А КОЙ СЕГА ЩЕ УПРАВЛЯВА КАТЕРА?
Закъснелите при тревога офицери и старшини се извозваха с катер до застаналите на котва кораби на рейда пред вълнолома. Катерът тип КТЩ от състава на ОХРА управляваше опитен мичман, който за удобство беше изнесъл щурвала и щамбайна на открития мостик над рулевата рубка.
Тревогата за тралния дивизион беше учебна, за проверка на корабите след уволнението на набора. В ходовата рубка на КТЩ-то се бяха приютили на завет от морския хлад офицери от корабите и щаба на тралния дивизион. Скучаещите офицери по време на прехода до слизането на своя кораб се занимаваха кой с каквото намери. Разказваха стари истории и вицове, а старши лейтенантите Чони и Весо (да е светла паметта му!), известни с остроумието си и оригиналните шеги, въртяха весело свободния щурвал и изключения машинен щамбайн, имитирайки управление на катера.
В тъмнината на фона на бреговите светлини корабите от дивизиона трудно се различаваха от първи поглед. Катерът приближаваше първия от тях, когато вратата на рубката се отвори и прозвуча плахо младежки глас:
- Извинете, може ли и аз да вляза на завет?
На вратата на рубката стоеше лейтенант, който от няколко седмици беше назначен в дивизиона. Той не беше възпитаник на военноморско училище и нямаше ясна представа от кораби, а още по-малка представа какво може да очаква от колегите си. Странен свеж полъх се почувства в рубката. Като че ли някаква невидима искра за секунди премина през старши лейтенантите. Внезапно се появи възможност да се пошегуват с новобранеца и те го направиха без да се уговарят.
- Младо, какво чакаш бе? Влизай веднага! - бодро и весело Чони покани лейтенанта в рубката, здраво хванал с две ръце щурвала.
Звукът от двигателите се промени и Весо моментално се включи в играта:
- Стоп машина! Дръж кърмата на кораба! - прозвуча първата команда, на която Чони отговори:
- Слушам да държа кърмата! Слушам, стоп машина! Имам „стоп” машина! - докладваше „рулевият“ и чевръсто боравеше с щамбайна и щурвала.
Катерът се приближи до борда на първия тралчик и двигателят заработи на „заден” ход. Почти в същата секунда прозвуча строгият глас на Весо:
- Малък назад!
- Слушам малък назад! Имам малък назад! - доложи Чони. - Стоп машина!
- Слушам стоп машина! Имам стоп машина! - командите и докладите отговаряха на най-добрите морски традиции и Корабния устав.
Застанахме на борда на първия кораб и закъснелият екипаж се прехвърли от катера. Оценявайки разминаването в командите и маневрите на катера, Весо заяви, че излиза на открития мостик, за да насочва катера по-точно. Чевръсто напусна рубката и след секунди гласът му прозвуча от мостика през проговорната тръба:
Закъснелите при тревога офицери и старшини се извозваха с катер до застаналите на котва кораби на рейда пред вълнолома. Катерът тип КТЩ от състава на ОХРА управляваше опитен мичман, който за удобство беше изнесъл щурвала и щамбайна на открития мостик над рулевата рубка.
Тревогата за тралния дивизион беше учебна, за проверка на корабите след уволнението на набора. В ходовата рубка на КТЩ-то се бяха приютили на завет от морския хлад офицери от корабите и щаба на тралния дивизион. Скучаещите офицери по време на прехода до слизането на своя кораб се занимаваха кой с каквото намери. Разказваха стари истории и вицове, а старши лейтенантите Чони и Весо (да е светла паметта му!), известни с остроумието си и оригиналните шеги, въртяха весело свободния щурвал и изключения машинен щамбайн, имитирайки управление на катера.
В тъмнината на фона на бреговите светлини корабите от дивизиона трудно се различаваха от първи поглед. Катерът приближаваше първия от тях, когато вратата на рубката се отвори и прозвуча плахо младежки глас:
- Извинете, може ли и аз да вляза на завет?
