К.д.п. Никифор ГЕРЧЕВ. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
К.д.п. Никифор ГЕРЧЕВ в Музея за нова и най-нова история на Варна. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Българският хладилен кораб „Плевен” (IMO 5279876) в Пристанище Бургас, 1972 г. Снимката е от фонда на Държавен архив - Бургас, осигурена е със съдействието на колеги от Държавен архив - Варна.
ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ХЛАДИЛНИЯ КОРАБ
„ПЛЕВЕН”
През 1966 г. вече бях капитан на корабоподемната база „Първи май” (бивш „Евдокия”), а за повишаване степента на компетентност, ми беше необходим още плавателен стаж извън каботажа. В началото на зимата на същата година, ми се обади Мишо Шивачев - личен състав, но не помня дали бе още към БУЛЕТ или към Техническия флот и понеже знаеше за желанието ми, ми предложи веднага да се кача като 2-ри помощник капитан на хладилния кораб „ГОНДАР” кръстен на името на първата столица на Етиопия. (бивш „КОЛАСТИНГ”, „ПЛЕВЕН”). Разполагах с по малко от един ден за отговор, а трябваше в това кратко време да съгласувам намеренията със семейството си, да уредя служебно шест месечен неплатен отпуск и чак тогава да потвърдя съгласие. Успях в това кратко време да уредя въпросите, обадих се, че съм готов, поръчаха ми такси и след два часа бях в Бургас, а понеже съм бургазлия, минах и пред дома ни, за да се видя родителите си. На третия час от тръгването ми от Варна с бургаска рейдова лодка, се отзовах на борда на кораба, който бе готов за отплаване. „ГОНДАР” плаваше под етиопско знаме и бе собственост на „Red Sea Development Corporation” - „РЕСЕДКО” - компанията бе известна под това съкратено наименование. Капитан на кораба бе капитан Георги Маринков, приятен като човек и отличен професионалист, от когото както и от другите си капитани съм научил много неща за занаята. Екипажът бе смесен: комсъставът - българи, ехалето - етиопци.
До началото на първата ми навигационна вахта, трябваше да науча командите за управление на кораба на италиански, защото рулевите бяха етиопци и освен родния си език разбираха само италиански. Плавахме по направление, Бургас/Джеда-Саудитска Арабия/ Массауа-Етиопия. В началото плаването премина при добри хидро-метео условия, докато излязохме в откритата част на Източно Средиземно море, където ни посрещна засилващо се западно време и тежко вълнение, което тормозеше кораба докато стигнем до Порт Саид. От Джеда имам спомен само как един френски морски офицер от пътнически кораб на кея купи един килограм златни пластини, а цената тогава беше долар за грам. Ние също си купихме златни синджирчета и други подобни, много подходящи за подаръци, като се върнем. Както и да е, на 31 декември бяхме вече пред Массауа, жегата непоносима, мухите на рояци, а когато на контролата споделихме, че след като по Нова година, има толкова много мухи, представяме си какво чудо ще да е през лятото. Агентът се усмихна и каза: През лятото те умират от горещините!!! ...
До като бяхме в Массауа, се срещнахме и гостувахме на наши сънародници - екипажи на риболовната флотилия на „Реседко” - четири рибарски корабчета, вързани на кея зад двореца на етиопския император Хайле Селасие. Мисля, че те въобще не можаха да започнат да риболовстват, но каква им по-нататашната съдба не зная.
Не много време след като минахме Суецкия канал на път за България, започна поредната война в района, каналът бе блокиран от двете страни, а нашият „Васил Левски” остана там години наред.
За по-нататъшната съдба на този кораб знам само, че след ликвидирането на „РЕСЕДКО”, корабът отново е бил върнат в БМФ и до бракуването му, плавал под старото си име „Плевен”. След това е бил купен, ремонтиран и експлоатиран от гръцка фирма, под името „Popi F”.
