ИЗ СПОМЕНИТЕ МИ ЗА СЪВМЕСТНАТА ДЕЙНОСТ
С МИН. НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМ. ДИМИТЪР
ПАВЛОВ (2)
Хроника на едно непредизвестено
сътрудничество
Продължение. Начало: 11 април 2016 г. Из спомените ми за съвместната дейност с мин. на отбраната вицеадм. Димитър Павлов (1)
На 6 януари тази година в Централния военен клуб в столицата беше организирана паметна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Добри Джуров, бивш министър на отбраната. В зала „Концертна” бяха дошли поколения генерали, адмирали и офицери. Срещнах и адмирал Иван Добрев, на достолепната вече 93-годишна възраст. „Какви са тия пред входа, дето са се развикали и ни наричат комуняги? Дали знаят нещо за генерал Джуров? Помисли и напишете писмо на министъра. Може и от името на Асоциацията на морските офицери”. Разменихме още по-няколко думи за днешната демокрация. Спестих му реакцията на министъра на отбраната Н. Ненчев, че това събитие е трябвало да се организира на друго място и в друга зала, че шефът на агенцията, който управлява и Централния военен клуб е морски човек, който заради разрешението де се ползва безплатно залата, след десетина дни ще бъде освободен от длъжност. И написах на министъра писмо. Ето част от него: „Министър Ненчев, спрете! Снощната реакция на вашите земеделци пред входа е обидна и вече знаем, че е продиктувана от вас. Наричаме я нескопосан политически акт. Вие искахте да изгоните стотици генерали, адмирали и офицери от резерва и запаса от Военния клуб, но не успяхте. Ако уважавате институцията, която днес управлявате, сигурно в залата до вашия кабинет сте се заглеждали в редовете от портрети на поколения министри на отбраната. Сред тях са достолепни генерали и майори, учени и политици. В тази кохорта е и армейски генерал Добри Джуров, вицеадмирал Димитър Павлов и още, и още ...”
За мен са по-важни следващите разсъждения. Мисля, че са верни като предположение, но можеха
С МИН. НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМ. ДИМИТЪР
ПАВЛОВ (2)
Хроника на едно непредизвестено
сътрудничество
Продължение. Начало: 11 април 2016 г. Из спомените ми за съвместната дейност с мин. на отбраната вицеадм. Димитър Павлов (1)
На 6 януари тази година в Централния военен клуб в столицата беше организирана паметна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Добри Джуров, бивш министър на отбраната. В зала „Концертна” бяха дошли поколения генерали, адмирали и офицери. Срещнах и адмирал Иван Добрев, на достолепната вече 93-годишна възраст. „Какви са тия пред входа, дето са се развикали и ни наричат комуняги? Дали знаят нещо за генерал Джуров? Помисли и напишете писмо на министъра. Може и от името на Асоциацията на морските офицери”. Разменихме още по-няколко думи за днешната демокрация. Спестих му реакцията на министъра на отбраната Н. Ненчев, че това събитие е трябвало да се организира на друго място и в друга зала, че шефът на агенцията, който управлява и Централния военен клуб е морски човек, който заради разрешението де се ползва безплатно залата, след десетина дни ще бъде освободен от длъжност. И написах на министъра писмо. Ето част от него: „Министър Ненчев, спрете! Снощната реакция на вашите земеделци пред входа е обидна и вече знаем, че е продиктувана от вас. Наричаме я нескопосан политически акт. Вие искахте да изгоните стотици генерали, адмирали и офицери от резерва и запаса от Военния клуб, но не успяхте. Ако уважавате институцията, която днес управлявате, сигурно в залата до вашия кабинет сте се заглеждали в редовете от портрети на поколения министри на отбраната. Сред тях са достолепни генерали и майори, учени и политици. В тази кохорта е и армейски генерал Добри Джуров, вицеадмирал Димитър Павлов и още, и още ...”
