ОЩЕ НЕЩО ЗА СТРОИТЕЛИТЕ НА „ОБЕКТ 586 - СУХИЯ
ДОК”
Ще споделя с читателите на “Морски вестник” информацията, която имам от баща ми, участник в построяването на Сухия док като бригадир на електромонтажна бригада.
Името му е Марин Бакалов и е бил на тридесет години, когато сформирал бригадата си. От него зная, че са работили при 12 часов работен ден, като в последните два месеца преди пусковия срок доброволно са преминали на 15-часов, без да ползват почивен ден. Значката, която е показана в публикацията в електронното издание на „Морски вестник” от 3 декември т.г., притежавам и аз като скъп спомен. Много е вероятно този паметен знак да е бил връчен на всички участници в строителството, а човекът от грамотата Ради Димитров да е бил награден и с нарочен награден знак на Министерството на транспорта – бронзова значка. Баща ми е сред петимата строители, наградени с най-високи правителствени награди. На 14 юни 1955 г. е удостоен от министъра на транспорта на СССР със звание „Почетен строител”, а съответният нагръден знак е със, забележете, № 10!
От текста на диплома, с който се връчва почетният знак е видно, че званието е било учредено едва преди един месец. От българското правителство работата му е отличена с орден „Червено знаме на труда”. Указът е издаден на 27 юли 1955 г., в същия месец, в който съм се родил аз. Моля ви да се вгледате в обратната страна на ордена, за да видите, че не е от раздаваните с лопатата, има уникален номер, а освен това е изпилено винтчето, с което първоначално се е закрепвал на сакото преди да бъде окачен на носач с характерна разцветка. Показвам също така и кутията на ордена. Върху лицевата страна е нанесено названието му и герба на Народната република, но на възглавничката, върху която е лежал, е отпечатан характерният релеф на висок клас царски орден за гражданска заслуга. Както се казва – нищо ново под слънцето.
Покойният ми баща е получил заслужено тези високи отличия на христова възраст. Без да е бил член на Държавния съвет, придворен писател, автор на малки пластики или водач на ловна дружинка, не и по повод на кръгла годишнина – а защото е заслужавал. И знамето му е било трудово и чисто-чисто. Чак после сме го засрали. Да се знае!
ЯНЧО БАКАЛОВ
ДОК”
Ще споделя с читателите на “Морски вестник” информацията, която имам от баща ми, участник в построяването на Сухия док като бригадир на електромонтажна бригада.
Името му е Марин Бакалов и е бил на тридесет години, когато сформирал бригадата си. От него зная, че са работили при 12 часов работен ден, като в последните два месеца преди пусковия срок доброволно са преминали на 15-часов, без да ползват почивен ден. Значката, която е показана в публикацията в електронното издание на „Морски вестник” от 3 декември т.г., притежавам и аз като скъп спомен. Много е вероятно този паметен знак да е бил връчен на всички участници в строителството, а човекът от грамотата Ради Димитров да е бил награден и с нарочен награден знак на Министерството на транспорта – бронзова значка. Баща ми е сред петимата строители, наградени с най-високи правителствени награди. На 14 юни 1955 г. е удостоен от министъра на транспорта на СССР със звание „Почетен строител”, а съответният нагръден знак е със, забележете, № 10!
От текста на диплома, с който се връчва почетният знак е видно, че званието е било учредено едва преди един месец. От българското правителство работата му е отличена с орден „Червено знаме на труда”. Указът е издаден на 27 юли 1955 г., в същия месец, в който съм се родил аз. Моля ви да се вгледате в обратната страна на ордена, за да видите, че не е от раздаваните с лопатата, има уникален номер, а освен това е изпилено винтчето, с което първоначално се е закрепвал на сакото преди да бъде окачен на носач с характерна разцветка. Показвам също така и кутията на ордена. Върху лицевата страна е нанесено названието му и герба на Народната република, но на възглавничката, върху която е лежал, е отпечатан характерният релеф на висок клас царски орден за гражданска заслуга. Както се казва – нищо ново под слънцето.
Покойният ми баща е получил заслужено тези високи отличия на христова възраст. Без да е бил член на Държавния съвет, придворен писател, автор на малки пластики или водач на ловна дружинка, не и по повод на кръгла годишнина – а защото е заслужавал. И знамето му е било трудово и чисто-чисто. Чак после сме го засрали. Да се знае!
ЯНЧО БАКАЛОВ
