СПАСИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ: „ИВАН
ВАЗОВ” БУКСИРА „КАРЛОВО”
През пролетта на 1973 г. бях капитан на моторен кораб „Иван Вазов” и се завръщахме от 7-месечен рейс от Далечния Изток. Последното ни пристанище беше Генуа и вече се стягахме за пристигането в Бургас. Точно наближавахме пролива Месина, когато радистът ми донесе телеграма от капитан Атанас Йонков (тогава генерален директор на Параходство „Български морски флот” - БМФ), с която ни разпореждаше да се отправим към Алжир, за да окажем помощ на моторен кораб „Карлово”. Настроението се смени, но нито за миг не мислихме как да откажем - помощта е моряшки дълг, където и когато е необходима.
В този момент не знаехме какво ни очаква. Оказа се, че „Карлово” има някаква авария на главния двигател и трябва да го вземем на буксир. За мен такава задача бе съвършенно непозната - все пак бяхме 12 500-тонен кораб, а трябваше да влачим 3000-тонен. Да не говорим за това, че в скромния ми към този момент капитански опит подобно нещо не се бе случвало. За щастие имах един от най-добрите старши помощници - Димитър Бояджиев. Под негово ръководство палубната команда извърши необходимата подготовка на буксира и когато пристигнахме, без забавяне подадохме с линомета въже на „Карлово” да изтеглят буксира. От „Карлово” обаче, се оказа, че не могат да разкачат котвата от веригата и това в последствие ни създаде големи проблеми. Би трябвало, ако се налага да се отреже котвения шегел, макар че котвата ще се загуби (все пак има обща авария и застрахователят покрива щетите). Капитан Илия Монев обаче не се реши и котвата остана на един ключ верига (буксирът бе задържан на котвения шегел). Както и да е, времето бе добро и потеглихме. На следващия ден, когато наближихме Кани Рок, времето рязко се влоши и се оформи доста голяма вълна. В резултат се получаваха големи усилия на буксира и в крайна сметка котвеният шегел не издържа и се скъса, т.е. нашето буксирно въже се освободи.
Бяхме само на няколко мили от Кани Рок и първото нещо, което ми мина през ума бе, че най-вероятно вятърът ще хвърли „Карлово” на скалите. Трябваше нещо да предприема и с риск за нашия кораб направих поворот с идеята да застана между „Карлово” и скалите, та ако се наложи да ги вземем на борд. Не се знае как би приключила тази идея, но се оказа, че на „Карлово” успяха да дадат някакав ход и успешно да преминем района на скалите. Веднага след това застанахме на котва в Туниския залив, изчаквайки подобрение на времето.
Както се казва - всяко зло за добро. Вече без котва възстановихме буксира по класическия начин с един ключ верига. Времето вече беше много благоприатно и се движехме с 10-11 възла. За „Карлово” това беше невиждана скорост (нормално те се движеха с 8-9) и капитан Монев изпратил телеграма до БМФ с предложението „Иван Вазов” да влачи „Карлово” до Трабзун, за където им бе товарът, за да може да си изпълнят плана!!! (от изпълнението на плана зависеха и премиалните). Естествено не се стигна до това, но за моя изненада наредиха да ги влачим до Босфора. Всички колеги знаят, че минаването през Дарданелите си е достатъчно отговорно, а да се минава с буксир... На всичко отгоре на Чанак кале и на двата кораба трябва да се извърши контрола. Операцията беше доста рискова, но старши помощниците се справиха и успяхме да преминем без усложнения.
И така успешно завърши тази спасителна операция. В Истанбул предадохме „Карлово” на влекач, изпратен от Бълария, а ние с пълен ход се отправихме към дълго очакваното завръщане в Бургас.