За мен са по-важни следващите разсъждения. Мисля, че са верни като предположение, но можеха
Министърът на отбраната Димитър Павлов на поредната пресконференция. Снимката е от личния архив на автора.
Шарж на министъра на отбраната Димитър Павлов, поместен във в. „Труд”.
О.з. адмирал Иван Добрев произнася слово при откриването на паметния знак, издигнат по повод 50-та годишнина от създаването на Първи дивизион патрулни кораби, 10 юли 2008 г. Снимка: Атанас ПАНАЙОТОВ
1996 г. Май. Важна информация преди среща с представители на комисията по отбрана в парламента. Срещата между капитан І ранг Цвятко Дончев и вицеадмирал Димитър Павлов е в залата на министъра на отбраната. Снимката е от личния архив на автора.
Разговор между министъра на отбраната Димитър Павлов и началника на ВВС генерал-лейтенант Михо Михов по време на коктейл в Централния военен клуб. Снимката е от личния архив на автора.
22 юли 1996 г. Министърът на отбраната Димитър Павлов разговоря с механик-водач на бойна машина на пехотата, току що слязла от борда на ро-ро кораба „Плиска” в Пристанище Варна-изток. Снимка: Александър ЧЕРВЕНКОВ
22 юли 1996 г. Пристанище Варна-изток, момент от тържеството, организирано по случай получаването на договорената бойна техника от Русия. Снимка: Александър ЧЕРВЕНКОВ
22 юли 1996 г. Натоварените на горната палуба на ро-ро кораба „Плиска” БМП-та очакват разтоварването в Пристанище Варна-изток.
22 юли 1996 г. По клапата на ро-ро кораба „Плиска” слиза поредният танк Т-72. Снимка: Александър ЧЕРВЕНКОВ
да бъдат реалност (или са били) и за вицеадмирал Димитър Павлов, и за десетки хиляди български генерали, адмирали и офицери. Когато постъпвахме във военни училища, когато ги завършвахме, в заповедите с подписа на армейски генерал Д. Джуров ни приемаха на служба. Тъй беше и за Военни академии, за движение от гарнизон в гарнизон, от длъжност на длъжност във войските. Такова беше устройството на държавата ни, че той, най-дългогодишният министър, можеше да подпише и заповедта за освобождаването ни от армията и зачисляването в запаса. Тъй и за вицеадмирал Павлов, тъй и за още хиляди, хиляди ...
След 1990 г. служих с още седем министри на отбраната. Пресцентърът имаше непосредствена връзка с тях. През призмата на времето, безпристрастно и днес мисля, че само двама - трима бяха можещите, знаещите, читавите, които се грижеха и правеха възможното, за да има чест за пагона на българското офицерство. Затова въпреки трудната, тежка, мъжка служба за мен най-голяма чест е, че беше с армейски генерал Добри Джуров, а след 1994 година най-ползотворния си период изживях с министър Димитър Павлов.
Март 1995 година. Очаква се премиерите на България и Русия да подпишат в скоро време споразумение за разплащане на 100 милиона долара руски дълг към България и то главно чрез доставки за военната ни авиация и военните предприятия. Експерти трескаво готвеха важно посещение на министъра на отбраната в Русия. Свързано и с дълга и извън него. 40 милиона долара е руският борч към нашите военни заводи.
Посрещане по славянски радушно в Москва. Разговори, подписване на документи - за военно и за техническо сътрудничество между двете министерства. „Делегацията ни има чисто техническата задача да осигури резервни части за армията” - коментира разговорите минисър Павлов. Военният министър на Русия генерал Павел Грачов се отнасяше изключително радушно към българския си колега. Но министърът искаше да се върне в България с ясната позиция и за опонентите му дори, че от руските резервни части е зависима и цялата ни отбранителна промишленост. Без части, спират цели заводи. Тогава беше ясно, че затъването на родната ни икономика може да бъде спряно, ако използваме възможностите на големите руски пазари.
