УЧЕБНАТА ПЛАВАТЕЛНА ПРАКТИКА НА ВИПУСК
1948 Г. НА ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Класните занятия във висшия отдел на Военноморското училище (ВМУ) винаги с нетърпение се очакваха да завършат и да започне лятната морска практика с учебните кораби „Асен” и „Н. Вапцаров”. Дойде лятото на 1951 г. и настъпи очаквания период. Практиката започна не в созополски представи, тъй като островът беше зает за база на леките сили на ВМС. Беше едно разочарование за курсантите, приети със завършено средно образование през 1950 г. към випуск -1948 г., от който в първи курс на висшия отдел имаше на лице курсанти не повече от 40 служещи били кадети и старши кадети. Другите ни колеги за учебната година 1950/1951 бяха изпратени да следват в руски морски училища. По-късно към випуска се приеха и студенти от различни софийски висши учебни заведения, образува се най-големият випуск, учил някога във ВМУ, и това очевидно усложняваше подготовката.
Випускът беше отведен на лагер в гората под варненската местност „Джанавара” и в близост на езерото. Лагерната обстановка предопредели главно към пехотна практика. Ротата загуби много време в направа на лагера при полеви условия. Нашето класно отделение 802 със състав предимно от бивши старши кадети, преминали лятна морска практика в Созопол, беше ангажирано да произвежда кирпич на брега на езерото за изграждане на малки за едно отделение землянки. Лагерът приличаше на партизански бивак. Не ни беше приятно, но поне не вземахме участие в
атаките по джанаварските тепета, това бяхме правили по созополските баири.
С нетърпение чакахме кога ще се прехвърлим по взводно на учебните кораби и нашият взвод беше изпратен на учебния кораб „Асен” под командването на капитан-лейтенант Крум Божков. Плавахме в крайбрежното море, като се провеждаха занятия по навигация, лоция и морска практика. Направихме и едно учебно минно поставяне в Бургаския залив в зоната на Ченгене скеле - корабът имаше на кърмата два
къси коловоза с две учебни мини галваноударни български мини, които изучавахме и занятието премина на дълбочина около 8 метра, а минрепът беше установен на 6 метра. Морето беше огледално тихо а водата с добра видимост и можахме да наблюдаваме закотвянето и изплаването на мината на зададените метри под водната повърхност и след това със помощта на кърмовата товарна балка да приберем мината на борда на кораба. Основното ни занимание беше да водим прокладка за плаването като щурмани. Запомних завинаги едно вечерно плаване, преднамерено замислено от капитан Фурнаджиев като ръководител на учебната практика за плаването.
Бяхме на рейда в Поморие в неделен ден. Свободните от вахта излязохме на брега с лодката на кораба в следобедна отпуска.За вечеря се прибрахме по-рано на кораба, тъй като бързо разгледахме този малък крайморски град. След вечеря ни беше съобщено, че след 22:00 часа ще отплаваме за Варна и ще водим нощна навигационна прокладка. Почувствах, че повечето от моите съвипускници не приеха новината като интересна. Възползвах се от ситуацията и когато дойде време за маневра „Снемане от котва” заех щурманското място на мостика, без да ми е разпоредено. Плаването започна със зададен курс и дистанция от котвената стоянка в югозападната четвърт на компаса и към момента липсваха брегови ориентири за два пеленга за определяне мястото на кораба.
Командира настояваше за обсервация и то много настойчиво, независимо от това, че се виждаше само зад кърмата по левия борд и то под остър ъгъл поморийската мигалка.
