ОЩЕ ПО ТЕМАТА „МАСКАТА Е ПРОЗОРЕЦ КЪМ ПОДВОДНИЯ СВЯТ”
* Връщаме се към историята на емблемата и на значката на Българската федерация по подводен спорт
Уважаеми г-н Редакторе,
С интерес прочетох статията „Маската е прозорец към подводния свят” (с подзаглавие: „Към историята на емблемата и на значката на Българската федерация по подводен спорт”) в бр. 3-4/2010 на „Морски вестник” от моя дългогодишен личен приятел инж. Траян Траянов (вж. също 21 март 2010 г. Маската е прозорец към подводния свят). И макар от доста време да съм съпричастен към българското леководолазно дело, намерих в нея факти, които не съм познавал. Например трите значки, които авторът така ясно и с илюстрации публикува; причината вероятно е в това, че аз, меко казано, никога не съм бил симпатизант на превръщането на леководолазното дело в спортно-състезателна дисциплина. И че освен в самото начало, когато липсваха квалифицирани кадри и буквално ми се налагаше да участвам в екипа на съдиите, винаги съм стоял настрана от леководолазните състезания.
Като изразявам искрената похвала на Траянов, аз се чувствам длъжен в интерес на истината да внеса известни уточнения и поправки към статията.
Основното: автор на емблемата е дело не на Александър Денков, а на Стефан Кънчев (наистина инспириран от Денков). Тъй като името на Стефан Кънчев е може би позабравено, то преди да разкажа за известни събития, на които бях свидетел, ще припомня в няколко реда за него.
Стефан Кънчев беше художник-график, който бе посветил изумителното си изкуство на създаването на търговски марки, емблеми, екслибриси, плакати, пощенски марки и т.н. В това свое поприще той бе признат за майстор от най-високо европейско, а може би и световно ниво; показателно е, че няколко години след случката, която по-нататък ще опиша, на него му бе присвоено званието „народен художник” – призвание, което през онази епоха съвсем, съвсем рядко се присъждаше на художник, който не е член на БКП.
И така. Не помня годината, когато това се случи, но в София срещнах на улицата Сашо Денков, който ме „забра” със себе си: „Ела, ела, може да ми потрябваш...” И ме заведе у Стефан Кънчев. Той беше шестдесетинагодишен, по онова време много възрастен за Сашо и мене; посрещна ни извънредно любезно (особено Сашо, към когото се отнасяше с видимо уважение), но не стана от стола до огромната си работна маса, дори когато се запознаваше с мене. Макар очевидно да бяха имали някакъв предварителен разговор, Сашо Денков твърде постепенно и твърде „милаим – милаим” стигна до молбата си (аз участвах само като „исо”, намесвайки се несмело тук-там с някое пояснение), а именно: Стефан Кънчев да изработи емблема за българското леководолазно дело. Големият художник завъртя безпомощно очи:
- Абе, Сашо, ти даваш ли си сметка, че аз просто не разбирам за какво говориш, бе. Това маски, плавници, акваланги – ами че аз за пръв път чувам тези думи...
- Е добре де – каза Кънчев, - и какво правите с това нещо?
Заловихме се да му обясняваме с възможно най-привлекателните думи: наблюдаваме и изучаваме този чужд на човека подводен свят, опознаваме рибите в естествената им среда, правим подводни археологически изследвания, фотографираме и т.н. и т.н.
Докато ни слушаше, Стефан Кънчев си драскаше нещо. Погледнах през рамото му. С нетрепваща ръка бе нарисувал овала на маската, до нея се появи някаква риба... Дочух го да си мърмори: „Е, чак пък амфора!... Няма място за цяла амфора...” После все така уненесо „сглоби” отделните си рисунки. Дълго, може би три-четири минути, гледа вторачено листа на масата си и доволно отсече:
- Ей това ще бъде, Сашо! Маската на другаря – в случая „другарят” бях аз, - рибата, а тези две в средата ще са оптиката на вашите фотоапарати. (Б. а. – Тук е една грешка на Тр. Траянов – Ст. Кънчев включваше в бъдещата емблема подводната фотография, а не този особен оптически ефект, който всички „подводни хора” познават; в нашите описания ние със Сашо изобщо не бяхме споменавали за него.)
Ал. Денков разгледа наброската на просторната маса и не скри възторга си. И предложи „черната работа” на довършването да извърши сам. Но Стефан Кънчев поклати глава: а, това не – каза със смях, - той винаги доизпипвал сам работите си. Нека да сме отишли пак след един месец („един месец” – възкликнахме ние), щял да гледа да е готов до тогава.
Готовата емблема по-късно взе Сашо – тя е точно тази, която всеки леководолаз познава, а и Траянов публикува отлично. Все от него (Сашо) разбрах, че Ст. Кънчев е отказал да вземе дори лев за труда си; предполагам, че това е било колегиален жест към Ал. Денков.
Това е всичко.
Но ще добавя още две думи във връзка с послеслова на редакцията.
Година-две след описаните събития Димо Попов, също художник от „пионерите-леководолази”, по своя инициатива даде някъде да се изработят значки с тази емблема. Бяха с черен рисунък върху сребрист фон. Когато ги видяхме, всички изпаднахме във възторг. И решихме те да се дават на всеки, който завърши леководолазен курс. Зная, че известно време това се спазваше, но после отпадна някак от само себе си.
