О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
С ТОРПЕДЕН КАТЕР В РЕКА РОПОТАМО
С торпедните катери тип 123К („Комсомолец”) постоянно се правеха експерименти за най-пълноценното им използване. Минималните им габарити даваха възможност да се превозват по сушата от един воден басейн до друг, малкото им газене ги правеше удобни за плаване в плитководни райони. Основната ни база беше в Созопол, но се предвиждаха варианти да зареждаме катерите с торпеда и дизелово гориво на необорудвани места като р. Ропотамо или малките пристанища на Приморско, Ахтопол и др.
За експеримента през 1968 г. беше нарочен моят катер с бордови номер 301. Подготовката започнахме с изучаване на талвега и вероятните подводни опасности заедно с дивизионния щурман Мичо Георгиев. С гребна лодка два дни обследвахме Ропотамо от устието до малък бетонен кей на около 1500 метра по реката. Начертахме калка за движението, на която отбелязахме брегови ориентири и удобните за преминаване дълбоки места.
За първи път в историята на ВМС торпеден катер изпълняваше задача в р. Ропотамо. На уречената дата поехме от базата към реката на претоварения с хора катер. Това неразумно решение беше заповядано от новоназначения комдив. Присъстващите също тежаха над 1500 кг. Газенето на катера беше увеличено видимо, а трябваше да приемем още дизелово гориво и две торпеда с общо тегло над 1000 кг. Още на подхода от морето към устието комдивът (командирът на дивизиона) започна да проявява своя характер и да се разпорежда откъде да мине катера. Предложенията му не съответстваха на предварителното проучване и направените разчети. Като командир на катер в самостоятелно плаване носех персоналната отговорност за безопасното плаване. Възразих на командира си, имам предварителен разчет. Първоначално той прие мотивите ми за основателни, но след малко отново разпореди да предприема маневра, която не отговаряше на разчетите. Направи го за авторитет. Да покаже, че той е командирът. Съгласно приетата практика, аз му предложих той да поеме щурвала и да управлява сам катера. Предложих му да поеме отговорността, съгласно правилата на морската практика. Той, ядосан, се отказа от тази чест. В разговора се намеси и щурманът, който ме подкрепи като заяви, че плаваме точно съгласно проучването от предните дни.
Движейки се на една машина, с девет възела, стигнахме до големия завой на Ропотамо близо до скалата „Лъвската глава”. Внимателно походихме до бетонния кей и започнахме подготовка за приемане на торпеда с помощта на автокран. След торпедата заредихме и дизелово гориво, съгласно нормите. Кърмата на катера потъна значително под бялата ватерлиния. Катерът беше претоварен от присъстващите наблюдатели на експеримента. Предложението ми да предадем торпедата на бреговата група, от която ги получихме, не срещна подкрепа от командването.
С претовареният и дълбоко газещ катер се насочихме към устието, за да излезем в морето. Предстоеше да преодолеем твърде много видими и невидими опасности. Без да обръщам внимание на желанията и препоръките на по-старшите, водех катера точно по предварителните разчети и ориентири, които бяхме определили с дивизионния щурман. Получавах указания на какъв курс да карам, но се правех на глух. Опасностите в морето пред устието на реката наистина бяха твърде много. Резултатът показа, че съм действал правилно, отговорно, предвидил съм вероятните опасности и съм отстоял позицията си на командир и правата съгласно Корабния устав на ВМС. Заслуга за този положителен резултат има дивизионният щурман Мичо Георгиев, чиято подкрепа получих в решителни моменти.
През следващата година, при опит да повторят влизането в река Ропотамо, два катера заседнаха на това място пред устието и потрошиха винтовете си. Вероятно в предварителната им подготовка е имало пропуски.
