О’КЕЯ – ТАКА, КАКТО ГО ПОМНЯ
Спомените за нашите преподаватели във Военноморското училище остават незабравими за цял живот, особено що се отнася до някои колоритни личности като капитан І ранг Никола Димитров Николов или по-често известен с прозвището О’Кея. Не помня къде и кога му бяха дали това позитивно прозвище, но още през 60-те години на миналия век той беше известен с него.
Запознанството ми с О’Кея стана през далечната 1967 г. в Пристанище Бургас. По това време бях трети курс в Техникума по корабостроене и корабоплаване – Варна, по специалност „морско корабоводене”. Бяхме изкарали през юни – юли един месец практика с кораба „Бургас”, с товар живи бичета от Варна за Анкона, Италия и обратен товар битум във варели от Валона, Албания за Бургас.
Преподавателят ни по много предмети в техникума (навигация, радиотехника, радионавигационни прибори, електронавигационни прибори и мореходна астрономия), беше известният Димитър Симеонов - Симича. При него изпит се признаваше само с истински знания и никакво ходатайство не минаваше. Човекът си беше безкомпромисен и при това много добър специалист. Много кадри за търговския флот дължат високият си професионализъм на него. Като признание на желанието за учение, Симеонов оставяше добрите си курсисти на допълнителна практика по корабите на БМФ през лятото. Ето, така, аз и моят съвипускник, покойният капитан ІІ ранг Христо Кирилов Димитров бяхме оставени на кораб „Бургас” за още един рейс с курсанти от Военноморското училище под ръководството на капитан Николов - О’Кея.
Въпросният ръководител се появи в един жарък ден на борда с курсантите и под прикритието на една носна кърпа на главата, завързана на четири възела по ъглите си. Естествено, корабното ръководство ни изпрати веднага в хамбарите да чистим разлетия битум от скъсаните албански варели – адска работа през топлото лято. Но не и за капитан О’Кея. В ранния следобед, под негово ръководство, „расовите мъже” от Военноморското училище и ние двамата от техникума бяхме подканени от капитан Николов - О’Кея да оставим ломовете и рашкетите в хамбара и бързо да прескочим вълнолома в посока към бургаския градски плаж за разхлаждане и съзерцание на бургаските красавици.
После се случи така, че моят съвипускник Христо Кирилов и аз бяхме прехвърлени на м/к „Никола Й. Вапцаров”, с който извършихме рейс до Александрия, Египет от 10.08.1967 г. до 04.09.1967 г. Това беше два месеца след 6-дневната война на Египет с Израел.
След една година завършихме техникума и двамата с Христо Кирилов кандидатствахме и бяхме приети във ВВМУ – аз по специалност „корабоводене”, а той по специалност - „корабни машини и механизми”. Като бъдещ навигатор, беше ми съдено във втори или трети курс да се срещна с преподавателя ни по метеорология и океанография – тогава капитан ІІ ранг Николов - О’Кея. Разбира се, той веднага ме позна и ме назначи като неофициален негов асистент. Помня добре, че минавахме темите по приливите и отливите, но в Черно и Средиземно морета те практически не съществуват. Не знам доколко О’Кея е изучавал тези явления, но в техникума, при Димитър Сименонов те бяха застъпени много сериозно под формата на теория и практическа работа с английските навигационни карти и таблици за приливите и отливите.
Спомените за нашите преподаватели във Военноморското училище остават незабравими за цял живот, особено що се отнася до някои колоритни личности като капитан І ранг Никола Димитров Николов или по-често известен с прозвището О’Кея. Не помня къде и кога му бяха дали това позитивно прозвище, но още през 60-те години на миналия век той беше известен с него.
Запознанството ми с О’Кея стана през далечната 1967 г. в Пристанище Бургас. По това време бях трети курс в Техникума по корабостроене и корабоплаване – Варна, по специалност „морско корабоводене”. Бяхме изкарали през юни – юли един месец практика с кораба „Бургас”, с товар живи бичета от Варна за Анкона, Италия и обратен товар битум във варели от Валона, Албания за Бургас.
Преподавателят ни по много предмети в техникума (навигация, радиотехника, радионавигационни прибори, електронавигационни прибори и мореходна астрономия), беше известният Димитър Симеонов - Симича. При него изпит се признаваше само с истински знания и никакво ходатайство не минаваше. Човекът си беше безкомпромисен и при това много добър специалист. Много кадри за търговския флот дължат високият си професионализъм на него. Като признание на желанието за учение, Симеонов оставяше добрите си курсисти на допълнителна практика по корабите на БМФ през лятото. Ето, така, аз и моят съвипускник, покойният капитан ІІ ранг Христо Кирилов Димитров бяхме оставени на кораб „Бургас” за още един рейс с курсанти от Военноморското училище под ръководството на капитан Николов - О’Кея.
