40 СЕКУНДИ НЕ СЪМ ПОЧИВАЛ! (ИЗ ЖИВОТА НА ПОДВОДНАТА
ЛОДКА „ПОБЕДА”)
Венецът на бойната подготовка е торпедната атака! Така е, но по социалистическо време венецът на всички усилия на екипажите и поделенията в Българската армия, и естествено във флота, бяха инспекторските проверки. Те се провеждаха през лятото, след завършването на основните учебни мероприятия и плавания и имаха за цел да определят състоянието на бойната подготовка на корабите и съединенията. В крайна сметка: кой ще стане отличен кораб и дивизион, кой ще стане първенец в така нареченото социалистическото съревнование и накрая - кого и с какво ще награждават.
Не бяхме малко наивниците, които си мислехме, че от нашите усилия зависят крайните резултати и класирането в бойната и политическата подготовка. Практиката обаче доказваше нееднократно, че много по-важни са различните субективни причини и мнения на различните началници и най-напред - на най-големите от тях. В техните „съображения” често излизаха на преден план кой на кого е син или роднина, кой трябва да се издига в звание или за академия и т.н.
Много бяха плаванията, стрелбите и ученията, в които участва моята подводна лодка „Победа” през тази 1982 година. И за финал беше решено, че ще бъдем проверени по всички линии: състояние на материалната част, знания (тактически, специални и политически) на офицерския и останалия личен състав, морска подготовка, строеви навици и, разбира се, подготовка по маршировка с пеене на строеви и възрожденски песни, но като начало - инспекторско изпитване!
ЛОДКА „ПОБЕДА”)
Венецът на бойната подготовка е торпедната атака! Така е, но по социалистическо време венецът на всички усилия на екипажите и поделенията в Българската армия, и естествено във флота, бяха инспекторските проверки. Те се провеждаха през лятото, след завършването на основните учебни мероприятия и плавания и имаха за цел да определят състоянието на бойната подготовка на корабите и съединенията. В крайна сметка: кой ще стане отличен кораб и дивизион, кой ще стане първенец в така нареченото социалистическото съревнование и накрая - кого и с какво ще награждават.
Не бяхме малко наивниците, които си мислехме, че от нашите усилия зависят крайните резултати и класирането в бойната и политическата подготовка. Практиката обаче доказваше нееднократно, че много по-важни са различните субективни причини и мнения на различните началници и най-напред - на най-големите от тях. В техните „съображения” често излизаха на преден план кой на кого е син или роднина, кой трябва да се издига в звание или за академия и т.н.
Много бяха плаванията, стрелбите и ученията, в които участва моята подводна лодка „Победа” през тази 1982 година. И за финал беше решено, че ще бъдем проверени по всички линии: състояние на материалната част, знания (тактически, специални и политически) на офицерския и останалия личен състав, морска подготовка, строеви навици и, разбира се, подготовка по маршировка с пеене на строеви и възрожденски песни, но като начало - инспекторско изпитване!
Авторът на този разказ капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ.
Авторът на този разказ на мостика на подводна лодка проект 613, 1969 г. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ
На подводна вахта. Архив на Щаба на ВМС.
„... оня, който не е почивал 40 секунди!” е точно в средата, все още със звание капитан І ранг, но (почти) с контраадмиралско самочувствие. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Христо Б. Димитров (Чони).
Инспекторското изпитване беше цял спектакъл, измислен от великите съветски военни педагози: на големия асфалтов плац, по команда „За инспекторско изпитване, строй се!” първоначално построеният в две редици екипаж започва развръщане, тренирано много пъти. Матросите остават на място, командирите на отделения излизат на 2 крачки пред строя, старшините на групи - на 4 крачки, командирите на бойни части - на 6 крачки, старши помощник командира - на 8 крачки, а командира на кораба излиза на 10 крачки пред строя. Всички се събират към средата на строя, подравняват се в редици и чакат преминаването на председателя на изпитващата комисия.
Той започва подред от матросите, като спира пред всекиго и всеки е длъжен с висок и ясен глас да обяви: „Матрос Петров, рулеви-сигналчик, жалби и заявления нямам.” А ако има, трябва кратко да ги изложи. Разбира се, предварително беше извършен инструктаж, че от тези жалби никой нищо не може да очаква, но все пак, който иска, може да опита. Матросите бързо-бързо си изложиха подред нямането на оплаквания.
Дойде редът на мичманите, 12 на брой, все подготвени, железни мъже, царете на моженето в подводно и надводно положение. Кратичко един-двама доложиха на контраадмирала, заместник-командващ на флота, че имат оплаквания: един не си ползвал цялата отпуска за миналата година, друг не можал да отиде на санаториум. Дойде редът на Марчо. Той е един от най-важните в екипажа: старшина на група електротехници, цялото електрообзавеждане на подводния кораб (акумулаторна батерия, тежаща 150 тона, генератори, електродвигатели, станции за управлението им, автомати, превключватели, кабели, лампи и какво ли не още) е негово завеждане и отговорност. И ако колегите му понякога имат време да изпушат някоя цигара или да пуснат някой локум, Марчо е вечно зает с неговите разпределителни кутии, въоръжен като командос със стърчащи от джобовете му клещи, отвертки, резачи и пробни лампи.