Но за тази визита в Русия Асен Агов, от дясната част на парламента, се възмути, даже разлюти на генерал Грачов, а чрез него и на Павлов, че домакинът Грачов по време на официалните разговори е заявил, че приветства твърдия курс на българското правителство на сближаване с Русия.
А ето истината. След разговорите на четири очи пред най-малко 20 български и руски журналисти в един от кътовете в Тържествената зала, министър Грачов съвсем на шега каза да не „вдигаме високо” чашите с шампанско, че може да получи упреци или обвинения, че се черпи с журналистите. И в тази среща, в уводните си думи, Грачов одобри курса на българското правителство към сближаване с Русия. Може би час - два след като се върнахме в нашето посолство, от София синият депутат Асен Агов окачестви изявлението като скандално. Беше ясно, че някой от акредитираните към делегацията журналисти е предал в редакцията си, а от там е научил и Агов. И още на следващия ден след завръщането на министър Павлов имаше депозиран за него актуален въпрос: „Какви уверения дадохте на Павел Грачов, за да заяви, „че сегашното българско правителство е поело твърд курс на сближаване с Русия и ние ще подкрепим неговите усилия ...” Според Асен Агов това е чуждо на външната политика на България. И продължи да скандализира посещението на министър Павлов в Русия. А на министъра му правеше чест, че посрещна натиска с нескрито спокойствие.
Да, но напрежението продължи да се покачва във връзка със свикания 4-5 дни по-късно Консултативен съвет по национална сигурност. Пезидентът Желев акцентира върху скандала с изявлението на министър Грачов за нашата външна политика. Междувременно в някои вестници се появиха мнения, които изразяваха неодобрение на визитата. За отчета на министъра направихме анализ на всички публикации, интервютата с него и по-специално във вестник „Сегодня”. Никакъв, ама никакъв повод за думите на Павел Грачов, че българското правителство е поело твърд курс на сближаване с Русия нямаше. За да не „увисва” това заседание на Консултативния съвет си спомням, че набързо министър Павлов е казал и по няколко изречения за проектозакона за военната полиция и работата по Доктрината за национална сигурност.
Не мина и месец от посещението на Д. Павлов в Москва и започнаха процеси, които потвърждаваха не само вече договореното, а проправяха път за излизане от жестоката криза в армията. Няма как да отмина вече потвърдените безвъзмездно от Русия 100 танка Т-72, 100 бронемашини БМП-1 и 12 вертолета Ми-24. Тази бойна техника идва при нас след 2-3 месеца. Този факт само припомням, защото в следващите редове ще стане дума за нещо много по- важно. Правителството чрез Министерството на отбраната урежда доставки на съвременно модерно оръжие от Русия. Министър Павлов разпореди анализ на възможностите, формите на плащане. Какви са възможностите това да става с ценни книжа по външния ни дълг, брейди-облигации и наши стоки. Става дума за още 360 танка Т-72, 12 самолета МиГ-29, до десет вертолета, резервни части.
При министъра се заговори за нова глътка въздух за военната ни икономика... За пръв път от 5 години имаме възможност да продадем на Русия наша специална продукция. Това са резервни части за бронемашините МТЛБ - българско производство. Заявката към военните ни заводи е за повече от 1 милион долара. Експертите докладваха на Павлов, че най-сериозно внимание заслужава предложението за самолетите МиГ-29. И заради качествата на бойната машина и заради начина на заплащане. Идеята на руския концерн „МиГ” е с наши ценни книжа по външния дълг да купят хотели по Черноморието, които са утвърдени за приватизация и предприятия също. Спомням си, че имаше сериозни разговори и за Су-22 и 25. „Дайте да ангажираме експерти от Министерството на финансите, хората на генерал Петковски, специалисти от ВВС. Зам. министър Димитър Митков вече подписа някои двустранни документи. Целта е армията ни да излиза от тежката криза. Аз съм оптимист, че можем да постигнем нещо добро...” - са думи на министър Павлов.
Редове от бележника ми. (1995, 1996 г.)
