КИПЪР. ИЗПИТАНИЯ И ЕТИКА – ЧАСТ 5
Завръщането ми в отдела по търговска експлоатация като корабен оператор ми донесе професионално удовлетворение и работата тръгна безпроблемно. Имах искреното желание да работя в тази дейност на морския флот и имах чувството, че сега всичко е наред. Дори си мислех, че така може да се изкара до пенсия. Мисля, че имах всичко – семейство, собствен дом, добре платена работа, автомобил, яхта и се чувствах пълен със сили.
Тъкмо тогава, когато човек се е самоуспокоил, съдбата понякога поднася внезапно тежки изпитания, които могат да доведат до преосмисляне на човешките ценности и това да доведе до ревизирането им като приоритети. При мен това настъпи внезапно, като удар през лицето и ме накара да взема след време нови житейски решения.
Както винаги, през лятото на 2000 г. взех един месец полагаем отпуск, който изкарахме със съпругата ми на вилата във Варна. В края на отпуска, аз взех самолета, прибрах се в Кипър и на другия ден отидох в офиса. Съпругата ми остана във Варна за малко повече, тъй като по това време се обменяха новите й документи – паспорт, лична карта и шофьорска книжка.
На следващия ден, към 09:00 часа телефонът на бюрото ми в офиса иззвъня и един мой приятел от Варна ми съобщи, че съпругата ми е получила тежък инсулт и се намира в критично състояние в интензивното отделение на Университетската болница „Света Марина” във Варна. Това беше шокова новина за мен. Станах от бюрото си, отидох в офиса на оперативния менажер Джон Уест и му съобщих за случая. Той, без да се колебае нито секунда, ми каза да вземам първия самолет и да отивам незабавно при съпругата ми във Варна. Помоли ме само да оставя компютъра на бюрото си включен и да взема служебния си мобилен телефон (GSM) с мен. Каза ми да го ползвам без ограничение.
Завръщането ми в отдела по търговска експлоатация като корабен оператор ми донесе професионално удовлетворение и работата тръгна безпроблемно. Имах искреното желание да работя в тази дейност на морския флот и имах чувството, че сега всичко е наред. Дори си мислех, че така може да се изкара до пенсия. Мисля, че имах всичко – семейство, собствен дом, добре платена работа, автомобил, яхта и се чувствах пълен със сили.
Тъкмо тогава, когато човек се е самоуспокоил, съдбата понякога поднася внезапно тежки изпитания, които могат да доведат до преосмисляне на човешките ценности и това да доведе до ревизирането им като приоритети. При мен това настъпи внезапно, като удар през лицето и ме накара да взема след време нови житейски решения.
Както винаги, през лятото на 2000 г. взех един месец полагаем отпуск, който изкарахме със съпругата ми на вилата във Варна. В края на отпуска, аз взех самолета, прибрах се в Кипър и на другия ден отидох в офиса. Съпругата ми остана във Варна за малко повече, тъй като по това време се обменяха новите й документи – паспорт, лична карта и шофьорска книжка.
На следващия ден, към 09:00 часа телефонът на бюрото ми в офиса иззвъня и един мой приятел от Варна ми съобщи, че съпругата ми е получила тежък инсулт и се намира в критично състояние в интензивното отделение на Университетската болница „Света Марина” във Варна. Това беше шокова новина за мен. Станах от бюрото си, отидох в офиса на оперативния менажер Джон Уест и му съобщих за случая. Той, без да се колебае нито секунда, ми каза да вземам първия самолет и да отивам незабавно при съпругата ми във Варна. Помоли ме само да оставя компютъра на бюрото си включен и да взема служебния си мобилен телефон (GSM) с мен. Каза ми да го ползвам без ограничение.
Оперативният менажер Джон Уест (седнал) и корабният оператор Анатолий Бахмат.
Капитан далечно плаване Василий Дмитров – Unicom Managing Director.
