О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
ЛЕТЦИ - ИЗТРЕБИТЕЛИ В МОРЕТО (1966 Г.)
1. СТРЕЛБИ, ДЕН ПЪРВИ
През лятото на 1966 г. се извърши проверка на ракетното оръжие на ВВС с реални ракетни стрелби. За осигуряването на пилотите бяха дислоцирани два торпедни катера 123K в Балчик и други кораби в района на Шабла - Калиакра. Инструктажът за мероприятието се проведе на брега. За района на стрелбата на борда всеки катер се натовариха по трима представители на авиацията, единият от които беше медицинско лице. Пътьом се разбра, че за първи път в историята на авиацията реално самолет МиГ-21 ще стреля с ракети „въздух-въздух” по реактивни самолети МиГ-17 или МиГ-19 с изразходван летателен ресурс. С огромен интерес събитието се очакваше от военните пилоти и моряци. Съгласно плана заехме позиция на дрейф близо до брега пред ракетния полигон Шабла. На няколко мили в морето бяха разположени няколко по-големи кораба, включително и един стражеви кораб, от който се ръководеше учението.
Задачата на катерите се заключаваше в откриването на катапултиралия летец над морето, изваждането му от морето, прибиране на оборудването му и оказването на медицинска помощ при необходимост.
По радиото бяхме оповестени за излитането на самолета - мишена. Летецът, преди да напусне самолета, трябваше да го установи на хоризонтален полет с курс към морето на автопилот, след което да катапултира. Наблюдавайки небето, видяхме първия самолет и след малко - отворения парашут. След катапултирането обаче самолетът не продължи по права линия, а започна да прави плавен завой на дясно. При тази плавна дъга имаше вероятност да се върне към брега и то някъде към Варненския залив. Но до това събитие не се стигна. Атакуващият пилот Симеон Симеонов, големият ас на българската авиация, успява да свали мишената МИГ-17 още над морето, но далеч от нашата видимост.
В това време катерите бяха ангажирани с летеца, който скоро щеше да се приводни. В района се появи и осигуряващ вертолет. Приближих катера към вероятното място за приводняване, но бързо, бързо ми разпоредиха да се оттеглим с катера, за да не пречим на пилота. Бях се приближил т.к. много ми се искаше да съм първият, който е спасил пилот.
Пилотът на няколко метра от повърхността откачи парашута и цопна в морето. До него моментално се наду малка гумена лодка, в която той умело се настани и весело ни махна с ръка. Водата около лодката се оцвети в червен цвят. Веднага ни обясниха, че химикалът прогонва акулите и сигнализира за мястото на летеца, ако го търсят от въздуха с вертолет.
Подадохме хвъргало към лодката и притеглихме лодката към най-ниската част на борда. Усмихнат, пилотът се качи на катера и попадна в прегръдките на колегите си. Прибрахме гумената лодка, но парашутът остана във водата. Матрос Гюров - радиометрист на катера, пъргаво скочи в морето и довлече парашута до катера. И двамата бяха заслужили по глътка коняк, за да се стоплят от хладното море.
Доложих по радиото на ръководството на учението, че „Сокол” е на борда на катера. Предадоха ни да бъдем готови за следващия „Сокол”. Отново засилихме наблюдението за въздушната обстановка.
Първо много ясно видяхме самолета - мишена. След като премина мористо бреговата линия, пилотът катапултира. След десетина секунди се видя и отвореният парашут, който идваше към нас.
Внезапно се появи атакуващият МиГ-21. Видя се самият изстрел на ракетата, която полетя напред и се вмъкна в соплото на мишената. Атакуваният самолет забави скорост и започна да пада към морето цял, целеничък. Нищо не избухна, защото ракетата беше без взривно вещество. Реактивният двигател беше спрял да работи. Лъкатушейки във въздуха мишената се преметна през крило и изчезна във водите на Черно море. От морето се издигна голяма струя пара от нагорещения двигател.
