О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ, 2015 г.
ГОЛЯМАТА ЦЕЛ (СЪВЕТСКА ПЛАВАЩА БАЗА ЗА
ПОДВОДНИЦИ)
Командирът на флагманския торпеден катер имаше право да си подбере екипажа. По традиция се подбират матросите отличници по бойната и политическа подготовка. Може би трябваше и аз да постъпя така, за да бъда сигурен, че катерът ще бъде отличен. Исках моят екипаж да бъде от матроси, които може и да не са отличници, но са истински моряци. Исках да вярвам в мъжките им качества. По щат матросите са шест: двама мотористи, торпедист, картечар, радист и радиометрист. Трябваше да им имам пълно доверие както на брега, така и на море. Всеки един беше важен за своя боен пост, но има бойни постове които са най-важни за дадена ситуация. За механика - капитан-лейтенант Панайотов, доблестен мъж по-старши по звание от доста по-голям випуск, важни бяха мотористите - старши и младши. Той си ги подбра по своите критерии.
Боцманът, той и сигналчик, беше опитен в морската професия и разбираше от работата, а моряците го обичаха. Той ме ориентира за избора на палубната команда - торпедиста и картечаря. Надеждни и проверени в изпитанията на море бяха радистът и радиометристът от бившия ми катер.
За мене беше много важно да си взема радиометрист, на който мога да вярвам. При плаване, той дава данни на командира, без които не може да се проведе торпедна атака от пределна дистанция. Командирът може да открие целта визуално при добра видимост на 80-90 кабелта, а радиометристът ги открива на дистанция от 250 кабелта и повече. За мене истински майстор беше радиометристът Георги Сотиров Гюров, роден и израсъл в Созопол. Беше вече матрос трета година, а вече година и половина плавахме на един катер и познавах особеностите на характера му, особеният начин на разговор и интелигентност. Природата го беше надарила с остър ум и още по-остър език, често ироничен, който той не винаги използваше. Беше абсолютен точен като специалист и моряк, готов на всичко в името на честта. Комдивът ме беше запитал: „Какво му е на Гюро особеното? Защо държиш той да ти бъде радиометрист, той не е много дисциплиниран?” Моят отговор беше: „Имам му пълно доверие, когато работи на радиолокационната станция. Ще водим дивизиона в безпогрешна атака”!
Тази моя увереност получих една година по-рано при участие в съвместното учение. Руски, български и румънски торпедни катери бяха пребазирани в Балчик. За откриването на голяма морска цел беше сформирана разузнавателна група от трите националности, общо три катера. От българска страна представител в групата беше моят ТКА - 302, румънски катер от същият тип и руски голям торпеден катер. Последният беше въоръжен със съвременни радиотехнически средства и с много по-големи възможности от РЛС „Зарница”, каквато имаше на моя и на румънския катер. Задача беше да открием голяма морска цел, влизаща в Черно море от Проливната зона, като се определят елементите на й движение (е.д.ц.). Откривайки целта, трябваше и да осигурим данни за мястото й и движението й, за да бъде „атакувана” от трите национални дивизиона торпедни катери.
Излязохме на море под управлението на големия торпеден катер. Плавахме в строй фронт със скорост около 30 възела, каквато е скоростта на руският катер, като водихме радиолокационно наблюдение. Гошо Гюров, моят радиометрист попита: „Командир, на кой диапазон да наблюдавам?” - Отговорът беше : „На най-далечния! На 500 кабелта”- пошегувах се аз, знаейки, че целите се откриват на около 300 кб. Последва матроският отговор: „Слушам на диапазон 500 кб.”, след което чух допълнителното „и какво ще открия там ...?”
Топло лятно августовско време, около 11.00 часа, вълнение 0 бала, видимост около 100 кб. та и повече. Слънцето пече ли пече, но от скоростта, около 55 км/ч, на катера е хладно и проветриво. Плаваме спокойно, просто удоволствие и се надяваме руснака да ни даде данни за открита цел.