Напуснах офиса с подтиснато настроение, тъй като със съпругата ми бяхме изблизали не една буца сол в живота. Отидох при тревъл агента, където успях да си купя билет за същия ден от Ларнака за София. В София ме посрещна един стар приятел с билет за вътрешни линии за полет след около час за Варна. Рано следобед бях в интензивното отделение на болницата „Света Марина” във Варна. Не искам да описвам тежките моменти в какво безпомощно състояние заварих съпругата ми и през какви етапи преминахме по време на нейното лечение.
Достатъчно е да спомена само, че трябваше сам да организирам частна линейка за превоза й до Александровската болница в София, където тя беше прегледана от най-добрия неврохирург на България, проф. В. Бусарски. Фактически, той я върна към живота, даже без операция. Ще му бъда вечно благодарен.
Когато професорът реши, че животът на съпругата ми е извън опасност, наех една кола под наем и се върнахме във Варна. Там прекарахме един месец във възстановяването и след това излетяхме за Кипър. В Лимасол последва допълнително възстановяваща физиотерапия в частна клиника, чиито собственици - кипърци, бяха завършили в България. Всички разходи по тази физиотерапия се платиха от фирмената ни медицинска застраховка към BUPA. В Лимасол ни помогна много с медицински консултации и ангиографии д-р Румяна Кукулис, българка от Велико Търново, която живееше и работеше в Лимасол. Тя отказа твърдо всякакво заплащане, като каза, че от българи пари не взема. На нея също дължа големи благодарности.
При завръщането ми в Кипър бях отсъствал от фирмата точна два месеца. Непосредствено преди това си бях използвал целия годишен отпуск за 2000 г. По всички правила, тези два месеца отсъствие трябваше да се броят за неплатен отпуск. Отидох при менажерите да уредя този въпрос и моят непосредствен шеф Джон Уест ми каза, че човек най-много се нуждае от пари тогава, когато е в тежко положение. Прав беше. По тази причина, продължи Джон, фирмата има право и прие решение да ти даде още един месец платен отпуск за 2000 г. За втория месец ще ти съобщи глания шеф, Василий Дмитров, Managing Director на Unicom.
След около 15 минути имах среща с него.Той ме прие много радушно и се заинтересува кога могат да ни посетят с неговата съпруга. След това, така, между другото вметна, че фирмата не може да ми даде повече от един месец допълнителен платен отпуск, за да покрие заплата за втория месец. Поради което, решихме да ти дадем допълнително паричен бонус в размер на една месечна заплата, с което покрием двата месеца на твоето отсъствие от фирмата. Бях трогнат дълбоко. Това беше от една страна многа човечна постъпка, а от друга страна - признание за професионалния ми принос за фирмата.
Животът като че ли продължи по стария начин, но нещо вече не беше така. Съпругата ми получи страхова невроза от прекарания инсулт и се притеснаваше много, че може да я повтори. Постоянно се молеше да не умре в чужбина. Сигурно е била права. Едно кипърско момиче, студентка в Гърция, се върна в Никозия за лятната ваканция през 2001 г. и получи неочаквано инсулт. В Южен Кипър населението беше по това време общо около 750 000 жители и неврохирурзи нямаше. Един хирург в Никозия беше назначен за неврохирирг, но това беше само на книга. За по-сложни операции на главата викаха неврохирурзи от Израел. Докато студентката беше в инсулт, от Израел излетя неврохирург, но времето беше лошо и самолетът не можа да се приземи на време. В резултат момичето почина.
Горното беше капката, която преля чашата на колебанията ми и аз приех решение да се върна в България. По това време напускането на фирмата ставаше чрез връчване на тримесечно предизвестие. В края на декември 2001 г. връчих на непосредствения си шеф Джон Уест молбата си за напускане, считано от 31.03.2002 г. Всички разбираха добре моето положение и не питаха повече. През този период продадох жилището ни (без мебелите), успях да организирам транспортирането на домашния ми багаж и мебели с 20 футов контейнер до Варна и на друг отворен контейнер тип „flat rack” транспортирането на 27 футовата ми яхта, отново до Варна.