Въпросният ръководител се появи в един жарък ден на борда с курсантите и под прикритието на една носна кърпа на главата, завързана на четири възела по ъглите си. Естествено, корабното ръководство ни изпрати веднага в хамбарите да чистим разлетия битум от скъсаните албански варели – адска работа през топлото лято. Но не и за капитан О’Кея. В ранния следобед, под негово ръководство, „расовите мъже” от Военноморското училище и ние двамата от техникума бяхме подканени от капитан Николов - О’Кея да оставим ломовете и рашкетите в хамбара и бързо да прескочим вълнолома в посока към бургаския градски плаж за разхлаждане и съзерцание на бургаските красавици.
После се случи така, че моят съвипускник Христо Кирилов и аз бяхме прехвърлени на м/к „Никола Й. Вапцаров”, с който извършихме рейс до Александрия, Египет от 10.08.1967 г. до 04.09.1967 г. Това беше два месеца след 6-дневната война на Египет с Израел.
След една година завършихме техникума и двамата с Христо Кирилов кандидатствахме и бяхме приети във ВВМУ – аз по специалност „корабоводене”, а той по специалност - „корабни машини и механизми”. Като бъдещ навигатор, беше ми съдено във втори или трети курс да се срещна с преподавателя ни по метеорология и океанография – тогава капитан ІІ ранг Николов - О’Кея. Разбира се, той веднага ме позна и ме назначи като неофициален негов асистент. Помня добре, че минавахме темите по приливите и отливите, но в Черно и Средиземно морета те практически не съществуват. Не знам доколко О’Кея е изучавал тези явления, но в техникума, при Димитър Сименонов те бяха застъпени много сериозно под формата на теория и практическа работа с английските навигационни карти и таблици за приливите и отливите.
Капитан І ранг Никола Димитров Николов - О’Кея, с курсанти на практика на търговски кораб.
Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Съвипускникът на автора Христо Кирилов Димитров (1949 – 1993 г.). Снимката е от личния архив на автора.
Авторът (в дясно) и съвипускникът му Вихър Михайлов в Хавана – 1972 г. (на практика с кораб „Петър Берон”). Снимката е от личния архив на автора.
Учебният кораб на Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров” (бившата гемия „Горянин”). Снимката ни е предоставена от о.з. капитан І ранг Христо Бориславов Димитров.
Моторният кораб „Петър Берон” (все още като „Алкаид” и с отличителните знаци на „Тексим”).
По време на моето обучение във Военноморското училище, британските карти и навигационни пособия не се изучаваха и бяха просто пренебрегвани така, сякаш въобще не съществуваха. В същото време всички кораби на БМФ, „Булет”, „Тексим” и „Океански риболов” плаваха единствено и само по британски морски карти и пособия. От друга страна, капитан Николов сподели с мен, че по негово време като курсант, английски не се изучавало. Учели турски и гръцки - езиците на вероятно най-близките ни противници по онова време.
Във връзка с това, капитан Николов ме помоли да подготвя и изнеса в час по метеорология и океанография, лекция за приливите и отливите в нашия випуск. Лекцията подготвих и изнесох, както бях помолен и в допълнение бях командирован в картографския отдел на БМФ да съставя задачи по приливно отливни течения по английските навигационни пособия.
Към задачата се отнесох съвестно, защото това беше едно допълнително излизане в „цивилизацията” и капитан Николов беше доволен, понеже беше разработена по обширна изпитна програма по дисциплината му.
Следващата година капитан Николов ме помоли да изнеса наново лекцията за приливи и отливи на по-младшия випуск и т.н. След януарската изпитна сесия бяхме пуснати в домашен отпуск и аз като варненец си карах отпуска в града. Един ден някой звъни. Отварям и пред мен се показва една фуражка, а под нея капитан ІІ ранг Николов - той не беше много висок. Поканих го у дома и запитах на какво дължа честта. Човекът беше видимо разстроен и ми призна, че един от курсантите от 19-та рота, който му почиствал кабинета, откраднал всички решения на изпитните задачи за приливите по английските пособия и сега всички решават задачите за шестица.
Това си беше истински проблем - не за мен, а за преподавателя. Попитах го какво иска да направя за излизане от това положение.