За голяма моя изненада, някъде около траверса на р. Камчия, радиометристът доложи с някакъв по-особен тон, тържествен и изпълнен с гордост:
- Другарю командир, открита голяма цел на пеленг 165 градуса, дистанция 460 кб.!
ПОДВОДНИЦИ)
Командирът на флагманския торпеден катер имаше право да си подбере екипажа. По традиция се подбират матросите отличници по бойната и политическа подготовка. Може би трябваше и аз да постъпя така, за да бъда сигурен, че катерът ще бъде отличен. Исках моят екипаж да бъде от матроси, които може и да не са отличници, но са истински моряци. Исках да вярвам в мъжките им качества. По щат матросите са шест: двама мотористи, торпедист, картечар, радист и радиометрист. Трябваше да им имам пълно доверие както на брега, така и на море. Всеки един беше важен за своя боен пост, но има бойни постове които са най-важни за дадена ситуация. За механика - капитан-лейтенант Панайотов, доблестен мъж по-старши по звание от доста по-голям випуск, важни бяха мотористите - старши и младши. Той си ги подбра по своите критерии.
Боцманът, той и сигналчик, беше опитен в морската професия и разбираше от работата, а моряците го обичаха. Той ме ориентира за избора на палубната команда - торпедиста и картечаря. Надеждни и проверени в изпитанията на море бяха радистът и радиометристът от бившия ми катер.
За мене беше много важно да си взема радиометрист, на който мога да вярвам. При плаване, той дава данни на командира, без които не може да се проведе торпедна атака от пределна дистанция. Командирът може да открие целта визуално при добра видимост на 80-90 кабелта, а радиометристът ги открива на дистанция от 250 кабелта и повече. За мене истински майстор беше радиометристът Георги Сотиров Гюров, роден и израсъл в Созопол. Беше вече матрос трета година, а вече година и половина плавахме на един катер и познавах особеностите на характера му, особеният начин на разговор и интелигентност. Природата го беше надарила с остър ум и още по-остър език, често ироничен, който той не винаги използваше. Беше абсолютен точен като специалист и моряк, готов на всичко в името на честта. Комдивът ме беше запитал: „Какво му е на Гюро особеното? Защо държиш той да ти бъде радиометрист, той не е много дисциплиниран?” Моят отговор беше: „Имам му пълно доверие, когато работи на радиолокационната станция. Ще водим дивизиона в безпогрешна атака”!
Тази моя увереност получих една година по-рано при участие в съвместното учение. Руски, български и румънски торпедни катери бяха пребазирани в Балчик. За откриването на голяма морска цел беше сформирана разузнавателна група от трите националности, общо три катера. От българска страна представител в групата беше моят ТКА - 302, румънски катер от същият тип и руски голям торпеден катер. Последният беше въоръжен със съвременни радиотехнически средства и с много по-големи възможности от РЛС „Зарница”, каквато имаше на моя и на румънския катер. Задача беше да открием голяма морска цел, влизаща в Черно море от Проливната зона, като се определят елементите на й движение (е.д.ц.). Откривайки целта, трябваше и да осигурим данни за мястото й и движението й, за да бъде „атакувана” от трите национални дивизиона торпедни катери.
Излязохме на море под управлението на големия торпеден катер. Плавахме в строй фронт със скорост около 30 възела, каквато е скоростта на руският катер, като водихме радиолокационно наблюдение. Гошо Гюров, моят радиометрист попита: „Командир, на кой диапазон да наблюдавам?” - Отговорът беше : „На най-далечния! На 500 кабелта”- пошегувах се аз, знаейки, че целите се откриват на около 300 кб. Последва матроският отговор: „Слушам на диапазон 500 кб.”, след което чух допълнителното „и какво ще открия там ...?”
Топло лятно августовско време, около 11.00 часа, вълнение 0 бала, видимост около 100 кб. та и повече. Слънцето пече ли пече, но от скоростта, около 55 км/ч, на катера е хладно и проветриво. Плаваме спокойно, просто удоволствие и се надяваме руснака да ни даде данни за открита цел.