На 31.03.202 г. Фирмата ми устрои много мило изпращане, а вечерта бяхме поканени от менажерите на вечеря в първокласен ресторант. Там, на масата, след вдигате на първата наздравица, шефът на Unicom Василий Дмитров обяви, че фирмата са привели на сметката ми в банката допълнително 6 000 лири за покриване на разходите ми по прибиране у дома (relocation expenses) и от името на
Unicom ми връчи подарък един луксозен модел на четиримачтов ветроход. Съпругата ми и аз бяхме абсолютно трогнати. Джон Уест дабави - ако решиш да се връщаш, имаш моята подкрепа.
След три дни натоварих и автомобила си „Mitsubishi Pаjero” на един ферибот до Пирея и на следния ден съпругата на колегата ми Христо Василев ни изпрати с колата си до аерогарата на Ларнака. От там излетяхме с полет на Olympic Airways за Атина, където бях наел вече хотел за два дни. На втория ден от пристиганито ни в Атина, фериботът с автомобила ни пристигна в контейнерното ппристанище на Пирея, Иконио. След като получих колата и ключовете си, подкарах към хотела, прибрах съпругата си и багажа и на собствен ход се прибрах в България.
Така приключих един дълъг период от живота си - работата в Кипър. Деветте години там не бяха загубено време. Това беше моят трети университет, след Морското училище. Мислех си, че никога повече не ще изляза да работя в чужбина.
Много съм се лъгал. Само след три години престой и работа във Варна, потеглих към четвъртия си университет по офшорен бизнес по добива на нефт и газ в Абърдийн, Шотландия, откъдето пиша тези редове.
А горния епизод написах, за да покажа етиката и морала на една чужда офшорна фирма. Нека четящите тези редове да си направят съответните изводи.
Скоро ще се пенсионирам. Живот и здраве, четвъртият ми университет ще бъде завършен. При прибирането ми във Варна ще затворя кръга, там откъдето бях тръгнал преди 40 години. Живот и здраве, ще се посветя на преподавателска дейност във Военноморското училище. Мисля, че това ще бъде достоен завършек на морската ми кариера.
Край на цикъла.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
Aberdeen,
United Kingdom
14th March 2013
Снимките са от личния архив на автора.
Достатъчно е да спомена само, че трябваше сам да организирам частна линейка за превоза й до Александровската болница в София, където тя беше прегледана от най-добрия неврохирург на България, проф. В. Бусарски. Фактически, той я върна към живота, даже без операция. Ще му бъда вечно благодарен.
Когато професорът реши, че животът на съпругата ми е извън опасност, наех една кола под наем и се върнахме във Варна. Там прекарахме един месец във възстановяването и след това излетяхме за Кипър. В Лимасол последва допълнително възстановяваща физиотерапия в частна клиника, чиито собственици - кипърци, бяха завършили в България. Всички разходи по тази физиотерапия се платиха от фирмената ни медицинска застраховка към BUPA. В Лимасол ни помогна много с медицински консултации и ангиографии д-р Румяна Кукулис, българка от Велико Търново, която живееше и работеше в Лимасол. Тя отказа твърдо всякакво заплащане, като каза, че от българи пари не взема. На нея също дължа големи благодарности.
При завръщането ми в Кипър бях отсъствал от фирмата точна два месеца. Непосредствено преди това си бях използвал целия годишен отпуск за 2000 г. По всички правила, тези два месеца отсъствие трябваше да се броят за неплатен отпуск. Отидох при менажерите да уредя този въпрос и моят непосредствен шеф Джон Уест ми каза, че човек най-много се нуждае от пари тогава, когато е в тежко положение. Прав беше. По тази причина, продължи Джон, фирмата има право и прие решение да ти даде още един месец платен отпуск за 2000 г. За втория месец ще ти съобщи глания шеф, Василий Дмитров, Managing Director на Unicom.