На вратата на рубката стоеше лейтенант, който от няколко седмици беше назначен в дивизиона. Той не беше възпитаник на военноморско училище и нямаше ясна представа от кораби, а още по-малка представа какво може да очаква от колегите си. Странен свеж полъх се почувства в рубката. Като че ли някаква невидима искра за секунди премина през старши лейтенантите. Внезапно се появи възможност да се пошегуват с новобранеца и те го направиха без да се уговарят.
- Младо, какво чакаш бе? Влизай веднага! - бодро и весело Чони покани лейтенанта в рубката, здраво хванал с две ръце щурвала.
Звукът от двигателите се промени и Весо моментално се включи в играта:
- Стоп машина! Дръж кърмата на кораба! - прозвуча първата команда, на която Чони отговори:
- Слушам да държа кърмата! Слушам, стоп машина! Имам „стоп” машина! - докладваше „рулевият“ и чевръсто боравеше с щамбайна и щурвала.
Катерът се приближи до борда на първия тралчик и двигателят заработи на „заден” ход. Почти в същата секунда прозвуча строгият глас на Весо:
- Малък назад!
- Слушам малък назад! Имам малък назад! - доложи Чони. - Стоп машина!
- Слушам стоп машина! Имам стоп машина! - командите и докладите отговаряха на най-добрите морски традиции и Корабния устав.
Застанахме на борда на първия кораб и закъснелият екипаж се прехвърли от катера. Оценявайки разминаването в командите и маневрите на катера, Весо заяви, че излиза на открития мостик, за да насочва катера по-точно. Чевръсто напусна рубката и след секунди гласът му прозвуча от мостика през проговорната тръба:
Катер тип КТЩ от състава на ОХРА (Охрана на рейда - остаряло название, по това време е вече Дивизион кораби със спомагателно назначение).
На тралчик 38 очакват заставането на катера КТЩ.
Катерът КТЩ доближава и до тралчик 39.
Тралчиците 36 и 37 в базови условия.
Деца гостуват на тралчик 38.
Весо (вляво, капитан І ранг Веселин Русинов) и Чони (капитан І ранг Христо Б. Димитров) се снимат за спомен пред корпуса на поредната открита в наши води мина, преди да бъде унищожена от подривна команда на тралния дивизион. Тази снимка е направена няколко години по-късно от времето, когато се развиват действията, описани в този спомен.
- Внимание, снемаме се от борда! Дясно руля! Малък напред!
- Слушам дясно руля! Имам дясно руля! Имам малък напред!
Воден от командите, катерът уверено се придвижи и застана на борда на следващия кораб. Хората от екипажа му слязоха се прехвърлиха и катерът отново потегли.
Командите от мостика постъпваха една след друга в закритата рубка и за непосветените в морската професия илюзията, че катерът се управлява именно от това място, беше пълна.
Лейтенантът внимателно слушаше и наблюдаваше действията на „рулевия“. Всичко му се виждаше лесно и елементарно. Повтаряш командите и ги изпълняваш. Защо ли да не опита и той?
- Извинете, може ли и аз да карам малко катера?
Най-сетне… Най-сетне всичко си дойде на мястото. Разиграната сцена на управление на катера беше изиграла своята роля. Нищо не подозиращият лейтенант веднага беше настанен на щурвала от „старите морски кучета”.
- Младо, сега много ще внимаваш, да не стане някоя беля! Трябва да повтаряш командите и да долагаш за положението на руля и курса на катера! - прозвучаха първите указания на Чони.
- Командир, разрешете смяна на рулевите! - доложи Чони по проговорката на мостика.
- Кой ще бъде на щурвала? - прозвуча в отговор весело гласът на Весо.
- Лейтенант …
- Добро! Но да внимавате, лейтенант!
- Слушам да внимавам!- отговори щастливият новобранец.
- Курс към кърмата на 37! - последва команда от мостика.
- Слушам курс към кърмата на 37! - отговори новият рулеви и веднага попита
- А къде е 37?