Цончо РОДЕВ
* Връщаме се към историята на емблемата и на значката на Българската федерация по подводен спорт
Уважаеми г-н Редакторе,
С интерес прочетох статията „Маската е прозорец към подводния свят” (с подзаглавие: „Към историята на емблемата и на значката на Българската федерация по подводен спорт”) в бр. 3-4/2010 на „Морски вестник” от моя дългогодишен личен приятел инж. Траян Траянов (вж. също 21 март 2010 г. Маската е прозорец към подводния свят). И макар от доста време да съм съпричастен към българското леководолазно дело, намерих в нея факти, които не съм познавал. Например трите значки, които авторът така ясно и с илюстрации публикува; причината вероятно е в това, че аз, меко казано, никога не съм бил симпатизант на превръщането на леководолазното дело в спортно-състезателна дисциплина. И че освен в самото начало, когато липсваха квалифицирани кадри и буквално ми се налагаше да участвам в екипа на съдиите, винаги съм стоял настрана от леководолазните състезания.
Като изразявам искрената похвала на Траянов, аз се чувствам длъжен в интерес на истината да внеса известни уточнения и поправки към статията.
Основното: автор на емблемата е дело не на Александър Денков, а на Стефан Кънчев (наистина инспириран от Денков). Тъй като името на Стефан Кънчев е може би позабравено, то преди да разкажа за известни събития, на които бях свидетел, ще припомня в няколко реда за него.
Стефан Кънчев беше художник-график, който бе посветил изумителното си изкуство на създаването на търговски марки, емблеми, екслибриси, плакати, пощенски марки и т.н. В това свое поприще той бе признат за майстор от най-високо европейско, а може би и световно ниво; показателно е, че няколко години след случката, която по-нататък ще опиша, на него му бе присвоено званието „народен художник” – призвание, което през онази епоха съвсем, съвсем рядко се присъждаше на художник, който не е член на БКП.
И така. Не помня годината, когато това се случи, но в София срещнах на улицата Сашо Денков, който ме „забра” със себе си: „Ела, ела, може да ми потрябваш...” И ме заведе у Стефан Кънчев. Той беше шестдесетинагодишен, по онова време много възрастен за Сашо и мене; посрещна ни извънредно любезно (особено Сашо, към когото се отнасяше с видимо уважение), но не стана от стола до огромната си работна маса, дори когато се запознаваше с мене. Макар очевидно да бяха имали някакъв предварителен разговор, Сашо Денков твърде постепенно и твърде „милаим – милаим” стигна до молбата си (аз участвах само като „исо”, намесвайки се несмело тук-там с някое пояснение), а именно: Стефан Кънчев да изработи емблема за българското леководолазно дело. Големият художник завъртя безпомощно очи:
- Абе, Сашо, ти даваш ли си сметка, че аз просто не разбирам за какво говориш, бе. Това маски, плавници, акваланги – ами че аз за пръв път чувам тези думи...
- Е добре де – каза Кънчев, - и какво правите с това нещо?
Заловихме се да му обясняваме с възможно най-привлекателните думи: наблюдаваме и изучаваме този чужд на човека подводен свят, опознаваме рибите в естествената им среда, правим подводни археологически изследвания, фотографираме и т.н. и т.н.
Докато ни слушаше, Стефан Кънчев си драскаше нещо. Погледнах през рамото му. С нетрепваща ръка бе нарисувал овала на маската, до нея се появи някаква риба... Дочух го да си мърмори: „Е, чак пък амфора!... Няма място за цяла амфора...” После все така уненесо „сглоби” отделните си рисунки. Дълго, може би три-четири минути, гледа вторачено листа на масата си и доволно отсече:
- Ей това ще бъде, Сашо! Маската на другаря – в случая „другарят” бях аз, - рибата, а тези две в средата ще са оптиката на вашите фотоапарати. (Б. а. – Тук е една грешка на Тр. Траянов – Ст. Кънчев включваше в бъдещата емблема подводната фотография, а не този особен оптически ефект, който всички „подводни хора” познават; в нашите описания ние със Сашо изобщо не бяхме споменавали за него.)
Ал. Денков разгледа наброската на просторната маса и не скри възторга си. И предложи „черната работа” на довършването да извърши сам. Но Стефан Кънчев поклати глава: а, това не – каза със смях, - той винаги доизпипвал сам работите си. Нека да сме отишли пак след един месец („един месец” – възкликнахме ние), щял да гледа да е готов до тогава.
Готовата емблема по-късно взе Сашо – тя е точно тази, която всеки леководолаз познава, а и Траянов публикува отлично. Все от него (Сашо) разбрах, че Ст. Кънчев е отказал да вземе дори лев за труда си; предполагам, че това е било колегиален жест към Ал. Денков.
Това е всичко.
Но ще добавя още две думи във връзка с послеслова на редакцията.
Година-две след описаните събития Димо Попов, също художник от „пионерите-леководолази”, по своя инициатива даде някъде да се изработят значки с тази емблема. Бяха с черен рисунък върху сребрист фон. Когато ги видяхме, всички изпаднахме във възторг. И решихме те да се дават на всеки, който завърши леководолазен курс. Зная, че известно време това се спазваше, но после отпадна някак от само себе си.
Цончо РОДЕВ
Цончо Родев. Снимката е направена през м. август 2010 г.
Още по темата от същия автор можете да прочетете в рубриката „Изследвания”
Цончо Родев: Спомен за началото на пътя
Цончо Родев: Създаването на група „Космос”
Още по темата от същия автор можете да прочетете в рубриката „Изследвания”
Цончо Родев: Спомен за началото на пътя
Цончо Родев: Създаването на група „Космос”
Емблемата на Българската федерация по подводен спорт (БФПС)
Най-напред емблемата се появява на кориците на бюлетина “Подводен спорт” (кн. 1 от 1962 г.).
Значка на състезател по подводен спорт, покрил норма за I разряд
Значка на състезател по подводен спорт, покрил норма за II разряд
Значката на БФПС, умалено копие на значката за състезатели
