О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
ОЩЕ ЗА „ИНЦИДЕНТА С ТОРПЕДНИ КАТЕРИ ПРЕД
ВАРНА ПРЕДИ 40 ГОДИНИ”
С интерес прочетох материала, основаващ се на разказа на инж. Неделчо Вичев, който през 1974 г. е старшина-школник във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” и е наблюдавал инцидента с торпедни катери проект 206 на генералната репетиция за празничния парад на Военноморския флот (12 август 2014 г. Инцидент с торпедни катери пред Варна преди 40 години).
Описанието е достоверно и прилично за младия тогава старшина-школник като наблюдател от брега, но считам за необходимо и свой дълг да допълня важни детайли за тази навигационна авария от друга гледна точка, от борда на кораб на рейд пред централния плаж на Варна.
В деня на злополучната репетиция в качеството си на дивизионен свързочник на 3-ти ОДТЩ (отделен дивизион тралчици, сега и в царския флот - миночистачи) бях на борда на флагманския миночистач с бордови номер 36. Вече втора година изпълнявах тази длъжност след завършването на Военна академия „Г. С. Раковски” и преквалифицирането ми като свързочник от командир на звено торпедни катери в 9-ти Отделен дивизион торпедни катери, в който бях служил от 1961 до 1968 г. Служих на торпедните катери проект 123К - „Комсомолец”, които заради своята голяма скорост и маневреност много често се използваха за представителни случаи.
Предстоящата репетиция ми беше пределно ясна, защото бях участвал в парадите и репетициите за празника на ВМС и като подзвеневи на лейтенант Венцислав Велков, и като водещ командир на звено. В тия случаи съм плавал под флага на министъра отбраната, началника на Генералния щаб, командващия на ВМС и др. Бях напуснал дивизиона преди седем години и с голямо нетърпение очаквах репетицията за парада с големите торпедни катери, защото още не бях ги виждал от непосредствена близост и то на пълен ход в строй килватер.
Обстановката преди репетицията беше следната:
Миночистачите бяха застанали на котва пред централния плаж на Варна като първа линия към брега. Най-северно беше флагманският кораб 36.
ВАРНА ПРЕДИ 40 ГОДИНИ”
С интерес прочетох материала, основаващ се на разказа на инж. Неделчо Вичев, който през 1974 г. е старшина-школник във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” и е наблюдавал инцидента с торпедни катери проект 206 на генералната репетиция за празничния парад на Военноморския флот (12 август 2014 г. Инцидент с торпедни катери пред Варна преди 40 години).
Описанието е достоверно и прилично за младия тогава старшина-школник като наблюдател от брега, но считам за необходимо и свой дълг да допълня важни детайли за тази навигационна авария от друга гледна точка, от борда на кораб на рейд пред централния плаж на Варна.
В деня на злополучната репетиция в качеството си на дивизионен свързочник на 3-ти ОДТЩ (отделен дивизион тралчици, сега и в царския флот - миночистачи) бях на борда на флагманския миночистач с бордови номер 36. Вече втора година изпълнявах тази длъжност след завършването на Военна академия „Г. С. Раковски” и преквалифицирането ми като свързочник от командир на звено торпедни катери в 9-ти Отделен дивизион торпедни катери, в който бях служил от 1961 до 1968 г. Служих на торпедните катери проект 123К - „Комсомолец”, които заради своята голяма скорост и маневреност много често се използваха за представителни случаи.
Предстоящата репетиция ми беше пределно ясна, защото бях участвал в парадите и репетициите за празника на ВМС и като подзвеневи на лейтенант Венцислав Велков, и като водещ командир на звено. В тия случаи съм плавал под флага на министъра отбраната, началника на Генералния щаб, командващия на ВМС и др. Бях напуснал дивизиона преди седем години и с голямо нетърпение очаквах репетицията за парада с големите торпедни катери, защото още не бях ги виждал от непосредствена близост и то на пълен ход в строй килватер.
