За минните значки в българския военен флот
ЗА МИННИТЕ ЗНАЧКИ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ
В отговор на въпросите, които А. Панайотов задава в бр. 18/ 24 септ. – 8 окт. 2008 г., с. 8 на „Морски вестник” предлагам това, с което разполагам като информация за две значки, връчвани за успешно участие в миночистенето.
Символиката на българския флот не е била обект на специални проучвания и засега няма изчерпателни публикации на тази тема. Това обяснява защо няма много данни за това по чие решение, кога и по какви правила се появяват знаците, с които да бъдат отличавани български моряци за постижения във военната служба и по-специално за успехи в миночистачната дейност.
Минозаградна и миночистачна дейност флотът на България практикува като учебна или бойна дейност от началото на своето съществуване. Минната част е формирана през 1884 г., когато това се разбира като познаване и боравене преди всичко с прътовите мини и със самоходните мини – торпедата. По същото време вече навлизат заградните морски мини, а типичното минопоставяне започва през Балканската война, което е естествено свързано и с миночистене след войната. През Първата и Втората световна война тази дейност продължава с различна интензивност и на р. Дунав и в черноморските води. Едва през 1946 г. обаче се появява знак, с който да бъде показана признателност към моряците, които рискуват живота си при осигуряване защитата на българските брегове и още повече при осигуряване на свободата на корабоплаването по крайбрежните фарватери след военните действия. От същата година е и Правилникът за награждаване с минни значки, а датата, с която е регистриран в деловодството на Военноморска база Варна е 22 ноември 1946 г. Всъщност засега неможе да се каже кога точно е създаден този правилник, както кога и кому е връчена първата значка, нито колко общо са раздадени.
По времето, когато е известно, че вече се връчват такива значки, са и първите жертви, които са дадени именно в миночистачна дейност. На 28 май 1946 г. при бойно тралене в румънски води загиват трима български моряци – подофицер Димитър Беров, кандидат-подофицер Нейчо Енев и отборник Петко
ЗА МИННИТЕ ЗНАЧКИ В БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ
В отговор на въпросите, които А. Панайотов задава в бр. 18/ 24 септ. – 8 окт. 2008 г., с. 8 на „Морски вестник” предлагам това, с което разполагам като информация за две значки, връчвани за успешно участие в миночистенето.
Символиката на българския флот не е била обект на специални проучвания и засега няма изчерпателни публикации на тази тема. Това обяснява защо няма много данни за това по чие решение, кога и по какви правила се появяват знаците, с които да бъдат отличавани български моряци за постижения във военната служба и по-специално за успехи в миночистачната дейност.
Минозаградна и миночистачна дейност флотът на България практикува като учебна или бойна дейност от началото на своето съществуване. Минната част е формирана през 1884 г., когато това се разбира като познаване и боравене преди всичко с прътовите мини и със самоходните мини – торпедата. По същото време вече навлизат заградните морски мини, а типичното минопоставяне започва през Балканската война, което е естествено свързано и с миночистене след войната. През Първата и Втората световна война тази дейност продължава с различна интензивност и на р. Дунав и в черноморските води. Едва през 1946 г. обаче се появява знак, с който да бъде показана признателност към моряците, които рискуват живота си при осигуряване защитата на българските брегове и още повече при осигуряване на свободата на корабоплаването по крайбрежните фарватери след военните действия. От същата година е и Правилникът за награждаване с минни значки, а датата, с която е регистриран в деловодството на Военноморска база Варна е 22 ноември 1946 г. Всъщност засега неможе да се каже кога точно е създаден този правилник, както кога и кому е връчена първата значка, нито колко общо са раздадени.
По времето, когато е известно, че вече се връчват такива значки, са и първите жертви, които са дадени именно в миночистачна дейност. На 28 май 1946 г. при бойно тралене в румънски води загиват трима български моряци – подофицер Димитър Беров, кандидат-подофицер Нейчо Енев и отборник Петко
Гетов. Свързан с тяхната гибел е регентският указ № 17 от 25 юни същата година, с който миночистенето се признава за бойна дейност, с всички произтичащи от това тълкувания.
Във фонда на Военноморския музей се съхраняват едва няколко броя от значките, без обаче да са придружени с персонални документални сведения. Затова пък е запазен текстът на „Правилник за награждаване с минни значки чиновете от Минната флотилия на Морските войски или други кораби от същите, занимаващи се временно с миночистачна или заградна дейност”.