Божидар НЕДЯЛКОВ
бивш командир на катер
С торпедните катери тип 123К („Комсомолец”) постоянно се правеха експерименти за най-пълноценното им използване. Минималните им габарити даваха възможност да се превозват по сушата от един воден басейн до друг, малкото им газене ги правеше удобни за плаване в плитководни райони. Основната ни база беше в Созопол, но се предвиждаха варианти да зареждаме катерите с торпеда и дизелово гориво на необорудвани места като р. Ропотамо или малките пристанища на Приморско, Ахтопол и др.
За експеримента през 1968 г. беше нарочен моят катер с бордови номер 301. Подготовката започнахме с изучаване на талвега и вероятните подводни опасности заедно с дивизионния щурман Мичо Георгиев. С гребна лодка два дни обследвахме Ропотамо от устието до малък бетонен кей на около 1500 метра по реката. Начертахме калка за движението, на която отбелязахме брегови ориентири и удобните за преминаване дълбоки места.
За първи път в историята на ВМС торпеден катер изпълняваше задача в р. Ропотамо. На уречената дата поехме от базата към реката на претоварения с хора катер. Това неразумно решение беше заповядано от новоназначения комдив. Присъстващите също тежаха над 1500 кг. Газенето на катера беше увеличено видимо, а трябваше да приемем още дизелово гориво и две торпеда с общо тегло над 1000 кг. Още на подхода от морето към устието комдивът (командирът на дивизиона) започна да проявява своя характер и да се разпорежда откъде да мине катера. Предложенията му не съответстваха на предварителното проучване и направените разчети. Като командир на катер в самостоятелно плаване носех персоналната отговорност за безопасното плаване. Възразих на командира си, имам предварителен разчет. Първоначално той прие мотивите ми за основателни, но след малко отново разпореди да предприема маневра, която не отговаряше на разчетите. Направи го за авторитет. Да покаже, че той е командирът. Съгласно приетата практика, аз му предложих той да поеме щурвала и да управлява сам катера. Предложих му да поеме отговорността, съгласно правилата на морската практика. Той, ядосан, се отказа от тази чест. В разговора се намеси и щурманът, който ме подкрепи като заяви, че плаваме точно съгласно проучването от предните дни.
Движейки се на една машина, с девет възела, стигнахме до големия завой на Ропотамо близо до скалата „Лъвската глава”. Внимателно походихме до бетонния кей и започнахме подготовка за приемане на торпеда с помощта на автокран. След торпедата заредихме и дизелово гориво, съгласно нормите. Кърмата на катера потъна значително под бялата ватерлиния. Катерът беше претоварен от присъстващите наблюдатели на експеримента. Предложението ми да предадем торпедата на бреговата група, от която ги получихме, не срещна подкрепа от командването.
С претовареният и дълбоко газещ катер се насочихме към устието, за да излезем в морето. Предстоеше да преодолеем твърде много видими и невидими опасности. Без да обръщам внимание на желанията и препоръките на по-старшите, водех катера точно по предварителните разчети и ориентири, които бяхме определили с дивизионния щурман. Получавах указания на какъв курс да карам, но се правех на глух. Опасностите в морето пред устието на реката наистина бяха твърде много. Резултатът показа, че съм действал правилно, отговорно, предвидил съм вероятните опасности и съм отстоял позицията си на командир и правата съгласно Корабния устав на ВМС. Заслуга за този положителен резултат има дивизионният щурман Мичо Георгиев, чиято подкрепа получих в решителни моменти.
През следващата година, при опит да повторят влизането в река Ропотамо, два катера заседнаха на това място пред устието и потрошиха винтовете си. Вероятно в предварителната им подготовка е имало пропуски.
Божидар НЕДЯЛКОВ
бивш командир на катер
Български торпеден катер 123К („Комсомолец”) в полигон за бойна подготовка.
Устието на река Ропотамо, снимката е направена през 2004 г. и е от личния архив на проф. дин Иван Карайотов.
Скалата „Лъвската глава” до големия завой на Ропотамо. Снимката е от личния архив на проф. дин Иван Карайотов.
Офицерите от дивизиона торпедни катери в Созопол на празника на ВМС, м. август 1963 г. Снимката е от личния архив на автора.