Старателно търсех още един ориентир и забелязах на картата, че курсът, който беше задал капитан Фурнаджиев водеше точно към фара на о-в Св. Анастасия минути след този момент забелязах огъня на маяка на острова точно по носа на кораба. Това вече даваше условия за обсервация по един пеленг и курса на кораба като пеленг и то истински. Малко след около 2-4 минути, видях огъня на Бургаския входен фар, взех пеленг към него и така получих обсервовано място и докладвах на командира и капитан Фурнаджиев за подхода към обсервацията, каква скорост поддържаме и след колко минути трябва да направим поворот на ляво, за да легнем на курс за излизане от Бургаския залив и да се насочим към нос Емине за преход до Варна. Докладът беше приет за изпълнение и забелязах, че капитан Фурнаджиев леко се усмихна, предполагам - за това, че неговият замисъл - зададеният курс към островния фар, е бил прехванат и ползван за обсервацията. На дистанция една миля и два кабелта от острова, направихме поворот на ляво, на курс за излизане от залива и на траверс на Поморийската мигалка легнахме на курс за нос Емине, на чийто траверс по левия борд на дистанция една миля и четири кабелта да легнем на курс за Варна. Плаването протичаше нормално, особено след като легнахме на курс за Варна за дистанция от тридесет мили до траверса на фара Галата. Всички съвипускници се прибраха в кубрика за спане, а и капитан Фурнаджиев изглежда отчиташе задачата за нощна прокладка за изпълнена, имайки предвид плаването за излизане от Бургаския залив. На мостика бяхме само командирът и вахтеният рулеви от екипажа на кораба. Морето беше спокойно и на разсъмване подходихме към нос Галата.
В 08:00 часа командирът даде сигнал за учебна минно-артилерийска тревога и команда „Поворот на дясно”. Нареди да се изхвърли зад борд един голям празен варел, за да имитира плаваща мина, която трябваше да бъде унищожена с артилерийски огън. Артилерийският корабен разчет зареди кърмовото малокалибрено оръдие и зачака команда за залп. Командирът изчака увеличаване на дистанцията около един кабелт и даде команда „Огън!” Оръдието беше противосамолетно и с първия откос от три снаряда, стрелецът порази „мината” (варела), която потъна разбита и напълнена с вода. Успеха на стрелбата беше безспорен и разчетът и мерачът заслужиха незабавна похвала от капитан-лейтенант Крум Божков. След стрелбата направихме поворот около нос Галата и влязохме в Пристанище Варна. С успешна маневра застанахме на котва и кърмови вързала на стоянката на учебните кораби зад кооперация „Нептун” до холандския кей..
Маневрата беше приключила и внимателно прибирах корабното щурманско имущество. Командирът беше напуснал ходовия мостик и го видях на палубата до предната мачта, когато подаде команда „Мирно!” за взвода, който след маневрата стоеше строен на палубата. Командирът обяви пред строя добрата работа на щурмана, неотлъчно на мостика през цялото нощно плаване, за водената прокладка за навигационна безопасност по прехода на кораба от Бургаския залив до Варна. Бях приятно изненадан и мога да кажа, че това внимание затвърди у мен пристрастие към
навигаторската професия. Така завърши лятното учебното плаване през 1951 г.
Като курсанти втора година през 1952 г. учебното ни плаване премина на
учебния кораб „Н. Вапцаров” предимно за навигация и лоция пак под ръководството на капитан Фурнаджиев. При приключване на морската учебна програма, корабът трябваше да участва в едно учебно десантно общофлотско и армейско учение като кораб - болница в състава на противника, който трябваше с преход от Бургас до устието на
Батовската река, южно от Балчик да стовари десант жива сила и бойна техника. Останах на кораба за щурман и в Бургас гледах натоварването на параходите „Родина” и „Христо Смирненски” с десантните сили. Беше хубава лятна вечер, когато отплавахме от Бургас и конвоят от товарните кораби се прикриваше от леки сили на ВМС (торпедни катери).Нашият кораб-болница беше последен в бойния ордер на десантните сили. Към полунощ бяхме вече преминали траверса на нос Емине, когато забелязах в тъмата на успореден курс на около един-два кабелта силно фосфорисцираща следа по морската повърхност. Взех бинокъла и забелязах силуети на торпедни катери със заглушени мотори, атакуващи товарните кораби. Финалът на атаката те си отбелязаха с изстрелване на сигнални ракети. Очевидно атаката беше успешна и те се отдалечиха вече с ревящи двигатели. Трябва да отбележа, че бях впечатлен, защото за няколко минути почувствах, че играта си е игра, но в действителност
поразените кораби щяха да отидат на морското дъно при реален опит някой да направи десант по нашите брегове. Леките ни надводни сили показаха, че могат да разбият всеки опит за десант.
