О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
GRAND REGATTA COLUMBUS 1992
През 1992 г. се закръглиха 500 години от плаването на Христофор Колумб, при което е открита Америка, както е общоприетата версия. По този повод и Република България получи покана да участва в организираната юбилейна ветроходна регата, посветена на Първото успешно трансатлантическо плаване. Взето е решение представител в регатата да бъде учебният ветроходен кораб „Калиакра”.
Така УВК „Калиакра” става първият български учебен ветроход с екипаж, допълнен с курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, който пресича Атлантическия океан. На 4 юли 1992 г. „Калиакра” участва в празненствата по река Хъдсън, по случай националния празник на САЩ и 500 години от откриването на Америка. На следващият ден 25 курсанти с празнични униформи с българското знаме, водени от капитан ІІІ ранг Стоян Генчев, участват в парада на екипажите по улиците на Ню Йорк от „Батери парк” по Бродуей до кметството, където са посрещнати и приветствани от кмета на града.
ПОДГОТОВКАТА
Подготовката за шест месечното плаване започна през м. февруари. Ръководството на Параходство БМФ направи всичко възможно за доброто представяне в регатата. Корабът беше докуван и боядисан изцяло. Бяха извършени и необходимите ремонти и доставки на някои нови платна и оборудване. Монтиран беше и модерен опреснител за питейна вода от морска вода и др.
Друг елемент на подготовката за плаването беше подборът на екипажа и курсантите. Нямам представа как беше съставен екипажа на учебния ветроход, но щатният състав почти изцяло беше от хора обичащи морето и ветроходството. Капитанът на кораба -к.д.п. Захари Захариев, много опитен капитан, не беше запален ветроходец, но неговите заместници бяха в дъното на душата си запалени привърженици на издутите бели платна. Авторитет за всички беше старши помощник-капитан Калин Караиванов, с вятъра живееше вторият помощник-капитан Стоян Ангелов, запален беше и втория механик (по-късно капитан на Royal Helena). Такива бяха рулевите и мотористите, боцмана, дори и готвачите. Част от екипажа беше на кораба още от през 1984 г. и участвал в приемането му от корабостроителницата в гр. Гданск. Първият капитан на „Калиакра” к.д.п. Тома Томов беше станал легенда за екипажа и ветроходците от Варна , а името му се споменаваше с възторг при всяка една възможност: „А пък Томата тогава направи десен поворот и ...” (Главен механик на баркентината в този рейс е Агоп Агопян, светла му памет! - бел. ред.).
За участието в регатата беше обявен конкурс между курсантите за ВМС и гражданския флот. Подборът бе по висок успех, подходящи психофизиологически качества и умения за работа на височина по мачтите в условията на клатене на кораба. Така бяха подбрани 30 желаещи и подходящи курсанти от втори и трети курс подготвящи се за корабоводители и корабни механици. За ръководители на практиката бяха определени двама опитни и уважавани офицери с опит във ветроходството и ръководството на учебна плавателна практика. Капитан ІІ ранг Стоян Генчев - главен асистент от катедра „Морска практика”, участник в няколко регати „Къти Сарк” и капитан І ранг Божидар Недялков - главен асистент - методист от учебния отдел, ръководител на редица задгранични учебни плавания на курсанти.
Капитан ІІ ранг Генчев беше ангажиран с подготовката на курсантите, а аз, оценявайки важността на предстоящото плаване - с осигуряването на битови и рекламни материали. В това осигуряване срещнахме големи затруднения, поради липсата на опит и неразбиране от страна на туристическите организации за възможностите на нашата мисия.
Най-отзивчиви се оказаха ръководителите на предприятие за производство на бира, които с цел реклама ни снабдиха с около сто кашона, с които разнасяхме славата българската бира чак до Америка.
От туристическите организации срещнахме много по-малко разбиране. „Златни пясъци” ни осигуриха некачествени диплянки, няколко десетки дребни български сувенири и рекламен филм за курорта. От Гранд хотел „Варна” ни дадоха знаме на хотела и десетина брошури. Ние предлагахме реклама на курортите по най-известни пристанища, но не срещнахме разбиране. Единствен прохождащият в бизнеса Красимир Узунов, бивш морски офицер, осигури средства за подходящи шапки на курсантите. Наистина, другото облекло, както представително, така и работно, беше осигурено от БМФ.
В началото на април бяхме готови материално и психически за предстоящото продължително плаване.