К.д.п. Никифор ГЕРЧЕВ
„ПЛЕВЕН”
През 1966 г. вече бях капитан на корабоподемната база „Първи май” (бивш „Евдокия”), а за повишаване степента на компетентност, ми беше необходим още плавателен стаж извън каботажа. В началото на зимата на същата година, ми се обади Мишо Шивачев - личен състав, но не помня дали бе още към БУЛЕТ или към Техническия флот и понеже знаеше за желанието ми, ми предложи веднага да се кача като 2-ри помощник капитан на хладилния кораб „ГОНДАР” кръстен на името на първата столица на Етиопия. (бивш „КОЛАСТИНГ”, „ПЛЕВЕН”). Разполагах с по малко от един ден за отговор, а трябваше в това кратко време да съгласувам намеренията със семейството си, да уредя служебно шест месечен неплатен отпуск и чак тогава да потвърдя съгласие. Успях в това кратко време да уредя въпросите, обадих се, че съм готов, поръчаха ми такси и след два часа бях в Бургас, а понеже съм бургазлия, минах и пред дома ни, за да се видя родителите си. На третия час от тръгването ми от Варна с бургаска рейдова лодка, се отзовах на борда на кораба, който бе готов за отплаване. „ГОНДАР” плаваше под етиопско знаме и бе собственост на „Red Sea Development Corporation” - „РЕСЕДКО” - компанията бе известна под това съкратено наименование. Капитан на кораба бе капитан Георги Маринков, приятен като човек и отличен професионалист, от когото както и от другите си капитани съм научил много неща за занаята. Екипажът бе смесен: комсъставът - българи, ехалето - етиопци.
До началото на първата ми навигационна вахта, трябваше да науча командите за управление на кораба на италиански, защото рулевите бяха етиопци и освен родния си език разбираха само италиански. Плавахме по направление, Бургас/Джеда-Саудитска Арабия/ Массауа-Етиопия. В началото плаването премина при добри хидро-метео условия, докато излязохме в откритата част на Източно Средиземно море, където ни посрещна засилващо се западно време и тежко вълнение, което тормозеше кораба докато стигнем до Порт Саид. От Джеда имам спомен само как един френски морски офицер от пътнически кораб на кея купи един килограм златни пластини, а цената тогава беше долар за грам. Ние също си купихме златни синджирчета и други подобни, много подходящи за подаръци, като се върнем. Както и да е, на 31 декември бяхме вече пред Массауа, жегата непоносима, мухите на рояци, а когато на контролата споделихме, че след като по Нова година, има толкова много мухи, представяме си какво чудо ще да е през лятото. Агентът се усмихна и каза: През лятото те умират от горещините!!! ...
До като бяхме в Массауа, се срещнахме и гостувахме на наши сънародници - екипажи на риболовната флотилия на „Реседко” - четири рибарски корабчета, вързани на кея зад двореца на етиопския император Хайле Селасие. Мисля, че те въобще не можаха да започнат да риболовстват, но каква им по-нататашната съдба не зная.
Не много време след като минахме Суецкия канал на път за България, започна поредната война в района, каналът бе блокиран от двете страни, а нашият „Васил Левски” остана там години наред.
За по-нататъшната съдба на този кораб знам само, че след ликвидирането на „РЕСЕДКО”, корабът отново е бил върнат в БМФ и до бракуването му, плавал под старото си име „Плевен”. След това е бил купен, ремонтиран и експлоатиран от гръцка фирма, под името „Popi F”.
К.д.п. Никифор ГЕРЧЕВ
Още за хладилния кораб „Плевен” в „Морски вестник”:
29 август 2011 г. Плава ли още някогашният български хладилен кораб „Плевен”?
1 септември 2011 г. Необходимо уточнение за хладилния кораб „Плевен”
17 октомври 2011 г. Снимка на хладилния кораб „Плевен” все пак има!
18 октомври 2011 г. Още една снимка на хладилния кораб „Плевен”
21 октомври 2011 г. Спомен за случай на моторен кораб „Плевен”
3 септември 2013 г. Малко известна снимка на българския хладилен кораб „Плевен” (IMO 5279876)
29 август 2011 г. Плава ли още някогашният български хладилен кораб „Плевен”?
1 септември 2011 г. Необходимо уточнение за хладилния кораб „Плевен”
17 октомври 2011 г. Снимка на хладилния кораб „Плевен” все пак има!
18 октомври 2011 г. Още една снимка на хладилния кораб „Плевен”
21 октомври 2011 г. Спомен за случай на моторен кораб „Плевен”
3 септември 2013 г. Малко известна снимка на българския хладилен кораб „Плевен” (IMO 5279876)
