ПОГЛЕД КЪМ ВОДОСАМОЛЕТНАТА НИ АВИАЦИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Темата за военната хералдика и символика е слабо проучена в България. Получават се куриозни моменти, когато в чуждестранни специализирани издания все още се публикуват материали за нашата авиация с приложени красиви камуфлажи, които понякога стряскат с грешките си. Верен е и фактът, че когато такава информация липсва у нас, не би трябвало да се сърдим твърде много на подобно “творчество” на западни изследователи и художници. Липсата на достоверна информация по темата как са били оцветени самолетите ни в различни исторически моменти се отнася до голяма степен и до военноморската ни авиация. Тук положението е почти плачевно. Невероятно, но факт е, че не знаем какъв е бил бойният знак на водосамолетната ни авиация през Първата световна война и по-конкретно в периода на нейното самостоятелно съществуване от 1917 до 1918 г. Такъв е имало и това е запечатано на фотографии от това време. Обидно е, че знаем толкова малко за морската ни история.
Любопитно е, че първо западни специализирани издания правят опит да изяснят въпроса с този боен знак по подадена неточна информация от България. Силно се надяваме настоящите редове да предизвикат интерес и това да породи обсъждане и дори спорове, а пък в спора се ражда и истината. Малко известен факт е, че и единствената българска подводница № 18 също е имала изрисувана на рубката си жълт лъв на червено поле - емблемата от военноморския флаг на Царство България. Периодът на Втората световна война е също слабо проучен в тази насока. Несъмнено най-достоверни се явяват цветните фотографии от това време, но такива с български сюжет са единици, а и чернобелите с водосамолети са рядкост. Наличието на повече такива фотодокументални материали би хвърлило по-богата светлина по темата.
През 1942 г. започва формирането на водосамолетно ято към състава на Въздушни войски (ВВ) с цел охрана на морските ни граници. Реално ятото започва дейността си през 1943 г., когато са доставени и основната част от самолетите. Като учебни машини са използвани два „Хайнкел” Не 42 (доставени по-рано) и два „Хайнкел” Не 60, а основната бойна сила са 12-те „Арадо” („Акула”) Ar 196. Новопристигналите машини са в стандартен камуфлаж на Луфтваффе към това време.
Показаните тук два водосамолета Ar 196 Акула борд № 3 са в стандартния за Луфтваффе камуфлаж към 1942 г. – горните плоскости на крилата и тялото са в двуцветен тъмнозелен камуфлаж (тип “счупено стъкло “) с цветове по немски стандарт RLM 72 Grun и RLM 73 Grun или оцветяване в комбинация RLM 70/71, а долните плоскости са в светлосиньо RLM 65 Hellblau. Върховете на поплавоците и капаците на оръдията са в червено. В България на самолетите е поставен българския боен знак по тялото и крилата, бордния номер на машината (в бяло на тялото и в черно под крилата) и малък бял триъгълник на вертикалния стабилизатор с две цифрени съчетания – горе е съответният номер на машината, а долу – регистрационния номер на типа самолет, в случая за „Акулите” той е 70 69. На новопристигналите машини е поставена и маркировка за принадлежност към силите на Оста. Така краищата на крилете и кормилото за посока биват боядисани в жълто. Под влияние на немските водосамолетни ескадрили, базирани на летище Пейнерджик край Варна пилотите на водосамолетното ято съставят емблема на частта – пате с бомба под крилото, несъмнено повлияна от немските аналози. Тя е поставяна от двете страни на самолета, малко пред пилотската кабина. Показаният борд № 3 е в камуфлаж от лятото на 1943 г. Интересен факт е, че точно на тази машина са щамповани два от вариантите на емблемата – от ляво е вариант 1, а от дясно – вариант 2. Към началото на 1944 г. кокът на витлото е пребоядисан в бяло и на него е изписана черна спирала, по подобие на изтребителните части на ВВ. Вероятно по това време жълто оцветеното кормило за посока е пребоядисано в зелено, което се доказва от наличните фотографии.