О’Кея ми каза, че единственият шанс за излизането му от това положение беше да подготвя нови задачи. Постигна се споразумение да използвам част от домашната си отпуска - 2 или 3 дни за разработване на нови задачи в БМФ. Това време ми беше признато като учебно и с него капитан Николов в съгласие с ротния ми командир ми удължи домашния отпуск. По това време понятието заплащане за интелектуален труд не съществуваше. Всъщност, за О’Кея, бих извършил и днес безплатно. Той беше много човечен към нас като курсанти и би заслужил това. Не знам сега дали се срещат такива личности. Той не беше обикновен преподавател, а личност.
След една година бях ІV курс и току що бях завършил учебната си практика с едно презокеанско плаване на м/к „Петър Берон”. Във връзка с обучението ни като запасни офицери, всички курсанти за търговския флот и океанския риболов трябваше да преминат допълнително един месец практика на корабите във Военноморския флот. Курсантите, които не бяха готвени за ВМФ, бяха пращани обикновено на по-второстепенни военни кораби. Така аз попаднах на размагнитващата гемия, която се водеше кораб тип СБР (станция за безобмотъчно размагнитване - бел. ред.) от ВМФ. И досега не знам какво означава това съкращение.
Това беше една дървена многоцелева гемия, която намери работа във ВМФ и търговския флот. Тогавашният СБР - кораб на Военноморския флот, лежи сега полупотопен в стария канал море-езеро на южния бряг, източно от стария Аспарухов мост и е собственост на моят стар приятел Габриел Кукински - Габи, който е корабособственик на всички потънали кораби на акваторията на Варненското пристанище.
На корабът СБР имаше екипаж от точно трима матроси и командир един свръхсрочен главен старшина. Аз също бях с пагон на главен старшина и никой не ме търсеше за нищо. Имаше един специалист по размагнитване, старши лейтенант, но той не се мяркаше често на кораба и не се считаше за екипаж. Гемията извършваше по един преход до специално оборудван полигон веднъж на 6 месеца. Това означаваше, че аз нямах шанс да изляза с нея не в открито море, дори на закрит рейд. И това, непосредствено след един презокеански рейс на карго кораб.
Като нямах какво да правя, един ден бях седнал на една пушка до на кея до кораба и си ловях кая на волта с червей на въдичката, кепе на главата, панталон обувки и гол до кръста. По едно време някой ме пляска по рамото. Обръщам се и виждам на пирса капитан Николов - О’Кея. Оставих въдицата, изправих се и ударих уставно една козирка. Той ме пита какво правя тук. Ами, какво, казвам му, че си карам военноморската практика на този дървен галош. Зад О’Кея стои строена ротата на първокурсниците. О’Кеят ми казва да не се занасям, а да се присъединя направо към него като помощник-ръководител на първокурсниците на учебния кораб на Морското училище „Никола Й. Вапцаров” (Това не е търговският кораб със същото име, а бившата гемия „Горянин”).
Обеща ми самостоятелна офицерска кабина и храна в офицерския салет. Казвам му, че има два малки проблема. Единият е прехвърлянето на продоволствения ми атестат - няма атестат, няма храна. Вторият проблем беше, че в джоба си имах по-малко от два лева. О’Кеят заяви, че това не е проблем - атестатът той ще прехвърли лично за нула време. Що се отнася до средствата - посещение на Балчик, Несебър, Созопол и т.н. - ето ти 20 лева в брой и ще ми ги върнеш когато можеш. Изкарах много хубава практика като негов асистент. В допълнение, командирът на кораба, капитан ІІ ранг Борис Василев (известен и под прякора Боро Помпата - бел. ред.) беше отличен компаньон и на чашка кафе на мостика по време на прехода бяха разказани много интересни истории - например защо капитан Василев - Зоро се появи с дълга брада след шест месеца отсъствие през 1969 г. Но, това е друга история.
А капитан І ранг Николов - О’Кея остава един светъл спомен от моята морска младост. Поклон пред паметта му!
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Senior Marine Superintendent
Aberdeen, 14th February 2013
Във връзка с това, капитан Николов ме помоли да подготвя и изнеса в час по метеорология и океанография, лекция за приливите и отливите в нашия випуск. Лекцията подготвих и изнесох, както бях помолен и в допълнение бях командирован в картографския отдел на БМФ да съставя задачи по приливно отливни течения по английските навигационни пособия.
Към задачата се отнесох съвестно, защото това беше едно допълнително излизане в „цивилизацията” и капитан Николов беше доволен, понеже беше разработена по обширна изпитна програма по дисциплината му.