Веднага му беше отговорено за светлините и мястото на 37:
- Ето там има бяла и синя светлина. Следи бялата! - и другите в рубката се включиха в играта.
- Аха! Виждам! Имам курс към 37! - окопити се лейтенантът.
- Тъй дръж! В ляво не ходи! - продължиха командите от мостика.
- Къде да не ходя? - Попита тихичко новобранецът - Ами, аз се държа, никъде не ходя! - продължи още той още по-тихо.
След неговите думи прозвуча приглушен смях в тъмнината на рубката.
- Стоп машина! Пет градуса ляво руля!
- Слушам стоп машина! Слушам пет градуса ляво руля! Имам пет градуса ляво руля!...
Застанахме на борда на предпоследния тралчик 37 и хората от третия екипаж се прехвърлиха. Последен беше флагманският кораб. Маневрите на катера, превозващ закъснелите до него бяха както при другите кораби.
Лейтенантът уверено повтаряше командите и все по-умело ги изпълняваше. Почти се гордееше с постижението си. Катерът се подчиняваше точно на движението на щурвала и ходовете, давани от щамбайна. Съвсем точно катерът застана на борда на флагмана и останалите от дивизиона започнаха да се прехвърлят на кораба си.
- Хайде младо, оставай щурвала! Време е за слизане! - с усмивка Чони подкани новобранеца да побърза.
Здраво стиснал щурвала с две ръце лейтенантът не помръдна от мястото си, а се заинати:
- Как така да слизам? А кой сега ще управлява катера? Кой ще ме смени?
- Лейтенант, елате по-бързо, че закъсняваме! Идвайте! Ще Ви обясним кой ще кара катера - подкани го Весо напълно сериозно и го дръпна за ръката.
След като всички се прехвърлиха на борда на флагмана, мичман Занков включи щамбайна и катерът пъргаво потегли към пристанището.
- Виждаш ли мичмана горе на мостика?- попита Весо.
- Да, и какво от това?- смутено попита лейтенантът.
- Той, мичманът управлява катера си, там от открития мостик и сам дава ходовете. - допълни Весо - Хайде, честито морско кръщение!
Новопокръстеният моряк гледаше объркан отдалечаващият се катер.
- Но аз управлявах катера! Аз го управлявах наистина! Въртях кормилото и той завиваше. Изключвах това там… щамбайна и катерът спираше....
- Младо, младо! В рубката уредите се изключени. Честито! Браво! Катер кара, и то в тъмното! - не спираше Чони.
И другите офицери весело честитяха включването на новобранеца в редиците на военните моряци като го поздравяваха радушно. Нали беше „карал” катер и то почти „самостоятелно”! Колко много команди само беше научил за половин час.
Всичко беше наред, но новопокръстеният моряк не можеше да повярва в случилото се и продължаваше да си повтаря, но вече по-тихо:
- Аз го управлявах. Наистина го управлявах . . .
О.з. капитан І ранг
Божидар НЕДЯЛКОВ,
свидетел на кръщението
Снимките са от личния архив на о.з. капитан І ранг Христо Б. ДИМИТРОВ (Чони) и са направени във времето, когато се развиват действията, описани в този спомен.
- Слушам дясно руля! Имам дясно руля! Имам малък напред!
Воден от командите, катерът уверено се придвижи и застана на борда на следващия кораб. Хората от екипажа му слязоха се прехвърлиха и катерът отново потегли.
Командите от мостика постъпваха една след друга в закритата рубка и за непосветените в морската професия илюзията, че катерът се управлява именно от това място, беше пълна.
Лейтенантът внимателно слушаше и наблюдаваше действията на „рулевия“. Всичко му се виждаше лесно и елементарно. Повтаряш командите и ги изпълняваш. Защо ли да не опита и той?
- Извинете, може ли и аз да карам малко катера?
