НЕСКОПОСНО МЕНТЕ НА НАЙ-УВАЖАВАНИЯ
БЪЛГАРСКИ МОРСКИ НАГРЪДЕН ЗНАК
На неофициалния пазар у нас за пореден път се появи нескопосно менте на най-уважавания български морски нагръден знак: „Капитан далечно плаване”. Не е необходимо да сте професионалист в тази област, за да отличите оригинала от ментето. Ментето е изработено от „мръсно”- жълт метал, очертанията на детайлите са груби и дори посмачкани. Колекционери ни информираха, че оригиналът върви към 100 лева екземпляра (в София цената е достигала до 200 лв, но рядко). Ментетата вървят много по-евтино, но стойността им е никаква.
Как се появява знакът „Капитан далечно плаване” („КДП”) у нас? След като се появява в Съветския съюз. Това е факт, който едва ли ще учуди някого. В СССР обаче отличието е част от утвърдена традиция. Първият такъв знак се появява в Руската империя през 1913 г. и оригиналните екземпляри от него днес са с много висока цена. Съчетанието от котва – адмиралтейски тип, секстант и котвена верига от оксидиран бял метал става основа и за следващите знаци, но те не достигат до изящната изработка на първия знак. Той е обявен със заповед по Флота и Морското ведомство от 13 юли 1913 г. Той обаче не е капитански, а се връчва само на щурманските офицери от І и ІІ разряд, випускници на Хидрографското отделение на Николаевската морска академия, както и на професорско-преподавателския състав по тази специалност.
В Съветска Русия със заповед на народния комисариат по транспорта и съобщенията № 6619 от 18 февруари 1925 г. са установени нагръдни знаци за лица с определена компетентност, сред които са капитаните далечно плаване и щурманите далечно плаване от търговския флот. Новият знак наподобява стария, но му отстъпва категорично като естетическо и технологично решение. Вместо адмиралтейската котва (утвърдена от английското адмиралтейство през 1852 г.) е предпочетена котвата на френския инженер Маррел (патентована през 1856 г.), а секстантът е твърде бледо копие на екземпляра от предишния знак. Въпреки това, утвърденият през 1925 г. нагръден знак се използва повече от четири десетилетия. През 1925 г. в СССР е утвърден и нагръдният знак за корабните механици І разряд.
През 1970 г. в СССР е въведен нов знак, но той не достига до всички капитани далечно плаване. Знакът се връчвал лично от самия транспортен министър, при това само на удостоените от колегията на Министерството на морския и речния транспорт. Преди това кандидатът задължително трябвало да премине успешно през поредица от квалификационни курсове. Знакът е подобрен в сравнение със своя предшественик – котвата отново е адмиралтейска, а секстантът (отново от жълт метал) се откроява много по-отчетливо. Разбира се, върху котвената скоба (т.н. рим), е поставено емблематичното за СССР съчетание от сърп и чук. Същото се случва и със знака за корабните механици І разряд.
Този именно знак – от 1970 г., е използван за изработването на българския нагръден знак „КДП”. Справката в Монетния двор в София показа, че поръчката е била направена от Параходство „Български морски флот” през 1972 г. Обективността изисква да посочим, че преди това капитаните далечно плаване в Параходство БМФ са носели друг знак, който трябва да бъде обект на отделна публикация. Знакът „КДП” е поръчан заедно със знака „МНМ” – „Механик неограничени мощности”, който се връчва на главните механици на корабите от БМФ.
По ирония на съдбата, след разпадането на СССР, капитаните далечно плаване от бившите съюзни републики като Украйна, Естония, Литва и Латвия имат своите отличителни знаци, а тези на Русия все още нямат. Такава е и ситуацията в България. Вярно, в Русия се продават такива нагръдни знаци, които вместо сърп и чук имат новия държавен символ - двуглавият руски орел, но пък и досега няма нормативен документ, който да ги узаконява. Независимо от това, знакът има и свой умален вид, който също се продава, но и това трябва да бъде обект на отделна публикация. По същия начин стоят нещата и за корабните механици в Русия. У нас Българската асоциация на морските капитани прие изображението на знака за свое лого, като премахна от съчетанието „НРБ” („Народна република България” буквата „Н”. Така постъпиха и от Клуба на корабния механик.
Апропо, по специализираните руски сайтове има много съобщения, че оригиналният знак „КДП” от съветската епоха има много ментета, които се предлагат на различни интернет-аукциони.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
„Морски вестник” благодари на ст.н.с. д.и.н. Тодор Петров, който ни предостави изображенията на ментето на знака „КДП”.