Обстановката преди репетицията беше следната:
Миночистачите бяха застанали на котва пред централния плаж на Варна като първа линия към брега. Най-северно беше флагманският кораб 36.
Торпеден катер проект 206. Разбилите гребните си винтове два торпедни катера в описвания от автора епизод са от този проект. Снимката ни е предоставена от о.з. капитан І ранг Бранимир ТОДОРОВ.
Торпеден катер проект 206 от българските ВМС на пълен ход.
Ракетен катер проект 205У от българските ВМС. Два такива катера, но от по-старата версия - 205, заменят авариралите торпедни катери на парада през 1974 г.
Базов миночистач „Добротич” от 3-ти ОДТЩ, участвал в описваното събитие.
Мористо на втора линия бяха двата СКР-а (стражеви кораби, сега - фрегати), базовите тралчици, подводниците и други кораби, които не помня точно. За да бъде добре очертана линията на миночистачите, бяхме пуснали котва и към кърмата с цел корабите да не се въртят по посока на вятъра. Трудна задача е да се удържат кораби на открит рейд подравнени като войници. При смяната на морският бриз с бреговия изравнената с усилия права линия се изкривяваше и по заповед на командира на дивизиона се снемахме и заставахме отново на две котви по няколко пъти в денонощието. Така две денонощия не само изравнявахме линията, но и бяхме се преместили по нейната дължина с около 40 - 50 метра по-северно.
За да наблюдава репетицията, екипажът беше строен на палубата, а на бака, от където се вижда най-добре маневрирането на катерите, бяха офицерите от плаващия щаб. Всички очакваха да видят тържественото преминаване за първи път пред публика на големите торпедни катери непосредствено пред носа на нашия кораб. Чу се очакваното бучене на катерите, които завиха в широка плавна дъга от средата на залива покрай корабите от втора линия и се насочиха към брега пред нашия кораб.
Трябва да поясня, като бивш участник в такива тренировки, че движението на катерите към съществуващият тогава мост на централния плаж се извършва при постоянно променящ се курс. Основният курс преди да се завие на ляво, успоредно на брега, в случая съвпада със слънчевата пътека тъй като тренировката са провежда към 17-18 часа.
За голямо учудване катерите продължаваха право към брега, а не както се очаква да минат на двайсетина метра от носа на флагманския ни кораб. Челният катер направи опит да заобиколи вехата пред офицерския плаж, като почти се отърка в нея, но уви - чу се необикновен шум и катерът клекна останал без ход продължавайки по инерция. Докато се усетим и вторият катер си потроши винтовете на камъните. Всички изтръпнахме. Такова чудо не беше се случвало в историята на катерниците.
Започнахме да коментираме събитието и да оглеждаме обстановката. Тогава едва видяхме другата веха. Другата веха, лявата, която катерите е трябвало да заобиколят от север, се намираше на десетина метра на траверс левия ни борд. При този курс към брега за катерите вехата е била скрита зад кораба. Катерите е трябвало да минат между двете вехи, но уви, видима е била само едната, тая над подводната опасност. Лявата веха, която е трябвало да бъде пред носа на кораба и да обозначава пуснатата котва, не е било възможно да се вижда при този курс в късния следобед срещу слънцето. Катерниците са предполагали, че корабите и вехите са разположени съгласно утвърдената схема.
Незабавно са организирани мероприятия за буксировка на катерите и смяната им с други катери. По мое мнение събитието беше в петък след обяд, а не в събота. Рано утринта на следващия ден започна разследване на навигационната авария. Появи се комисия начело с флагманския щурман на ВМС, за да разследва събитието. През изминалата нощ миночистачите отново се снемаха от котва и подравняваха правата линия, но въпросната веха вече беше ясно видима пред носа на флагмана на дивизиона. Флагманският щурман на флота обяви, че нищо не може да се докаже за вчерашното положение на корабите и че „битият - бит, и т.н. ”
Последствията за излизането на два катера временно от строя бяха понесени от капитан ІІ ранг (тогава) Венцеслав Велков, който бе свален от командирската позиция и изпратен за преподавател във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
При едно посещение на капитан І ранг (по-късно вицеадмирал) Велков във ВВМУ, преди да стане командващ ВМС, използвах случая да му покажа снимка, която украсяваше коридора на катедра „Корабоводене”. На фотосът много ясно се вижда миночистач № 36 със строения екипаж и вехата на борда на кораба. Разказах му и това, което съм видял. Той погледа минута, две мълчаливо снимката и отсече:
- Благодаря! Знаех си, че има нещо неизяснено за случая. Най-после всичко ми стана ясно. Нали помниш принципа на катерниците от младини, „който направи авария или „удави” торпедо, той се издига”.
