ВИПУСК 87: ПО ПОВОД 45-ГОДИНИ ОТ
ПОСТЪПВАНЕТО И 40-ГОДИНИ ОТ ЗАВЪРШВАНЕТО
НА ВВМУ
Постъпването на нашия випуск във Висшето народно военноморско училище на 28 август 1968 г. е описано в публикацията на „Морски вестник” 21 октомври 2012 г. Военна клетва във Военноморското училище (1968 г.). По това време се завършваше надстрояванато на трите сгради на училището – централният, източният и западен корпуси с един етаж. По време на клетвата тези нови етажи бяха на ниво груб строеж, което се вижда от публикуваната снимка.
Споменавам тази подробност, понеже поради строителните работи централното отопление беше изключено. Спалните помещения се отопляваха с печки тип голямо кюмбе на въглища, а класните стаи и учебните зали не се отопляваха. Зимата на 1968/1969 г. беше много студена и ние буквално мръзнехме. По време на занятия стояхме с шинели на гърба и ръкавици тип МНО с два пръста на ръцете, единият за палеца, а другия за показалеца – да може да се стреля.
Авторът, заедно със съвипускникът ни Димитър Самсаров не присъствахме на тази клетва, тъй като в този и доста от следващите дни се намирахме на лечение във Военноморската болница поради тежки фрактури на тазобедрената става и таза.
Командир на ротата беше тогава капитан І ранг о. р. Стефан Балев, тогава капитан ІІІ ранг, а взводните ни командири бяха старши лейтенант Павел Колев на 1-ви взвод (класно отделение 801), лейтенант Стоян Вълев на 2-ри и 3-ти взвод (класни отделения 802 и 803) и старши лейтенант Христо Попов на 4-ти и 5-ти взвод (класни отделения 804 и 805).
Ротният командир беше много добър строевак и не напразно беше получил прозвището „първата сабя на флота“. Това направи на практика нашата рота представителна по посрещането на чужди делегации и разни „големи клечки“ като маршал Якубовски, император Хайле Селасие и пр. и пр. Това означаваше допълнителни строеви тренировки за ротата под зоркото око на друг изявен експорт по строевите работи в лицето на коменданта на Варненския гарнизон – полковник Иван Гевезов.
Аз, слава Богу, не участвах в тези мероприятия. Поради катастрофата и счупване на тазобедрена ставна кост бях придобил специфична походка и стойка, която не беше много „строева“. По тази причина, ротният ме назначаваше при такива тренировки за посрещане или за дневален, или дежурен по рота, или някакъв караул. Тогава курсантите даваха доста караули, както в училището, така и в гарнизона.
От понеделник до събота учехме сутринта по 6 академични часа на ден, а следобед имаше един час почивка. Следваше час на ротния от 15:00 часа, след това самоподготовка, в 21:30 часа вечерна проверка и сън до 06:00 часа. Със ставането се правеше физкултура или както и казваха тогава физзарядка, личен тоалет, закуска и в 08:00 часа се вдигаше флага. След това идваха учебните занятия.
Този режим се нарушаваше от време на време с някой марш на скок – 30-40 км с пълно бойно снаряжение – автомат, противогаз, шанцов инструмент, мешок, манерка. Алтернативно даването на караул също нарушаваше ежедневния режим. Караул се даваше на знамето на училището в централното фоайе на първия етаж на централния корпус, на ГСМ-а в задния двор, на „черното” КПП до тогавашния НИПКИК и помощник-дежурство по КПП. В 5-ти курс давахме помощник-дежурен по училище и дежурен по кухня. Извън училището се даваше караул на гарнизонния арест и на „Транспетрол” - до танкерния кей във Варна.
ПОСТЪПВАНЕТО И 40-ГОДИНИ ОТ ЗАВЪРШВАНЕТО
НА ВВМУ
Постъпването на нашия випуск във Висшето народно военноморско училище на 28 август 1968 г. е описано в публикацията на „Морски вестник” 21 октомври 2012 г. Военна клетва във Военноморското училище (1968 г.). По това време се завършваше надстрояванато на трите сгради на училището – централният, източният и западен корпуси с един етаж. По време на клетвата тези нови етажи бяха на ниво груб строеж, което се вижда от публикуваната снимка.
Споменавам тази подробност, понеже поради строителните работи централното отопление беше изключено. Спалните помещения се отопляваха с печки тип голямо кюмбе на въглища, а класните стаи и учебните зали не се отопляваха. Зимата на 1968/1969 г. беше много студена и ние буквално мръзнехме. По време на занятия стояхме с шинели на гърба и ръкавици тип МНО с два пръста на ръцете, единият за палеца, а другия за показалеца – да може да се стреля.
