Публикувано в „Годишник на Военноморския музей – Варна, том VI, 2008 г.”
УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1879–1918 ГОДИНА
Александър Въчков
През първите години от съществуването на Дунавската флотилия няма регламентирана униформа. Тъй като по-голямата част от личния състав е от руски офицери и унтерофицери, те използват руските си униформи. В личния архив на княз Александър I Батенберг (1879–1886 г.), съхраняван в Народната библиотека, се намира една тетрадка с акварелни ескизи на морски униформи(1). Около тях има написани на немски уточнения с почерка на княза. Голяма е вероятността той сам да е рисувал тези проекти, още повече че от спомени на съвременници е известно, че князът лично се е занимавал с промените на облеклото във войската(2). Част от рисунките в тетрадката са изрязани и липсват. По-късно пишещият тези редове ги намери в Централния военен архив, приложени към Приказ на военното ведомство № 315/6.09.1883 г.(3) Те са допълнени с подробни описания на елементите от облеклото на Дунавската флотилия. Прави впечатление, че за разлика от всички други униформи във войската по това време в облеклата на флотилията няма руско влияние. По-скоро се забелязва определено сходство с английските модели от това време. В издадените през 1893 г. от в. „Свобода” „Документи из секретните архиви на руското правителство” (т. нар. Якобсонов сборник) се посочва намерението на руските управници на Княжество България дрехите на офицерите от бъдещата Дунавска флотилия да бъдат като униформите на капитаните от австрийските параходни дружества. Внимателното сравнение с австрийските униформи обаче не позволява да се изпълни това намерение. Както вече бе посочено, в облеклата се забелязва определено английско влияние. За този факт има логично обяснение, като се има предвид, че единият от братята на княза – Лудвиг фон Батенберг – е офицер от английската марина. Интересен детайл в този проект е вечерната (гала) униформа, която не е включена в обнародвания по-късно приказ. Независимо от мотивите за създаването на тази униформа тя остава интересен прецедент в развитието на българското униформено облекло.
В Приказ № 315 са дадени подробни описания на офицерското облекло. То се шие от тъмносин плат – „bleu marine”. При служебната униформа се носи фуражка, която е различна от общоармейската като силует. Дъното й е от синьо сукно, а върху околожката се поставя копринена моавяна* лента. Фуражката е с козирка от черна кожа, над която се поставя подбрадник от златен галун. Отпред по средата се прикрепва кокарда, бродирана от златна сърма или изработена от позлатен метал, прикрепена върху парче черна коприна. Тя е с изображение на котва и княжеска корона над нея, обградени с венец от лаврови листа. Като парадна шапка се използва треуголка, която е със симетрична форма. По края се пришива черна моавяна лента за мичманите и лейтенантите. Старшите офицери – капитан-лейтенанти и капитани, имат по края на треуголката златен галун. От дясната страна е прикрепена трикольорна розетка от коприна, която стърчи над края на треуголката. Върху нея се поставя оплетен златен шнур, който завършва с копче.
*Моавяна – вероятно от фр. moire – копринен лъскав плат с отблясъци на вълни.
Сюртукът* е основна дреха в облеклото на морските офицери. Той е с отворени ревери – цивилна кройка и дължина до коленете. Шие се от тъмносин плат. През този период е модерно реверите му да са по-широки и да бъде силно втален. Отдолу се носи бяла риза с колосана висока яка и копринена връзка – пеперудка. Под сюртука се носи и жилетка с пет униформени копчета. При служебната униформа на раменете се поставят пагони, а при парадната – еполети, английски модел. Характерна особеност е, че пагоните са изцяло от златен галун, без просвети. На еполетите, както и на пагоните, се поставя сребърна котва с корона. Звездите за звание се поставят отгоре и отдолу на котвата върху пагоните. На еполетите, където котвата е в кръглото поле, звездите са над контрапагона. И в двата случая на ръкавите се поставят златни галуни, най-горният от които е с т.нар. „възел на Нелсън”. Под най-долния галун се пришиват по три униформени копчета, от които към края на ръкава вървят тънки ленти от черна коприна.
*Сюртук – от фр. sur и tout – букв. върху всичко, отгоре (бел. ред.)
Панталонът е от плата на сюртука и при парадната униформа е с лампаз от златен галун отстрани. Той е дълъг и се носи върху къси ботуши. При парадната униформа се опасва портупей от златен галун с черен просвет по средата и кръгъл блях с котва и корона отгоре. На дълги пастици от златен галун се закачва сабята. Тя е руски морски модел, обр. 1855. При служебната униформа портупеят е от черна лакирана кожа със същия блях. Шинелът на офицерите е от тъмносиньо сукно, с кройка като армейския. При военните лекари и механиците от флота металният прибор е сребърен. На пагоните си те поставят специални знаци. За лекарите – сребърен жезъл на Ескулап, а при механиците – зъбчато колело. Предвиден е и специален вензел за флотските флигел-адютанти. Той представлява златна буква „А” с корона върху сребърна котва.
