СЛУЧАЯТ „ДИОНИСИЕВ” (ИЛИ БАРДАКЪТ В СОЗОПОЛ ПРЕДИ
45 ГОДИНИ)
Когато започнах службата си в Созопол, връзката с Бургас се осъществяваше по суша с автобус: Созопол – Бургас , или с автобуса от Царево, а при добро море и с кораба „Емона”. Пътят беше в много лошо състояние - тесен , изровен. Често ми се налагаше , ако няма място в рейса, да вървя пеш до разклона за мина Росен и от там да продължа с „петицата”. Пропуснах да отбележа, че рейсът за Бургас беше само сутрин. Все се говореше, че ще се прави нов път, че ще бъде от международно значение и ще свързва Полша през Румъния и по западното Черноморие до Константинопол.
Някъде след 1968 г. строежът на пътя започна. В близост до входа на двора на батареята докараха два фургона, а скоро след това израснаха и две кокетни кръгли едноетажни постройки – като вили. Разбира се, покрай тях не се минаваше. Мина година, втора. Носеха се разни слухове за целта на двете бунгала и за парите, похарчени за вътрешната им украса. Говореше се, че художникът, украсил от вътре сградите, е взел от 5000 до 10 000 лева. Огромна сума за това време! И изведнъж през лятото на 1970 г. се чу, че шефът на окръжното пътно управление в Бургас - Дионисиев, е злоупотребил със служебното си положение, устроил си е в Созопол бардак и е сменен от длъжност...
Целият град говореше за случая и истината излезе на яве. В „харема” на Дионисиев е имало над десетина млади и красиви скучаещи домакини от Бургас и от Созопол. Те са работели на повикване. Водели се на щат и заплата към строежа. Споменаха се и имена. Красивата бездетна съпруга на ветеринарен лекар, който работеше на рибарски кораб в океана и отсъствуваше по шест месеца от къщи, имало и съпруга на офицер от нашата база. В потвърждение на това, неочаквано един от най-културните и способни офицери, който беше на работа в щаба и го очакваше кариера като специалист, по негова молба есента бе преместен във Варна на брегова служба. Имаше две момчета. Съпругата му беше около 33-35 годишна, с черна коса, матова кожа, здраво тяло и пищни гърди. Когато напуснаха града, жена ми призна, че преди година, когато беше без работа, в разговор с нея съпругата на този офицер й подхвърлила: „не й ли било скучно да стои дълго сама в къщи, когато ние сме на плаване и не би ли искала да разполага със свои пари“.
Дионисиев е имал назначен специален човек, чието задължение е било да снабдява бунгалата с набор напитки и при нужда да осигурява прясна риба. Имало е назначен готвач, чието задължение е било да приготвя специалитети и мезета за многобройните вечери, които се организирали в бунгалата. Специална жена е подготвяла и режисирала програмата. Нужните за вечерта брой дами се е осигурявал с джипа на пътното, като шофьорът е ходил да ги взема от домовете им, а
45 ГОДИНИ)
Когато започнах службата си в Созопол, връзката с Бургас се осъществяваше по суша с автобус: Созопол – Бургас , или с автобуса от Царево, а при добро море и с кораба „Емона”. Пътят беше в много лошо състояние - тесен , изровен. Често ми се налагаше , ако няма място в рейса, да вървя пеш до разклона за мина Росен и от там да продължа с „петицата”. Пропуснах да отбележа, че рейсът за Бургас беше само сутрин. Все се говореше, че ще се прави нов път, че ще бъде от международно значение и ще свързва Полша през Румъния и по западното Черноморие до Константинопол.
Някъде след 1968 г. строежът на пътя започна. В близост до входа на двора на батареята докараха два фургона, а скоро след това израснаха и две кокетни кръгли едноетажни постройки – като вили. Разбира се, покрай тях не се минаваше. Мина година, втора. Носеха се разни слухове за целта на двете бунгала и за парите, похарчени за вътрешната им украса. Говореше се, че художникът, украсил от вътре сградите, е взел от 5000 до 10 000 лева. Огромна сума за това време! И изведнъж през лятото на 1970 г. се чу, че шефът на окръжното пътно управление в Бургас - Дионисиев, е злоупотребил със служебното си положение, устроил си е в Созопол бардак и е сменен от длъжност...