Генерал-лейтенант Михо Михов: „От спецдоставките за 50 милиона долара искаме поне 15 за доставки за военната ни авиация. Утре ще подпишем авансов протокол с моя руски колега за резервни и запасни части за нашите бойни самолети. И министър Павлов одобри действията ни. Пред нас няма друга алтернатива, защото 80 % от самолетите ни са руски. Руски е и последният в добро състояние представителен самолет от отряд 28, с който кацнахме на летището близо до „Звездното градче” - беше почти тъжна шега, изречена от генерала. (9 март 1995 г.)
Разговор на няколко журналисти с военния ни аташе в Москва генерал-лейтенант Стоян Топалов. Записал съм въпрос на Любомир Денов от „24 часа”. „Знаем, че бяхте сериозен конкурент за поста началник на Генщаба, но ви се размина, а и ви обвиниха за човек на „Мултигруп”? „Това е лъжа, аз дори не познавам хората на тази фирма. Единствените бизнесконтакти, в които съм вземал някакво участие са преговорите за доставките на резервни части за нашата армия за сметка на 50 милионния доларов руски дълг към България. Попитайте и сега министъра дали е обсъждана кандидатурата ми във Висшия военен съвет за началник-щаб. Сигурен съм - вицеадмирал Павлов ще потвърди, че такова обсъждане не е имало. Но като се заговори, че предстои да бъде утвърден нов началник на Генералния щаб в този период ми подсказваха, че съм подходяща кандидатура за военен аташе в Москва. Тъй стават нерядко кадровите промени и разчистване на пътищата. Попититайте генерал Любен Петров. А интригата за „Мултигруп” е тръгнала от президентски човек”.
Ден преди отпътуването на делегацията за Русия, в пресцентъра се обади Васил Люцканов от вестник „Труд” със според него много важен въпрос и очакван бърз отговор от министър Павлов - вярно ли е, че за 14 кораба, които Флотът продава, ще се получат толкова малко пари - само около 650 хиляди долара?
Д. Павлов разпореди как да получим информация и по-бързо да я предадем на журналиста. Ето какво съм записал тогава: „Организиран е търг за бойни и спомагателни кораби. Офертите - до края на февруари. Прогнозната печалба за ВМС е 646 хиляди долара. Бележка на министъра: „Тя тази продажба се проточва вече три години. А актовете за изваждане на корабите от състава на ВМС са утвърдени отдавна от Министерството на отбраната. Кажете на журналиста, че продажбата им е част от реформата за изграждане на по-съвременен Военноморски флот”. Министърът погледна и справката, която получихме, позамисли се, но изрече „Давайте я!” Тя е на експерти и сигурно е верна. И примери: Досега са продадени само базов моночистач, самоходна наливна баржа и яхта. Десантен кораб преди 3 години е предложен за 900 хиляди долара, сега е с цена 126 хиляди долара. Фрегата „12” е оценена за 60 хиляди долара, торпедни катери за 4500 долара, други два катера за 20 хиляди долара, щабен кораб за 100 хиляди, противопожарния катер - за 5000 долара. Водолазният кораб и в този си вид, с малки ремонти и оборудване може да бъде използван за улов на рапани, за поддържане на ферми от миди. По телефона от Варна се обадиха с уточнението, че всички съдове са с изтекъл срок на годност, но наистина стават за търговски и транспортни дейности. (Отговорът е предаден на редакцията на 7 март).
... В пресцентъра получихме информация от експерти от управление „Воръжение и техника”, че предназначените за България бронирани машини са в много добро състояние, отработили са съвсем малък ресурс и могат веднага да влязат в строя. За вертолетите нещата са по-специфични. Трябва да им се извършат текущи и планови ремонти. В справката имаше и уточнение, че с танковете, които очакваме, може да се подмени основното оръжие на почти цяло танково съединение. Беше отговорено и на зловредните слухове, че Русия се „чисти” от стара бойна техника, а ние, бедните, я приемаме като подаяние. Появиха се в печата и различни цифри за общата стойност на очакваната техника. Нищо верно нямаше. Защото сумата може да се изчисли само на базата на нова машина след като се приспадне амортизацията.