В това време пилотът все още не беше се приводнил. Ред беше на другият катер с командир Любчо Манов да спасява авариралия пилот. Действията се повториха. Пилотът се откачи от парашута и цопна в морето. Моментално се наду спасителната му жилетка и след секунди - и малката гумена лодка. Морето около него се оцвети ярко зелено от химикалите, които освен че определят мястото на пилота в морето, прогонват и акулите, ако има такива. Пилотът беше благополучно приютен на торпедния катер, с което мисията за този ден приключи. С голяма скорост се насочихме към Балчик, за да слязат доста изнервените катапултирали летци. Не е шега да си в самолет, който след като го напуснеш, ще бъде прострелян с ракета.
1. СТРЕЛБИ, ДЕН ПЪРВИ
През лятото на 1966 г. се извърши проверка на ракетното оръжие на ВВС с реални ракетни стрелби. За осигуряването на пилотите бяха дислоцирани два торпедни катера 123K в Балчик и други кораби в района на Шабла - Калиакра. Инструктажът за мероприятието се проведе на брега. За района на стрелбата на борда всеки катер се натовариха по трима представители на авиацията, единият от които беше медицинско лице. Пътьом се разбра, че за първи път в историята на авиацията реално самолет МиГ-21 ще стреля с ракети „въздух-въздух” по реактивни самолети МиГ-17 или МиГ-19 с изразходван летателен ресурс. С огромен интерес събитието се очакваше от военните пилоти и моряци. Съгласно плана заехме позиция на дрейф близо до брега пред ракетния полигон Шабла. На няколко мили в морето бяха разположени няколко по-големи кораба, включително и един стражеви кораб, от който се ръководеше учението.
Задачата на катерите се заключаваше в откриването на катапултиралия летец над морето, изваждането му от морето, прибиране на оборудването му и оказването на медицинска помощ при необходимост.
По радиото бяхме оповестени за излитането на самолета - мишена. Летецът, преди да напусне самолета, трябваше да го установи на хоризонтален полет с курс към морето на автопилот, след което да катапултира. Наблюдавайки небето, видяхме първия самолет и след малко - отворения парашут. След катапултирането обаче самолетът не продължи по права линия, а започна да прави плавен завой на дясно. При тази плавна дъга имаше вероятност да се върне към брега и то някъде към Варненския залив. Но до това събитие не се стигна. Атакуващият пилот Симеон Симеонов, големият ас на българската авиация, успява да свали мишената МИГ-17 още над морето, но далеч от нашата видимост.
В това време катерите бяха ангажирани с летеца, който скоро щеше да се приводни. В района се появи и осигуряващ вертолет. Приближих катера към вероятното място за приводняване, но бързо, бързо ми разпоредиха да се оттеглим с катера, за да не пречим на пилота. Бях се приближил т.к. много ми се искаше да съм първият, който е спасил пилот.
Пилотът на няколко метра от повърхността откачи парашута и цопна в морето. До него моментално се наду малка гумена лодка, в която той умело се настани и весело ни махна с ръка. Водата около лодката се оцвети в червен цвят. Веднага ни обясниха, че химикалът прогонва акулите и сигнализира за мястото на летеца, ако го търсят от въздуха с вертолет.
Подадохме хвъргало към лодката и притеглихме лодката към най-ниската част на борда. Усмихнат, пилотът се качи на катера и попадна в прегръдките на колегите си. Прибрахме гумената лодка, но парашутът остана във водата. Матрос Гюров - радиометрист на катера, пъргаво скочи в морето и довлече парашута до катера. И двамата бяха заслужили по глътка коняк, за да се стоплят от хладното море.
Доложих по радиото на ръководството на учението, че „Сокол” е на борда на катера. Предадоха ни да бъдем готови за следващия „Сокол”. Отново засилихме наблюдението за въздушната обстановка.
Първо много ясно видяхме самолета - мишена. След като премина мористо бреговата линия, пилотът катапултира. След десетина секунди се видя и отвореният парашут, който идваше към нас.
Внезапно се появи атакуващият МиГ-21. Видя се самият изстрел на ракетата, която полетя напред и се вмъкна в соплото на мишената. Атакуваният самолет забави скорост и започна да пада към морето цял, целеничък. Нищо не избухна, защото ракетата беше без взривно вещество. Реактивният двигател беше спрял да работи. Лъкатушейки във въздуха мишената се преметна през крило и изчезна във водите на Черно море. От морето се издигна голяма струя пара от нагорещения двигател.