За голяма моя изненада, някъде около траверса на р. Камчия, радиометристът доложи с някакъв по-особен тон, тържествен и изпълнен с гордост:
- Другарю командир, открита голяма цел на пеленг 165 градуса, дистанция 460 кб.!
Авторът като командир на торпеден катер проект 123К. Снимката е от личния му архив.
Авторът като командир на торпеден катер проект 123К (на най-горния ред, третият от ляво на дясно), заедно със своя екипаж и с колеги от дивизиона торпедни катери. Снимката е от личния му архив.
Дивизион торпедни катери по време на учебно плаване. На преден план се вижда картечарят на флагманския торпеден катер. Снимката е от личния архив на автора.
Скочих моментално в люка зад мене, при радиометриста и погледнах на екрана. Чудо невиждано! Голяма цел на екрана на РЛС „Зарница”. Досега на такава дистанция се е виждал само много висок бряг, а сега голяма морска цел на 460 кб.! Не вярвах на очите си. За да определя е.д.ц. на кораба дадохме „стоп”. Обадих се на руския катер, че спирам за пет минути по необходимост и той благосклонно ми разреши, като попита дали са загрели машините. Взех трескаво планшета и заработихме с Гюро. След пет минути определихме курса и скоростта на кораба цел. Веднага доложих по радиото на водача на групата за откритата цел и данните за нея. След което дадохме ход и с 50 възела много бързо заехме мястото си в строя на разузнавателната група.
- Командир, не мога да повярвам.- Започна да коментира необикновеното събитие радиометристът.- Как може да се вижда цел на такава дистанция?
- Гюро, просто рефракция. Горещо лято е. Много изпарения. Видимият хоризонт е 250-300 кабелта, а радиолокационният лъч е изкривен и виждаме зад хоризонта. Слизай на станцията и давай данни.
Изненадан, руснакът започна да иска данни през минута, като ги предаваше от свое име на щаба на учението. Започнах да съпровождам целта, да определям данните през пет минути и да ги предавам по радиото. Другите два катера нямаха никакъв радиолокационен контакт. Бяхме горди и щастливи на българския катер!
Целта се виждаше на екрана до дистанция около 300 кабелта. След това просто изчезна, разтопи се и край. Руснакът попита още няколко пъти за данни, но отговорът беше отрицателен. След няколко минути, важно, важно започна да дава данни за цел на 240 кабелта. Беше открил самостоятелно кораба - цел. Към 200 кабелта и ние го открихме отново, но от нашите данни вече нямаше нужда. По разузнавателните данни ударните групи от трите националности проведоха торпедна атака на големият кораб - съветска плаваща база на подводници. След атаката катерите се прибраха в Балчик. Командирът на дивизиона беше доволен и ме похвали. Съобщи ми, че ще ме предложи за награда, заедно с радиометриста. Вечерта се почерпихме в офицерска каюткомпания за постигнатия успех.
На следващия ден трябваше да има разбор на учението, на който очаквахме поощрение за ранното откриване на целта и отлично изпълнение на задачата. Рано сутринта ме привикаха за разговор в една канцелария на брега. Повечето офицери не познавах, а двама бяха руски офицери. От дивизиона беше само комдивът. Разговорът ме изненада защото започна с особени въпроси. Питаха ме какви контакти имам с колегите от другите страни, за какво сме си говорили?! Познавам ли старши руски офицери и т.н.? Така се стигна до въпросът: „Кой ви каза кога с какъв курс и скорост ще влезе корабът цел в Черно море?”
Бях изумен от въпроса!
- Никой не ми е казвал! Открихме целта с радиолокационната станция.
- Глупости! Руският катер не можа да я открие до 300 кабелта със съвременна станция а ти с тая довоенна „Зарница” ще я откриеш на 450 кб. Друг път! Признавай кой ти даде данните за целта?