Учебните He 60 са в немски едноцветен тъмнозелен камуфлаж. Първоначално в жълто са боядисани кормилото за посока и крилните дъги (вероятно и долната част на носа). От октомври 1944 г., с преминаването на България в лагера на антифашистката коалиция, по настояване на съветското командване, жълтата маркировка е заменена с бяла, а някои участъци са пребоядисани в зелено. Показаният тук He 60 борд № 5 е в камуфлаж от края на 1944 г. Според едни наличието на борд № 5 е косвено доказателство, че във ВВ е имало доставени общо 5 машини от този тип, според други след септември 1944 г. бордните номера на водосамолетите ни са променени, което се потвърждава от архивни фотографи – въпросът остава открит.
Твърде интересен е камуфлажът на He 42. Внесените у нас (все още с неуточнена дата на доставка) водосамолети първоначално са в сребрист цвят с гражданска регистрация. По спомени на ветерана Марин Марков самолетът в последствие е боядисан в жълто като учебна машина, а носът е оставен в натуралния дуралуминиев цвят. Към периода на войната машините са пребоядисани максимално близко до останалите самолети в ятото, като освен гражданската регистрация получават и военна маркировка. Този хибриден камуфлаж не е единствен във ВВ. Показаният тук борд № 4 е с гражданска регистрация LZ-HED на тялото и под крилата. В жълто е предната част на машината и кормилото за посока, като там е щампован и съответният борден номер в черно. За съжаление поради малкото архивни снимки на този тип машини до сега не е възможно уточняването на регистрационните маркировки и на другата машина, но е възможно при откриването на нови фотографии този въпрос да бъде изяснен.
Венцислав Чаков
Илюстрации автора
Темата за военната хералдика и символика е слабо проучена в България. Получават се куриозни моменти, когато в чуждестранни специализирани издания все още се публикуват материали за нашата авиация с приложени красиви камуфлажи, които понякога стряскат с грешките си. Верен е и фактът, че когато такава информация липсва у нас, не би трябвало да се сърдим твърде много на подобно “творчество” на западни изследователи и художници. Липсата на достоверна информация по темата как са били оцветени самолетите ни в различни исторически моменти се отнася до голяма степен и до военноморската ни авиация. Тук положението е почти плачевно. Невероятно, но факт е, че не знаем какъв е бил бойният знак на водосамолетната ни авиация през Първата световна война и по-конкретно в периода на нейното самостоятелно съществуване от 1917 до 1918 г. Такъв е имало и това е запечатано на фотографии от това време. Обидно е, че знаем толкова малко за морската ни история.
Любопитно е, че първо западни специализирани издания правят опит да изяснят въпроса с този боен знак по подадена неточна информация от България. Силно се надяваме настоящите редове да предизвикат интерес и това да породи обсъждане и дори спорове, а пък в спора се ражда и истината. Малко известен факт е, че и единствената българска подводница № 18 също е имала изрисувана на рубката си жълт лъв на червено поле - емблемата от военноморския флаг на Царство България. Периодът на Втората световна война е също слабо проучен в тази насока. Несъмнено най-достоверни се явяват цветните фотографии от това време, но такива с български сюжет са единици, а и чернобелите с водосамолети са рядкост. Наличието на повече такива фотодокументални материали би хвърлило по-богата светлина по темата.
През 1942 г. започва формирането на водосамолетно ято към състава на Въздушни войски (ВВ) с цел охрана на морските ни граници. Реално ятото започва дейността си през 1943 г., когато са доставени и основната част от самолетите. Като учебни машини са използвани два „Хайнкел” Не 42 (доставени по-рано) и два „Хайнкел” Не 60, а основната бойна сила са 12-те „Арадо” („Акула”) Ar 196. Новопристигналите машини са в стандартен камуфлаж на Луфтваффе към това време.