Следващата година капитан Николов ме помоли да изнеса наново лекцията за приливи и отливи на по-младшия випуск и т.н. След януарската изпитна сесия бяхме пуснати в домашен отпуск и аз като варненец си карах отпуска в града. Един ден някой звъни. Отварям и пред мен се показва една фуражка, а под нея капитан ІІ ранг Николов - той не беше много висок. Поканих го у дома и запитах на какво дължа честта. Човекът беше видимо разстроен и ми призна, че един от курсантите от 19-та рота, който му почиствал кабинета, откраднал всички решения на изпитните задачи за приливите по английските пособия и сега всички решават задачите за шестица.
Това си беше истински проблем - не за мен, а за преподавателя. Попитах го какво иска да направя за излизане от това положение.
О’Кея ми каза, че единственият шанс за излизането му от това положение беше да подготвя нови задачи. Постигна се споразумение да използвам част от домашната си отпуска - 2 или 3 дни за разработване на нови задачи в БМФ. Това време ми беше признато като учебно и с него капитан Николов в съгласие с ротния ми командир ми удължи домашния отпуск. По това време понятието заплащане за интелектуален труд не съществуваше. Всъщност, за О’Кея, бих извършил и днес безплатно. Той беше много човечен към нас като курсанти и би заслужил това. Не знам сега дали се срещат такива личности. Той не беше обикновен преподавател, а личност.
След една година бях ІV курс и току що бях завършил учебната си практика с едно презокеанско плаване на м/к „Петър Берон”. Във връзка с обучението ни като запасни офицери, всички курсанти за търговския флот и океанския риболов трябваше да преминат допълнително един месец практика на корабите във Военноморския флот. Курсантите, които не бяха готвени за ВМФ, бяха пращани обикновено на по-второстепенни военни кораби. Така аз попаднах на размагнитващата гемия, която се водеше кораб тип СБР (станция за безобмотъчно размагнитване - бел. ред.) от ВМФ. И досега не знам какво означава това съкращение.
Това беше една дървена многоцелева гемия, която намери работа във ВМФ и търговския флот. Тогавашният СБР - кораб на Военноморския флот, лежи сега полупотопен в стария канал море-езеро на южния бряг, източно от стария Аспарухов мост и е собственост на моят стар приятел Габриел Кукински - Габи, който е корабособственик на всички потънали кораби на акваторията на Варненското пристанище.
На корабът СБР имаше екипаж от точно трима матроси и командир един свръхсрочен главен старшина. Аз също бях с пагон на главен старшина и никой не ме търсеше за нищо. Имаше един специалист по размагнитване, старши лейтенант, но той не се мяркаше често на кораба и не се считаше за екипаж. Гемията извършваше по един преход до специално оборудван полигон веднъж на 6 месеца. Това означаваше, че аз нямах шанс да изляза с нея не в открито море, дори на закрит рейд. И това, непосредствено след един презокеански рейс на карго кораб.
Като нямах какво да правя, един ден бях седнал на една пушка до на кея до кораба и си ловях кая на волта с червей на въдичката, кепе на главата, панталон обувки и гол до кръста. По едно време някой ме пляска по рамото. Обръщам се и виждам на пирса капитан Николов - О’Кея. Оставих въдицата, изправих се и ударих уставно една козирка. Той ме пита какво правя тук. Ами, какво, казвам му, че си карам военноморската практика на този дървен галош. Зад О’Кея стои строена ротата на първокурсниците. О’Кеят ми казва да не се занасям, а да се присъединя направо към него като помощник-ръководител на първокурсниците на учебния кораб на Морското училище „Никола Й. Вапцаров” (Това не е търговският кораб със същото име, а бившата гемия „Горянин”).
Обеща ми самостоятелна офицерска кабина и храна в офицерския салет. Казвам му, че има два малки проблема. Единият е прехвърлянето на продоволствения ми атестат - няма атестат, няма храна. Вторият проблем беше, че в джоба си имах по-малко от два лева. О’Кеят заяви, че това не е проблем - атестатът той ще прехвърли лично за нула време. Що се отнася до средствата - посещение на Балчик, Несебър, Созопол и т.н. - ето ти 20 лева в брой и ще ми ги върнеш когато можеш. Изкарах много хубава практика като негов асистент. В допълнение, командирът на кораба, капитан ІІ ранг Борис Василев (известен и под прякора Боро Помпата - бел. ред.) беше отличен компаньон и на чашка кафе на мостика по време на прехода бяха разказани много интересни истории - например защо капитан Василев - Зоро се появи с дълга брада след шест месеца отсъствие през 1969 г. Но, това е друга история.
А капитан І ранг Николов - О’Кея остава един светъл спомен от моята морска младост. Поклон пред паметта му!
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Senior Marine Superintendent
Aberdeen, 14th February 2013