Лятно време офицерите слагат бял чохъл на фуражката си, който покрива и козирката. Отпред се изрязва специален отвор, за да се вижда кокардата. Подбрадникът се окачва върху чохъла. Вместо сюртук се облича мундир с кройка като „българката” (мундира, с който са облечени българските опълченци през войната от 1877–1878 г.), от бял летен плат.
Буквално дни след обнародването на тази заповед излиза нов приказ на военното ведомство под номер № 350/23 септември 1883 г., в която са направени някои корекции в текста(4). Премахват се копринените шнурове, вървящи от копчетата към края на ръкава. Коригирани са и някои печатни грешки в предходната заповед.
Следващите корекции в униформите на флотилията са от 1885 г. С Приказ на военното ведомство № 18/22 февруари 1885 г. са премахнати златните галуни от треуголката на капитан-лейтенантите и капитаните (5). Променени са и знаците върху пагоните на лекарите и механиците. На тях е заповядано също да поставят върху пагоните си котва с корона. Това са последните промени по офицерското облекло преди началото на Сръбско-българската война.
Не са запазени заповеди, отнасящи се до униформите на долните чинове от флотилията. В някои по-късни източници са публикувани снимки и описания на униформите на Машинното училище(6). От тях може да се съди, че унтерофицерският състав на флотилията носи фуражка с козирка и армейска кокарда. Вместо сюртук носят мундир от тъмносин плат с кройка като „българката” и дълги панталони. Отличителните им знаци са като в пехотата. Моряците носят фуражка без козирка с копринена лента и надпис, включваща абревиатурата „КНВис” и името на кораба. Буквената комбинация се разчита като „Кораб на Негово Височество” – още една заемка от традициите на английския флот. През този период фуражките са без кокарда за моряците, а отзад има дълги ленти с щамповани жълти котви. Холандката се шие от син плат и като кройка е сходна с тази на останалите флоти. През този период тя е доста силно разкроена, носи се запасана в панталона и отпусната върху него. Панталоните са от същия плат, широки, тип клош. Към яката се прикрепва друга яка от по-светлосин плат с три бели полоси. Отдолу се носи фланела с редуващи се широки бели и по-тесни сини райета. Под яката се прикрепва сърмен шнур или верижка, който виси отпред като огърлие. Не е ясна функцията на този детайл, но той присъства на снимките от това време. Зимно време носят къс шинел, наречен бушлат*, с кройка като „българката”. През лятото униформата е изцяло бяла.
*Бушлат – рус. от нем. – brust – гърди, и latte – защита на гърдите. В руския флот е въведен през 1848 г., а названието му преминава през няколко произношения: брушлат, буршлат и бушлат (бел. ред.)
След края на Сръбско-българската война (1885) има кратък период, през който не са правени изменения в облеклото на флота. Детронацията на княз Александър I и последвалата политическа криза в страната са основната причина за това. Първата промяна в униформите е направена през 1887 г. В Приказ на военното ведомство № 162/10 май 1887 г. са дадени описания на униформите на механиците във флота(7). Специалният им статут е подчертан с някои характерни елементи от украсата. Носят фуражка подобна на офицерската, ушита от тъмносиньо сукно с черна копринена лента и кожена козирка. За разлика от офицерите от флота не им се полага подбрадник от златен галун, а кокардата е офицерска, общоармейски образец. Вместо сюртук носят бушлат от тъмносиньо сукно с подофицерски пагони. На пагоните и маншетите се поставя сребърен галун. Сребърни са и копчетата с гравирана котва и корона отгоре. На пагоните се поставят сребърни нашивки, показващи званието. На левия ръкав над лакътя се пришива бродирана със сребърни конци емблема на специалността – зъбчато колело. Под нея се носят островърхите галуни за прослужени години. И механиците имат дълъг панталон от плата на мундира като останалите чинове във флота. На съхранени снимки от периода се вижда, че някои от механиците носят метални котви на обърнатата яка на бушлата. Не е намерена заповед, която да потвърждава официалното въвеждане на тази украса.
През разглеждания период на запазени снимки се забелязват някои промени в детайлите на офицерското облекло. Тъй като няма запазени документални потвърждения, най-вероятно става въпрос за импровизация от страна на офицерите. Възможно е и промените да са правени със заповеди от флота, много от които не са съхранени до наши дни.