Оказа се прав!
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ
За да наблюдава репетицията, екипажът беше строен на палубата, а на бака, от където се вижда най-добре маневрирането на катерите, бяха офицерите от плаващия щаб. Всички очакваха да видят тържественото преминаване за първи път пред публика на големите торпедни катери непосредствено пред носа на нашия кораб. Чу се очакваното бучене на катерите, които завиха в широка плавна дъга от средата на залива покрай корабите от втора линия и се насочиха към брега пред нашия кораб.
Трябва да поясня, като бивш участник в такива тренировки, че движението на катерите към съществуващият тогава мост на централния плаж се извършва при постоянно променящ се курс. Основният курс преди да се завие на ляво, успоредно на брега, в случая съвпада със слънчевата пътека тъй като тренировката са провежда към 17-18 часа.
За голямо учудване катерите продължаваха право към брега, а не както се очаква да минат на двайсетина метра от носа на флагманския ни кораб. Челният катер направи опит да заобиколи вехата пред офицерския плаж, като почти се отърка в нея, но уви - чу се необикновен шум и катерът клекна останал без ход продължавайки по инерция. Докато се усетим и вторият катер си потроши винтовете на камъните. Всички изтръпнахме. Такова чудо не беше се случвало в историята на катерниците.
Започнахме да коментираме събитието и да оглеждаме обстановката. Тогава едва видяхме другата веха. Другата веха, лявата, която катерите е трябвало да заобиколят от север, се намираше на десетина метра на траверс левия ни борд. При този курс към брега за катерите вехата е била скрита зад кораба. Катерите е трябвало да минат между двете вехи, но уви, видима е била само едната, тая над подводната опасност. Лявата веха, която е трябвало да бъде пред носа на кораба и да обозначава пуснатата котва, не е било възможно да се вижда при този курс в късния следобед срещу слънцето. Катерниците са предполагали, че корабите и вехите са разположени съгласно утвърдената схема.
Незабавно са организирани мероприятия за буксировка на катерите и смяната им с други катери. По мое мнение събитието беше в петък след обяд, а не в събота. Рано утринта на следващия ден започна разследване на навигационната авария. Появи се комисия начело с флагманския щурман на ВМС, за да разследва събитието. През изминалата нощ миночистачите отново се снемаха от котва и подравняваха правата линия, но въпросната веха вече беше ясно видима пред носа на флагмана на дивизиона. Флагманският щурман на флота обяви, че нищо не може да се докаже за вчерашното положение на корабите и че „битият - бит, и т.н. ”
Последствията за излизането на два катера временно от строя бяха понесени от капитан ІІ ранг (тогава) Венцеслав Велков, който бе свален от командирската позиция и изпратен за преподавател във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
При едно посещение на капитан І ранг (по-късно вицеадмирал) Велков във ВВМУ, преди да стане командващ ВМС, използвах случая да му покажа снимка, която украсяваше коридора на катедра „Корабоводене”. На фотосът много ясно се вижда миночистач № 36 със строения екипаж и вехата на борда на кораба. Разказах му и това, което съм видял. Той погледа минута, две мълчаливо снимката и отсече:
- Благодаря! Знаех си, че има нещо неизяснено за случая. Най-после всичко ми стана ясно. Нали помниш принципа на катерниците от младини, „който направи авария или „удави” торпедо, той се издига”.
Оказа се прав!
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