Същото чувство премина през мен,когато вече бяхме на котва пред Батовския плаж и започна дебаркирането на жива сила и бойна техника от корабите „Родина” и „Христо Смирненски”. Слънцето вече блестеше зад нас над хоризонта,когато от брега с бръснещ полет и страхотно вледеняващ рев, връхлетяха внезапно и изненадващо върху нас самолети - торпедоносци. Те също отбелязаха атаката си с ракетни изстрели. За втори път нашият десант беше успешно атакуван в най-неблагоприятно положение, без възможност за избягване на бомбен въздушен удар и въздушна торпедна атака чрез маневриране.Това преживяване остана паметно от лятната ми учебна морска практика.
През третата (последна година) на Висшия курс на ВМУ със сдаването на държавните изпити и решението да носим името „Вапцаровски” (на патрона на ВМУ) с дата за производство в първо офицерско звание през месец юли, лятна практика не се очертаваше. И затова няма друга оценка че това което бяхме практикували е ни повече, ни по-малко от оскъдно и по-късно стоеше въпроса как тогава да се обясни, че випускът като навигатори се оказа подготвен за работа на море. Има само едно обяснение и то е че класните ни занятия се провеждаха от личности, морски лица,
високо ерудирани и посветили живота си и работата си на морската идея като:
Капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев преподаваше навигация, лоция и девиация на магнитния компас. Със своя дългогодишен опит на мореплавател в далечни плавания превръщаше теорията в действащ генератор на щурманска нагласа във всеки един от нас - за далечни плавания сред бурните океани и морета по дъгата на големия кръг. С бащинска радост ни наричаше „моите магелановци” и често споделяше сентенцията от времената на големите географски открития „Navigare nessece non est vivare” (Да се плава е необходимо, не да се живее), като че ли пророкуваше, защото наш съвипускник - Лазар Парушев, като капитан на кораб, осъществи второто околосветско плаване с кораб на БМФ.
1948 Г. НА ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Класните занятия във висшия отдел на Военноморското училище (ВМУ) винаги с нетърпение се очакваха да завършат и да започне лятната морска практика с учебните кораби „Асен” и „Н. Вапцаров”. Дойде лятото на 1951 г. и настъпи очаквания период. Практиката започна не в созополски представи, тъй като островът беше зает за база на леките сили на ВМС. Беше едно разочарование за курсантите, приети със завършено средно образование през 1950 г. към випуск -1948 г., от който в първи курс на висшия отдел имаше на лице курсанти не повече от 40 служещи били кадети и старши кадети. Другите ни колеги за учебната година 1950/1951 бяха изпратени да следват в руски морски училища. По-късно към випуска се приеха и студенти от различни софийски висши учебни заведения, образува се най-големият випуск, учил някога във ВМУ, и това очевидно усложняваше подготовката.
Випускът беше отведен на лагер в гората под варненската местност „Джанавара” и в близост на езерото. Лагерната обстановка предопредели главно към пехотна практика. Ротата загуби много време в направа на лагера при полеви условия. Нашето класно отделение 802 със състав предимно от бивши старши кадети, преминали лятна морска практика в Созопол, беше ангажирано да произвежда кирпич на брега на езерото за изграждане на малки за едно отделение землянки. Лагерът приличаше на партизански бивак. Не ни беше приятно, но поне не вземахме участие в
атаките по джанаварските тепета, това бяхме правили по созополските баири.
С нетърпение чакахме кога ще се прехвърлим по взводно на учебните кораби и нашият взвод беше изпратен на учебния кораб „Асен” под командването на капитан-лейтенант Крум Божков. Плавахме в крайбрежното море, като се провеждаха занятия по навигация, лоция и морска практика. Направихме и едно учебно минно поставяне в Бургаския залив в зоната на Ченгене скеле - корабът имаше на кърмата два
къси коловоза с две учебни мини галваноударни български мини, които изучавахме и занятието премина на дълбочина около 8 метра, а минрепът беше установен на 6 метра. Морето беше огледално тихо а водата с добра видимост и можахме да наблюдаваме закотвянето и изплаването на мината на зададените метри под водната повърхност и след това със помощта на кърмовата товарна балка да приберем мината на борда на кораба. Основното ни занимание беше да водим прокладка за плаването като щурмани. Запомних завинаги едно вечерно плаване, преднамерено замислено от капитан Фурнаджиев като ръководител на учебната практика за плаването.