В края на XIX век военното ръководство на страната, оценявайки важността на развитието на военен флот, предприема мерки за увеличаване на числения състав. Поканена е френска военноморска мисия, която оказва консултантска помощ за развитието на марината. Разрастването на флота налага обнародване на таблица с нови офицерски чинове. Четирите офицерски звания, които има във флота дотогава, вече не са достатъчни и ранговете са приравнени към тези в армията. Разбира се, наименованията са традиционно морски. За първи път с Указ № 8/1897 г. е даден табел с ранговете и е включено звание адмирал*(8). Със Заповед на военното ведомство № 69/15 февруари 1899 г. за различаване на чиновете на пагоните са въведени единични и двойни просвети от черно сукно като в армията(9).
*За първи път званието адмирал в българския военен флот се въвежда със Закона за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество (чл. 74), приет на 3 декември 1891 г. от VІ обикновено народно събрание. Пак там е даден и табелът с ранговете на офицерските чинове (бел. ред.)
Дотогавашните еполети, английски модел, са заменени с приетите в армията. За младшите офицери те са без ресни. В заповедта изрично е подчертано, че лейтенантите, чието звание вече отговаря на капитан в армията, нямат право да носят ресни на еполетите си. Върху пагоните и еполетите се запазва сребърната котва, а подреждането на звездите става като в останалите части на българската войска. Във връзка с увеличаване на броя на офицерските рангове е променена подредбата на галуните върху ръкавите на сюртука. При младшите офицери те са тесни, от един до три, като най-горният е с т.нар. „възел на Нелсън”. Старшите офицери имат широк галун и от един до три тесни галуна над него. Адмиралът носи един широк галун с генералски зигзаг и един тесен галун над него. На фуражката се съхранява приетата през 1883 г. кокарда. На снимките, съхранени до наши дни, ясно се вижда голямата разлика в размерите, детайлите и начинът на изработка. Срещат се както бродирани, така и метални кокарди. Това вероятно е следствие от факта, че офицерите поръчват елементи от украсата на униформите си от различни места. През същия период на офицерските шинели се появява яка от черно кадифе, но не е намерена заповед, която да регламентира това. Голямо разнообразие има и при сабите на офицерите от флота. Наред с официално утвърдения модел руска морска сабя се срещат и френски, австрийски, английски и италиански модели. Те вероятно са купувани от офицерите по време на обучението и стажуването им във военните флоти на тези страни. Явно командването на флота през този период не е санкционирало такива волности и като цяло външният вид на офицерите от марината през този период има много по-малко военен вид в сравнение с колегите им от армията.
Моряците във флота продължават да носят униформите от предишния период. На периферията на фуражките им се появява войнишка кокарда. Наред с бушлата в употреба зимно време е и шинел от сив вълнен плат с тъмносини яка и пагони. Кройката му е като на общоармейския войнишки шинел.
Учениците от Машинното училище носят моряшка униформа с надпис „Машинно училище” на лентата на фуражката. Върху пагоните се щамповат букви „М” (машинно) и „У” (училище). На левия ръкав се носи емблема с бяло зъбчато колело. Възпитаниците на училището носят бели ръкавици, а зимно време вместо шинел обличат бушлат. И в Морското училище както в целия флот лятно време се носят бели униформи. Към края на периода холандката постепенно става по-тясна и се носи върху панталона.
С края на 19-ото столетие приключва един наситен на промени период в развитието на българските морски униформи. Някои от нововъведенията се съхраняват и през следващите периоди и имат своя дял във формиране на българската традиция.
През периода от началото на XX век до края на Първата световна война българският военен флот се развива много динамично. Голямото внимание, което военното министерство в дадени периоди отделя на марината, се отразяват и върху униформеното облекло.
Със Заповед на Военното ведомство № 31/30 януари 1902 г. са обнародвани новите правила за формата на облеклото във флота(10). Направени са коренни промени в облеклото, за част от които вероятно има и политически причини. Публикуването на заповедта съвпада с водените преговори между правителствата на България и Русия, резултатът от които е сключването на тайна военна конвенция. Една от основните клаузи на договора е подчиняването на българската армия и флот на руското командване в случай на война. Флотът, който и в наши дни е основният представител на въоръжените сили при международните контакти, в този случай се явява посланик на добра воля. Стоплянето на отношенията между двете страни е свързано с чести посещения на учебния крайцер „Надежда” в руски пристанища. Вероятно в процеса на тези контакти е забелязано видимото различие в униформите. По това време униформата на българския военен флот, особено тази на офицерите, все още е със силно английско влияние. В някои от основните промени, заложени в цитираната Заповед № 31, прозира стремеж към доближаване на българската морска униформа до руската.