С него се въвеждат два вида значки - за минна и противоминна дейност по р. Дунав и по Черно море, посочени са целта, условията, изображенията, начините за изработка и източникът на средства, редът на награждаване и на носене.
Правилникът определя най-напред целта на награждаванията: „Да се даде материален израз на внимание и благодарност от страна на командването по отношение на проявилите се с неустрашимост, трудолюбие, издържливост и знание на специалността си морски чинове; да се подтикнат към подобна дейност и всечки други морски чинове, развивайки благородно съравнование помежду си, за постигане на най-големи успехи при най-малък риск и материални разходи; да служи като символ за неразривна връзка между флота и неговите моряци, когато се намират в запаса.”
Определянето на носителите на значката зависи от следното: да имат проплавани над минни полета с пуснати прибори не по-малко от 100 работни миночистачни часа; да са извършили успешни минни заграждения, като са участвали в поне три минни операции; да са разоръжили пряко или в състава на отделението най-малко 10 заградни мини.
Прави впечатление възможността с минни значки да бъдат награждавани и моряци от флота на съюзни държави, които са работили съвместно с нашите минни части и имат заслуга в общата минна дейност. Специалните изисквания към българските моряци, изброени по-горе в тези случаи не са задължителни.
С минни значки могат да бъдат наградени и и минните плавателни средства. Признато е правото и на посмъртно награждаване в случай на гибел при изпълнение на воинския дълг. Тогава значките се връчват на близките на загиналия.
Правилникът въвежда значки за минна дейност по р. Дунав и по Черно море:
„1. Миночистачна значка за Дунавския флот.
Значката представлява окръжност с котвена верига с външен диаметър 38 мм, дължина на верижното звено 7 мм, ширина на същото 4,5 мм - всичко 26 броя звена.
По вертикалния диаметър върху веригата е поставена адмиралтейска котва с дължина на вретеното 33 мм.
Наклонено от ляво надясно е поставена над котвата галваноударна сфероцилиндрична мина скотва и минно въже, а от дясно наляво - магнитна мина с външни диаметри 4,5 мм.
Цялата значка е изработена от сребро или дебело посребрена.
2. Миночистачна значка за Черноморския флот.
Значката представлява елипса от венци. Левият венец е от лаврови, адесния от дъбови листа.
Дължината на осите на елипсата - голямата 38 мм, малката - 30 мм. Венците са позлатени.
Горе на върха е поставена сферична галваноударна мина с диаметър 12 мм, с минно въже и усъвършенствана котва „Мартин” отдолу.
Напреки е поставена миначистачна лодка с обща дължина 24 мм.
На долния край е поставена комбинация от междинен плавец и корабно кърмово знаме. Дължината на плавеца е 28 мм, ширина 4,5 мм. Дължината на знамето е 14 мм, ширина 10 мм.
Цветовете на знамето са нанесени на емайла, както и морето до водолинията на миночистачната лодка. На плавеца от двете страни на знамето са гравирани буквите „М” и „Ф” - Минна флотилия.
Всички части, освен венците, са направени от сребро или посребрени.”
Изработването на минните значки, съгласно правилника се поверява на механичните отделения на ремонтните корабостроителници във флотските части, но се допуска това да става и в частни работилници. Средствата за заплащане, когато се поръчват в частна работилница се набират от доброволни отчисления от възнагражденията на личния състав на минните флотилии и от дарения. Отговорността за поръчването и получаването на значките е на командрите на минните флотилии.
Наградените получават отличието от командир на база (за Черноморския флот) или от командира на флота (за р. Дунав), придружена и от свидетелство, в тържествена обстановка.
Определено е минната значка „да се носи на куртката (тужурката), от лявата страна, под горния ляв джоб, срещу третото копче на куртката.”
Тези значки в наградната система на българския военен флот са от добрите примери за подбор на символи и естетически качества. Със своите детайли те отговарят убедително на военноморската символика, а стилизираните изображения на минни оръжия пряко ги съотнасят към конкретната дейност на служилите в минните части на флота. Освен общите символи - верига, котва, кораб, в значката за Черноморския флот прави впечатление един специфичен символ - военноморският флаг. Той е едно от свидетелствата за конкретната епоха - само в първите години след 1945 г. на корабите от нашия флот се вее флаг едновременно с лъв и петолъчка.
Мариана Кръстева
Статията е публикувана в "Морски вестник", брой 19/2008 г.
Във фонда на Военноморския музей се съхраняват едва няколко броя от значките, без обаче да са придружени с персонални документални сведения. Затова пък е запазен текстът на „Правилник за награждаване с минни значки чиновете от Минната флотилия на Морските войски или други кораби от същите, занимаващи се временно с миночистачна или заградна дейност”.
