ЗНАЧКАТА „ОТЛИЧНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ТРАНСПОРТА”
Мащабната пропагандна офанзива, разгърната в навечерието на 1300-годишнината от основаването на българската държава през 1981 г., запазва инерция и през следващите няколко години. За да бъдат поощрени отличилите се във „всенародното” социалистическото съревнование в различните отрасли на икономиката, са въведени различни отличия. Удостояването на отличилите се обикновено става по предложение и със съдействието на партийните, комсомолските и профсъюзните организации. Така, от една страна, се запазва от своеобразна инфлация тогавашната система на държавни отличия, а от друга страна се дават привидно големи права на споменатите организации при оценката на професионализма на техните членове. По този повод се обърнахме за консултация към приятеля на „Морски вестник” доц. д.и.н. Тодор Петров – признат експерт в областта на фалеристиката. Той ни отговори следното:
„Една от целите, които се преследват чрез създаването на по-нискозначимите награди наистина е запазването на държавните отличия от инфлация. Едновременно с това обаче налице е огромна девалвация на отличията като цяло. Особено след 1974 г. наградната система на Народна република България е неимоверно развърната – освен държавната, има също правителствена и различни ведомствени наградни системи, отличия (наградни системи) на разните съвети, на стопанските организации, на различните учреждения, институти, учебни заведения, фабрики, заводи, на политическите и обществените организации (централни, окръжни, общински и пр.) и т.н., като винаги преди награждаване задължително се иска мнението на съответния партиен орган. И всичко (като бройка за награждаване) се съгласува и спуска от най-високото място – Политбюро на ЦК на БКП. Естествено, ако наградата е прекалено ниска, някой оторизиран по-нисък партиен орган осъществява това. Тоест, налице е тотален контрол и само привидна децентрализация. Съответно - и огромна инфлация, защото отличията в страната неимоверно нарастват. Не само държавните, но особено по-ниските. Държавата (разбирай партията) се стреми да достигне до повече хора, за да покаже „грижата” за тях и че не са забравени, да им благодари по най-елементарния начин (с една значка, например), а от друга страна – осъществява специфичен контрол по отношение на награждаванията”.
Характерно отличие в тази насока, достигнало и до тружениците от системата на водния транспорт, е званието и значката „Отличник на Министерството на транспорта”. Разпространява се през 80-те години на ХХ век. Скоростта на награждаването е толкова висока, а тиражът – толкова голям, че (както се вижда на илюстрацията) издаващите удостоверенията ползват печата на министерството и печата с подписа на министъра на транспорта (Васил Цанов – министър от 24 юли 1973 до 22 септември 1988 г.), а забравят да попълнят номера на министерската заповед и дори годината на издаването на документа.
Независимо от това значката представлява определен интерес за колекционерите, а от друга страна е свидетелство за времето на 80-те години от миналия век и за съществуващата тогава система за морално стимулиране. Лицевата част (аверса) представлява тогавашното лого на Министерството на транспорта с неотменната петолъчка най-отгоре, а на гърба (реверса) има релефен кръгов надпис „Министерство на транспорта” и релефно изображение на маслинено клонче.
Значката е изработена от използвания по това време от Монетния двор в София жълт метал и представлява кръг с кръг 25 мм. Носачът е правоъгълен (основа 20 мм и височина 8 мм), като върху червен фон е поставен с релефни жълти букви надписът „ОТЛИЧНИК”. Начинът на закрепване е безопасна игла.
Значката „Отличник на Министерството на транспорта” е връчвана на отличените в специално изработена червена кутийка (подобно на ордените и медалите) с щампован надписи върху лицевата й част: „Министерство на транспорта – Звание „ОТЛИЧНИК”.
МВ
ТРАНСПОРТА”
Мащабната пропагандна офанзива, разгърната в навечерието на 1300-годишнината от основаването на българската държава през 1981 г., запазва инерция и през следващите няколко години. За да бъдат поощрени отличилите се във „всенародното” социалистическото съревнование в различните отрасли на икономиката, са въведени различни отличия. Удостояването на отличилите се обикновено става по предложение и със съдействието на партийните, комсомолските и профсъюзните организации. Така, от една страна, се запазва от своеобразна инфлация тогавашната система на държавни отличия, а от друга страна се дават привидно големи права на споменатите организации при оценката на професионализма на техните членове. По този повод се обърнахме за консултация към приятеля на „Морски вестник” доц. д.и.н. Тодор Петров – признат експерт в областта на фалеристиката. Той ни отговори следното:
„Една от целите, които се преследват чрез създаването на по-нискозначимите награди наистина е запазването на държавните отличия от инфлация. Едновременно с това обаче налице е огромна девалвация на отличията като цяло. Особено след 1974 г. наградната система на Народна република България е неимоверно развърната – освен държавната, има също правителствена и различни ведомствени наградни системи, отличия (наградни системи) на разните съвети, на стопанските организации, на различните учреждения, институти, учебни заведения, фабрики, заводи, на политическите и обществените организации (централни, окръжни, общински и пр.) и т.н., като винаги преди награждаване задължително се иска мнението на съответния партиен орган. И всичко (като бройка за награждаване) се съгласува и спуска от най-високото място – Политбюро на ЦК на БКП. Естествено, ако наградата е прекалено ниска, някой оторизиран по-нисък партиен орган осъществява това. Тоест, налице е тотален контрол и само привидна децентрализация. Съответно - и огромна инфлация, защото отличията в страната неимоверно нарастват. Не само държавните, но особено по-ниските. Държавата (разбирай партията) се стреми да достигне до повече хора, за да покаже „грижата” за тях и че не са забравени, да им благодари по най-елементарния начин (с една значка, например), а от друга страна – осъществява специфичен контрол по отношение на награждаванията”.
Характерно отличие в тази насока, достигнало и до тружениците от системата на водния транспорт, е званието и значката „Отличник на Министерството на транспорта”. Разпространява се през 80-те години на ХХ век. Скоростта на награждаването е толкова висока, а тиражът – толкова голям, че (както се вижда на илюстрацията) издаващите удостоверенията ползват печата на министерството и печата с подписа на министъра на транспорта (Васил Цанов – министър от 24 юли 1973 до 22 септември 1988 г.), а забравят да попълнят номера на министерската заповед и дори годината на издаването на документа.
Независимо от това значката представлява определен интерес за колекционерите, а от друга страна е свидетелство за времето на 80-те години от миналия век и за съществуващата тогава система за морално стимулиране. Лицевата част (аверса) представлява тогавашното лого на Министерството на транспорта с неотменната петолъчка най-отгоре, а на гърба (реверса) има релефен кръгов надпис „Министерство на транспорта” и релефно изображение на маслинено клонче.
Значката е изработена от използвания по това време от Монетния двор в София жълт метал и представлява кръг с кръг 25 мм. Носачът е правоъгълен (основа 20 мм и височина 8 мм), като върху червен фон е поставен с релефни жълти букви надписът „ОТЛИЧНИК”. Начинът на закрепване е безопасна игла.
Значката „Отличник на Министерството на транспорта” е връчвана на отличените в специално изработена червена кутийка (подобно на ордените и медалите) с щампован надписи върху лицевата й част: „Министерство на транспорта – Звание „ОТЛИЧНИК”.
МВ
Значката „Отличник на Министерството на транспорта”, аверс
Значката „Отличник на Министерството на транспорта”, реверс
Лицевата част на кутийката, в която е поставена значката.
Удостоверение за удостояване със званието „ОТЛИЧНИК” и награждаването със значката.
