„Фауст”, преди да получи името „Пловдив”. Снимка: https://www.shipspotting.com
СЪЕДИНЕНИЕТО (1885 Г.) И МОТОРНИЯТ КОРАБ
„ПЛОВДИВ”
Публикацията 7 септември 2013 г. Снимка на моторния кораб „Пловдив” (1966 - 1985 г.) в Бургаския залив по повод Съединението (1885 г.), събитието и името на кораба, ми напомниха за комплектната доставка и на другите
два моторни кораба от същия тип: „Плиска” и „Русе”. Покупката се осъществи с цел попълването на тонажа на Параходство БМФ със среднотонажни линейни кораби за континенталната линия, която към момента активно се развиваше.
На пазара за кораби в експлоатация се оказа, че шведският корабособственик Валениус е обявил продажба на три кораба, носещи имена на известни опери (стана известно, че той е меломан и от там произлизат имената). И трите кораба бяха след първи регистров клас и това не обясняваше причината за обявената им продажба. Търговската част на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” („КиК”) внесе яснота, че Валениус, който е водещ по превозите на леки автомобили в Атлантика: Европа - САЩ - Европа, е решил да построи специализирани автомобиловози, тъй като превозите рязко са нараснали и импровизираната експлоатация на „оперната” серия със спомагателни палуби (car decks), монтирани в хамбарите, повече не задоволява разрасналият се бизнес и продажбата им допълва потребните му капитали по доставка на специализиран тонаж. Горното бе отчетено заедно с това, че и пазарът на кораби в експлоатация беше в позиция на повече предлагане и по-малко търсене, а това изключваше спекулативни цени.
През месец юни 1966 г. за генерален директор на ДСО „КиК” беше назначен
инженер Лалю Кючуков, завърнал се от Куба, където е бил търговски представител на нашата страна, а преди това е работил в Министерството на външната търговия (МВТ) като зам. ръководител на Инженерното управление по внос и износ на специалната продукция и провел най-успешно доставката на такава продукция за Алжирското национално освободително движение с парахода „България”, (вж. Лальо Кючуков, Капитан Любен Генов разказва за операция „БАФА” - откъс от спомени, сп. Морски свят, Варна, 1988 г., бр. 2, стр. 44 - 45). Докладвахме на инж. Кючуков икономическите и валутно-финансовите детайли по покупката и се реши сделката да се реализира.
Сделката се отработи от Търговската дирекция на ДСО „КиК”, която се ръководеше от Израел Семах, опитен валутно-финансов специалист, и Живко Горанов - морско лице от випуск 1947 г. на Военноморското училище, и по-късно със завършено висше търговско образование, след службата му в ВМС. Участваха и морските лица от Дирекция „Корабоплаване”. Предлаганата цена беше намалена и плюс това Валениус прие да заплати една адрес комисиона, която сума се използва от „КиК” да се закупи самостоятелно жилище на директора на „Балканфикс” - Лондон, вместо да се ползва жилище под наем при висока цена.
За приключване на сделката Валениус пристигна в София за среща с генералния директор Кючуков. Освен деловите срещи и разговори посетихме и ресторанта „Лебед” до Панчаревското езеро. Валениус беше човек с невисока набита фигура, леко накуцващ и не многословен, обстановката му хареса и сподели, че сделката не само му помага, но и като корабособственик е доволен, че корабите ще се експлоатират от компания с традиционен опит в шипинга. Очевидно беше емоционално свързан с оперната серия.
Така Параходство БМФ попълни линейния си тонаж и износът и вносът на генералните товари на Министерството на външната търговия за и от Западна Европа се изпълняваше от БМФ без чужди компании с неприятни исторически спомени за себеподобните им при акта на Съединението - 1885 г.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
„ПЛОВДИВ”
Публикацията 7 септември 2013 г. Снимка на моторния кораб „Пловдив” (1966 - 1985 г.) в Бургаския залив по повод Съединението (1885 г.), събитието и името на кораба, ми напомниха за комплектната доставка и на другите
два моторни кораба от същия тип: „Плиска” и „Русе”. Покупката се осъществи с цел попълването на тонажа на Параходство БМФ със среднотонажни линейни кораби за континенталната линия, която към момента активно се развиваше.
На пазара за кораби в експлоатация се оказа, че шведският корабособственик Валениус е обявил продажба на три кораба, носещи имена на известни опери (стана известно, че той е меломан и от там произлизат имената). И трите кораба бяха след първи регистров клас и това не обясняваше причината за обявената им продажба. Търговската част на ДСО „Корабостроене и корабоплаване” („КиК”) внесе яснота, че Валениус, който е водещ по превозите на леки автомобили в Атлантика: Европа - САЩ - Европа, е решил да построи специализирани автомобиловози, тъй като превозите рязко са нараснали и импровизираната експлоатация на „оперната” серия със спомагателни палуби (car decks), монтирани в хамбарите, повече не задоволява разрасналият се бизнес и продажбата им допълва потребните му капитали по доставка на специализиран тонаж. Горното бе отчетено заедно с това, че и пазарът на кораби в експлоатация беше в позиция на повече предлагане и по-малко търсене, а това изключваше спекулативни цени.
През месец юни 1966 г. за генерален директор на ДСО „КиК” беше назначен
инженер Лалю Кючуков, завърнал се от Куба, където е бил търговски представител на нашата страна, а преди това е работил в Министерството на външната търговия (МВТ) като зам. ръководител на Инженерното управление по внос и износ на специалната продукция и провел най-успешно доставката на такава продукция за Алжирското национално освободително движение с парахода „България”, (вж. Лальо Кючуков, Капитан Любен Генов разказва за операция „БАФА” - откъс от спомени, сп. Морски свят, Варна, 1988 г., бр. 2, стр. 44 - 45). Докладвахме на инж. Кючуков икономическите и валутно-финансовите детайли по покупката и се реши сделката да се реализира.
Сделката се отработи от Търговската дирекция на ДСО „КиК”, която се ръководеше от Израел Семах, опитен валутно-финансов специалист, и Живко Горанов - морско лице от випуск 1947 г. на Военноморското училище, и по-късно със завършено висше търговско образование, след службата му в ВМС. Участваха и морските лица от Дирекция „Корабоплаване”. Предлаганата цена беше намалена и плюс това Валениус прие да заплати една адрес комисиона, която сума се използва от „КиК” да се закупи самостоятелно жилище на директора на „Балканфикс” - Лондон, вместо да се ползва жилище под наем при висока цена.
За приключване на сделката Валениус пристигна в София за среща с генералния директор Кючуков. Освен деловите срещи и разговори посетихме и ресторанта „Лебед” до Панчаревското езеро. Валениус беше човек с невисока набита фигура, леко накуцващ и не многословен, обстановката му хареса и сподели, че сделката не само му помага, но и като корабособственик е доволен, че корабите ще се експлоатират от компания с традиционен опит в шипинга. Очевидно беше емоционално свързан с оперната серия.
Така Параходство БМФ попълни линейния си тонаж и износът и вносът на генералните товари на Министерството на външната търговия за и от Западна Европа се изпълняваше от БМФ без чужди компании с неприятни исторически спомени за себеподобните им при акта на Съединението - 1885 г.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Скица General Arrangement на моторен кораб „Пловдив” (Plovdiv - IMO 5112860).
„Плиска” (бивш „Фиделио”), край бреговете на Испания. Снимка: https://www.shipspotting.com
„Фалстаф”, преди до получи името „Русе”. Снимка: https://www.shipspotting.com