Тържественото изпращане се състоя на 14 април 1992 г. на Морска гара Варна. Музика, строени курсанти, разплакани и тържествени родители, колеги и много официални лица. Бяхме изпратени от к.д.п. Атанас Йонков - генерален директор на БМФ, командващия на ВМС вицеадмирал Венцислав Велков, началника на ВВМУ капитан І ранг Минчо Бакалов и други ръководители от града, много журналисти, родители и приятели.
Имаше много и хубави пожелания за щастливо плаване, за успехи в състезанието, но най-красивото беше „да се върнем на време всички живи и здрави”.
ВАРНА - ГЕНУА
След преминаването на Проливите и огледално тихото Мраморно море бяхме посрещнати със засилващи се вятър и вълнение в Егея. Вълнението драстично се усилваше и кренът на кораба достигна до 36 градуса, под платна. Минаването край нос Матапан ставаше рисковано. Прекосихме Гърция през Коринтския канал. Вдигнахме отново платната щом излязохме в открито море и тренировките с курсантите по управление на платната продължиха денонощно по време на вахтите.
На определената дата бяхме посрещнати на входа на пристанището на Генуа и въведени от пилота на определеното за „Калиакра” място.
Още от началото си пролича стройната организация и отличното осигуряване на корабите участници в регатата. Във всички пристанища бяха осигурени офицери за свръзка с местното ръководство на регатата, безплатен ток, вода и телефонна връзка. Многобройни бяха и различните безплатни екскурзии, посещения на музеи и други културни и спортни мероприятия.
В ъгълчето на кея бяхме застанали с десния борд, а кърмата ни сочеше към група младежи наблюдаващи маневрата за заставане. Те с интерес гледаха кърмата на кораба сочеха я с ръка и доста бурно спореха. Приключихме с вързалата на кораба и седнахме за по една цигара на кърмовата пейка. Едва тогава италианците се опитаха да ни заговорят:
- Калиакра? - въпросително един от тях прочете българския надпис на кърмата.
- Калиакра, Калиакра! - отговори някой от кораба.
- Калиакра, Бафа?- последва следващият въпрос.
- Ноу! Калиакра! Варна! - отговорихме ние.
При този отговор последва малка пауза, и отново последва въпрос за името на кораба и пристанището му, като италианците се стараеха да го четат на латиница или на гръцки език.
- Калиакра! - прозвуча този път въпросително - уверено. - БАФА!
- Ноу! Варна!
- Грико????? - въпросът беше дали сме гръцки кораб.
- Ноу! Булгария! - Отново последва съвещание между младежите и накрая един с голяма удоволствие се провикна.
- Калиакра, Варна! О-о-о АТЕНТАТОРЕ!!!
Всичко ни стана ясно. Така сме известни ние българите в Италия. Получихме първи удар и първи урок за известността на българите по света. Много по-късно по пристанищата на Америка поставихме на видно място карта на Европа, като оцветихме България така, че да се отличава от другите страни. Резултатът беше следният. Гледа чужденецът картата, разбира горе долу, къде е оцветеното петно, слага пръста там, засмива се и въпросително ни поглежда: „Босна ?”, Ноу! А-а Туркай! Ноу??? А-а-а! Маседония!!
През 1992 г. се закръглиха 500 години от плаването на Христофор Колумб, при което е открита Америка, както е общоприетата версия. По този повод и Република България получи покана да участва в организираната юбилейна ветроходна регата, посветена на Първото успешно трансатлантическо плаване. Взето е решение представител в регатата да бъде учебният ветроходен кораб „Калиакра”.
Така УВК „Калиакра” става първият български учебен ветроход с екипаж, допълнен с курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, който пресича Атлантическия океан. На 4 юли 1992 г. „Калиакра” участва в празненствата по река Хъдсън, по случай националния празник на САЩ и 500 години от откриването на Америка. На следващият ден 25 курсанти с празнични униформи с българското знаме, водени от капитан ІІІ ранг Стоян Генчев, участват в парада на екипажите по улиците на Ню Йорк от „Батери парк” по Бродуей до кметството, където са посрещнати и приветствани от кмета на града.
ПОДГОТОВКАТА
Подготовката за шест месечното плаване започна през м. февруари. Ръководството на Параходство БМФ направи всичко възможно за доброто представяне в регатата. Корабът беше докуван и боядисан изцяло. Бяха извършени и необходимите ремонти и доставки на някои нови платна и оборудване. Монтиран беше и модерен опреснител за питейна вода от морска вода и др.