Първата и една от основните промени в облеклото на флота засяга парадната униформа на офицерите. Тя се състои от треуголка, мундир и дълги панталони. Треуголката от горепосочената Заповед № 31 видимо се различава от по-ранния модел от 1883 г. Тя се изработва от черен кастор и лявата й страна е по-висока от дясната. По края е пришита копринена лента с редуващи се бродирани котви в лаврови венци. Розетката на кокардата е с обратна подредба на цветовете в сравнение с предишния модел. Предвидени са три вида петлици от усукан сърмен шнур в зависимост от званието. Новост е мундирът, който по кройка е като общоармейския, но се шие от тъмносин, почти черен плат. На яката и клапаните на маншетите има богата бродерия с морска символика. На раменете се носят еполети, общоармейски модел, със сребърни котви. Опасва се с портупей от златен галун, с един или два черни просвета в зависимост от званието. Отпред има кръгъл позлатен блях с гравирана котва и лаврови листа околовръст. Дългите панталони са от същия плат като на мундира. За адмиралите и командващия флота е предвидено да са с двойни лампази от генералски галун. Командващият марината има златен галун по края на треуголката и бели щраусови пера по края. Със същата заповед е въведена нов модел морска сабя с богато орнаментиран ефес и гривни на канията. Носи се със специален модел флотски темляк*.
*Темляк – думата е от тюркски произход, идва у нас чрез руски. Означава халка от ремък, понякога с пискюл, прикрепена към дръжка на сабя или шпага, в която се поставя ръката при нанасяне на удари.
Промени са направени и в служебното и домашното* облекло на флотските офицери. Фуражката е с три бели канта като в руския флот и общоармейска кокарда. На околожката има копринена лента с котви като при треуголката. Има два подбрадника, единият е кожен, а над него се поставя друг – от златен галун. Козирката е по-изправена, за удобство при наблюдение с бинокъл. На сюртука са премахнати галунните наръкавни нашивки и званията се различават само по пагоните, както е в руския флот. Като служебно облекло се използва куртка от тъмносин или бял плат в зависимост от сезона. Тя е по кройка като късо сако, с три джоба с прорези и два реда по пет копчета. Носи се с дълги панталони. Шинелът е от тъмносин вълнен плат, с яка от черно кадифе. Към офицерския гардероб е прибавена и пелерина.
*Домашно в смисъл на всекидневно облекло (бел. ред.)
В тази заповед не са направени промени в униформите на долните чинове. Въведени са само няколко вида емблеми за различните специалности, които се поставят на левия ръкав над лакътя.
През 1905 г. със Заповед на военното ведомство № 245/29 август 1905 г. са направени някои промени в облеклото на военнослужещите от флота(11). Основното нововъведение е въвеждането на куртка с променена кройка. Тя е едноредна, с пет златни копчета, права яка и четири джоба с капаци. Горните джобове са външни. Зимната куртка се шие от тъмносин плат, а лятната – от бяло платно. При зимната и лятната униформа се носят златни пагони, от които е премахната котвата. От фуражката е свален сърменият подбрадник, вместо галунния портупей е въведен друг, от черна лакирана кожа, като бляхът остава същият. От същата кожа са и пастъците на сабята. Въведен е и кортик, който се носи при домашната и визитната форма. На сабята се поставя нов модел темляк с масивна топка.
Със Заповед на военното ведомство № 172/7 юни 1906 г. княз Фердинанд поема шефство над флота(12). Той вече се именува “Военен на Негово Величество флот”. Във връзка с това на пагоните се поставят вензели, буква “Ф” с корона от посребрен метал. Нерегламентирано при служба на корабите се носят скъсени офицерски шинели с подплата и яка от агнешка кожа. Моряците най-често носят бушлати, които също могат да бъдат подплатени с кожа.
Възпитаниците на Морското училище носят моряшки униформи с надпис „Морско училище” на лентата на фуражката. При парадната зимна униформа носят бушлат, който за кратко на яката е с петлици. На стари снимки се вижда, че бушлатът се носи разкопчан, с извадена отгоре яка на холандката. Учениците в Морското училище носят бели ръкавици.
Това са последните промени в облеклото на флота преди началото на войните. В Заповед на военното ведомство№ 190/1915 г. е направена малка промяна в облеклото на флота(13). Цветът на куртката и панталоните е променен от тъмносин на черен. Популярност придобива и тужурката – двуредно сако с дължина до чатала, която не е описана в официалните заповеди, но се носи масово от офицерите.
През 1917 г. във флота се появява и морска авиация. Служещите в нея офицери летци носят обикновено удобната куртка. Единствената разлика с останалите флотски офицери е пилотската значка, която прикрепят на левия горен джоб. При полети обикновено обуват кожени обувки с гамаши, в които са запасани панталоните.
През 1916 г. за първи път в историята на флота е стоварен морски десант. Той е осъществен от Варненската портова рота. Първите български морски пехотинци носят моряшка униформа със сиви шинели и пехотно снаряжение.
Това накратко са промените в облеклото на Българския военен флот през първите десетилетия от съществуването му. Интересна е метаморфозата, която претърпяват. Промените до голяма степен следват динамиката на развитие на самия флот. Много от елементите, станали по-късно характерни за българската морска униформа, са въведени именно през разглеждания период. Това е времето на конституиране на българската флотска униформа.
УНИФОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1879–1918 ГОДИНА
Александър Въчков
През първите години от съществуването на Дунавската флотилия няма регламентирана униформа. Тъй като по-голямата част от личния състав е от руски офицери и унтерофицери, те използват руските си униформи. В личния архив на княз Александър I Батенберг (1879–1886 г.), съхраняван в Народната библиотека, се намира една тетрадка с акварелни ескизи на морски униформи(1). Около тях има написани на немски уточнения с почерка на княза. Голяма е вероятността той сам да е рисувал тези проекти, още повече че от спомени на съвременници е известно, че князът лично се е занимавал с промените на облеклото във войската(2). Част от рисунките в тетрадката са изрязани и липсват. По-късно пишещият тези редове ги намери в Централния военен архив, приложени към Приказ на военното ведомство № 315/6.09.1883 г.(3) Те са допълнени с подробни описания на елементите от облеклото на Дунавската флотилия. Прави впечатление, че за разлика от всички други униформи във войската по това време в облеклата на флотилията няма руско влияние. По-скоро се забелязва определено сходство с английските модели от това време. В издадените през 1893 г. от в. „Свобода” „Документи из секретните архиви на руското правителство” (т. нар. Якобсонов сборник) се посочва намерението на руските управници на Княжество България дрехите на офицерите от бъдещата Дунавска флотилия да бъдат като униформите на капитаните от австрийските параходни дружества. Внимателното сравнение с австрийските униформи обаче не позволява да се изпълни това намерение. Както вече бе посочено, в облеклата се забелязва определено английско влияние. За този факт има логично обяснение, като се има предвид, че единият от братята на княза – Лудвиг фон Батенберг – е офицер от английската марина. Интересен детайл в този проект е вечерната (гала) униформа, която не е включена в обнародвания по-късно приказ. Независимо от мотивите за създаването на тази униформа тя остава интересен прецедент в развитието на българското униформено облекло.
В Приказ № 315 са дадени подробни описания на офицерското облекло. То се шие от тъмносин плат – „bleu marine”. При служебната униформа се носи фуражка, която е различна от общоармейската като силует. Дъното й е от синьо сукно, а върху околожката се поставя копринена моавяна* лента. Фуражката е с козирка от черна кожа, над която се поставя подбрадник от златен галун. Отпред по средата се прикрепва кокарда, бродирана от златна сърма или изработена от позлатен метал, прикрепена върху парче черна коприна. Тя е с изображение на котва и княжеска корона над нея, обградени с венец от лаврови листа. Като парадна шапка се използва треуголка, която е със симетрична форма. По края се пришива черна моавяна лента за мичманите и лейтенантите. Старшите офицери – капитан-лейтенанти и капитани, имат по края на треуголката златен галун. От дясната страна е прикрепена трикольорна розетка от коприна, която стърчи над края на треуголката. Върху нея се поставя оплетен златен шнур, който завършва с копче.
*Моавяна – вероятно от фр. moire – копринен лъскав плат с отблясъци на вълни.
Сюртукът* е основна дреха в облеклото на морските офицери. Той е с отворени ревери – цивилна кройка и дължина до коленете. Шие се от тъмносин плат. През този период е модерно реверите му да са по-широки и да бъде силно втален. Отдолу се носи бяла риза с колосана висока яка и копринена връзка – пеперудка. Под сюртука се носи и жилетка с пет униформени копчета. При служебната униформа на раменете се поставят пагони, а при парадната – еполети, английски модел. Характерна особеност е, че пагоните са изцяло от златен галун, без просвети. На еполетите, както и на пагоните, се поставя сребърна котва с корона. Звездите за звание се поставят отгоре и отдолу на котвата върху пагоните. На еполетите, където котвата е в кръглото поле, звездите са над контрапагона. И в двата случая на ръкавите се поставят златни галуни, най-горният от които е с т.нар. „възел на Нелсън”. Под най-долния галун се пришиват по три униформени копчета, от които към края на ръкава вървят тънки ленти от черна коприна.
*Сюртук – от фр. sur и tout – букв. върху всичко, отгоре (бел. ред.)
Панталонът е от плата на сюртука и при парадната униформа е с лампаз от златен галун отстрани. Той е дълъг и се носи върху къси ботуши. При парадната униформа се опасва портупей от златен галун с черен просвет по средата и кръгъл блях с котва и корона отгоре. На дълги пастици от златен галун се закачва сабята. Тя е руски морски модел, обр. 1855. При служебната униформа портупеят е от черна лакирана кожа със същия блях. Шинелът на офицерите е от тъмносиньо сукно, с кройка като армейския. При военните лекари и механиците от флота металният прибор е сребърен. На пагоните си те поставят специални знаци. За лекарите – сребърен жезъл на Ескулап, а при механиците – зъбчато колело. Предвиден е и специален вензел за флотските флигел-адютанти. Той представлява златна буква „А” с корона върху сребърна котва.
