ЗАЩО ЗНАЧКАТА НА ВИПУСК 1990 Г. НА ВВМУ НЕ ДОСТИГНА ДО ВИПУСКНИЦИТЕ?
Представяме на колекционерите и на нашите редовни читатели един интересен знак, част от историята на Висшето военноморско училище във Варна, чиято 129-та годишнина отбелязваме на 9 януари. Вече сме ви представяли значки на някои випуски на училището в рубриката „Морска хералдика” (Новият нагръден знак на Морското училище и неговата предистория от 1931 г. насам; За какво разказва значката на випуск 1939 г. на Морското училище?; Отново за значката на випуск 1939 г. на Морското училище). През 1990 г. има пореден опит да бъде спазена традицията випускът да има своя значка. Командването и политотделът на тогавашното Висше народно военноморско училище (ВНВМУ) „Н. Й. Вапцаров” вземат решение да бъде произведена значката на випуска, който завършва през лятото на 1990 г. Повече от три десетилетия производството на випуските на военните училища в тогавашната Народна република България става организирано, с големи церемонии и пеши маршове по паметни исторически места. Колоните на випуските на
Представяме на колекционерите и на нашите редовни читатели един интересен знак, част от историята на Висшето военноморско училище във Варна, чиято 129-та годишнина отбелязваме на 9 януари. Вече сме ви представяли значки на някои випуски на училището в рубриката „Морска хералдика” (Новият нагръден знак на Морското училище и неговата предистория от 1931 г. насам; За какво разказва значката на випуск 1939 г. на Морското училище?; Отново за значката на випуск 1939 г. на Морското училище). През 1990 г. има пореден опит да бъде спазена традицията випускът да има своя значка. Командването и политотделът на тогавашното Висше народно военноморско училище (ВНВМУ) „Н. Й. Вапцаров” вземат решение да бъде произведена значката на випуска, който завършва през лятото на 1990 г. Повече от три десетилетия производството на випуските на военните училища в тогавашната Народна република България става организирано, с големи церемонии и пеши маршове по паметни исторически места. Колоните на випуските на
отделните военни училища се срещат на предварително обявено такова място, което дава и общото име на випуска. Още през 1989 г. е решено това място да бъде историческият връх Шипка и випускът да бъде наречен „Шипченски”.
Настъпилите събития след 10 ноември 1989 г. обаче бързо променят схващания и възгледи. Планираното общо производство на випуск „Шипченски” се проваля. Випускниците получават своите дипломи на скромни тържества в дворовете на военните училища. Така става и с випуска на ВВМУ от 1990 г. Тържеството се запомня повече с факта, че всички випускници (тогава и завършващите за нуждите на гражданското корабоплаване бяха курсанти с униформи) на финала по предварителна уговорка си хвърлят шапките във въздуха. Това ядосва командирите и развеселява близките и роднините, присъствали на производството на випуска. В настъпилата суматоха още при подготовката на тържеството произведената значка така и не достига до випускниците и днес тя вече има определена стойност за колекционерите, които я ценят като уникален знак с интересна история. Произведените малко повече от двеста екземпляра сега са рядкост, която едва ли ще намерите по антикварните магазини.
Самата значка е метален кръг с диаметър 40 мм и начин на закопчаване тип „безопасна игла”. Изработена е от сребрист метал (жълтият фон на снимката е от ефекта при фотографирането) а изображението е тип „негатив” - тъмносиньо, „пробито” от сребристи букви и утвърденият вече тогава нов символен знак на Морското училище - съчетание от лъв и котва. Технологията на изработка на значката е същата като при значката с образа на Н. Й. Вапцаров като ученик в Морското машинно училище (100 г. рождението на Н. Й. Вапцаров: Сбърканата значка). Производителят засега остава неизвестен. А може би читателите ще допълнят още нещо по историята на значката на випуск 1990 г. на ВВМУ?
Атанас Панайотов
Настъпилите събития след 10 ноември 1989 г. обаче бързо променят схващания и възгледи. Планираното общо производство на випуск „Шипченски” се проваля. Випускниците получават своите дипломи на скромни тържества в дворовете на военните училища. Така става и с випуска на ВВМУ от 1990 г. Тържеството се запомня повече с факта, че всички випускници (тогава и завършващите за нуждите на гражданското корабоплаване бяха курсанти с униформи) на финала по предварителна уговорка си хвърлят шапките във въздуха. Това ядосва командирите и развеселява близките и роднините, присъствали на производството на випуска. В настъпилата суматоха още при подготовката на тържеството произведената значка така и не достига до випускниците и днес тя вече има определена стойност за колекционерите, които я ценят като уникален знак с интересна история. Произведените малко повече от двеста екземпляра сега са рядкост, която едва ли ще намерите по антикварните магазини.
Самата значка е метален кръг с диаметър 40 мм и начин на закопчаване тип „безопасна игла”. Изработена е от сребрист метал (жълтият фон на снимката е от ефекта при фотографирането) а изображението е тип „негатив” - тъмносиньо, „пробито” от сребристи букви и утвърденият вече тогава нов символен знак на Морското училище - съчетание от лъв и котва. Технологията на изработка на значката е същата като при значката с образа на Н. Й. Вапцаров като ученик в Морското машинно училище (100 г. рождението на Н. Й. Вапцаров: Сбърканата значка). Производителят засега остава неизвестен. А може би читателите ще допълнят още нещо по историята на значката на випуск 1990 г. на ВВМУ?
Атанас Панайотов