Авторът, заедно със съвипускникът ни Димитър Самсаров не присъствахме на тази клетва, тъй като в този и доста от следващите дни се намирахме на лечение във Военноморската болница поради тежки фрактури на тазобедрената става и таза.
Командир на ротата беше тогава капитан І ранг о. р. Стефан Балев, тогава капитан ІІІ ранг, а взводните ни командири бяха старши лейтенант Павел Колев на 1-ви взвод (класно отделение 801), лейтенант Стоян Вълев на 2-ри и 3-ти взвод (класни отделения 802 и 803) и старши лейтенант Христо Попов на 4-ти и 5-ти взвод (класни отделения 804 и 805).
Ротният командир беше много добър строевак и не напразно беше получил прозвището „първата сабя на флота“. Това направи на практика нашата рота представителна по посрещането на чужди делегации и разни „големи клечки“ като маршал Якубовски, император Хайле Селасие и пр. и пр. Това означаваше допълнителни строеви тренировки за ротата под зоркото око на друг изявен експорт по строевите работи в лицето на коменданта на Варненския гарнизон – полковник Иван Гевезов.
Аз, слава Богу, не участвах в тези мероприятия. Поради катастрофата и счупване на тазобедрена ставна кост бях придобил специфична походка и стойка, която не беше много „строева“. По тази причина, ротният ме назначаваше при такива тренировки за посрещане или за дневален, или дежурен по рота, или някакъв караул. Тогава курсантите даваха доста караули, както в училището, така и в гарнизона.
От понеделник до събота учехме сутринта по 6 академични часа на ден, а следобед имаше един час почивка. Следваше час на ротния от 15:00 часа, след това самоподготовка, в 21:30 часа вечерна проверка и сън до 06:00 часа. Със ставането се правеше физкултура или както и казваха тогава физзарядка, личен тоалет, закуска и в 08:00 часа се вдигаше флага. След това идваха учебните занятия.
Този режим се нарушаваше от време на време с някой марш на скок – 30-40 км с пълно бойно снаряжение – автомат, противогаз, шанцов инструмент, мешок, манерка. Алтернативно даването на караул също нарушаваше ежедневния режим. Караул се даваше на знамето на училището в централното фоайе на първия етаж на централния корпус, на ГСМ-а в задния двор, на „черното” КПП до тогавашния НИПКИК и помощник-дежурство по КПП. В 5-ти курс давахме помощник-дежурен по училище и дежурен по кухня. Извън училището се даваше караул на гарнизонния арест и на „Транспетрол” - до танкерния кей във Варна.
Клетвата на 87 випуск през 1968 г. Знаменосец е старшината на ротата ни мичман Иван Бахчеванов, заклетият вече курсант в ляво е Карамфил Шаралиев, а следващият за заклеване в дясно е Димитър Бекяров. На фона се виждат завършените до груб строеж централен и западен корпуси с хаспела на зидарите.
Капитан І ранг Стефан Балев – „първата сабя във флота”.
Част от випуск 87 пред БМФ в началото на септември 1973 г.
На първия ред от дясно: Михаил Янев, Пенчо Георгиев, Тома Томов, Величко Андреев, Венелин Илиев, Тодор Консулов, следват механици. На втория ред от дясно, зад Пенчо Георгиев и Михаил Янев и следващият не се виждат добре, третият е Стоян Стоянов – Щокса. На първия ред най в ляво е главният директор на БМФ к.д.п. Атанас Йонков.
На първия ред от дясно: Михаил Янев, Пенчо Георгиев, Тома Томов, Величко Андреев, Венелин Илиев, Тодор Консулов, следват механици. На втория ред от дясно, зад Пенчо Георгиев и Михаил Янев и следващият не се виждат добре, третият е Стоян Стоянов – Щокса. На първия ред най в ляво е главният директор на БМФ к.д.п. Атанас Йонков.
Така преминаха пет години и след полагане на държавните изпити, в началото на август 1973 г. бяхме строени за последен път на плаца. Заповедите за преминаването ни в запаса със звание лейтенант бяха прочетени заедно с заповедите за разпределение по различните параходства, БМФ, БРП, БТФ („Български танкерен флот”, който беше тогава отделно параходство) и в „Океански риболов”. От тук, ние се разделихме с нашите съвипускници за ВМФ, които бяха произведени в първо офицерско звание след месец, заедно с випускниците от другите военни училища в България.