Началото на юли 1996 г. Само за месец преди това получихме около 45 въпроса. „Кога, къде, с какво и как ще се разтоварва техниката от Русия?” Както и да се тълкуваше тогава този въпрос, както и да се погледнеше - руската военна помощ за 500 милиона долара идва като „манна небесна” за изтормозената ни с мизерен бюджет армия. Половин милиард долара са много повече отколкото е получила младата ни демокрация за пет години като хуманитарна помощ.
Варна. Важно събитие Техниката идва по море. Няма как събитието да не е празнично. Няма как да не изрека, че реализацията на толкова голям проект е победа - лична за министъра на отбраната, за всеки от няколко десетките специалисти, които често в напрегната обстановка стигнаха да кулминацията - техниката идва в България! Тук е и генерал Михаил Колесников, пристигнал специално да връчи дарението от стоте танка и стоте БМП-та.
През следващите дни прочетох някъде, че „Русия може да мине без България, но България още много десетилетия няма да може без Русия”. Мисля, че това доказа и качествената дейност на министър Павлов.
О.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ
След 1990 г. служих с още седем министри на отбраната. Пресцентърът имаше непосредствена връзка с тях. През призмата на времето, безпристрастно и днес мисля, че само двама - трима бяха можещите, знаещите, читавите, които се грижеха и правеха възможното, за да има чест за пагона на българското офицерство. Затова въпреки трудната, тежка, мъжка служба за мен най-голяма чест е, че беше с армейски генерал Добри Джуров, а след 1994 година най-ползотворния си период изживях с министър Димитър Павлов.
Март 1995 година. Очаква се премиерите на България и Русия да подпишат в скоро време споразумение за разплащане на 100 милиона долара руски дълг към България и то главно чрез доставки за военната ни авиация и военните предприятия. Експерти трескаво готвеха важно посещение на министъра на отбраната в Русия. Свързано и с дълга и извън него. 40 милиона долара е руският борч към нашите военни заводи.
Посрещане по славянски радушно в Москва. Разговори, подписване на документи - за военно и за техническо сътрудничество между двете министерства. „Делегацията ни има чисто техническата задача да осигури резервни части за армията” - коментира разговорите минисър Павлов. Военният министър на Русия генерал Павел Грачов се отнасяше изключително радушно към българския си колега. Но министърът искаше да се върне в България с ясната позиция и за опонентите му дори, че от руските резервни части е зависима и цялата ни отбранителна промишленост. Без части, спират цели заводи. Тогава беше ясно, че затъването на родната ни икономика може да бъде спряно, ако използваме възможностите на големите руски пазари.
Но за тази визита в Русия Асен Агов, от дясната част на парламента, се възмути, даже разлюти на генерал Грачов, а чрез него и на Павлов, че домакинът Грачов по време на официалните разговори е заявил, че приветства твърдия курс на българското правителство на сближаване с Русия.
А ето истината. След разговорите на четири очи пред най-малко 20 български и руски журналисти в един от кътовете в Тържествената зала, министър Грачов съвсем на шега каза да не „вдигаме високо” чашите с шампанско, че може да получи упреци или обвинения, че се черпи с журналистите. И в тази среща, в уводните си думи, Грачов одобри курса на българското правителство към сближаване с Русия. Може би час - два след като се върнахме в нашето посолство, от София синият депутат Асен Агов окачестви изявлението като скандално. Беше ясно, че някой от акредитираните към делегацията журналисти е предал в редакцията си, а от там е научил и Агов. И още на следващия ден след завръщането на министър Павлов имаше депозиран за него актуален въпрос: „Какви уверения дадохте на Павел Грачов, за да заяви, „че сегашното българско правителство е поело твърд курс на сближаване с Русия и ние ще подкрепим неговите усилия ...” Според Асен Агов това е чуждо на външната политика на България. И продължи да скандализира посещението на министър Павлов в Русия. А на министъра му правеше чест, че посрещна натиска с нескрито спокойствие.