К.д.п. Любомир ГЪСТЕВ
ВАЗОВ” БУКСИРА „КАРЛОВО”
През пролетта на 1973 г. бях капитан на моторен кораб „Иван Вазов” и се завръщахме от 7-месечен рейс от Далечния Изток. Последното ни пристанище беше Генуа и вече се стягахме за пристигането в Бургас. Точно наближавахме пролива Месина, когато радистът ми донесе телеграма от капитан Атанас Йонков (тогава генерален директор на Параходство „Български морски флот” - БМФ), с която ни разпореждаше да се отправим към Алжир, за да окажем помощ на моторен кораб „Карлово”. Настроението се смени, но нито за миг не мислихме как да откажем - помощта е моряшки дълг, където и когато е необходима.
В този момент не знаехме какво ни очаква. Оказа се, че „Карлово” има някаква авария на главния двигател и трябва да го вземем на буксир. За мен такава задача бе съвършенно непозната - все пак бяхме 12 500-тонен кораб, а трябваше да влачим 3000-тонен. Да не говорим за това, че в скромния ми към този момент капитански опит подобно нещо не се бе случвало. За щастие имах един от най-добрите старши помощници - Димитър Бояджиев. Под негово ръководство палубната команда извърши необходимата подготовка на буксира и когато пристигнахме, без забавяне подадохме с линомета въже на „Карлово” да изтеглят буксира. От „Карлово” обаче, се оказа, че не могат да разкачат котвата от веригата и това в последствие ни създаде големи проблеми. Би трябвало, ако се налага да се отреже котвения шегел, макар че котвата ще се загуби (все пак има обща авария и застрахователят покрива щетите). Капитан Илия Монев обаче не се реши и котвата остана на един ключ верига (буксирът бе задържан на котвения шегел). Както и да е, времето бе добро и потеглихме. На следващия ден, когато наближихме Кани Рок, времето рязко се влоши и се оформи доста голяма вълна. В резултат се получаваха големи усилия на буксира и в крайна сметка котвеният шегел не издържа и се скъса, т.е. нашето буксирно въже се освободи.
Бяхме само на няколко мили от Кани Рок и първото нещо, което ми мина през ума бе, че най-вероятно вятърът ще хвърли „Карлово” на скалите. Трябваше нещо да предприема и с риск за нашия кораб направих поворот с идеята да застана между „Карлово” и скалите, та ако се наложи да ги вземем на борд. Не се знае как би приключила тази идея, но се оказа, че на „Карлово” успяха да дадат някакав ход и успешно да преминем района на скалите. Веднага след това застанахме на котва в Туниския залив, изчаквайки подобрение на времето.
Както се казва - всяко зло за добро. Вече без котва възстановихме буксира по класическия начин с един ключ верига. Времето вече беше много благоприатно и се движехме с 10-11 възла. За „Карлово” това беше невиждана скорост (нормално те се движеха с 8-9) и капитан Монев изпратил телеграма до БМФ с предложението „Иван Вазов” да влачи „Карлово” до Трабзун, за където им бе товарът, за да може да си изпълнят плана!!! (от изпълнението на плана зависеха и премиалните). Естествено не се стигна до това, но за моя изненада наредиха да ги влачим до Босфора. Всички колеги знаят, че минаването през Дарданелите си е достатъчно отговорно, а да се минава с буксир... На всичко отгоре на Чанак кале и на двата кораба трябва да се извърши контрола. Операцията беше доста рискова, но старши помощниците се справиха и успяхме да преминем без усложнения.
И така успешно завърши тази спасителна операция. В Истанбул предадохме „Карлово” на влекач, изпратен от Бълария, а ние с пълен ход се отправихме към дълго очакваното завръщане в Бургас.
К.д.п. Любомир ГЪСТЕВ
К.д.п. Любомир Гъстев
К.д.п. Любомир Гъстев на борда на м/к „Иван Вазов”
М/к „Иван Вазов”. Източник: www.merchantshipphotos.de
М/к „Иван Вазов”. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
М/к „Карлово”. Скица General Arrangement.