Докладва бодро: „Другарю контраадмирал, мичман Марчев, жалби и заявления имам: миналата седмица бях дежурен, след което веднага тръгнахме на 5 дневно плаване, върнахме се и останах цяла нощ да правя зарядка на акумулаторната батерия. Освен това се готвихме за проверката, а имам и електромеханизми, които са извън строя, ремонтираме ги с механика и нямам време да си видя семейството. Това продължава с години и аз не мога...”
На това място оплаквателните излияния на Марчо секнаха от взрива на началническия гняв: „Какво сте ми се заоплаквали като ученички, бе. Аз за 40 години 40 секунди не съм почивал!”
Секретарят на проверката, той и по оформянето на разбора, капитан ІІ ранг Недялко Йосифов - Йоската (подводничар) от отдел „Бойна подготовка” на Щаба на Флота старателно записва всичко казано. Повече обаче нямаше нищо за записване, защото останалите за изслушване старшини и офицери си направиха изводи за безнадеждността на евентуалните си оплаквания.
Накрая се оказа, че е направен генерален извод за психическата неустойчивост на екипажа. И бяха прави - подводничарите са едно такова неустойчиво племе, постоянно плават на 150-200 метра под водата, плачат и се оплакват, а пък (по думите на един друг контраадмирал от кралския дивизион) „вземат по две шапки пари”. Което си е вярно, вярно е - по две, понякога по три шапки и то пълни догоре. Не че бяхме кой знае колко забогатели, защото всеизвестно беше, че след уволнението си много от подводничарите тръгнаха да плават с гражданските (шарените) кораби и след 2-3 години се хвалеха, че са оправили бакиите си от военната служба!
А Йоската, Бог да го прости, когато минаваше с колеги покрай кабинета на заместник-командващия по време на „адмиралския час” (от 12.00 до 14.00 часа) предупреждаваше: „Ш-ш-ш-т, тихо, да не събудим оня, който не е почивал 40 секунди!”
О.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ
Той започва подред от матросите, като спира пред всекиго и всеки е длъжен с висок и ясен глас да обяви: „Матрос Петров, рулеви-сигналчик, жалби и заявления нямам.” А ако има, трябва кратко да ги изложи. Разбира се, предварително беше извършен инструктаж, че от тези жалби никой нищо не може да очаква, но все пак, който иска, може да опита. Матросите бързо-бързо си изложиха подред нямането на оплаквания.
Дойде редът на мичманите, 12 на брой, все подготвени, железни мъже, царете на моженето в подводно и надводно положение. Кратичко един-двама доложиха на контраадмирала, заместник-командващ на флота, че имат оплаквания: един не си ползвал цялата отпуска за миналата година, друг не можал да отиде на санаториум. Дойде редът на Марчо. Той е един от най-важните в екипажа: старшина на група електротехници, цялото електрообзавеждане на подводния кораб (акумулаторна батерия, тежаща 150 тона, генератори, електродвигатели, станции за управлението им, автомати, превключватели, кабели, лампи и какво ли не още) е негово завеждане и отговорност. И ако колегите му понякога имат време да изпушат някоя цигара или да пуснат някой локум, Марчо е вечно зает с неговите разпределителни кутии, въоръжен като командос със стърчащи от джобовете му клещи, отвертки, резачи и пробни лампи.
Докладва бодро: „Другарю контраадмирал, мичман Марчев, жалби и заявления имам: миналата седмица бях дежурен, след което веднага тръгнахме на 5 дневно плаване, върнахме се и останах цяла нощ да правя зарядка на акумулаторната батерия. Освен това се готвихме за проверката, а имам и електромеханизми, които са извън строя, ремонтираме ги с механика и нямам време да си видя семейството. Това продължава с години и аз не мога...”
На това място оплаквателните излияния на Марчо секнаха от взрива на началническия гняв: „Какво сте ми се заоплаквали като ученички, бе. Аз за 40 години 40 секунди не съм почивал!”
Секретарят на проверката, той и по оформянето на разбора, капитан ІІ ранг Недялко Йосифов - Йоската (подводничар) от отдел „Бойна подготовка” на Щаба на Флота старателно записва всичко казано. Повече обаче нямаше нищо за записване, защото останалите за изслушване старшини и офицери си направиха изводи за безнадеждността на евентуалните си оплаквания.
Накрая се оказа, че е направен генерален извод за психическата неустойчивост на екипажа. И бяха прави - подводничарите са едно такова неустойчиво племе, постоянно плават на 150-200 метра под водата, плачат и се оплакват, а пък (по думите на един друг контраадмирал от кралския дивизион) „вземат по две шапки пари”. Което си е вярно, вярно е - по две, понякога по три шапки и то пълни догоре. Не че бяхме кой знае колко забогатели, защото всеизвестно беше, че след уволнението си много от подводничарите тръгнаха да плават с гражданските (шарените) кораби и след 2-3 години се хвалеха, че са оправили бакиите си от военната служба!
А Йоската, Бог да го прости, когато минаваше с колеги покрай кабинета на заместник-командващия по време на „адмиралския час” (от 12.00 до 14.00 часа) предупреждаваше: „Ш-ш-ш-т, тихо, да не събудим оня, който не е почивал 40 секунди!”
О.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