ЗНАЧКАТА НА ЯХТ-КЛУБ РУСЕ
На 22 март 2011 г. се навършват 80 години от създаването на първия в България яхт-клуб
Колекционерите на значки с морска и речна тематика познават значката на „Яхт-клуб Порт Русе”. Тя представлява стилизирано изображение на разветия триъгълен флаг на клуба (горната част - оцветена в бяло, а долната – в светъл нюанс на синьо-зелено). В широката част на флага е поставено логото на сдружението: стилизирано изображение на ветроходна яхта (двете ветрила са в тъмносин цвят, а корпусът – в червен). Над предното ветрило е „кацнала” червена звезда. Надписът „Яхт-клуб Порт Русе” е поставен околовръст.
Най-голямата дължина на значката е 25 мм, най-голямата височина - 14 мм. Изработена е от жълт метал, като лицевата част е покрита с емайл. Начинът на закрепване е чрез запоена безопасна игла. Годината на производство на значката, както и самият производител (Монетният двор - ?) засега не са уточнени. Най-вероятно е изработена или в чест на възстановяването на дейността на яхт-клуба през 1980 г., или малко по-късно.
Преди малко повече от 80 години – през лятото на 1930 г., в Русе се заражда идеята за обединяването на собствениците на лодки за риболов, разходка и спорт. Отминалото десетилетие след края на Първата световна война постепенно лекува раните от поредната национална катастрофа и в града, който не без основание е наречен „люлката на българското морячество”, броят на плавателните съдове се увеличава. Въпреки че всеки лодкопритежател плаща на пристанищното управление определените такси, то опазването на плавателния съд си остава изцяло негова грижа. Затова често лодките стават лесна плячка както на злосторници, така и на бури, и на проливни дъждове. Голям проблем е и съхраняването на лодъчния инвентар: гребла, ветрила и др., които стопанинът задължително трябва да отнесе у дома си, след като остави лодката си в устието на река Русенски Лом или по кейовете на пристанището.
Така по идея на видния общественик д-р Иван Червениванов (бивш кмет на града) се създава инициативен комитет, в който заедно с него са младите русенци Евгени Димов, Михаил Константинов, Владимир Георгиев, Вендо Милде и Кирил Иванов. Те влизат във връзка с пристанищното управление, от където реагират положително и определят място за пристан на лодките и за помещение, където да се съхранява лодъчния инвентар: в началото на лимана между хелинга на пристанищната работилница и парния кран. Идеята става популярна в града и към инициаторите са отправени множество предложения за същността и бъдещето на замисленото сдружение. В хода на дебатите се ражда и наименованието му: „яхт-клуб”.
А самият яхт-клуб се ражда на 22 март 1931 г. в 10 часа сутринта в празнично украсения салон на градското казино. Инициаторите подхождат много сериозно към начинанието и учредителното събрание на първия в България яхт-клуб приема свой устав, избира управителен и контролен съвет, а след това са направени необходимите постъпки и за съдебната регистрация на сдружението. Първи председател на управителния съвет е инж. Борис Лазаров, а за първи почетен член единодушно е определен д-р Иван Червениванов, приет от всички като основоположник на яхт-клуба.
Новото формирование среща подкрепата на обществеността, на местната организация на Българския народен морски сговор, както и на Дунавската полицейска служба (наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор от 1919 г.).
Лодките на членовете на клуба са боядисани в бяло, а съответният номер на борда се изписва с червена боя след инициалите „ЯК”. Начинанията на яхт-клуба (гребно-ветроходни походи, плувни състезания, венециански нощи на Дунава и др.) стават толкова популярни, че бързо достигат и до отсрещния бряг, а румънските полицейски и митнически служби възприемат за достатъчно основание за посещението при тях белият цвят на лодките и червеният монограм на техните бордове.
През м. юни 1934 г., запалени от видяното по различни кинопрегледи, членове на яхт-клуба в Русе полагат началото на аквапланеризма в България с изработената от Никола Дълбоков дъска, с която той, а след това цяла група ентусиасти я „яздят”, теглени от бързоходния катер „Летящата нимфа” (управляван най-често от Вендо Милде). По-късно, през 60-те години на ХХ век, у нас този спорт започва да се развива като водни ски.
Възстановеният през 1980 г. яхт-клуб в Русе (яхт-клуб „Порт Русе”) с право може да се гордее, че е приемник на сдружението, създадено на 22 март 1931 г. Дано през м. март 2011 г. 80-та годишнина на клуба бъде отбелязана по подобаващ начин, защото кризата няма да бъде вечна, а традицията задължава да не забравяме първопроходците. Слава богу, яхт-клубове в България вече има предостатъчно, но това не бива да ни дава основание да забравяме за началото, поставено преди 80 години.