Бяхме на рейда в Поморие в неделен ден. Свободните от вахта излязохме на брега с лодката на кораба в следобедна отпуска.За вечеря се прибрахме по-рано на кораба, тъй като бързо разгледахме този малък крайморски град. След вечеря ни беше съобщено, че след 22:00 часа ще отплаваме за Варна и ще водим нощна навигационна прокладка. Почувствах, че повечето от моите съвипускници не приеха новината като интересна. Възползвах се от ситуацията и когато дойде време за маневра „Снемане от котва” заех щурманското място на мостика, без да ми е разпоредено. Плаването започна със зададен курс и дистанция от котвената стоянка в югозападната четвърт на компаса и към момента липсваха брегови ориентири за два пеленга за определяне мястото на кораба.
Командира настояваше за обсервация и то много настойчиво, независимо от това, че се виждаше само зад кърмата по левия борд и то под остър ъгъл поморийската мигалка.
Старателно търсех още един ориентир и забелязах на картата, че курсът, който беше задал капитан Фурнаджиев водеше точно към фара на о-в Св. Анастасия минути след този момент забелязах огъня на маяка на острова точно по носа на кораба. Това вече даваше условия за обсервация по един пеленг и курса на кораба като пеленг и то истински. Малко след около 2-4 минути, видях огъня на Бургаския входен фар, взех пеленг към него и така получих обсервовано място и докладвах на командира и капитан Фурнаджиев за подхода към обсервацията, каква скорост поддържаме и след колко минути трябва да направим поворот на ляво, за да легнем на курс за излизане от Бургаския залив и да се насочим към нос Емине за преход до Варна. Докладът беше приет за изпълнение и забелязах, че капитан Фурнаджиев леко се усмихна, предполагам - за това, че неговият замисъл - зададеният курс към островния фар, е бил прехванат и ползван за обсервацията. На дистанция една миля и два кабелта от острова, направихме поворот на ляво, на курс за излизане от залива и на траверс на Поморийската мигалка легнахме на курс за нос Емине, на чийто траверс по левия борд на дистанция една миля и четири кабелта да легнем на курс за Варна. Плаването протичаше нормално, особено след като легнахме на курс за Варна за дистанция от тридесет мили до траверса на фара Галата. Всички съвипускници се прибраха в кубрика за спане, а и капитан Фурнаджиев изглежда отчиташе задачата за нощна прокладка за изпълнена, имайки предвид плаването за излизане от Бургаския залив. На мостика бяхме само командирът и вахтеният рулеви от екипажа на кораба. Морето беше спокойно и на разсъмване подходихме към нос Галата.
В 08:00 часа командирът даде сигнал за учебна минно-артилерийска тревога и команда „Поворот на дясно”. Нареди да се изхвърли зад борд един голям празен варел, за да имитира плаваща мина, която трябваше да бъде унищожена с артилерийски огън. Артилерийският корабен разчет зареди кърмовото малокалибрено оръдие и зачака команда за залп. Командирът изчака увеличаване на дистанцията около един кабелт и даде команда „Огън!” Оръдието беше противосамолетно и с първия откос от три снаряда, стрелецът порази „мината” (варела), която потъна разбита и напълнена с вода. Успеха на стрелбата беше безспорен и разчетът и мерачът заслужиха незабавна похвала от капитан-лейтенант Крум Божков. След стрелбата направихме поворот около нос Галата и влязохме в Пристанище Варна. С успешна маневра застанахме на котва и кърмови вързала на стоянката на учебните кораби зад кооперация „Нептун” до холандския кей..