Целият град говореше за случая и истината излезе на яве. В „харема” на Дионисиев е имало над десетина млади и красиви скучаещи домакини от Бургас и от Созопол. Те са работели на повикване. Водели се на щат и заплата към строежа. Споменаха се и имена. Красивата бездетна съпруга на ветеринарен лекар, който работеше на рибарски кораб в океана и отсъствуваше по шест месеца от къщи, имало и съпруга на офицер от нашата база. В потвърждение на това, неочаквано един от най-културните и способни офицери, който беше на работа в щаба и го очакваше кариера като специалист, по негова молба есента бе преместен във Варна на брегова служба. Имаше две момчета. Съпругата му беше около 33-35 годишна, с черна коса, матова кожа, здраво тяло и пищни гърди. Когато напуснаха града, жена ми призна, че преди година, когато беше без работа, в разговор с нея съпругата на този офицер й подхвърлила: „не й ли било скучно да стои дълго сама в къщи, когато ние сме на плаване и не би ли искала да разполага със свои пари“.
Дионисиев е имал назначен специален човек, чието задължение е било да снабдява бунгалата с набор напитки и при нужда да осигурява прясна риба. Имало е назначен готвач, чието задължение е било да приготвя специалитети и мезета за многобройните вечери, които се организирали в бунгалата. Специална жена е подготвяла и режисирала програмата. Нужните за вечерта брой дами се е осигурявал с джипа на пътното, като шофьорът е ходил да ги взема от домовете им, а
Авторът като капитан-лейтенант. Снимката е от архива на автора.
Тази скулптура не е изложена в Созопол... Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
после е имал грижата да ги върне обратно. Вероятно жените сами е трябвало да съобщават, кога мъжете им са заети, а тарторката ги е подготвяла, като ги е запознавала със задълженията им, обличала ги е с подходящи за целта дрехи и вероятно е знаела и е следила за месечното им неразположение. Все пак са се водели на щат и безпричинно не са можели да откажат.
Вечерите са започвали с чисто мъжко присъствие. Сервирало е младо момиче, както казваха, дибидюс голичко. Никой не е имал право да се закача с него. То е служело за настроение и да ги настрои за предстоящата забава.
Жените са набирани чрез неговата сводница, а те от своя страна сами са водели и свои приятелки или са привличали други скучаещи и желаещи забавление и пари млади жени и момичета. Вероятно всяка новодошла първо е представяна на шефа, който вероятно е и пробвал нейните възможности, след което за останалото е имала грижа сводницата и останалите жени.
Самата вътрешна обстановка също е спомагала за настроение и за любовни игри. На стената на кръглото по форма бунгало имаше изрисувани в червени тонове две сцени на акт. Голите фигури на мъж и млада жена бяха с удължени стилизирани пропорции, като жената е легнала по гръб на гола пейка в присъствието на хрътки. Това можах и сам да видя, когато мой съвипусник, чийто чичо работеше в Пътно управление - София, на следващото лято почиваше в тези вили и ми ги показа. Това беше Петър Попов, бог да го прости !
Когато след почерпка градусът на мъжете се е вдигал, идвали са дамите, или мъжете са минавали в салона при тях. Освен че дамите са им играели голо хоро, имало е и други секс игрички. Едната е била „слънце”. Дамите предварително се нареждат около кръглата маса в салона, хващат се за ръце и лягат с гърди опрени на плота. Задниците, които гледат на вън, са оголени и повдигнати от токчетата, а краката - достатъчно отворени и даващи възможност за съзерцание и достъп до всички отвори. Естествено при тази игра, мъжете влизат след като дамите са заели съответната поза. Всеки застава зад задника, който си е избрал или домакинът му е предложил и играта започва. Дамите не виждат лицата на мъжете, а те от своя страна не виждат техните лица. Другата игра е била „Пеперудка”. Мъжете са седнали на столове със свалени панталони и наточени инструменти. Влизат дамите и всяка се нанизва на един от шишовете. По даден знак дамите се преместват на следващият. Играе се докато и последният от мъжете омекне. И при двата случая първият от мъжете, който свърши, губи играта. Победител е този, който остане последен. В салона имаше и хамаци. Вероятно са играли и на „люлка”, но в по-ограничен кръг.