Лятно време офицерите слагат бял чохъл на фуражката си, който покрива и козирката. Отпред се изрязва специален отвор, за да се вижда кокардата. Подбрадникът се окачва върху чохъла. Вместо сюртук се облича мундир с кройка като „българката” (мундира, с който са облечени българските опълченци през войната от 1877–1878 г.), от бял летен плат.
Буквално дни след обнародването на тази заповед излиза нов приказ на военното ведомство под номер № 350/23 септември 1883 г., в която са направени някои корекции в текста(4). Премахват се копринените шнурове, вървящи от копчетата към края на ръкава. Коригирани са и някои печатни грешки в предходната заповед.
Следващите корекции в униформите на флотилията са от 1885 г. С Приказ на военното ведомство № 18/22 февруари 1885 г. са премахнати златните галуни от треуголката на капитан-лейтенантите и капитаните (5). Променени са и знаците върху пагоните на лекарите и механиците. На тях е заповядано също да поставят върху пагоните си котва с корона. Това са последните промени по офицерското облекло преди началото на Сръбско-българската война.
Не са запазени заповеди, отнасящи се до униформите на долните чинове от флотилията. В някои по-късни източници са публикувани снимки и описания на униформите на Машинното училище(6). От тях може да се съди, че унтерофицерският състав на флотилията носи фуражка с козирка и армейска кокарда. Вместо сюртук носят мундир от тъмносин плат с кройка като „българката” и дълги панталони. Отличителните им знаци са като в пехотата. Моряците носят фуражка без козирка с копринена лента и надпис, включваща абревиатурата „КНВис” и името на кораба. Буквената комбинация се разчита като „Кораб на Негово Височество” – още една заемка от традициите на английския флот. През този период фуражките са без кокарда за моряците, а отзад има дълги ленти с щамповани жълти котви. Холандката се шие от син плат и като кройка е сходна с тази на останалите флоти. През този период тя е доста силно разкроена, носи се запасана в панталона и отпусната върху него. Панталоните са от същия плат, широки, тип клош. Към яката се прикрепва друга яка от по-светлосин плат с три бели полоси. Отдолу се носи фланела с редуващи се широки бели и по-тесни сини райета. Под яката се прикрепва сърмен шнур или верижка, който виси отпред като огърлие. Не е ясна функцията на този детайл, но той присъства на снимките от това време. Зимно време носят къс шинел, наречен бушлат*, с кройка като „българката”. През лятото униформата е изцяло бяла.
*Бушлат – рус. от нем. – brust – гърди, и latte – защита на гърдите. В руския флот е въведен през 1848 г., а названието му преминава през няколко произношения: брушлат, буршлат и бушлат (бел. ред.)
След края на Сръбско-българската война (1885) има кратък период, през който не са правени изменения в облеклото на флота. Детронацията на княз Александър I и последвалата политическа криза в страната са основната причина за това. Първата промяна в униформите е направена през 1887 г. В Приказ на военното ведомство № 162/10 май 1887 г. са дадени описания на униформите на механиците във флота(7). Специалният им статут е подчертан с някои характерни елементи от украсата. Носят фуражка подобна на офицерската, ушита от тъмносиньо сукно с черна копринена лента и кожена козирка. За разлика от офицерите от флота не им се полага подбрадник от златен галун, а кокардата е офицерска, общоармейски образец. Вместо сюртук носят бушлат от тъмносиньо сукно с подофицерски пагони. На пагоните и маншетите се поставя сребърен галун. Сребърни са и копчетата с гравирана котва и корона отгоре. На пагоните се поставят сребърни нашивки, показващи званието. На левия ръкав над лакътя се пришива бродирана със сребърни конци емблема на специалността – зъбчато колело. Под нея се носят островърхите галуни за прослужени години. И механиците имат дълъг панталон от плата на мундира като останалите чинове във флота. На съхранени снимки от периода се вижда, че някои от механиците носят метални котви на обърнатата яка на бушлата. Не е намерена заповед, която да потвърждава официалното въвеждане на тази украса.
През разглеждания период на запазени снимки се забелязват някои промени в детайлите на офицерското облекло. Тъй като няма запазени документални потвърждения, най-вероятно става въпрос за импровизация от страна на офицерите. Възможно е и промените да са правени със заповеди от флота, много от които не са съхранени до наши дни.
В края на XIX век военното ръководство на страната, оценявайки важността на развитието на военен флот, предприема мерки за увеличаване на числения състав. Поканена е френска военноморска мисия, която оказва консултантска помощ за развитието на марината. Разрастването на флота налага обнародване на таблица с нови офицерски чинове. Четирите офицерски звания, които има във флота дотогава, вече не са достатъчни и ранговете са приравнени към тези в армията. Разбира се, наименованията са традиционно морски. За първи път с Указ № 8/1897 г. е даден табел с ранговете и е включено звание адмирал*(8). Със Заповед на военното ведомство № 69/15 февруари 1899 г. за различаване на чиновете на пагоните са въведени единични и двойни просвети от черно сукно като в армията(9).
