ЗНАЧКАТА ЗА СУХИЯ ДОК ДНЕС Е ФАЛЕРИСТИЧНА РЯДКОСТ
Тази значка е интересна с това, че е свързана с историята на известния във Варна Сух док (Обект 586), днес - част от Кораборемонтен завод „Одесос” АД. Първоначалното му название е „Доково-ремонтен комплекс „Обект 586”. И днес впечатлява с големите си размери, а е построен за рекордното време от две години и 8 месеца. Това е секретен (през 50-те години на ХХ век) обект, построен заради схващанията на тогавашното съветско военно ръководство, според което е целесъобразно изграждането на голям док на територията на България. В него би трябвало да се извършват аварийните докови ремонти на техните и на нашите бойни кораби, пострадали при евентуална война в региона на Черно море. Докът е дълъг, тесен и дълбок – построен е така, че в него да се побират артилерийските крайцери тип „Адмирал Ушаков”. На практика е докуван само един съветски крайцер, през лятото на 1978 г. Пишещият тези редове е очевидец на събитието. Иначе български военни кораби са докувани тук и преди, и след 1989 г.
Междуправителственото споразумение между СССР и НРБ е подписано в Москва на 17 март 1951 г., а на 8 юни 1952 г. е подписан договор за строителството на комплекса, без дори да има каквато и да е проекто-сметна документация! Значката с височина 50 мм и широчина 35 мм тиражира и една заблуда, че строителството на Сухия док е продължило от 1953 до 1955 г. На практика началото е през есента на 1952 г., но на табелите на входния портал на завода са изписани точно тези две години, на подарените на официалните гости албуми са изписани същите числа. Тези години са изписани и в удостоверението на Министерството на транспорта към бронзовата значка, дадена на участниците в строителството. Самото удостоверение е датирано от 1 септември 1955 г. Със сигурност са раздадени няколкостотин, а може би и повече значки. Сега има колекционери-фалеристи, които я предлагат и за 100 лева, защото значката вече се смята за голяма рядкост. А може би нашите читатели знаят повече подробности за нея? Тогава нека ни пишат.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Тази значка е интересна с това, че е свързана с историята на известния във Варна Сух док (Обект 586), днес - част от Кораборемонтен завод „Одесос” АД. Първоначалното му название е „Доково-ремонтен комплекс „Обект 586”. И днес впечатлява с големите си размери, а е построен за рекордното време от две години и 8 месеца. Това е секретен (през 50-те години на ХХ век) обект, построен заради схващанията на тогавашното съветско военно ръководство, според което е целесъобразно изграждането на голям док на територията на България. В него би трябвало да се извършват аварийните докови ремонти на техните и на нашите бойни кораби, пострадали при евентуална война в региона на Черно море. Докът е дълъг, тесен и дълбок – построен е така, че в него да се побират артилерийските крайцери тип „Адмирал Ушаков”. На практика е докуван само един съветски крайцер, през лятото на 1978 г. Пишещият тези редове е очевидец на събитието. Иначе български военни кораби са докувани тук и преди, и след 1989 г.
Междуправителственото споразумение между СССР и НРБ е подписано в Москва на 17 март 1951 г., а на 8 юни 1952 г. е подписан договор за строителството на комплекса, без дори да има каквато и да е проекто-сметна документация! Значката с височина 50 мм и широчина 35 мм тиражира и една заблуда, че строителството на Сухия док е продължило от 1953 до 1955 г. На практика началото е през есента на 1952 г., но на табелите на входния портал на завода са изписани точно тези две години, на подарените на официалните гости албуми са изписани същите числа. Тези години са изписани и в удостоверението на Министерството на транспорта към бронзовата значка, дадена на участниците в строителството. Самото удостоверение е датирано от 1 септември 1955 г. Със сигурност са раздадени няколкостотин, а може би и повече значки. Сега има колекционери-фалеристи, които я предлагат и за 100 лева, защото значката вече се смята за голяма рядкост. А може би нашите читатели знаят повече подробности за нея? Тогава нека ни пишат.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Снимката на значката ни бе предоставена от ст.н.с. д-р Тодор Петров - водещ български изследовател-фалерист.