На всички випускници за гражданските ведомства се полагаше по 30 дни неплатен отпуск, след което те трябваше да се явят около началото на септември, мисля на 6-ти септември, по месторазпределение. Които можеха да си позволят един месец неплатен отпуск, си го използваха. Аз нямах такава възможност и веднага след раздаване на дипломите, в петък на 03/08/1973 г., още през същия ден подадох документи за постъпване в БМФ. В понеделник, 06/08/1973 г. бях назначен за 3-ти помощник-капитан на моторен кораб „Вихрен“. Останалото е история, която е описана в публикацията на „Морски вестник” под заглавие 4 юли 2012 г. Големият син път (1973 - 1974 г.) . По тази причина мен ме няма на публикуваната снимка. В началото на септември 1973 г. бях на борда на „Вихрен” и вече подхождахме Панамския канал на път за Антофагаста, Чили.
По това време законът даваше право на новопостъпили млади специалисти да изтеглят авансово една месечна заплата. Тя после се удържаше по 50 % през следващите два месеца.
Съдбата ни раздели и разпръсна по четирите посоки на света. Получили своите назначения на кораби от гражданския флот, завършилите от випуск 87 започнаха своята работа на море. Много от моите съвипускници станаха капитани далечно плаване на море и по река Дунав, като и механици неограничена мощност. Някои от тях са вече пенсионери, други продължават да плават по наши и по чужди кораби. Трети, като мен, започнаха брегова работа в корабното менажиране и офшорния добив на нефт и газ. Други станаха успешни бизнесмени. За съжаление, някои от нашите съвипускници вече отплаваха в техния последен рейс и са покойници.
По повод предстоящото събиране на випуска по случай 45 години от постъпването ни във ВВМУ и 40 години от завършването му, пишещият тези редове е създал интернет страница на випуска в интернет пространството на ВВМУ. Интернет страницата може да се намери чрез просто напечатване в Google на думите „випуски на морско училище“ на български или латиница. Появява се меню и се отваря заглавието на випуск 1968 - 1973 корабоводители. Страницата съдържа съвипускниците корабоводители и „р-ве“ от ВМФ, но не и механиците от нашия випуск.
Умолявам всички мои съвипускници крабоводители и „р-ве“ да ми предоставят снимки и кратка професионална биография, по образец с онова, което е вече публикувано в интернет страницата.
Точната интернет страница е както следва:
www.naval-acad.bg/avmu/vip-1968-1973/index.html
Орлин СТАНЧЕВ
Капитан далечно плаване
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
4th June 2013
На всички випускници за гражданските ведомства се полагаше по 30 дни неплатен отпуск, след което те трябваше да се явят около началото на септември, мисля на 6-ти септември, по месторазпределение. Които можеха да си позволят един месец неплатен отпуск, си го използваха. Аз нямах такава възможност и веднага след раздаване на дипломите, в петък на 03/08/1973 г., още през същия ден подадох документи за постъпване в БМФ. В понеделник, 06/08/1973 г. бях назначен за 3-ти помощник-капитан на моторен кораб „Вихрен“. Останалото е история, която е описана в публикацията на „Морски вестник” под заглавие 4 юли 2012 г. Големият син път (1973 - 1974 г.) . По тази причина мен ме няма на публикуваната снимка. В началото на септември 1973 г. бях на борда на „Вихрен” и вече подхождахме Панамския канал на път за Антофагаста, Чили.
По това време законът даваше право на новопостъпили млади специалисти да изтеглят авансово една месечна заплата. Тя после се удържаше по 50 % през следващите два месеца.
Съдбата ни раздели и разпръсна по четирите посоки на света. Получили своите назначения на кораби от гражданския флот, завършилите от випуск 87 започнаха своята работа на море. Много от моите съвипускници станаха капитани далечно плаване на море и по река Дунав, като и механици неограничена мощност. Някои от тях са вече пенсионери, други продължават да плават по наши и по чужди кораби. Трети, като мен, започнаха брегова работа в корабното менажиране и офшорния добив на нефт и газ. Други станаха успешни бизнесмени. За съжаление, някои от нашите съвипускници вече отплаваха в техния последен рейс и са покойници.
По повод предстоящото събиране на випуска по случай 45 години от постъпването ни във ВВМУ и 40 години от завършването му, пишещият тези редове е създал интернет страница на випуска в интернет пространството на ВВМУ. Интернет страницата може да се намери чрез просто напечатване в Google на думите „випуски на морско училище“ на български или латиница. Появява се меню и се отваря заглавието на випуск 1968 - 1973 корабоводители. Страницата съдържа съвипускниците корабоводители и „р-ве“ от ВМФ, но не и механиците от нашия випуск.
Умолявам всички мои съвипускници крабоводители и „р-ве“ да ми предоставят снимки и кратка професионална биография, по образец с онова, което е вече публикувано в интернет страницата.
Точната интернет страница е както следва:
www.naval-acad.bg/avmu/vip-1968-1973/index.html
Орлин СТАНЧЕВ
Капитан далечно плаване
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
4th June 2013
