ЗНАЧКИТЕ С ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА УЧЕБНИЯ
ВЕТРОХОД „КАЛИАКРА”
Каквито и суперлативи да се кажат за учебния ветроход „Калиакра”, те няма да са достатъчни, за да се опише обективно неговата роля в популяризирането на България по света от 1984 година до наши дни. Без да претендирам за авторство, защото „откраднах” нещо от Александър Грин, преди години определих „Калиакра” като „бягащата по вълните българска морска принцеса”. А и корабът наистина вече участва в няколко игрални и документални филма. Но това е само част от романтичния образ на баркентината, която освен това е и плаващ университет, и български морски дипломат, и конкурент на корабите от своя клас в множество световни регати.
Едва ли има друг кораб в нашата най-нова история, който толкова често да е възприеман като символ. Например така бе на два такива важни морски юбилея като 110-та годишнина от началото на модерното българско търговско корабоплаване (2002 г.), чествано от Параходство БМФ, и 125-та годишнина от основаването на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” (2006 г.). Стилизираното изображение на „Калиакра” украсяваше първодневните пощенски пликове, издадени за двата юбилея.
От вдигането на флага на учебния ветроход (1984 г.) до приватизацията на Параходство БМФ (2008 г.) – корабособственикът му, е направено много за популяризирането на образа на „Калиакра”. В Дома на моряка – Варна, например, през 1992 г., по-точно на 29 август, бе инсталирана красива металопластика – дело на Методи Жабов и Станислав Кафеджиев. Преди 1989 г. са тиражирани и няколко значки, които представляват интерес не само за колекционерите.
На този етап бяха издирени само четири, но те със сигурност са повече. Най-голямата от тях е с диаметър 35 мм, а най-малката – само 12 мм. Трите са поглед към стилизираното изображение на „Калиакра” от към левия борд, а четвъртата – от към десния борд. Възможно е част от тях да са произведени в Монетния двор, с когото Параходството има добро партньорство от 60-те години на миналия век. Авторите на дизайна засега са неизвестни.
Най-голямата значка (Знак № 1) е изработена от бял метал, представлява кръг с диаметър 35 мм, върху лицевата част (аверса) на който в центъра е поставено изображението на „Калиакра”, а околовръст е изписано NAVIBULGAR (търговското наименование на Параходство БМФ, с което е известно по света) и KALIAKRA. На обратната (реверса) част няма надписи, а само 10 мм винт и елипсовидно изпъкнала притискаща шайба, чрез които става закрепването на значката.
Единствената значка без каквито и да са надписи (Знак № 2) е изработена от жълт метал и представлява добре стилизирано релефно изображение на „Калиакра”. На реверса няма надписи, а само една безопасна игла, чрез която става закрепването.
Единствената значка, изработена по метода на компютърното рязане с лазер (Знак № 3), е изработена от жълт метал (тънка ламарина). Тази технология се появява у нас в края на 90-те години на ХХ век. Под стилизираното изображение на ветрохода има два реда букви. Първият: STV (sail training vessel – англ. учебен ветроход), а вторият: KALIAKRA.
Най-малката значка – кръг с диаметър 12 мм, е изработена от бял метал (Знак № 4). Очевидно е предназначена най-вече за българската аудитория, защото на аверса, над стилизираното изображение на ветрохода, в пространството между бушприта и бизан-мачтата, е поставен миниатюрният надпис „В. К. (ветроходен кораб) Калиакра”. На реверса е запоена голяма (за мащабите на значката) игла (с дължина 40 мм), чрез която става закрепването.
Атанас ПАНАЙОТОВ
ВЕТРОХОД „КАЛИАКРА”
Каквито и суперлативи да се кажат за учебния ветроход „Калиакра”, те няма да са достатъчни, за да се опише обективно неговата роля в популяризирането на България по света от 1984 година до наши дни. Без да претендирам за авторство, защото „откраднах” нещо от Александър Грин, преди години определих „Калиакра” като „бягащата по вълните българска морска принцеса”. А и корабът наистина вече участва в няколко игрални и документални филма. Но това е само част от романтичния образ на баркентината, която освен това е и плаващ университет, и български морски дипломат, и конкурент на корабите от своя клас в множество световни регати.
