КАК БЕ ПОДГОТВЕНО ПОДПИСВАНЕТО НА
СПОГОДБАТА ПО КОРАБОПЛАВАНЕ СЪС САЩ
(1981 Г.)
Обединението „Воден транспорт” - Варна провеждаше активна международна дейност, като не допускаше самоцел и от това се реализираха съответни позитивни директни и индиректни резултати. Много наши експерти участваха в състава на делегации на ниво министерства и други вишестоящи органи и не допускахме да се приемат решения, с които да се ощетява системата на водния транспорт за сметка на измислени изгоди за други отрасли. Сключиха се 23 спогодби по корабоплаване по наши предложения и разработки със страни, с които имахме интереси при нашето все по-голямо участие в глобалните международни морски превози. Общо взето процедурата за всяка една спогодба си имаше трудности при осъществяването, но една от тях се оказа и проблемна по време, свързана с приемане на среща за започване на разговори по проекта за спогодба, връчена от наша страна по каналите на дипломацията към администрацията на САЩ.
Срещата се осъществи благодарение на професор Aлександър Янков, който беше представител на България в ООН и там той се ползваше с голямо уважение (бих казал беше най-почитаният професор по морско право), включително и от САЩ. Той, в непринуден разговор с американски представители, успял да ги заинтересова и те са въздействали на колегите си от ведомството на държавния секретар да предложат най-сетне среща за разговори по проекто-спогодбата, по която не даваха отговор на системните покани да се срещнем и разговаряме.
САЩ предложиха среща за два дни в тяхното Посолство в Париж или Лондон. Избрахме Лондон и нашето Министерство на външните работи ги информира, че приемаме Лондон. Нашите съображения бяха свързани с това, че в Лондон разполагахме с база на фирмата ни „Балканфикс”. Срещата се осъществи през юни 1978 г. в посолството на САЩ. Нашият екип за разговорите се състоеше от три морски лица, а този на САЩ - от двама експерти, ръководител и юристка, служители от Морската администрация на САЩ - експерти в сферата на морските спогодби.
СПОГОДБАТА ПО КОРАБОПЛАВАНЕ СЪС САЩ
(1981 Г.)
Обединението „Воден транспорт” - Варна провеждаше активна международна дейност, като не допускаше самоцел и от това се реализираха съответни позитивни директни и индиректни резултати. Много наши експерти участваха в състава на делегации на ниво министерства и други вишестоящи органи и не допускахме да се приемат решения, с които да се ощетява системата на водния транспорт за сметка на измислени изгоди за други отрасли. Сключиха се 23 спогодби по корабоплаване по наши предложения и разработки със страни, с които имахме интереси при нашето все по-голямо участие в глобалните международни морски превози. Общо взето процедурата за всяка една спогодба си имаше трудности при осъществяването, но една от тях се оказа и проблемна по време, свързана с приемане на среща за започване на разговори по проекта за спогодба, връчена от наша страна по каналите на дипломацията към администрацията на САЩ.
Срещата се осъществи благодарение на професор Aлександър Янков, който беше представител на България в ООН и там той се ползваше с голямо уважение (бих казал беше най-почитаният професор по морско право), включително и от САЩ. Той, в непринуден разговор с американски представители, успял да ги заинтересова и те са въздействали на колегите си от ведомството на държавния секретар да предложат най-сетне среща за разговори по проекто-спогодбата, по която не даваха отговор на системните покани да се срещнем и разговаряме.
САЩ предложиха среща за два дни в тяхното Посолство в Париж или Лондон. Избрахме Лондон и нашето Министерство на външните работи ги информира, че приемаме Лондон. Нашите съображения бяха свързани с това, че в Лондон разполагахме с база на фирмата ни „Балканфикс”. Срещата се осъществи през юни 1978 г. в посолството на САЩ. Нашият екип за разговорите се състоеше от три морски лица, а този на САЩ - от двама експерти, ръководител и юристка, служители от Морската администрация на САЩ - експерти в сферата на морските спогодби.
К.д.п. Николай Йовчев
Сградата на посолството на САЩ в Лондон, снимката е направена през 2006 г.
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Embassy_of_the_United_States
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Embassy_of_the_United_States
На 7 ноември 1965 г. за първи път български кораб посещава пристанище на САЩ. Моторният кораб „Смарагд” (по-късно „Филип Тотю”) с капитан Васил Кушев и с главен механик Георги Панайотов пристига в пристанище Балтимор, а след два месеца - в Ню Йорк. Снимката е направена след 1970 г. Коректността изисква да посочим, че година по-рано моторният кораб „Л. Каравелов” с капитан Иван Антонов плава в териториалните води на САЩ и е 10 дни на рейд пред Порт Тампа, но не е допуснат да товари договореното количество фосфат защото преди това е разтоварил стоки в кубинско пристанище. Така ембаргото, наложено от САЩ върху търговията с Куба, става причина за първи път български кораб да посети мексиканско пристанище (вж. 13 ноември 2013 г. Търговско-експлоатационни премеждия в Параходство БМФ (60-те години на ХХ век).