В това време пилотът все още не беше се приводнил. Ред беше на другият катер с командир Любчо Манов да спасява авариралия пилот. Действията се повториха. Пилотът се откачи от парашута и цопна в морето. Моментално се наду спасителната му жилетка и след секунди - и малката гумена лодка. Морето около него се оцвети ярко зелено от химикалите, които освен че определят мястото на пилота в морето, прогонват и акулите, ако има такива. Пилотът беше благополучно приютен на торпедния катер, с което мисията за този ден приключи. С голяма скорост се насочихме към Балчик, за да слязат доста изнервените катапултирали летци. Не е шега да си в самолет, който след като го напуснеш, ще бъде прострелян с ракета.
Изтребител МиГ-19. Илюстрацията е от книгата на Виктор Шунков „Енциклопедия „Бойни самолети”, С., Изд. Литера Прима, 1999 г.
Изтребител МиГ-21. Илюстрацията е от книгата на Виктор Шунков „Енциклопедия „Бойни самолети”, С., Изд. Литера Прима, 1999 г.
Торпеден катер 123К („Комсомолец”) на максимален ход. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
На борда на катера по време на това учение. На преден план се вижда медицинския техник от ВВС, който е готов с коняка за сгряване на извадения от морето катапултирал летец. На заден план, в ляво, се вижда командирът на катера Божидар Недялков. Снимката е от личния архив на автора.
„Матрос Гюров - радиометрист на катера, пъргаво скочи в морето и довлече парашута до катера”. Снимката е от личния архив на автора.
2. СТРЕЛБИ, ДЕН ВТОРИ
На следващия ден в 10.00 ч. отново се намирахме пред полигона Шабла в очакване на следващия катапултирал пилот. Небето беше безоблачно, но ниско над морето и брега се стелеше полупрозрачна мъгла. Видимостта в морето беше променлива от 50-60 м до 100-150. Бяхме на около 3 кабелта (1 кб.=185,2 м) навътре в морето и от нашата позиция брегът не се виждаше. Измина повече от час, но времето не ставаше по-благоприятно за наблюдение на самолетите при ракетната стрелба. Ръководството на стрелбите ни информира, че стрелбите започват и първият самолет е излетял. Вероятно изходното летище беше Балчик, защото много скоро след сигнала видяхме самолета - мишена високо в безоблачното небе. Появи се и стрелящият самолет и ясно се видя ракетата, поразяваща мишената и падането на улученият самолет в морето. Само катапултиралият пилот го нямаше. По радиото започнаха безкрайни запитвания за пилота. Никой не можеше да даде отговор на запитванията.
Получихме заповед да търсим пилота на дистанция от 1 до 4 кб. от бреговата черта на галсове успоредно на брега. След около час плаване на двата катера нищо не открихме. Обстановката ставаше все по-тревожна относно състоянието на пилота. Внезапно ми хрумна, че той може да се намира още по-близо до брега. Може да е скочил по-рано от необходимото защото от самолета не се е виждало нищо освен мъгла. Веднага поисках разрешение да търся в близост до брега. Разрешението беше с предупреждение „много да внимавам да не заседна”. Прегледах морската карта на района и установих липсата на подводни опасности. Насочих катера към брега и организирах всички на борда за кръгово зрително наблюдение. На първия курс нищо не открихме. Промених тактиката на търсене. На стотина метра спирахме двигателите и се ослушвахме за някакъв звук. На третата спирка се чуха неясни викове и доста по-силния звук на пилотската свирка. Определихме посоката и видяхме гумената лодка с яростния и побеснял катапултирал пилот. Вместо да се радва за откриването му, той само крещеше и псуваше. Човекът беше прав. Повече от час беше престоял мокър в лодката си, а около него - само мъгла и мъгла. Просто не знаеше къде се намира и дали някой ще го открие в морето. Мрачен и ядосан, пилотът се качи на катера и колегите му постепенно го успокоиха. Наистина, от съображение за безопасност беше скочил около минута по-рано. При катапултирането коженото му яке се беше закачило около рамото му и беше скъсано. Много му се беше събрало, а и не беше много млад. След десетина минути пилотът се успокои. Вече бях доложил, че поредният „сокол” е намерен, но от ръководството поискаха да го чуят и той се обади с позивната си. В края на краищата, след като говори с началниците, човекът се успокои и видимо по съвет на старшия на групата на борда дойде до мене, стисна ми ръката и благодари за спасяването. Бяха му разказали как сме го търсили и за моята инициатива да търсим близо до брега. Мъглата се разнесе и последната стрелба и спасяване на пилот мина безпроблемно.