Маневрата беше приключила и внимателно прибирах корабното щурманско имущество. Командирът беше напуснал ходовия мостик и го видях на палубата до предната мачта, когато подаде команда „Мирно!” за взвода, който след маневрата стоеше строен на палубата. Командирът обяви пред строя добрата работа на щурмана, неотлъчно на мостика през цялото нощно плаване, за водената прокладка за навигационна безопасност по прехода на кораба от Бургаския залив до Варна. Бях приятно изненадан и мога да кажа, че това внимание затвърди у мен пристрастие към
навигаторската професия. Така завърши лятното учебното плаване през 1951 г.
Като курсанти втора година през 1952 г. учебното ни плаване премина на
учебния кораб „Н. Вапцаров” предимно за навигация и лоция пак под ръководството на капитан Фурнаджиев. При приключване на морската учебна програма, корабът трябваше да участва в едно учебно десантно общофлотско и армейско учение като кораб - болница в състава на противника, който трябваше с преход от Бургас до устието на
Батовската река, южно от Балчик да стовари десант жива сила и бойна техника. Останах на кораба за щурман и в Бургас гледах натоварването на параходите „Родина” и „Христо Смирненски” с десантните сили. Беше хубава лятна вечер, когато отплавахме от Бургас и конвоят от товарните кораби се прикриваше от леки сили на ВМС (торпедни катери).Нашият кораб-болница беше последен в бойния ордер на десантните сили. Към полунощ бяхме вече преминали траверса на нос Емине, когато забелязах в тъмата на успореден курс на около един-два кабелта силно фосфорисцираща следа по морската повърхност. Взех бинокъла и забелязах силуети на торпедни катери със заглушени мотори, атакуващи товарните кораби. Финалът на атаката те си отбелязаха с изстрелване на сигнални ракети. Очевидно атаката беше успешна и те се отдалечиха вече с ревящи двигатели. Трябва да отбележа, че бях впечатлен, защото за няколко минути почувствах, че играта си е игра, но в действителност
поразените кораби щяха да отидат на морското дъно при реален опит някой да направи десант по нашите брегове. Леките ни надводни сили показаха, че могат да разбият всеки опит за десант.
Същото чувство премина през мен,когато вече бяхме на котва пред Батовския плаж и започна дебаркирането на жива сила и бойна техника от корабите „Родина” и „Христо Смирненски”. Слънцето вече блестеше зад нас над хоризонта,когато от брега с бръснещ полет и страхотно вледеняващ рев, връхлетяха внезапно и изненадващо върху нас самолети - торпедоносци. Те също отбелязаха атаката си с ракетни изстрели. За втори път нашият десант беше успешно атакуван в най-неблагоприятно положение, без възможност за избягване на бомбен въздушен удар и въздушна торпедна атака чрез маневриране.Това преживяване остана паметно от лятната ми учебна морска практика.
През третата (последна година) на Висшия курс на ВМУ със сдаването на държавните изпити и решението да носим името „Вапцаровски” (на патрона на ВМУ) с дата за производство в първо офицерско звание през месец юли, лятна практика не се очертаваше. И затова няма друга оценка че това което бяхме практикували е ни повече, ни по-малко от оскъдно и по-късно стоеше въпроса как тогава да се обясни, че випускът като навигатори се оказа подготвен за работа на море. Има само едно обяснение и то е че класните ни занятия се провеждаха от личности, морски лица,
високо ерудирани и посветили живота си и работата си на морската идея като:
Капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев преподаваше навигация, лоция и девиация на магнитния компас. Със своя дългогодишен опит на мореплавател в далечни плавания превръщаше теорията в действащ генератор на щурманска нагласа във всеки един от нас - за далечни плавания сред бурните океани и морета по дъгата на големия кръг. С бащинска радост ни наричаше „моите магелановци” и често споделяше сентенцията от времената на големите географски открития „Navigare nessece non est vivare” (Да се плава е необходимо, не да се живее), като че ли пророкуваше, защото наш съвипускник - Лазар Парушев, като капитан на кораб, осъществи второто околосветско плаване с кораб на БМФ.
Взводът (класното отделение) 802 от випуск „Вапцаровски”. Снимката е направена през 1951 г. и е от личния архив на автора.
Учебният моторен ветроход „Асен”.