*За първи път званието адмирал в българския военен флот се въвежда със Закона за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество (чл. 74), приет на 3 декември 1891 г. от VІ обикновено народно събрание. Пак там е даден и табелът с ранговете на офицерските чинове (бел. ред.)
Дотогавашните еполети, английски модел, са заменени с приетите в армията. За младшите офицери те са без ресни. В заповедта изрично е подчертано, че лейтенантите, чието звание вече отговаря на капитан в армията, нямат право да носят ресни на еполетите си. Върху пагоните и еполетите се запазва сребърната котва, а подреждането на звездите става като в останалите части на българската войска. Във връзка с увеличаване на броя на офицерските рангове е променена подредбата на галуните върху ръкавите на сюртука. При младшите офицери те са тесни, от един до три, като най-горният е с т.нар. „възел на Нелсън”. Старшите офицери имат широк галун и от един до три тесни галуна над него. Адмиралът носи един широк галун с генералски зигзаг и един тесен галун над него. На фуражката се съхранява приетата през 1883 г. кокарда. На снимките, съхранени до наши дни, ясно се вижда голямата разлика в размерите, детайлите и начинът на изработка. Срещат се както бродирани, така и метални кокарди. Това вероятно е следствие от факта, че офицерите поръчват елементи от украсата на униформите си от различни места. През същия период на офицерските шинели се появява яка от черно кадифе, но не е намерена заповед, която да регламентира това. Голямо разнообразие има и при сабите на офицерите от флота. Наред с официално утвърдения модел руска морска сабя се срещат и френски, австрийски, английски и италиански модели. Те вероятно са купувани от офицерите по време на обучението и стажуването им във военните флоти на тези страни. Явно командването на флота през този период не е санкционирало такива волности и като цяло външният вид на офицерите от марината през този период има много по-малко военен вид в сравнение с колегите им от армията.
Моряците във флота продължават да носят униформите от предишния период. На периферията на фуражките им се появява войнишка кокарда. Наред с бушлата в употреба зимно време е и шинел от сив вълнен плат с тъмносини яка и пагони. Кройката му е като на общоармейския войнишки шинел.
Учениците от Машинното училище носят моряшка униформа с надпис „Машинно училище” на лентата на фуражката. Върху пагоните се щамповат букви „М” (машинно) и „У” (училище). На левия ръкав се носи емблема с бяло зъбчато колело. Възпитаниците на училището носят бели ръкавици, а зимно време вместо шинел обличат бушлат. И в Морското училище както в целия флот лятно време се носят бели униформи. Към края на периода холандката постепенно става по-тясна и се носи върху панталона.
С края на 19-ото столетие приключва един наситен на промени период в развитието на българските морски униформи. Някои от нововъведенията се съхраняват и през следващите периоди и имат своя дял във формиране на българската традиция.
През периода от началото на XX век до края на Първата световна война българският военен флот се развива много динамично. Голямото внимание, което военното министерство в дадени периоди отделя на марината, се отразяват и върху униформеното облекло.
Със Заповед на Военното ведомство № 31/30 януари 1902 г. са обнародвани новите правила за формата на облеклото във флота(10). Направени са коренни промени в облеклото, за част от които вероятно има и политически причини. Публикуването на заповедта съвпада с водените преговори между правителствата на България и Русия, резултатът от които е сключването на тайна военна конвенция. Една от основните клаузи на договора е подчиняването на българската армия и флот на руското командване в случай на война. Флотът, който и в наши дни е основният представител на въоръжените сили при международните контакти, в този случай се явява посланик на добра воля. Стоплянето на отношенията между двете страни е свързано с чести посещения на учебния крайцер „Надежда” в руски пристанища. Вероятно в процеса на тези контакти е забелязано видимото различие в униформите. По това време униформата на българския военен флот, особено тази на офицерите, все още е със силно английско влияние. В някои от основните промени, заложени в цитираната Заповед № 31, прозира стремеж към доближаване на българската морска униформа до руската.