С него се въвеждат два вида значки - за минна и противоминна дейност по р. Дунав и по Черно море, посочени са целта, условията, изображенията, начините за изработка и източникът на средства, редът на награждаване и на носене.
Правилникът определя най-напред целта на награждаванията: „Да се даде материален израз на внимание и благодарност от страна на командването по отношение на проявилите се с неустрашимост, трудолюбие, издържливост и знание на специалността си морски чинове; да се подтикнат към подобна дейност и всечки други морски чинове, развивайки благородно съравнование помежду си, за постигане на най-големи успехи при най-малък риск и материални разходи; да служи като символ за неразривна връзка между флота и неговите моряци, когато се намират в запаса.”
Определянето на носителите на значката зависи от следното: да имат проплавани над минни полета с пуснати прибори не по-малко от 100 работни миночистачни часа; да са извършили успешни минни заграждения, като са участвали в поне три минни операции; да са разоръжили пряко или в състава на отделението най-малко 10 заградни мини.
Прави впечатление възможността с минни значки да бъдат награждавани и моряци от флота на съюзни държави, които са работили съвместно с нашите минни части и имат заслуга в общата минна дейност. Специалните изисквания към българските моряци, изброени по-горе в тези случаи не са задължителни.
С минни значки могат да бъдат наградени и и минните плавателни средства. Признато е правото и на посмъртно награждаване в случай на гибел при изпълнение на воинския дълг. Тогава значките се връчват на близките на загиналия.
Правилникът въвежда значки за минна дейност по р. Дунав и по Черно море:
„1. Миночистачна значка за Дунавския флот.
Значката представлява окръжност с котвена верига с външен диаметър 38 мм, дължина на верижното звено 7 мм, ширина на същото 4,5 мм - всичко 26 броя звена.
По вертикалния диаметър върху веригата е поставена адмиралтейска котва с дължина на вретеното 33 мм.
Наклонено от ляво надясно е поставена над котвата галваноударна сфероцилиндрична мина скотва и минно въже, а от дясно наляво - магнитна мина с външни диаметри 4,5 мм.
Цялата значка е изработена от сребро или дебело посребрена.
2. Миночистачна значка за Черноморския флот.
Значката представлява елипса от венци. Левият венец е от лаврови, адесния от дъбови листа.
Дължината на осите на елипсата - голямата 38 мм, малката - 30 мм. Венците са позлатени.
Горе на върха е поставена сферична галваноударна мина с диаметър 12 мм, с минно въже и усъвършенствана котва „Мартин” отдолу.
Напреки е поставена миначистачна лодка с обща дължина 24 мм.
На долния край е поставена комбинация от междинен плавец и корабно кърмово знаме. Дължината на плавеца е 28 мм, ширина 4,5 мм. Дължината на знамето е 14 мм, ширина 10 мм.
Цветовете на знамето са нанесени на емайла, както и морето до водолинията на миночистачната лодка. На плавеца от двете страни на знамето са гравирани буквите „М” и „Ф” - Минна флотилия.
Всички части, освен венците, са направени от сребро или посребрени.”
Изработването на минните значки, съгласно правилника се поверява на механичните отделения на ремонтните корабостроителници във флотските части, но се допуска това да става и в частни работилници. Средствата за заплащане, когато се поръчват в частна работилница се набират от доброволни отчисления от възнагражденията на личния състав на минните флотилии и от дарения. Отговорността за поръчването и получаването на значките е на командрите на минните флотилии.
Наградените получават отличието от командир на база (за Черноморския флот) или от командира на флота (за р. Дунав), придружена и от свидетелство, в тържествена обстановка.
Определено е минната значка „да се носи на куртката (тужурката), от лявата страна, под горния ляв джоб, срещу третото копче на куртката.”
Тези значки в наградната система на българския военен флот са от добрите примери за подбор на символи и естетически качества. Със своите детайли те отговарят убедително на военноморската символика, а стилизираните изображения на минни оръжия пряко ги съотнасят към конкретната дейност на служилите в минните части на флота. Освен общите символи - верига, котва, кораб, в значката за Черноморския флот прави впечатление един специфичен символ - военноморският флаг. Той е едно от свидетелствата за конкретната епоха - само в първите години след 1945 г. на корабите от нашия флот се вее флаг едновременно с лъв и петолъчка.
Мариана Кръстева
Статията е публикувана в "Морски вестник", брой 19/2008 г.