Друг елемент на подготовката за плаването беше подборът на екипажа и курсантите. Нямам представа как беше съставен екипажа на учебния ветроход, но щатният състав почти изцяло беше от хора обичащи морето и ветроходството. Капитанът на кораба -к.д.п. Захари Захариев, много опитен капитан, не беше запален ветроходец, но неговите заместници бяха в дъното на душата си запалени привърженици на издутите бели платна. Авторитет за всички беше старши помощник-капитан Калин Караиванов, с вятъра живееше вторият помощник-капитан Стоян Ангелов, запален беше и втория механик (по-късно капитан на Royal Helena). Такива бяха рулевите и мотористите, боцмана, дори и готвачите. Част от екипажа беше на кораба още от през 1984 г. и участвал в приемането му от корабостроителницата в гр. Гданск. Първият капитан на „Калиакра” к.д.п. Тома Томов беше станал легенда за екипажа и ветроходците от Варна , а името му се споменаваше с възторг при всяка една възможност: „А пък Томата тогава направи десен поворот и ...” (Главен механик на баркентината в този рейс е Агоп Агопян, светла му памет! - бел. ред.).
За участието в регатата беше обявен конкурс между курсантите за ВМС и гражданския флот. Подборът бе по висок успех, подходящи психофизиологически качества и умения за работа на височина по мачтите в условията на клатене на кораба. Така бяха подбрани 30 желаещи и подходящи курсанти от втори и трети курс подготвящи се за корабоводители и корабни механици. За ръководители на практиката бяха определени двама опитни и уважавани офицери с опит във ветроходството и ръководството на учебна плавателна практика. Капитан ІІ ранг Стоян Генчев - главен асистент от катедра „Морска практика”, участник в няколко регати „Къти Сарк” и капитан І ранг Божидар Недялков - главен асистент - методист от учебния отдел, ръководител на редица задгранични учебни плавания на курсанти.
Капитан ІІ ранг Генчев беше ангажиран с подготовката на курсантите, а аз, оценявайки важността на предстоящото плаване - с осигуряването на битови и рекламни материали. В това осигуряване срещнахме големи затруднения, поради липсата на опит и неразбиране от страна на туристическите организации за възможностите на нашата мисия.
Най-отзивчиви се оказаха ръководителите на предприятие за производство на бира, които с цел реклама ни снабдиха с около сто кашона, с които разнасяхме славата българската бира чак до Америка.
От туристическите организации срещнахме много по-малко разбиране. „Златни пясъци” ни осигуриха некачествени диплянки, няколко десетки дребни български сувенири и рекламен филм за курорта. От Гранд хотел „Варна” ни дадоха знаме на хотела и десетина брошури. Ние предлагахме реклама на курортите по най-известни пристанища, но не срещнахме разбиране. Единствен прохождащият в бизнеса Красимир Узунов, бивш морски офицер, осигури средства за подходящи шапки на курсантите. Наистина, другото облекло, както представително, така и работно, беше осигурено от БМФ.
В началото на април бяхме готови материално и психически за предстоящото продължително плаване.
Тържественото изпращане се състоя на 14 април 1992 г. на Морска гара Варна. Музика, строени курсанти, разплакани и тържествени родители, колеги и много официални лица. Бяхме изпратени от к.д.п. Атанас Йонков - генерален директор на БМФ, командващия на ВМС вицеадмирал Венцислав Велков, началника на ВВМУ капитан І ранг Минчо Бакалов и други ръководители от града, много журналисти, родители и приятели.
Имаше много и хубави пожелания за щастливо плаване, за успехи в състезанието, но най-красивото беше „да се върнем на време всички живи и здрави”.
ВАРНА - ГЕНУА
След преминаването на Проливите и огледално тихото Мраморно море бяхме посрещнати със засилващи се вятър и вълнение в Егея. Вълнението драстично се усилваше и кренът на кораба достигна до 36 градуса, под платна. Минаването край нос Матапан ставаше рисковано. Прекосихме Гърция през Коринтския канал. Вдигнахме отново платната щом излязохме в открито море и тренировките с курсантите по управление на платната продължиха денонощно по време на вахтите.
На определената дата бяхме посрещнати на входа на пристанището на Генуа и въведени от пилота на определеното за „Калиакра” място.
Още от началото си пролича стройната организация и отличното осигуряване на корабите участници в регатата. Във всички пристанища бяха осигурени офицери за свръзка с местното ръководство на регатата, безплатен ток, вода и телефонна връзка. Многобройни бяха и различните безплатни екскурзии, посещения на музеи и други културни и спортни мероприятия.