- Чакайте малко! Откъде ще зная, че ще ходя на разузнаване, че да търся някой да ми дава данните? Излязох на плаване, само два часа след пристигането в Балчик, от катера слязох само за поставяне на задачата. Щом не вярвате, проверете журнала на радиометриста. Разпитайте матросите, които бяха в течение на ситуацията. Питайте боцмана и механика. Имаше свръх рефракция и видяхме целта зад хоризонта. Аз си мислех, че ще ме похвалят, а то какво стана?
- Ти, внимавай какви ги говориш! Радвай се, че няма да те накажат! Свободен си! - с което странният разговор приключи и аз си отдъхнах. Върнах се на катера. На радиометриста разказах какво се е случило и че може да ме накажат за ранното откриване на целта.
- Защо наказание? Затова, че открих целта преди съвременната радиолокация ли? Че тя старата „Зарница” и тя е руска !- Заключи моя матрос философски. - Значи награда няма да има?
Все пак на разбора на учението бе признат нашият успех. А именно, че от по-благоприятна позиция (по-близо до брега), българският ТКА попадайки в поле на свръх рефракция, е открил и поддържал радиолокационен контакт с целта от 450 до 300 кабелта, след което поради липса на професионализъм и боен опит е загубил контакта. Атаката е проведена успешно благодарение насочването от руския катер. Добре казано. Все пак добре при положение, че можеше да ме накажат за откриването на цел зад хоризонта.
Командирът на дивизиона Бай Илия Площаков беше много горд от подчинените си. Бяхме се доказали. И аз бях горд с радиометриста си. И още се гордея, че сме служили заедно...
... През следващите години имаше много плавания и торпедни атаки. Радиометристът не ме е подвеждал, като някои други, които даваха за кораб цел остров Иван. Винаги данните бяха точни и навреме и станцията работеше безпогрешно.
През 1968 г., ме приеха във Военната академия, напусках дивизиона и Созопол. Гошо Гюров успя да организира изпращането ми с матросите от целия екипаж. Прощаването беше изключително преживяване за мене. Бяхме в малко ресторантче, бивш немски бункер на брега на Харманите. Тогава си дадох сметка за това, че матросите от екипажа ме уважават и обичат. И аз ги обичах, защото бяха честни и добри момчета. Знаейки, че обичам риба, за изпращането ми бяха намерили невероятни морски деликатеси и различни видове риба. Още си ги спомням.
Опитвали ли сте „гаруси”- невероятните осолени дробчета от скумрия? А знаете ли какъв е вкусът на пушен хайвер от калкан? Истински чирози? Пушен паламуд, солена скумрия или барбун? Това са специални морски деликатеси! Имат вкус който не може да се подправи. Също както истинското приятелство не може да бъде подправено.
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ
- Командир, не мога да повярвам.- Започна да коментира необикновеното събитие радиометристът.- Как може да се вижда цел на такава дистанция?
- Гюро, просто рефракция. Горещо лято е. Много изпарения. Видимият хоризонт е 250-300 кабелта, а радиолокационният лъч е изкривен и виждаме зад хоризонта. Слизай на станцията и давай данни.
Изненадан, руснакът започна да иска данни през минута, като ги предаваше от свое име на щаба на учението. Започнах да съпровождам целта, да определям данните през пет минути и да ги предавам по радиото. Другите два катера нямаха никакъв радиолокационен контакт. Бяхме горди и щастливи на българския катер!
Целта се виждаше на екрана до дистанция около 300 кабелта. След това просто изчезна, разтопи се и край. Руснакът попита още няколко пъти за данни, но отговорът беше отрицателен. След няколко минути, важно, важно започна да дава данни за цел на 240 кабелта. Беше открил самостоятелно кораба - цел. Към 200 кабелта и ние го открихме отново, но от нашите данни вече нямаше нужда. По разузнавателните данни ударните групи от трите националности проведоха торпедна атака на големият кораб - съветска плаваща база на подводници. След атаката катерите се прибраха в Балчик. Командирът на дивизиона беше доволен и ме похвали. Съобщи ми, че ще ме предложи за награда, заедно с радиометриста. Вечерта се почерпихме в офицерска каюткомпания за постигнатия успех.