Показаните тук два водосамолета Ar 196 Акула борд № 3 са в стандартния за Луфтваффе камуфлаж към 1942 г. – горните плоскости на крилата и тялото са в двуцветен тъмнозелен камуфлаж (тип “счупено стъкло “) с цветове по немски стандарт RLM 72 Grun и RLM 73 Grun или оцветяване в комбинация RLM 70/71, а долните плоскости са в светлосиньо RLM 65 Hellblau. Върховете на поплавоците и капаците на оръдията са в червено. В България на самолетите е поставен българския боен знак по тялото и крилата, бордния номер на машината (в бяло на тялото и в черно под крилата) и малък бял триъгълник на вертикалния стабилизатор с две цифрени съчетания – горе е съответният номер на машината, а долу – регистрационния номер на типа самолет, в случая за „Акулите” той е 70 69. На новопристигналите машини е поставена и маркировка за принадлежност към силите на Оста. Така краищата на крилете и кормилото за посока биват боядисани в жълто. Под влияние на немските водосамолетни ескадрили, базирани на летище Пейнерджик край Варна пилотите на водосамолетното ято съставят емблема на частта – пате с бомба под крилото, несъмнено повлияна от немските аналози. Тя е поставяна от двете страни на самолета, малко пред пилотската кабина. Показаният борд № 3 е в камуфлаж от лятото на 1943 г. Интересен факт е, че точно на тази машина са щамповани два от вариантите на емблемата – от ляво е вариант 1, а от дясно – вариант 2. Към началото на 1944 г. кокът на витлото е пребоядисан в бяло и на него е изписана черна спирала, по подобие на изтребителните части на ВВ. Вероятно по това време жълто оцветеното кормило за посока е пребоядисано в зелено, което се доказва от наличните фотографии.
Учебните He 60 са в немски едноцветен тъмнозелен камуфлаж. Първоначално в жълто са боядисани кормилото за посока и крилните дъги (вероятно и долната част на носа). От октомври 1944 г., с преминаването на България в лагера на антифашистката коалиция, по настояване на съветското командване, жълтата маркировка е заменена с бяла, а някои участъци са пребоядисани в зелено. Показаният тук He 60 борд № 5 е в камуфлаж от края на 1944 г. Според едни наличието на борд № 5 е косвено доказателство, че във ВВ е имало доставени общо 5 машини от този тип, според други след септември 1944 г. бордните номера на водосамолетите ни са променени, което се потвърждава от архивни фотографи – въпросът остава открит.
Твърде интересен е камуфлажът на He 42. Внесените у нас (все още с неуточнена дата на доставка) водосамолети първоначално са в сребрист цвят с гражданска регистрация. По спомени на ветерана Марин Марков самолетът в последствие е боядисан в жълто като учебна машина, а носът е оставен в натуралния дуралуминиев цвят. Към периода на войната машините са пребоядисани максимално близко до останалите самолети в ятото, като освен гражданската регистрация получават и военна маркировка. Този хибриден камуфлаж не е единствен във ВВ. Показаният тук борд № 4 е с гражданска регистрация LZ-HED на тялото и под крилата. В жълто е предната част на машината и кормилото за посока, като там е щампован и съответният борден номер в черно. За съжаление поради малкото архивни снимки на този тип машини до сега не е възможно уточняването на регистрационните маркировки и на другата машина, но е възможно при откриването на нови фотографии този въпрос да бъде изяснен.
Венцислав Чаков
Илюстрации автора
Първоначален камуфлаж на „Арадо”
Следващият камуфлаж на „Арадо” категорично показва принадлежността на самолета към българските Въздушни войски.
Учебно-тренировъчен водосамолет „Хайнкел” Не 42
Учебно-тренировъчен водосамолет „Хайнкел” Не 60
Последният камуфлаж на „Арадо” (края на четирдесетте години на XX век)
Емблемата на водосамолетната ни авиация (вариант десен борд)
Емблемата на водосамолетната ни авиация (вариант ляв борд - това разнообразие се забелязва само при водосамолет борд номер 3)