След около 15 минути имах среща с него.Той ме прие много радушно и се заинтересува кога могат да ни посетят с неговата съпруга. След това, така, между другото вметна, че фирмата не може да ми даде повече от един месец допълнителен платен отпуск, за да покрие заплата за втория месец. Поради което, решихме да ти дадем допълнително паричен бонус в размер на една месечна заплата, с което покрием двата месеца на твоето отсъствие от фирмата. Бях трогнат дълбоко. Това беше от една страна многа човечна постъпка, а от друга страна - признание за професионалния ми принос за фирмата.
Животът като че ли продължи по стария начин, но нещо вече не беше така. Съпругата ми получи страхова невроза от прекарания инсулт и се притеснаваше много, че може да я повтори. Постоянно се молеше да не умре в чужбина. Сигурно е била права. Едно кипърско момиче, студентка в Гърция, се върна в Никозия за лятната ваканция през 2001 г. и получи неочаквано инсулт. В Южен Кипър населението беше по това време общо около 750 000 жители и неврохирурзи нямаше. Един хирург в Никозия беше назначен за неврохирирг, но това беше само на книга. За по-сложни операции на главата викаха неврохирурзи от Израел. Докато студентката беше в инсулт, от Израел излетя неврохирург, но времето беше лошо и самолетът не можа да се приземи на време. В резултат момичето почина.
Горното беше капката, която преля чашата на колебанията ми и аз приех решение да се върна в България. По това време напускането на фирмата ставаше чрез връчване на тримесечно предизвестие. В края на декември 2001 г. връчих на непосредствения си шеф Джон Уест молбата си за напускане, считано от 31.03.2002 г. Всички разбираха добре моето положение и не питаха повече. През този период продадох жилището ни (без мебелите), успях да организирам транспортирането на домашния ми багаж и мебели с 20 футов контейнер до Варна и на друг отворен контейнер тип „flat rack” транспортирането на 27 футовата ми яхта, отново до Варна.
На 31.03.202 г. Фирмата ми устрои много мило изпращане, а вечерта бяхме поканени от менажерите на вечеря в първокласен ресторант. Там, на масата, след вдигате на първата наздравица, шефът на Unicom Василий Дмитров обяви, че фирмата са привели на сметката ми в банката допълнително 6 000 лири за покриване на разходите ми по прибиране у дома (relocation expenses) и от името на
Unicom ми връчи подарък един луксозен модел на четиримачтов ветроход. Съпругата ми и аз бяхме абсолютно трогнати. Джон Уест дабави - ако решиш да се връщаш, имаш моята подкрепа.
След три дни натоварих и автомобила си „Mitsubishi Pаjero” на един ферибот до Пирея и на следния ден съпругата на колегата ми Христо Василев ни изпрати с колата си до аерогарата на Ларнака. От там излетяхме с полет на Olympic Airways за Атина, където бях наел вече хотел за два дни. На втория ден от пристиганито ни в Атина, фериботът с автомобила ни пристигна в контейнерното ппристанище на Пирея, Иконио. След като получих колата и ключовете си, подкарах към хотела, прибрах съпругата си и багажа и на собствен ход се прибрах в България.
Така приключих един дълъг период от живота си - работата в Кипър. Деветте години там не бяха загубено време. Това беше моят трети университет, след Морското училище. Мислех си, че никога повече не ще изляза да работя в чужбина.
Много съм се лъгал. Само след три години престой и работа във Варна, потеглих към четвъртия си университет по офшорен бизнес по добива на нефт и газ в Абърдийн, Шотландия, откъдето пиша тези редове.
А горния епизод написах, за да покажа етиката и морала на една чужда офшорна фирма. Нека четящите тези редове да си направят съответните изводи.
Скоро ще се пенсионирам. Живот и здраве, четвъртият ми университет ще бъде завършен. При прибирането ми във Варна ще затворя кръга, там откъдето бях тръгнал преди 40 години. Живот и здраве, ще се посветя на преподавателска дейност във Военноморското училище. Мисля, че това ще бъде достоен завършек на морската ми кариера.
Край на цикъла.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
Aberdeen,
United Kingdom
14th March 2013
Снимките са от личния архив на автора.