Учебният моторен ветроход „Н. Й. Вапцаров”. Снимката е направена преди преоборудването му в моторен кораб.
Капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев (1893 - 1988 г.). Орелеф на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Параходът „Родина”.
Параходът „Христо Смирненски”.
К.д.п. Лазар Парушев (в дясно), който на 20 август 1964 г. се завръща с моторен кораб „Георги Сава Раковски” във Варна от второто българско околосветско плаване.
Капитан І ранг Александър Левков (1888 г. - ?). Орелеф на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Капитан І ранг д-р Георги Пецов (1899 - 1970 г.). Орелеф на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Капитан ІІІ ранг (майор) Христо Грамчев (1911 - 1972 г.). Орелеф на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Често споделяше и за очакван възход на Морска България - неговата голяма мечта. Обясняваше със сентенции, обвързани с безопасното навигиране, като например златното правило: „Не винаги най-късият път е най-кратък, пътят по чиста вода е най-кратък.” Всъщност това беше и едно общо валидно правило в житейския път за всекиго .
Капитан ІІІ ранг Константин Константинов преподаваше мореходна астрономия, който с романтична настройка към необхватния потаен космос и небосвод, всели у нас - бъдещите щурмани, познания за точност и акуратност в открито море и приемане на блестящите звезди като фарове на небосвода, вплетени в различни зодиакални образования на безкрайния космос. За образност с една стълба и с помощ от двама курсанти изрисува тавана на навигационния кабинет с главните съзвездия на северното полукълбо - една най-ранна идея за потребен планетариум.
Капитан ІІ ранг Емил Жечев преподаваше торпедно оръжие и стрелба. Той преподаваше с високо патриотично чувство за бой с морския противник във сложната хидрометео-обстановка на море, съчетана с психологическата нагласа на бойния командир на мостика на торпедния катер или на перископа на подводницата, в ранна утрин, при изгряващо и вечер при залязващо слънце, с блестящи протуберанси, внезапна торпедна атака, прикрита за заслепения от слънцето противник, носи успех. И така формулите и чертежите оживяваха в нас, никога да не ги забравим.
Капитан лейтенант Минко Стойнешки преподаваше по електро-навигационни прибори, за да преодолее липсата на кабинет и прибори, компенсираше тази липса чрез схемите, които с голяма образност обясняваше и така усвоявахме теорията и нагласата за практическа дейност.
Капитан І ранг Александър Левков преподаваше „Теория и устройство на кораба” с изключителна точност и винаги подчертаваше сложността на въпроса като критично важен за безопасното мореплаване. Той не забраняваше ползването на всички пособия за решаване на класните задачите с главната цел навигаторът да се предпазва от самолюбие за непогрешима памет. Разказваше колоритни поучителни истории от стари времена, прилагани в кадетския корпус в Петербург. Незабравима остана сентенцията му за фатални мигове в устойчивостта на кораба: „Когато един кораб загуби устойчивост, чака муха да кацне, за да се преобърне”.
О.з. капитан ІІ ранг Атанас Камберов преподаваше по „Морска артилерия” - една суха, скучна материя, която превръщаше в забавни изчисления за попаденията на корабните снаряди върху противника по теорията на вероятностите в динамиката на морския бой, при видимите изменения на дистанцията и пеленгите на пълен ход и маневрирайки за постигане поражение на противника.
О.з. капитан І ранг д-р Георги Пецов преподаваше по „Метеорология”, „Океанография”, „Морско и международно право” - преподавател с изключителна ерудиция и винаги на лекция с изискана безукорна униформа. Той запечата в съзнанието ни, че за щурманското изкуство е важно съчетанието на всички знания с познаването на атмосферния океан, а действията на море и бряг изискват добра подготовка за морското международно право, за успешна работа и резултати в мореплаването.
Капитан ІІІ ранг (майор) Христо Грамчев - дългогодишен математик на ВМУ, целенасочено преподаваше висша математика в нейното практическо приложение във всички други специални учебни предмети, които изобилстваха от математически доказателства и така ни внедряваше органичната обвързаност на науките.