Да, но напрежението продължи да се покачва във връзка със свикания 4-5 дни по-късно Консултативен съвет по национална сигурност. Пезидентът Желев акцентира върху скандала с изявлението на министър Грачов за нашата външна политика. Междувременно в някои вестници се появиха мнения, които изразяваха неодобрение на визитата. За отчета на министъра направихме анализ на всички публикации, интервютата с него и по-специално във вестник „Сегодня”. Никакъв, ама никакъв повод за думите на Павел Грачов, че българското правителство е поело твърд курс на сближаване с Русия нямаше. За да не „увисва” това заседание на Консултативния съвет си спомням, че набързо министър Павлов е казал и по няколко изречения за проектозакона за военната полиция и работата по Доктрината за национална сигурност.
Не мина и месец от посещението на Д. Павлов в Москва и започнаха процеси, които потвърждаваха не само вече договореното, а проправяха път за излизане от жестоката криза в армията. Няма как да отмина вече потвърдените безвъзмездно от Русия 100 танка Т-72, 100 бронемашини БМП-1 и 12 вертолета Ми-24. Тази бойна техника идва при нас след 2-3 месеца. Този факт само припомням, защото в следващите редове ще стане дума за нещо много по- важно. Правителството чрез Министерството на отбраната урежда доставки на съвременно модерно оръжие от Русия. Министър Павлов разпореди анализ на възможностите, формите на плащане. Какви са възможностите това да става с ценни книжа по външния ни дълг, брейди-облигации и наши стоки. Става дума за още 360 танка Т-72, 12 самолета МиГ-29, до десет вертолета, резервни части.
При министъра се заговори за нова глътка въздух за военната ни икономика... За пръв път от 5 години имаме възможност да продадем на Русия наша специална продукция. Това са резервни части за бронемашините МТЛБ - българско производство. Заявката към военните ни заводи е за повече от 1 милион долара. Експертите докладваха на Павлов, че най-сериозно внимание заслужава предложението за самолетите МиГ-29. И заради качествата на бойната машина и заради начина на заплащане. Идеята на руския концерн „МиГ” е с наши ценни книжа по външния дълг да купят хотели по Черноморието, които са утвърдени за приватизация и предприятия също. Спомням си, че имаше сериозни разговори и за Су-22 и 25. „Дайте да ангажираме експерти от Министерството на финансите, хората на генерал Петковски, специалисти от ВВС. Зам. министър Димитър Митков вече подписа някои двустранни документи. Целта е армията ни да излиза от тежката криза. Аз съм оптимист, че можем да постигнем нещо добро...” - са думи на министър Павлов.
Редове от бележника ми. (1995, 1996 г.)
Генерал-лейтенант Михо Михов: „От спецдоставките за 50 милиона долара искаме поне 15 за доставки за военната ни авиация. Утре ще подпишем авансов протокол с моя руски колега за резервни и запасни части за нашите бойни самолети. И министър Павлов одобри действията ни. Пред нас няма друга алтернатива, защото 80 % от самолетите ни са руски. Руски е и последният в добро състояние представителен самолет от отряд 28, с който кацнахме на летището близо до „Звездното градче” - беше почти тъжна шега, изречена от генерала. (9 март 1995 г.)
Разговор на няколко журналисти с военния ни аташе в Москва генерал-лейтенант Стоян Топалов. Записал съм въпрос на Любомир Денов от „24 часа”. „Знаем, че бяхте сериозен конкурент за поста началник на Генщаба, но ви се размина, а и ви обвиниха за човек на „Мултигруп”? „Това е лъжа, аз дори не познавам хората на тази фирма. Единствените бизнесконтакти, в които съм вземал някакво участие са преговорите за доставките на резервни части за нашата армия за сметка на 50 милионния доларов руски дълг към България. Попитайте и сега министъра дали е обсъждана кандидатурата ми във Висшия военен съвет за началник-щаб. Сигурен съм - вицеадмирал Павлов ще потвърди, че такова обсъждане не е имало. Но като се заговори, че предстои да бъде утвърден нов началник на Генералния щаб в този период ми подсказваха, че съм подходяща кандидатура за военен аташе в Москва. Тъй стават нерядко кадровите промени и разчистване на пътищата. Попититайте генерал Любен Петров. А интригата за „Мултигруп” е тръгнала от президентски човек”.