През август 1973 г. (може да греша с една година) бях на поход в Пирин и Рила. След като обиколих Пирин, исках да се прехвърля до Рилският манастир и от там да тръгна към Малъовица. В Пирин бях срещнал две дами, може би година две по-големи от мен. Отново се срещнах с тях в центъра на град Банско. И те като мен търсеха начин да идат до манастира. Взехме такси до Симитли, после с влак до Кочериново и от там с рейс до манастира. Оказа се, че няма места за спане. Предлагаха да се отиде до Партизанска поляна. Седем километра нагоре и на другия ден обратно до манастира беше много не приемливо. Мадамите се сетиха за тяхна позната, която е наблизо в министерска вила и която може да ни устрои за спане. По пътя за вилата разбрах, че едната е лекар, а другата - медицинска сестра. Домакинята бе млада и приятна жена, а вилата беше на Централно пътно управление, в което е служител съпруга й. Когато разбра, че мъжът й няма да идва , тя ни даде две стаи, където и преспахме. На разговора с домакинята запитах знае ли нещо за съдбата на Дионисиев. Оказа се, че случаят е известен. Парите са били осигурени за сметка на стесняване на пътя с 40 см. След скандала, Дионисиев е бил преместен на работа в Стара Загора. Там той отново се е развихрил и в района на баните е направил вила, тарторката е била с него, а да се намерят дами за игра, не било трудно. След новия скандал Дионисиев е напуснал службата си. Вероятно е бил преместен в друго министерство...
Капитан І ранг о. р. Евгени ЦЕНОВ
Вечерите са започвали с чисто мъжко присъствие. Сервирало е младо момиче, както казваха, дибидюс голичко. Никой не е имал право да се закача с него. То е служело за настроение и да ги настрои за предстоящата забава.
Жените са набирани чрез неговата сводница, а те от своя страна сами са водели и свои приятелки или са привличали други скучаещи и желаещи забавление и пари млади жени и момичета. Вероятно всяка новодошла първо е представяна на шефа, който вероятно е и пробвал нейните възможности, след което за останалото е имала грижа сводницата и останалите жени.
Самата вътрешна обстановка също е спомагала за настроение и за любовни игри. На стената на кръглото по форма бунгало имаше изрисувани в червени тонове две сцени на акт. Голите фигури на мъж и млада жена бяха с удължени стилизирани пропорции, като жената е легнала по гръб на гола пейка в присъствието на хрътки. Това можах и сам да видя, когато мой съвипусник, чийто чичо работеше в Пътно управление - София, на следващото лято почиваше в тези вили и ми ги показа. Това беше Петър Попов, бог да го прости !
Когато след почерпка градусът на мъжете се е вдигал, идвали са дамите, или мъжете са минавали в салона при тях. Освен че дамите са им играели голо хоро, имало е и други секс игрички. Едната е била „слънце”. Дамите предварително се нареждат около кръглата маса в салона, хващат се за ръце и лягат с гърди опрени на плота. Задниците, които гледат на вън, са оголени и повдигнати от токчетата, а краката - достатъчно отворени и даващи възможност за съзерцание и достъп до всички отвори. Естествено при тази игра, мъжете влизат след като дамите са заели съответната поза. Всеки застава зад задника, който си е избрал или домакинът му е предложил и играта започва. Дамите не виждат лицата на мъжете, а те от своя страна не виждат техните лица. Другата игра е била „Пеперудка”. Мъжете са седнали на столове със свалени панталони и наточени инструменти. Влизат дамите и всяка се нанизва на един от шишовете. По даден знак дамите се преместват на следващият. Играе се докато и последният от мъжете омекне. И при двата случая първият от мъжете, който свърши, губи играта. Победител е този, който остане последен. В салона имаше и хамаци. Вероятно са играли и на „люлка”, но в по-ограничен кръг.
През август 1973 г. (може да греша с една година) бях на поход в Пирин и Рила. След като обиколих Пирин, исках да се прехвърля до Рилският манастир и от там да тръгна към Малъовица. В Пирин бях срещнал две дами, може би година две по-големи от мен. Отново се срещнах с тях в центъра на град Банско. И те като мен търсеха начин да идат до манастира. Взехме такси до Симитли, после с влак до Кочериново и от там с рейс до манастира. Оказа се, че няма места за спане. Предлагаха да се отиде до Партизанска поляна. Седем километра нагоре и на другия ден обратно до манастира беше много не приемливо. Мадамите се сетиха за тяхна позната, която е наблизо в министерска вила и която може да ни устрои за спане. По пътя за вилата разбрах, че едната е лекар, а другата - медицинска сестра. Домакинята бе млада и приятна жена, а вилата беше на Централно пътно управление, в което е служител съпруга й. Когато разбра, че мъжът й няма да идва , тя ни даде две стаи, където и преспахме. На разговора с домакинята запитах знае ли нещо за съдбата на Дионисиев. Оказа се, че случаят е известен. Парите са били осигурени за сметка на стесняване на пътя с 40 см. След скандала, Дионисиев е бил преместен на работа в Стара Загора. Там той отново се е развихрил и в района на баните е направил вила, тарторката е била с него, а да се намерят дами за игра, не било трудно. След новия скандал Дионисиев е напуснал службата си. Вероятно е бил преместен в друго министерство...
Капитан І ранг о. р. Евгени ЦЕНОВ