МВ
Архивните снимки са от сайта на яхт-клуб
„Порт Русе” https://yc-portruse.hit.bg
На 22 март 2011 г. се навършват 80 години от създаването на първия в България яхт-клуб
Колекционерите на значки с морска и речна тематика познават значката на „Яхт-клуб Порт Русе”. Тя представлява стилизирано изображение на разветия триъгълен флаг на клуба (горната част - оцветена в бяло, а долната – в светъл нюанс на синьо-зелено). В широката част на флага е поставено логото на сдружението: стилизирано изображение на ветроходна яхта (двете ветрила са в тъмносин цвят, а корпусът – в червен). Над предното ветрило е „кацнала” червена звезда. Надписът „Яхт-клуб Порт Русе” е поставен околовръст.
Най-голямата дължина на значката е 25 мм, най-голямата височина - 14 мм. Изработена е от жълт метал, като лицевата част е покрита с емайл. Начинът на закрепване е чрез запоена безопасна игла. Годината на производство на значката, както и самият производител (Монетният двор - ?) засега не са уточнени. Най-вероятно е изработена или в чест на възстановяването на дейността на яхт-клуба през 1980 г., или малко по-късно.
Преди малко повече от 80 години – през лятото на 1930 г., в Русе се заражда идеята за обединяването на собствениците на лодки за риболов, разходка и спорт. Отминалото десетилетие след края на Първата световна война постепенно лекува раните от поредната национална катастрофа и в града, който не без основание е наречен „люлката на българското морячество”, броят на плавателните съдове се увеличава. Въпреки че всеки лодкопритежател плаща на пристанищното управление определените такси, то опазването на плавателния съд си остава изцяло негова грижа. Затова често лодките стават лесна плячка както на злосторници, така и на бури, и на проливни дъждове. Голям проблем е и съхраняването на лодъчния инвентар: гребла, ветрила и др., които стопанинът задължително трябва да отнесе у дома си, след като остави лодката си в устието на река Русенски Лом или по кейовете на пристанището.
Така по идея на видния общественик д-р Иван Червениванов (бивш кмет на града) се създава инициативен комитет, в който заедно с него са младите русенци Евгени Димов, Михаил Константинов, Владимир Георгиев, Вендо Милде и Кирил Иванов. Те влизат във връзка с пристанищното управление, от където реагират положително и определят място за пристан на лодките и за помещение, където да се съхранява лодъчния инвентар: в началото на лимана между хелинга на пристанищната работилница и парния кран. Идеята става популярна в града и към инициаторите са отправени множество предложения за същността и бъдещето на замисленото сдружение. В хода на дебатите се ражда и наименованието му: „яхт-клуб”.
А самият яхт-клуб се ражда на 22 март 1931 г. в 10 часа сутринта в празнично украсения салон на градското казино. Инициаторите подхождат много сериозно към начинанието и учредителното събрание на първия в България яхт-клуб приема свой устав, избира управителен и контролен съвет, а след това са направени необходимите постъпки и за съдебната регистрация на сдружението. Първи председател на управителния съвет е инж. Борис Лазаров, а за първи почетен член единодушно е определен д-р Иван Червениванов, приет от всички като основоположник на яхт-клуба.
Новото формирование среща подкрепата на обществеността, на местната организация на Българския народен морски сговор, както и на Дунавската полицейска служба (наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор от 1919 г.).
Лодките на членовете на клуба са боядисани в бяло, а съответният номер на борда се изписва с червена боя след инициалите „ЯК”. Начинанията на яхт-клуба (гребно-ветроходни походи, плувни състезания, венециански нощи на Дунава и др.) стават толкова популярни, че бързо достигат и до отсрещния бряг, а румънските полицейски и митнически служби възприемат за достатъчно основание за посещението при тях белият цвят на лодките и червеният монограм на техните бордове.
През м. юни 1934 г., запалени от видяното по различни кинопрегледи, членове на яхт-клуба в Русе полагат началото на аквапланеризма в България с изработената от Никола Дълбоков дъска, с която той, а след това цяла група ентусиасти я „яздят”, теглени от бързоходния катер „Летящата нимфа” (управляван най-често от Вендо Милде). По-късно, през 60-те години на ХХ век, у нас този спорт започва да се развива като водни ски.
Възстановеният през 1980 г. яхт-клуб в Русе (яхт-клуб „Порт Русе”) с право може да се гордее, че е приемник на сдружението, създадено на 22 март 1931 г. Дано през м. март 2011 г. 80-та годишнина на клуба бъде отбелязана по подобаващ начин, защото кризата няма да бъде вечна, а традицията задължава да не забравяме първопроходците. Слава богу, яхт-клубове в България вече има предостатъчно, но това не бива да ни дава основание да забравяме за началото, поставено преди 80 години.
МВ
Архивните снимки са от сайта на яхт-клуб
„Порт Русе” https://yc-portruse.hit.bg
Значката на „Яхт-клуб Порт Русе”
Логото на „Яхт-клуб Порт Русе”
Инициаторите за създаването на яхт-клуба в Русе, 1931 г.
Тържественото откриване на сградата на яхт-клуба в Русе, 1934 г.
Младите яхтсмени не пропускат да използват възможноста да плават и под ветрила.
Изглед към сградата на яхт-клуба в Русе, 30-те години на ХХ век.
Поглед към лимана и към лодките, на преден план – членове на яхт-клуба.
И дами участват в дейността на яхт-клуба.