След края на стрелбите двата катера бяха повикани на борда на стражевия кораб. Ръководството на стрелбите, генерали и адмирали се качиха на двата катера. Моят катер плаваше под флага на командващия на ВМС адмирал Добрев, а на другия беше вдигнат флага на началника на Генералния щаб на БНА. Плавахме в строй килватер към Балчик. Командващият в добро настроение коментира стрелбите и му доложих как сме спасявали летците. Внезапно ме попита може ли да покажем на летците как може да се карат катери като самолети. Отговорих с удоволствие утвърдително. Предупредих другият командир, че ще показваме номера на летците и той пое предизвикателството. Уточнихме набързо - строй килватер, строй отстъп и строй фронт на минимални дистанции. И атракцията започна.
Дадох команда „Механик, дистанция 20 метра”. Механикът само се засмя и подгони катера напред точно, където се вдигаше килватерната струя на предния мателот. Честно казано, дистанцията беше около 15 метра, твърде малко разстояние за плаващи съдове със скорост 42 възела. Последва строй отстъп в ляво. Дистанцията при този строй е още по-малка, той е много добре усвоен от командирите и механиците, защото е бойният строй за торпедна стрелба от звено торпедни катери.
Пилотите страшно се оживиха и започнаха да коментират, че и изтребителите летят по този начин, но малко по-далеч един от друг. Командващият ги гледаше гордо и леко се усмихваше. Тихичко ми прошепна „все пак внимавай, командир, не прекалявай!”
Последен беше строй фронт на разстояние 5-6 метра. Катер до катер с ревящи двигатели и летящи морски пръски. Гледката беше фантастична. До сега не бяхме лудували така. Пилотите крещяха от радост и искаха да си хванат протегнатите ръце. А моряците ми, а моряците ми, бяха ухилено щастливи.
Еуфорията продължи около три минути. „Командир, строй килватер, дистанция 30 метра!” така командващият сложи край на щурото показно каране. Независимо от това, невероятното настроение от проведените стрелби и демонстрацията по майсторско плаване на малки дистанции, при големи скорости, остана дори след влизането в база Балчик.
За добре свършената работа получихме благодарностите на летците и на „Странджата”. „И плавайте без глупости!”
Да си призная честно - голямо фукане беше пред летците.
Божидар НЕДЯЛКОВ - бивш командир на катер
На следващия ден в 10.00 ч. отново се намирахме пред полигона Шабла в очакване на следващия катапултирал пилот. Небето беше безоблачно, но ниско над морето и брега се стелеше полупрозрачна мъгла. Видимостта в морето беше променлива от 50-60 м до 100-150. Бяхме на около 3 кабелта (1 кб.=185,2 м) навътре в морето и от нашата позиция брегът не се виждаше. Измина повече от час, но времето не ставаше по-благоприятно за наблюдение на самолетите при ракетната стрелба. Ръководството на стрелбите ни информира, че стрелбите започват и първият самолет е излетял. Вероятно изходното летище беше Балчик, защото много скоро след сигнала видяхме самолета - мишена високо в безоблачното небе. Появи се и стрелящият самолет и ясно се видя ракетата, поразяваща мишената и падането на улученият самолет в морето. Само катапултиралият пилот го нямаше. По радиото започнаха безкрайни запитвания за пилота. Никой не можеше да даде отговор на запитванията.