БЪЛГАРСКИ МОРСКИ НАГРЪДЕН ЗНАК
На неофициалния пазар у нас за пореден път се появи нескопосно менте на най-уважавания български морски нагръден знак: „Капитан далечно плаване”. Не е необходимо да сте професионалист в тази област, за да отличите оригинала от ментето. Ментето е изработено от „мръсно”- жълт метал, очертанията на детайлите са груби и дори посмачкани. Колекционери ни информираха, че оригиналът върви към 100 лева екземпляра (в София цената е достигала до 200 лв, но рядко). Ментетата вървят много по-евтино, но стойността им е никаква.
Как се появява знакът „Капитан далечно плаване” („КДП”) у нас? След като се появява в Съветския съюз. Това е факт, който едва ли ще учуди някого. В СССР обаче отличието е част от утвърдена традиция. Първият такъв знак се появява в Руската империя през 1913 г. и оригиналните екземпляри от него днес са с много висока цена. Съчетанието от котва – адмиралтейски тип, секстант и котвена верига от оксидиран бял метал става основа и за следващите знаци, но те не достигат до изящната изработка на първия знак. Той е обявен със заповед по Флота и Морското ведомство от 13 юли 1913 г. Той обаче не е капитански, а се връчва само на щурманските офицери от І и ІІ разряд, випускници на Хидрографското отделение на Николаевската морска академия, както и на професорско-преподавателския състав по тази специалност.
В Съветска Русия със заповед на народния комисариат по транспорта и съобщенията № 6619 от 18 февруари 1925 г. са установени нагръдни знаци за лица с определена компетентност, сред които са капитаните далечно плаване и щурманите далечно плаване от търговския флот. Новият знак наподобява стария, но му отстъпва категорично като естетическо и технологично решение. Вместо адмиралтейската котва (утвърдена от английското адмиралтейство през 1852 г.) е предпочетена котвата на френския инженер Маррел (патентована през 1856 г.), а секстантът е твърде бледо копие на екземпляра от предишния знак. Въпреки това, утвърденият през 1925 г. нагръден знак се използва повече от четири десетилетия. През 1925 г. в СССР е утвърден и нагръдният знак за корабните механици І разряд.
През 1970 г. в СССР е въведен нов знак, но той не достига до всички капитани далечно плаване. Знакът се връчвал лично от самия транспортен министър, при това само на удостоените от колегията на Министерството на морския и речния транспорт. Преди това кандидатът задължително трябвало да премине успешно през поредица от квалификационни курсове. Знакът е подобрен в сравнение със своя предшественик – котвата отново е адмиралтейска, а секстантът (отново от жълт метал) се откроява много по-отчетливо. Разбира се, върху котвената скоба (т.н. рим), е поставено емблематичното за СССР съчетание от сърп и чук. Същото се случва и със знака за корабните механици І разряд.
Този именно знак – от 1970 г., е използван за изработването на българския нагръден знак „КДП”. Справката в Монетния двор в София показа, че поръчката е била направена от Параходство „Български морски флот” през 1972 г. Обективността изисква да посочим, че преди това капитаните далечно плаване в Параходство БМФ са носели друг знак, който трябва да бъде обект на отделна публикация. Знакът „КДП” е поръчан заедно със знака „МНМ” – „Механик неограничени мощности”, който се връчва на главните механици на корабите от БМФ.
По ирония на съдбата, след разпадането на СССР, капитаните далечно плаване от бившите съюзни републики като Украйна, Естония, Литва и Латвия имат своите отличителни знаци, а тези на Русия все още нямат. Такава е и ситуацията в България. Вярно, в Русия се продават такива нагръдни знаци, които вместо сърп и чук имат новия държавен символ - двуглавият руски орел, но пък и досега няма нормативен документ, който да ги узаконява. Независимо от това, знакът има и свой умален вид, който също се продава, но и това трябва да бъде обект на отделна публикация. По същия начин стоят нещата и за корабните механици в Русия. У нас Българската асоциация на морските капитани прие изображението на знака за свое лого, като премахна от съчетанието „НРБ” („Народна република България” буквата „Н”. Така постъпиха и от Клуба на корабния механик.
Апропо, по специализираните руски сайтове има много съобщения, че оригиналният знак „КДП” от съветската епоха има много ментета, които се предлагат на различни интернет-аукциони.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
„Морски вестник” благодари на ст.н.с. д.и.н. Тодор Петров, който ни предостави изображенията на ментето на знака „КДП”.
Нагръден знак „КДП”, България – оригинал, изработен в Монетния двор в София през 1972 г.
Нагръден знак „КДП”, СССР – оригинал, 1970 г.
Нагръден знак „КДП”, България – менте, аверс.
Нагръден знак „КДП”, България – менте, реверс.
Нагръден знак на щурманските офицери от І и ІІ разряд, Русия, 1913 г.
Нагръден знак „КДП”, СССР – оригинал, 1925 г.
Нагръден знак „КДП”, Русия, след 1990 г., неофициален.