Ден преди отпътуването на делегацията за Русия, в пресцентъра се обади Васил Люцканов от вестник „Труд” със според него много важен въпрос и очакван бърз отговор от министър Павлов - вярно ли е, че за 14 кораба, които Флотът продава, ще се получат толкова малко пари - само около 650 хиляди долара?
Д. Павлов разпореди как да получим информация и по-бързо да я предадем на журналиста. Ето какво съм записал тогава: „Организиран е търг за бойни и спомагателни кораби. Офертите - до края на февруари. Прогнозната печалба за ВМС е 646 хиляди долара. Бележка на министъра: „Тя тази продажба се проточва вече три години. А актовете за изваждане на корабите от състава на ВМС са утвърдени отдавна от Министерството на отбраната. Кажете на журналиста, че продажбата им е част от реформата за изграждане на по-съвременен Военноморски флот”. Министърът погледна и справката, която получихме, позамисли се, но изрече „Давайте я!” Тя е на експерти и сигурно е верна. И примери: Досега са продадени само базов моночистач, самоходна наливна баржа и яхта. Десантен кораб преди 3 години е предложен за 900 хиляди долара, сега е с цена 126 хиляди долара. Фрегата „12” е оценена за 60 хиляди долара, торпедни катери за 4500 долара, други два катера за 20 хиляди долара, щабен кораб за 100 хиляди, противопожарния катер - за 5000 долара. Водолазният кораб и в този си вид, с малки ремонти и оборудване може да бъде използван за улов на рапани, за поддържане на ферми от миди. По телефона от Варна се обадиха с уточнението, че всички съдове са с изтекъл срок на годност, но наистина стават за търговски и транспортни дейности. (Отговорът е предаден на редакцията на 7 март).
... В пресцентъра получихме информация от експерти от управление „Воръжение и техника”, че предназначените за България бронирани машини са в много добро състояние, отработили са съвсем малък ресурс и могат веднага да влязат в строя. За вертолетите нещата са по-специфични. Трябва да им се извършат текущи и планови ремонти. В справката имаше и уточнение, че с танковете, които очакваме, може да се подмени основното оръжие на почти цяло танково съединение. Беше отговорено и на зловредните слухове, че Русия се „чисти” от стара бойна техника, а ние, бедните, я приемаме като подаяние. Появиха се в печата и различни цифри за общата стойност на очакваната техника. Нищо верно нямаше. Защото сумата може да се изчисли само на базата на нова машина след като се приспадне амортизацията.
Началото на юли 1996 г. Само за месец преди това получихме около 45 въпроса. „Кога, къде, с какво и как ще се разтоварва техниката от Русия?” Както и да се тълкуваше тогава този въпрос, както и да се погледнеше - руската военна помощ за 500 милиона долара идва като „манна небесна” за изтормозената ни с мизерен бюджет армия. Половин милиард долара са много повече отколкото е получила младата ни демокрация за пет години като хуманитарна помощ.
Варна. Важно събитие Техниката идва по море. Няма как събитието да не е празнично. Няма как да не изрека, че реализацията на толкова голям проект е победа - лична за министъра на отбраната, за всеки от няколко десетките специалисти, които често в напрегната обстановка стигнаха да кулминацията - техниката идва в България! Тук е и генерал Михаил Колесников, пристигнал специално да връчи дарението от стоте танка и стоте БМП-та.
През следващите дни прочетох някъде, че „Русия може да мине без България, но България още много десетилетия няма да може без Русия”. Мисля, че това доказа и качествената дейност на министър Павлов.
О.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