На следващия ден трябваше да има разбор на учението, на който очаквахме поощрение за ранното откриване на целта и отлично изпълнение на задачата. Рано сутринта ме привикаха за разговор в една канцелария на брега. Повечето офицери не познавах, а двама бяха руски офицери. От дивизиона беше само комдивът. Разговорът ме изненада защото започна с особени въпроси. Питаха ме какви контакти имам с колегите от другите страни, за какво сме си говорили?! Познавам ли старши руски офицери и т.н.? Така се стигна до въпросът: „Кой ви каза кога с какъв курс и скорост ще влезе корабът цел в Черно море?”
Бях изумен от въпроса!
- Никой не ми е казвал! Открихме целта с радиолокационната станция.
- Глупости! Руският катер не можа да я открие до 300 кабелта със съвременна станция а ти с тая довоенна „Зарница” ще я откриеш на 450 кб. Друг път! Признавай кой ти даде данните за целта?
- Чакайте малко! Откъде ще зная, че ще ходя на разузнаване, че да търся някой да ми дава данните? Излязох на плаване, само два часа след пристигането в Балчик, от катера слязох само за поставяне на задачата. Щом не вярвате, проверете журнала на радиометриста. Разпитайте матросите, които бяха в течение на ситуацията. Питайте боцмана и механика. Имаше свръх рефракция и видяхме целта зад хоризонта. Аз си мислех, че ще ме похвалят, а то какво стана?
- Ти, внимавай какви ги говориш! Радвай се, че няма да те накажат! Свободен си! - с което странният разговор приключи и аз си отдъхнах. Върнах се на катера. На радиометриста разказах какво се е случило и че може да ме накажат за ранното откриване на целта.
- Защо наказание? Затова, че открих целта преди съвременната радиолокация ли? Че тя старата „Зарница” и тя е руска !- Заключи моя матрос философски. - Значи награда няма да има?
Все пак на разбора на учението бе признат нашият успех. А именно, че от по-благоприятна позиция (по-близо до брега), българският ТКА попадайки в поле на свръх рефракция, е открил и поддържал радиолокационен контакт с целта от 450 до 300 кабелта, след което поради липса на професионализъм и боен опит е загубил контакта. Атаката е проведена успешно благодарение насочването от руския катер. Добре казано. Все пак добре при положение, че можеше да ме накажат за откриването на цел зад хоризонта.
Командирът на дивизиона Бай Илия Площаков беше много горд от подчинените си. Бяхме се доказали. И аз бях горд с радиометриста си. И още се гордея, че сме служили заедно...
... През следващите години имаше много плавания и торпедни атаки. Радиометристът не ме е подвеждал, като някои други, които даваха за кораб цел остров Иван. Винаги данните бяха точни и навреме и станцията работеше безпогрешно.
През 1968 г., ме приеха във Военната академия, напусках дивизиона и Созопол. Гошо Гюров успя да организира изпращането ми с матросите от целия екипаж. Прощаването беше изключително преживяване за мене. Бяхме в малко ресторантче, бивш немски бункер на брега на Харманите. Тогава си дадох сметка за това, че матросите от екипажа ме уважават и обичат. И аз ги обичах, защото бяха честни и добри момчета. Знаейки, че обичам риба, за изпращането ми бяха намерили невероятни морски деликатеси и различни видове риба. Още си ги спомням.
Опитвали ли сте „гаруси”- невероятните осолени дробчета от скумрия? А знаете ли какъв е вкусът на пушен хайвер от калкан? Истински чирози? Пушен паламуд, солена скумрия или барбун? Това са специални морски деликатеси! Имат вкус който не може да се подправи. Също както истинското приятелство не може да бъде подправено.
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