ЗА ЕМБЛЕМАТА НА ДСО „ВОДЕН ТРАНСПОРТ”
В различни издания (до 1989 г.) на някогашното ДСО (Държавно стопанско обединение), по-късно СО (Стопанско обединение) „Воден транспорт” се тиражира интересна емблема. Тя се състои от рогата на котва тип „Адмиралтейски”, поели върху себе си композиция от зъбно колело, стилизирано изображение на глобус и търговски кораб. И естествено – характерната за времето петолъчка, почти задължителен елемент от подобни изображения по времето на социализма. Върху тази емблема обаче няма никакви цифри, букви или друг характерен белег, който да насочва към определен стопански субект.
Направената консултация с к.д.п. Николай Йовчев – дългогодишен генерален директор на ДСО „Воден транспорт” показа, че посочената емблема не е представителна за ръководената от него институция. Вероятно става въпрос за самоинициатива при търсенето на подходяща илюстрация на тези издания, появили се на бял свят най-вече по инициатива на тогавашните профкомитети (комитети, избрани за ръководство на низовите организации на различните професионални съюзи).
Истинската емблема на ДСО „Воден транспорт” е дело на възпитаника на Военноморското училище във Варна Стоян Костадинов Кючуков (от випуск 1941 г.). Тя е не само по-оригинална, но и реално изобразява на кого принадлежи. В геометрична фигура, изобразяваща грайфер на пристанищен кран, е вписана котва, вретеното и щокът на която образуват буквата „Т”, а канат (дебело растително въже с кабелна изработка, с дължина на обхващащата го окръжност над 350 мм) формира буквата „В”. Върху левия рог на котвата е изписана буквата „Д”, върху щока – буквата „С”, а върху десния рог – буквата „О”. Така всичко си идва на мястото: ДСО „ВТ” („Воден транспорт”). При това – без петолъчка.
Атанас ПАНАЙОТОВ
В различни издания (до 1989 г.) на някогашното ДСО (Държавно стопанско обединение), по-късно СО (Стопанско обединение) „Воден транспорт” се тиражира интересна емблема. Тя се състои от рогата на котва тип „Адмиралтейски”, поели върху себе си композиция от зъбно колело, стилизирано изображение на глобус и търговски кораб. И естествено – характерната за времето петолъчка, почти задължителен елемент от подобни изображения по времето на социализма. Върху тази емблема обаче няма никакви цифри, букви или друг характерен белег, който да насочва към определен стопански субект.
Направената консултация с к.д.п. Николай Йовчев – дългогодишен генерален директор на ДСО „Воден транспорт” показа, че посочената емблема не е представителна за ръководената от него институция. Вероятно става въпрос за самоинициатива при търсенето на подходяща илюстрация на тези издания, появили се на бял свят най-вече по инициатива на тогавашните профкомитети (комитети, избрани за ръководство на низовите организации на различните професионални съюзи).
Истинската емблема на ДСО „Воден транспорт” е дело на възпитаника на Военноморското училище във Варна Стоян Костадинов Кючуков (от випуск 1941 г.). Тя е не само по-оригинална, но и реално изобразява на кого принадлежи. В геометрична фигура, изобразяваща грайфер на пристанищен кран, е вписана котва, вретеното и щокът на която образуват буквата „Т”, а канат (дебело растително въже с кабелна изработка, с дължина на обхващащата го окръжност над 350 мм) формира буквата „В”. Върху левия рог на котвата е изписана буквата „Д”, върху щока – буквата „С”, а върху десния рог – буквата „О”. Така всичко си идва на мястото: ДСО „ВТ” („Воден транспорт”). При това – без петолъчка.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Издание на Съвета на председателите на профкомитетите при СО „Воден транспорт”, Варна, 1981 г.
Издание на Съвета на председателите на профкомитетите при СО „Воден транспорт”, Варна, 1982 г.
Тиражираната от изданията на профкомитетите емблема.
Истинската емблема на ДСО „Воден транспорт” (позитив).
Истинската емблема на ДСО „Воден транспорт” (негатив).