Те всички заедно генетично вградиха у нас познанията за морската професия и фундаменталните принципи на добрата практика на море и вечната обич към далечните морски хоризонти, чувството за отговорност, недопускане на бездействие, винаги търсене на решение. Преди 60 г. випуск - 1948 г. завърши ВМУ със звание „Вапцаровски” и отплава в океана на живота, приемайки за девиз моряшкото мечтание на своя патрон и в дълг да го претворява в развитието на Морска България:
Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета.
Капитан далечно плаване
Николай ЙОВЧЕВ
Капитан ІІІ ранг Константин Константинов преподаваше мореходна астрономия, който с романтична настройка към необхватния потаен космос и небосвод, всели у нас - бъдещите щурмани, познания за точност и акуратност в открито море и приемане на блестящите звезди като фарове на небосвода, вплетени в различни зодиакални образования на безкрайния космос. За образност с една стълба и с помощ от двама курсанти изрисува тавана на навигационния кабинет с главните съзвездия на северното полукълбо - една най-ранна идея за потребен планетариум.
Капитан ІІ ранг Емил Жечев преподаваше торпедно оръжие и стрелба. Той преподаваше с високо патриотично чувство за бой с морския противник във сложната хидрометео-обстановка на море, съчетана с психологическата нагласа на бойния командир на мостика на торпедния катер или на перископа на подводницата, в ранна утрин, при изгряващо и вечер при залязващо слънце, с блестящи протуберанси, внезапна торпедна атака, прикрита за заслепения от слънцето противник, носи успех. И така формулите и чертежите оживяваха в нас, никога да не ги забравим.
Капитан лейтенант Минко Стойнешки преподаваше по електро-навигационни прибори, за да преодолее липсата на кабинет и прибори, компенсираше тази липса чрез схемите, които с голяма образност обясняваше и така усвоявахме теорията и нагласата за практическа дейност.
Капитан І ранг Александър Левков преподаваше „Теория и устройство на кораба” с изключителна точност и винаги подчертаваше сложността на въпроса като критично важен за безопасното мореплаване. Той не забраняваше ползването на всички пособия за решаване на класните задачите с главната цел навигаторът да се предпазва от самолюбие за непогрешима памет. Разказваше колоритни поучителни истории от стари времена, прилагани в кадетския корпус в Петербург. Незабравима остана сентенцията му за фатални мигове в устойчивостта на кораба: „Когато един кораб загуби устойчивост, чака муха да кацне, за да се преобърне”.
О.з. капитан ІІ ранг Атанас Камберов преподаваше по „Морска артилерия” - една суха, скучна материя, която превръщаше в забавни изчисления за попаденията на корабните снаряди върху противника по теорията на вероятностите в динамиката на морския бой, при видимите изменения на дистанцията и пеленгите на пълен ход и маневрирайки за постигане поражение на противника.
О.з. капитан І ранг д-р Георги Пецов преподаваше по „Метеорология”, „Океанография”, „Морско и международно право” - преподавател с изключителна ерудиция и винаги на лекция с изискана безукорна униформа. Той запечата в съзнанието ни, че за щурманското изкуство е важно съчетанието на всички знания с познаването на атмосферния океан, а действията на море и бряг изискват добра подготовка за морското международно право, за успешна работа и резултати в мореплаването.
Капитан ІІІ ранг (майор) Христо Грамчев - дългогодишен математик на ВМУ, целенасочено преподаваше висша математика в нейното практическо приложение във всички други специални учебни предмети, които изобилстваха от математически доказателства и така ни внедряваше органичната обвързаност на науките.
Те всички заедно генетично вградиха у нас познанията за морската професия и фундаменталните принципи на добрата практика на море и вечната обич към далечните морски хоризонти, чувството за отговорност, недопускане на бездействие, винаги търсене на решение. Преди 60 г. випуск - 1948 г. завърши ВМУ със звание „Вапцаровски” и отплава в океана на живота, приемайки за девиз моряшкото мечтание на своя патрон и в дълг да го претворява в развитието на Морска България:
Ние искахме нещо огромно, далечно,
ние искахме кораби като планини,
ние искахме далечни морета.
Капитан далечно плаване
Николай ЙОВЧЕВ