В ъгълчето на кея бяхме застанали с десния борд, а кърмата ни сочеше към група младежи наблюдаващи маневрата за заставане. Те с интерес гледаха кърмата на кораба сочеха я с ръка и доста бурно спореха. Приключихме с вързалата на кораба и седнахме за по една цигара на кърмовата пейка. Едва тогава италианците се опитаха да ни заговорят:
- Калиакра? - въпросително един от тях прочете българския надпис на кърмата.
- Калиакра, Калиакра! - отговори някой от кораба.
- Калиакра, Бафа?- последва следващият въпрос.
- Ноу! Калиакра! Варна! - отговорихме ние.
При този отговор последва малка пауза, и отново последва въпрос за името на кораба и пристанището му, като италианците се стараеха да го четат на латиница или на гръцки език.
- Калиакра! - прозвуча този път въпросително - уверено. - БАФА!
- Ноу! Варна!
- Грико????? - въпросът беше дали сме гръцки кораб.
- Ноу! Булгария! - Отново последва съвещание между младежите и накрая един с голяма удоволствие се провикна.
- Калиакра, Варна! О-о-о АТЕНТАТОРЕ!!!
Всичко ни стана ясно. Така сме известни ние българите в Италия. Получихме първи удар и първи урок за известността на българите по света. Много по-късно по пристанищата на Америка поставихме на видно място карта на Европа, като оцветихме България така, че да се отличава от другите страни. Резултатът беше следният. Гледа чужденецът картата, разбира горе долу, къде е оцветеното петно, слага пръста там, засмива се и въпросително ни поглежда: „Босна ?”, Ноу! А-а Туркай! Ноу??? А-а-а! Маседония!!
Авторът на борда на „Калиакра” пред Ню Йорк, 1992 г. Снимката е от личния архив на капитан І ранг (з) Божидар Недялков.
Авторът на борда на „Калиакра” пред Ню Йорк, преди парада на ветрилата, 4 юли 1992 г. Снимката е от личния архив на капитан І ранг (з) Божидар Недялков.
Камбаната на „Калиакра”. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
„Калиакра” под ветрила във Варненския залив. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
Първата купа, спечелена от екипажа на „Калиакра” по време на Grand Regatta Columbus 1992. Тя е за комплексното първо място в състезанията между екипажите в Неапол. Връчва е командващият италианските ВМС. Купата вдига вторият помощник-капитан Стоян Ангелов. Снимката е от личния архив на автора.
„Калиакра” - отново пред Кадис, но вече през 2006 г.
Курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - практиканти, по време на тренировка по втерилата. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
Авторът на Бродуей, Ню Йорк, 1992 г. Снимката е от личния архив на капитан І ранг (з) Божидар Недялков.
Да, за съжаление страната ни е малка и малко известна по света. По-късно разбрахме, за да бъде известна една страна или народност, или град трябва да се случи нещо много лошо там. Както в Босна! Лошите вести правят известността. До тогава все още нищо много лошо не се беше случило в България. Още нямаше толкова мутри, крадци и убийства.
Следващите дни бяха изпълнени с интересни събития и положителни емоции. Посетихме родната къща на Христофор Колумб. Поканиха ни на екскурзия в известното рибарско селище Камоли. В Генуа се проведе голямо шумно и весело шествие в града на което се демонстрираха костюми от епохата на Колумб. В шествието участваха и корабните екипажи идентифицирани със табелки с надписи и националните знамена. На кораба бяхме посетени от представителна група на кмета, която връчи на всеки кораб дървен сандък с храна, каквато са ползвали по време на експедицията при откриването на Америка. Така неусетно настъпи денят на старта на първия етап.
ГЕНУА - КАДИС
Първият етап беше състезателен. Стартът беше южно на около 10 мили от Генуа. Посред стотиците лодки на изпращачите, успяхме да стартираме между първите три кораба и дълго време бяхме водачи в гонката. През нощта вятърът се промени и утихна. След две денонощия се оказа, че никой, освен най-бързите яхти, не може да финишира. Прекратиха състезанието и всички кораби се отправиха към следващото пристанище Кадис. Там се събираха корабите от балтийската гонка и тия от средиземноморската. Имаше повече от 120 плавателни съда. От клас „А” корабите бяха около тридесет, между тях беше и „Калиакра”. Всеки ветроход беше посрещан много тържествено от администрацията на регатата и множеството граждани на брега.
Пребиваването в Кадис беше много интересно и наситено с множество отлично организирани събития и дейности. Посетихме къщата музей на Колумб и местните забележителности. Лично кралят на Испания Хуан Карлос участва в официалните тържества посветени на Голямата регата. Корабите бяха открити за посещения от гражданството и потокът от любопитни испанци желаещи да разгледат корабите беше непрекъснат и многолюден. Имаше много приеми, състезания и културни мероприятия, които не могат да се изброят. В същото време продължаваше подготовката на екипажите за следващия етап на регатата.