Получихме заповед да търсим пилота на дистанция от 1 до 4 кб. от бреговата черта на галсове успоредно на брега. След около час плаване на двата катера нищо не открихме. Обстановката ставаше все по-тревожна относно състоянието на пилота. Внезапно ми хрумна, че той може да се намира още по-близо до брега. Може да е скочил по-рано от необходимото защото от самолета не се е виждало нищо освен мъгла. Веднага поисках разрешение да търся в близост до брега. Разрешението беше с предупреждение „много да внимавам да не заседна”. Прегледах морската карта на района и установих липсата на подводни опасности. Насочих катера към брега и организирах всички на борда за кръгово зрително наблюдение. На първия курс нищо не открихме. Промених тактиката на търсене. На стотина метра спирахме двигателите и се ослушвахме за някакъв звук. На третата спирка се чуха неясни викове и доста по-силния звук на пилотската свирка. Определихме посоката и видяхме гумената лодка с яростния и побеснял катапултирал пилот. Вместо да се радва за откриването му, той само крещеше и псуваше. Човекът беше прав. Повече от час беше престоял мокър в лодката си, а около него - само мъгла и мъгла. Просто не знаеше къде се намира и дали някой ще го открие в морето. Мрачен и ядосан, пилотът се качи на катера и колегите му постепенно го успокоиха. Наистина, от съображение за безопасност беше скочил около минута по-рано. При катапултирането коженото му яке се беше закачило около рамото му и беше скъсано. Много му се беше събрало, а и не беше много млад. След десетина минути пилотът се успокои. Вече бях доложил, че поредният „сокол” е намерен, но от ръководството поискаха да го чуят и той се обади с позивната си. В края на краищата, след като говори с началниците, човекът се успокои и видимо по съвет на старшия на групата на борда дойде до мене, стисна ми ръката и благодари за спасяването. Бяха му разказали как сме го търсили и за моята инициатива да търсим близо до брега. Мъглата се разнесе и последната стрелба и спасяване на пилот мина безпроблемно.
След края на стрелбите двата катера бяха повикани на борда на стражевия кораб. Ръководството на стрелбите, генерали и адмирали се качиха на двата катера. Моят катер плаваше под флага на командващия на ВМС адмирал Добрев, а на другия беше вдигнат флага на началника на Генералния щаб на БНА. Плавахме в строй килватер към Балчик. Командващият в добро настроение коментира стрелбите и му доложих как сме спасявали летците. Внезапно ме попита може ли да покажем на летците как може да се карат катери като самолети. Отговорих с удоволствие утвърдително. Предупредих другият командир, че ще показваме номера на летците и той пое предизвикателството. Уточнихме набързо - строй килватер, строй отстъп и строй фронт на минимални дистанции. И атракцията започна.
Дадох команда „Механик, дистанция 20 метра”. Механикът само се засмя и подгони катера напред точно, където се вдигаше килватерната струя на предния мателот. Честно казано, дистанцията беше около 15 метра, твърде малко разстояние за плаващи съдове със скорост 42 възела. Последва строй отстъп в ляво. Дистанцията при този строй е още по-малка, той е много добре усвоен от командирите и механиците, защото е бойният строй за торпедна стрелба от звено торпедни катери.
Пилотите страшно се оживиха и започнаха да коментират, че и изтребителите летят по този начин, но малко по-далеч един от друг. Командващият ги гледаше гордо и леко се усмихваше. Тихичко ми прошепна „все пак внимавай, командир, не прекалявай!”
Последен беше строй фронт на разстояние 5-6 метра. Катер до катер с ревящи двигатели и летящи морски пръски. Гледката беше фантастична. До сега не бяхме лудували така. Пилотите крещяха от радост и искаха да си хванат протегнатите ръце. А моряците ми, а моряците ми, бяха ухилено щастливи.
Еуфорията продължи около три минути. „Командир, строй килватер, дистанция 30 метра!” така командващият сложи край на щурото показно каране. Независимо от това, невероятното настроение от проведените стрелби и демонстрацията по майсторско плаване на малки дистанции, при големи скорости, остана дори след влизането в база Балчик.
За добре свършената работа получихме благодарностите на летците и на „Странджата”. „И плавайте без глупости!”
Да си призная честно - голямо фукане беше пред летците.
Божидар НЕДЯЛКОВ - бивш командир на катер