Първата и една от основните промени в облеклото на флота засяга парадната униформа на офицерите. Тя се състои от треуголка, мундир и дълги панталони. Треуголката от горепосочената Заповед № 31 видимо се различава от по-ранния модел от 1883 г. Тя се изработва от черен кастор и лявата й страна е по-висока от дясната. По края е пришита копринена лента с редуващи се бродирани котви в лаврови венци. Розетката на кокардата е с обратна подредба на цветовете в сравнение с предишния модел. Предвидени са три вида петлици от усукан сърмен шнур в зависимост от званието. Новост е мундирът, който по кройка е като общоармейския, но се шие от тъмносин, почти черен плат. На яката и клапаните на маншетите има богата бродерия с морска символика. На раменете се носят еполети, общоармейски модел, със сребърни котви. Опасва се с портупей от златен галун, с един или два черни просвета в зависимост от званието. Отпред има кръгъл позлатен блях с гравирана котва и лаврови листа околовръст. Дългите панталони са от същия плат като на мундира. За адмиралите и командващия флота е предвидено да са с двойни лампази от генералски галун. Командващият марината има златен галун по края на треуголката и бели щраусови пера по края. Със същата заповед е въведена нов модел морска сабя с богато орнаментиран ефес и гривни на канията. Носи се със специален модел флотски темляк*.
*Темляк – думата е от тюркски произход, идва у нас чрез руски. Означава халка от ремък, понякога с пискюл, прикрепена към дръжка на сабя или шпага, в която се поставя ръката при нанасяне на удари.
Промени са направени и в служебното и домашното* облекло на флотските офицери. Фуражката е с три бели канта като в руския флот и общоармейска кокарда. На околожката има копринена лента с котви като при треуголката. Има два подбрадника, единият е кожен, а над него се поставя друг – от златен галун. Козирката е по-изправена, за удобство при наблюдение с бинокъл. На сюртука са премахнати галунните наръкавни нашивки и званията се различават само по пагоните, както е в руския флот. Като служебно облекло се използва куртка от тъмносин или бял плат в зависимост от сезона. Тя е по кройка като късо сако, с три джоба с прорези и два реда по пет копчета. Носи се с дълги панталони. Шинелът е от тъмносин вълнен плат, с яка от черно кадифе. Към офицерския гардероб е прибавена и пелерина.
*Домашно в смисъл на всекидневно облекло (бел. ред.)
В тази заповед не са направени промени в униформите на долните чинове. Въведени са само няколко вида емблеми за различните специалности, които се поставят на левия ръкав над лакътя.
През 1905 г. със Заповед на военното ведомство № 245/29 август 1905 г. са направени някои промени в облеклото на военнослужещите от флота(11). Основното нововъведение е въвеждането на куртка с променена кройка. Тя е едноредна, с пет златни копчета, права яка и четири джоба с капаци. Горните джобове са външни. Зимната куртка се шие от тъмносин плат, а лятната – от бяло платно. При зимната и лятната униформа се носят златни пагони, от които е премахната котвата. От фуражката е свален сърменият подбрадник, вместо галунния портупей е въведен друг, от черна лакирана кожа, като бляхът остава същият. От същата кожа са и пастъците на сабята. Въведен е и кортик, който се носи при домашната и визитната форма. На сабята се поставя нов модел темляк с масивна топка.
Със Заповед на военното ведомство № 172/7 юни 1906 г. княз Фердинанд поема шефство над флота(12). Той вече се именува “Военен на Негово Величество флот”. Във връзка с това на пагоните се поставят вензели, буква “Ф” с корона от посребрен метал. Нерегламентирано при служба на корабите се носят скъсени офицерски шинели с подплата и яка от агнешка кожа. Моряците най-често носят бушлати, които също могат да бъдат подплатени с кожа.
Възпитаниците на Морското училище носят моряшки униформи с надпис „Морско училище” на лентата на фуражката. При парадната зимна униформа носят бушлат, който за кратко на яката е с петлици. На стари снимки се вижда, че бушлатът се носи разкопчан, с извадена отгоре яка на холандката. Учениците в Морското училище носят бели ръкавици.
Това са последните промени в облеклото на флота преди началото на войните. В Заповед на военното ведомство№ 190/1915 г. е направена малка промяна в облеклото на флота(13). Цветът на куртката и панталоните е променен от тъмносин на черен. Популярност придобива и тужурката – двуредно сако с дължина до чатала, която не е описана в официалните заповеди, но се носи масово от офицерите.
През 1917 г. във флота се появява и морска авиация. Служещите в нея офицери летци носят обикновено удобната куртка. Единствената разлика с останалите флотски офицери е пилотската значка, която прикрепят на левия горен джоб. При полети обикновено обуват кожени обувки с гамаши, в които са запасани панталоните.
През 1916 г. за първи път в историята на флота е стоварен морски десант. Той е осъществен от Варненската портова рота. Първите български морски пехотинци носят моряшка униформа със сиви шинели и пехотно снаряжение.
Това накратко са промените в облеклото на Българския военен флот през първите десетилетия от съществуването му. Интересна е метаморфозата, която претърпяват. Промените до голяма степен следват динамиката на развитие на самия флот. Много от елементите, станали по-късно характерни за българската морска униформа, са въведени именно през разглеждания период. Това е времето на конституиране на българската флотска униформа.