Най-сетне… Най-сетне всичко си дойде на мястото. Разиграната сцена на управление на катера беше изиграла своята роля. Нищо не подозиращият лейтенант веднага беше настанен на щурвала от „старите морски кучета”.
- Младо, сега много ще внимаваш, да не стане някоя беля! Трябва да повтаряш командите и да долагаш за положението на руля и курса на катера! - прозвучаха първите указания на Чони.
- Командир, разрешете смяна на рулевите! - доложи Чони по проговорката на мостика.
- Кой ще бъде на щурвала? - прозвуча в отговор весело гласът на Весо.
- Лейтенант …
- Добро! Но да внимавате, лейтенант!
- Слушам да внимавам!- отговори щастливият новобранец.
- Курс към кърмата на 37! - последва команда от мостика.
- Слушам курс към кърмата на 37! - отговори новият рулеви и веднага попита
- А къде е 37?
Веднага му беше отговорено за светлините и мястото на 37:
- Ето там има бяла и синя светлина. Следи бялата! - и другите в рубката се включиха в играта.
- Аха! Виждам! Имам курс към 37! - окопити се лейтенантът.
- Тъй дръж! В ляво не ходи! - продължиха командите от мостика.
- Къде да не ходя? - Попита тихичко новобранецът - Ами, аз се държа, никъде не ходя! - продължи още той още по-тихо.
След неговите думи прозвуча приглушен смях в тъмнината на рубката.
- Стоп машина! Пет градуса ляво руля!
- Слушам стоп машина! Слушам пет градуса ляво руля! Имам пет градуса ляво руля!...
Застанахме на борда на предпоследния тралчик 37 и хората от третия екипаж се прехвърлиха. Последен беше флагманският кораб. Маневрите на катера, превозващ закъснелите до него бяха както при другите кораби.
Лейтенантът уверено повтаряше командите и все по-умело ги изпълняваше. Почти се гордееше с постижението си. Катерът се подчиняваше точно на движението на щурвала и ходовете, давани от щамбайна. Съвсем точно катерът застана на борда на флагмана и останалите от дивизиона започнаха да се прехвърлят на кораба си.
- Хайде младо, оставай щурвала! Време е за слизане! - с усмивка Чони подкани новобранеца да побърза.
Здраво стиснал щурвала с две ръце лейтенантът не помръдна от мястото си, а се заинати:
- Как така да слизам? А кой сега ще управлява катера? Кой ще ме смени?
- Лейтенант, елате по-бързо, че закъсняваме! Идвайте! Ще Ви обясним кой ще кара катера - подкани го Весо напълно сериозно и го дръпна за ръката.
След като всички се прехвърлиха на борда на флагмана, мичман Занков включи щамбайна и катерът пъргаво потегли към пристанището.
- Виждаш ли мичмана горе на мостика?- попита Весо.
- Да, и какво от това?- смутено попита лейтенантът.
- Той, мичманът управлява катера си, там от открития мостик и сам дава ходовете. - допълни Весо - Хайде, честито морско кръщение!
Новопокръстеният моряк гледаше объркан отдалечаващият се катер.
- Но аз управлявах катера! Аз го управлявах наистина! Въртях кормилото и той завиваше. Изключвах това там… щамбайна и катерът спираше....
- Младо, младо! В рубката уредите се изключени. Честито! Браво! Катер кара, и то в тъмното! - не спираше Чони.
И другите офицери весело честитяха включването на новобранеца в редиците на военните моряци като го поздравяваха радушно. Нали беше „карал” катер и то почти „самостоятелно”! Колко много команди само беше научил за половин час.
Всичко беше наред, но новопокръстеният моряк не можеше да повярва в случилото се и продължаваше да си повтаря, но вече по-тихо:
- Аз го управлявах. Наистина го управлявах . . .
О.з. капитан І ранг
Божидар НЕДЯЛКОВ,
свидетел на кръщението
Снимките са от личния архив на о.з. капитан І ранг Христо Б. ДИМИТРОВ (Чони) и са направени във времето, когато се развиват действията, описани в този спомен.