Официалният вход на Министерството на транспорта в София. Източник:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/
Срещата започна с взаимни поздравления и представяне на участниците от двете страни. Към всичко това прибавихме и наше предложение за съвместна вечеря, като уважение за тяхното внимание да бъдат домакини на разговора. Те приеха с нескрита изненада, тъй като явно не са предполагали, че ние ще се предържаме към детайлите на протокола за подобни срещи. Поради това, че те нямаха предложение и приемайки нашето, обявиха че ще обядваме с тях в посолството, ние приехме.
По проекта за спогодба направиха встъпление с предложение да започнем обсъждане по текстовете, за които нямат възражения и след това да продължим с текстовете, по които имаха въпроси. Това беше прагматичен подход и ние приехме. Ходът на разговорите беше такъв, че за някои детайли в мореплаването ние внасяхме яснота не само от теоретична гледна точка, но си служихме и с практически примери като професионалисти -мореплаватели. Като разбраха, че сме от морския занаят, а не само бюрократи, възприеха творческо поведение и споделиха, че за съгласуване на някои текстове са обходили 16 бюрократични инстанции и се впечатлиха, че формулираме определения, без да включваме опция за следващо съгласуване със вишестоящи.
Направи впечатление, че един текст за знака на Плимсол (товарната марка) не им беше съгласуван и се наложи да се поразходим по познанията ни за теория на кораба, за да се убедят, че текстът е главно заради сигурността на мореплаването и че двете страни имат съответните международни задължения по редица морски конвенции, ратифицирани от страните ни, очевидно техни колеги са имали съмнения за някаква воалирана наша едностранна изгода.
Вечерята от наша страна беше в едно заведение на нощния Лондон, където интериорът, музиката и блюдата бяха в хавайски стил. Там им поднесохме сувенирни винени сервизи от колоритна българска керамика. Радостта им беше непринудена и поради това, че в САЩ подобни национални сувенири много са на почит. Създаде се настроение в подкрепа за творческа работа, която взаимно полезно трябваше да изпълним. Мисля, че те преодоляха и предубеждения, които са ги съпътствали по отношение на Морска България.
За двата дни прецизирахме всички текстове на проекто-спогодбата с уговорка, че от тяхна страна ще последва искане да има втора среща за окончателния текст и подписване. Приеха това да стане в България, като уточнихме, че срещата ще бъде в морската ни столица Варна.
Спогодбата беше подписана официално в София, като САЩ упълномощиха посланика си да я подпише. От наша страна беше подписана от министъра на транспорта. Това стана в сградата на министерството, за съжаление тези, с които преговаряхме, не дойдоха тъй като окончателния текст на проекта беше съгласуван по реда на съответните институции с размяна на кореспонденция и повече разход на време. Подписването се осъществи на 19.02.1981 г. и почетено със шампанско.
Спогодбата ни даде възможност да ликвидираме проблемите които имахме на международния фрахтов пазар с неуредените преди това въпроси за посещения в пристанища на САЩ.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
По проекта за спогодба направиха встъпление с предложение да започнем обсъждане по текстовете, за които нямат възражения и след това да продължим с текстовете, по които имаха въпроси. Това беше прагматичен подход и ние приехме. Ходът на разговорите беше такъв, че за някои детайли в мореплаването ние внасяхме яснота не само от теоретична гледна точка, но си служихме и с практически примери като професионалисти -мореплаватели. Като разбраха, че сме от морския занаят, а не само бюрократи, възприеха творческо поведение и споделиха, че за съгласуване на някои текстове са обходили 16 бюрократични инстанции и се впечатлиха, че формулираме определения, без да включваме опция за следващо съгласуване със вишестоящи.
Направи впечатление, че един текст за знака на Плимсол (товарната марка) не им беше съгласуван и се наложи да се поразходим по познанията ни за теория на кораба, за да се убедят, че текстът е главно заради сигурността на мореплаването и че двете страни имат съответните международни задължения по редица морски конвенции, ратифицирани от страните ни, очевидно техни колеги са имали съмнения за някаква воалирана наша едностранна изгода.
Вечерята от наша страна беше в едно заведение на нощния Лондон, където интериорът, музиката и блюдата бяха в хавайски стил. Там им поднесохме сувенирни винени сервизи от колоритна българска керамика. Радостта им беше непринудена и поради това, че в САЩ подобни национални сувенири много са на почит. Създаде се настроение в подкрепа за творческа работа, която взаимно полезно трябваше да изпълним. Мисля, че те преодоляха и предубеждения, които са ги съпътствали по отношение на Морска България.
За двата дни прецизирахме всички текстове на проекто-спогодбата с уговорка, че от тяхна страна ще последва искане да има втора среща за окончателния текст и подписване. Приеха това да стане в България, като уточнихме, че срещата ще бъде в морската ни столица Варна.
Спогодбата беше подписана официално в София, като САЩ упълномощиха посланика си да я подпише. От наша страна беше подписана от министъра на транспорта. Това стана в сградата на министерството, за съжаление тези, с които преговаряхме, не дойдоха тъй като окончателния текст на проекта беше съгласуван по реда на съответните институции с размяна на кореспонденция и повече разход на време. Подписването се осъществи на 19.02.1981 г. и почетено със шампанско.
Спогодбата ни даде възможност да ликвидираме проблемите които имахме на международния фрахтов пазар с неуредените преди това въпроси за посещения в пристанища на САЩ.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