СТАРТЪТ ОТ КАДИС
Стартаът от Кадис беше грандиозно и вълнуващо морско събитие. Ветроходите бяха съпроводени до старта от стотина плавателни съда, малки корабчета, яхти, гребни лодки и големи военни кораби на един от който ни изпрати и кралската фамилия заедно с организационния комитет.
Стартът за етапа бе даден с оръдеен изстрел от голям военен кораб, на който беше организационния комитет и много официални лица, включително и Хуан Карлос. „Калиакра” отново стартира много добре. Това се дължеше на уменията на старши помощник-капитана и на добрата подготовка на сплотения екипаж от курсанти и моряци. Така заедно с другите ветроходи под платна се отправихме по пътя на Колумб към Америка, по-точно към финала в първия етап, пристанището Лас Палмас на най-големия от Канарските острови. Преди повече от 500 години там Колумб е бил отседнал при експедицията си при откриването на Америка. По целия маршрут на плаването му, на островите които е посещавал, в днешно време има къщи-музеи, посветени на Христофор Колумб.
Десетина часа след старта корабите предприеха различни тактики за прехода и се пръснаха в океана далеч един от друг на път към Лас Палмас.
(Следва продължение)
Следващите дни бяха изпълнени с интересни събития и положителни емоции. Посетихме родната къща на Христофор Колумб. Поканиха ни на екскурзия в известното рибарско селище Камоли. В Генуа се проведе голямо шумно и весело шествие в града на което се демонстрираха костюми от епохата на Колумб. В шествието участваха и корабните екипажи идентифицирани със табелки с надписи и националните знамена. На кораба бяхме посетени от представителна група на кмета, която връчи на всеки кораб дървен сандък с храна, каквато са ползвали по време на експедицията при откриването на Америка. Така неусетно настъпи денят на старта на първия етап.
ГЕНУА - КАДИС
Първият етап беше състезателен. Стартът беше южно на около 10 мили от Генуа. Посред стотиците лодки на изпращачите, успяхме да стартираме между първите три кораба и дълго време бяхме водачи в гонката. През нощта вятърът се промени и утихна. След две денонощия се оказа, че никой, освен най-бързите яхти, не може да финишира. Прекратиха състезанието и всички кораби се отправиха към следващото пристанище Кадис. Там се събираха корабите от балтийската гонка и тия от средиземноморската. Имаше повече от 120 плавателни съда. От клас „А” корабите бяха около тридесет, между тях беше и „Калиакра”. Всеки ветроход беше посрещан много тържествено от администрацията на регатата и множеството граждани на брега.
Пребиваването в Кадис беше много интересно и наситено с множество отлично организирани събития и дейности. Посетихме къщата музей на Колумб и местните забележителности. Лично кралят на Испания Хуан Карлос участва в официалните тържества посветени на Голямата регата. Корабите бяха открити за посещения от гражданството и потокът от любопитни испанци желаещи да разгледат корабите беше непрекъснат и многолюден. Имаше много приеми, състезания и културни мероприятия, които не могат да се изброят. В същото време продължаваше подготовката на екипажите за следващия етап на регатата.
СТАРТЪТ ОТ КАДИС
Стартаът от Кадис беше грандиозно и вълнуващо морско събитие. Ветроходите бяха съпроводени до старта от стотина плавателни съда, малки корабчета, яхти, гребни лодки и големи военни кораби на един от който ни изпрати и кралската фамилия заедно с организационния комитет.
Стартът за етапа бе даден с оръдеен изстрел от голям военен кораб, на който беше организационния комитет и много официални лица, включително и Хуан Карлос. „Калиакра” отново стартира много добре. Това се дължеше на уменията на старши помощник-капитана и на добрата подготовка на сплотения екипаж от курсанти и моряци. Така заедно с другите ветроходи под платна се отправихме по пътя на Колумб към Америка, по-точно към финала в първия етап, пристанището Лас Палмас на най-големия от Канарските острови. Преди повече от 500 години там Колумб е бил отседнал при експедицията си при откриването на Америка. По целия маршрут на плаването му, на островите които е посещавал, в днешно време има къщи-музеи, посветени на Христофор Колумб.
Десетина часа след старта корабите предприеха различни тактики за прехода и се пръснаха в океана далеч един от друг на път към Лас Палмас.
(Следва продължение)