невръстно дете.
Разговорът между главния механик и помполитът на военна тема се задълбочи. Главният механик зададе казус на комисаря. Казва му, че се намираме примерно на учебни стрелби с оръдие. Има мишена. Стреляме и мишената е няма. Каква оценка ще получи екипът? Помполитът отговаря - отлична, разбира се. Главният механик го попарва - двойка ще им се пише. Учебният снаряд е без взрив и трябва да направи дупка в мишената, този е минал покрай нея и поради мощната въздушна струя е съборил без да я удари. Помполитът мига на парцали. Питам главния механик откъде има такива познания по артилерия. Нали е завършил само техническия отдел на ВВМУ. О, не, отговаря той. Преди да постъпи във ВВМУ е бил две години артилерист в ШЗО и армията като старшина-школник.
В този момент долавям с края на окото си, че от мористия борд на настройката става нещо. Пирогите с Мама Сан бяха вече изчезнали, но виждам, че от мористия борд екипажът вече е спуснал парадния трап и по него припкат на горе млади дългокоси същества. Помполитът все още върти в ръцете си празния револвер на полицая, но накрая и той се усети. Хукна в канижела на настройката и видя само как се затварят вратите на кабините под носа ми. Последен влиза в кабината си с мацка мотористът Ангелов (името умишлено е изменено), чиято кабина е в дъното на канижела. Помполитът успява да му извика - как може, Ангелов, ти нали си комунист и партиен член. Оня, с мацката вече в кабината му, и преди да затръшне вратата му вика - аз може да съм комунист, ама не съм евнух. Комисарят отстъпи покрусен.
Излишно е да казвам, че се създадоха такива бизнес връзки, че Мама Сан пристигна след това с двете си пироги до остров Ко Сичанг. Там, на рейда, се прилагаха вече други хватки. То не бяха щормтрапове от левия, от десния борд от кърмата и от бака ляв и десен борд. Може ли едно слънце - помполит да огрее навсякъде?
Така вървеше животът на корабите в Далечния Изток.
Moonlit oceans
girls full of emotions
Stepping on that slow boat to China;
And next door in Japan
they know how to please a man
Dropping in for tea with my geisha.
They've got that old-fashioned feeling
When it comes to pleasing
they know their way.
(Sailor - Girls, girls, girls, girls - 1976 song).
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Senior Marine Superintendent
Aberdeen, 20th April 2013