Едва ли има друг кораб в нашата най-нова история, който толкова често да е възприеман като символ. Например така бе на два такива важни морски юбилея като 110-та годишнина от началото на модерното българско търговско корабоплаване (2002 г.), чествано от Параходство БМФ, и 125-та годишнина от основаването на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” (2006 г.). Стилизираното изображение на „Калиакра” украсяваше първодневните пощенски пликове, издадени за двата юбилея.
От вдигането на флага на учебния ветроход (1984 г.) до приватизацията на Параходство БМФ (2008 г.) – корабособственикът му, е направено много за популяризирането на образа на „Калиакра”. В Дома на моряка – Варна, например, през 1992 г., по-точно на 29 август, бе инсталирана красива металопластика – дело на Методи Жабов и Станислав Кафеджиев. Преди 1989 г. са тиражирани и няколко значки, които представляват интерес не само за колекционерите.
На този етап бяха издирени само четири, но те със сигурност са повече. Най-голямата от тях е с диаметър 35 мм, а най-малката – само 12 мм. Трите са поглед към стилизираното изображение на „Калиакра” от към левия борд, а четвъртата – от към десния борд. Възможно е част от тях да са произведени в Монетния двор, с когото Параходството има добро партньорство от 60-те години на миналия век. Авторите на дизайна засега са неизвестни.
Най-голямата значка (Знак № 1) е изработена от бял метал, представлява кръг с диаметър 35 мм, върху лицевата част (аверса) на който в центъра е поставено изображението на „Калиакра”, а околовръст е изписано NAVIBULGAR (търговското наименование на Параходство БМФ, с което е известно по света) и KALIAKRA. На обратната (реверса) част няма надписи, а само 10 мм винт и елипсовидно изпъкнала притискаща шайба, чрез които става закрепването на значката.
Единствената значка без каквито и да са надписи (Знак № 2) е изработена от жълт метал и представлява добре стилизирано релефно изображение на „Калиакра”. На реверса няма надписи, а само една безопасна игла, чрез която става закрепването.
Единствената значка, изработена по метода на компютърното рязане с лазер (Знак № 3), е изработена от жълт метал (тънка ламарина). Тази технология се появява у нас в края на 90-те години на ХХ век. Под стилизираното изображение на ветрохода има два реда букви. Първият: STV (sail training vessel – англ. учебен ветроход), а вторият: KALIAKRA.
Най-малката значка – кръг с диаметър 12 мм, е изработена от бял метал (Знак № 4). Очевидно е предназначена най-вече за българската аудитория, защото на аверса, над стилизираното изображение на ветрохода, в пространството между бушприта и бизан-мачтата, е поставен миниатюрният надпис „В. К. (ветроходен кораб) Калиакра”. На реверса е запоена голяма (за мащабите на значката) игла (с дължина 40 мм), чрез която става закрепването.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Най-голямата значка с изображението на ветрохода „Калиакра”
Единствената значка без каквито и да са надписи.
Единствената значка, изработена по метода на компютърното рязане с лазер.
Най-малката значка е изработена от бял метал и е предназначена само за българската аудитория.
В Дома на моряка – Варна, през 1992 г. бе инсталирана металопластика с изображението на „Калиакра” – дело на Методи Жабов и Станислав Кафеджиев.
Независимо, че вече не е корабособственик (от м. август 2008 г. „Калиакра” е собственост на Българския морски квалификационен център) Параходство БМФ АД продължава да подпомага плаванията на учебния ветроход със студенти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и от Техническия университет – Варна. Така бе и по време на незабравимата за Морска България регата „Тол Шипс – Исторически морета 2010”, когато на 24 май м.г. бягащата по вълните българска морска принцеса уверено поведе Парада на ветрилата във Варненския залив и записа още една важна страница от своята достойна биография. Снимка Пресиян Панайотов
