ЕМБЛЕМИТЕ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИТЕ НИ СИЛИ
1968* - 2008 Г.
Сигнуманистиката е сравнително нова наука. Тя изучава военната символика и отличителните знаци в армиите по света. Починът военните униформи да се красят с различни емблеми у нас няма дълга история. През периодът на Третото българско царство използването на такива емблеми има повече диференцираща роля за разграничаване на различните чинове във флота и авиацията, отколкото отграничаване на части и поделения на армията. В социалистическия период появата на емблеми е рядкост по причина съблюдаване секретността в армията.
Вероятно първите наръкавни емблеми във Военноморския ни флот** са тези, носени от новосъздаващите се части морска пехота на парада по случай годишнината на деветосептемврийската революция през 1974 г. Те носят униформи, копиращи облеклото на съветските морски пехотинци. По спомени на участници от този парад емблемите и баретите са донесени от СССР поради краткото време за ушиването на нашите униформи. Емблемата е гумирана и представлява черен овал с червен кант по края и жълта адмиралтейска котва в средата (сн. 1). Тя се носи и на двата ръкава. На баретата се прикача металната сержантска морска кокарда и малко знаменце от червен плат с жълта котва отгоре. През 80-те години баретите вече се шият в България, като е променена и декорацията по тях – знаменцето е заменено с гумиран трикольорен щит със същата котвичка. Положението коренно се променя през 1977 г., когато за целия войнишки състав е въведена наръкавна емблема. Разграничават се четири вида емблеми, като за някои родове войски те се повтарят като сюжет, но се отличават по цвета на основата. За флота тя е с изобразени лъв върху адмиралтейска котва на фона на българския трикольор и надпис ВМФ (сн. 2). За плав-състава основата е от черен плат, а за наземните части – червена. Автор на тези емблеми е художникът Райчо Пеев.
В началото на 90-те години на ХХ в. в Българската армия настъпват кардинални промени. Те засягат и символиката й. Отпадат старите социалистически символи и постепенно те биват заменени с нови. България бързо се преориентира към сътрудничество със Северноатлантическия пакт, а там положението с военната символика е коренно различно. Тогавашният началник на ГЩ генерал Михо Михов дава „карт бланш” за подобни творчески изяви на различните войскови подразделения. Този процес не подминава и флота. С приемането на новия държавен герб, през 1997 г., в армията се въвежда и нов вид армейска емблема (сн. 3). Тя е еднотипна като сюжет, но с разноцветна основа за различните родове оръжие (за флота – черна, везана). Няколко години по-късно се появява и разновидност на тази флотска емблема, при която в горната й част инициалите „БА” са заменени с надписа „Република България” (сн. 4). В същото време за пуловерите на военнослужещите от ВМС се изработва вариант на емблемата, повтаряща очертанията на цветната, но тук сюжетът е извезан само с бели конци.
В едно с приемането на тези общи за ВМС емблеми различни флотски поделения разработват също свои индивидуални символи. Като че ли първи в това начинание са „тюлените” от Морския специален разузнавателен отряд. В средата на 90-те години у нас се провеждат няколко международни състезания по парашутен многобой. В тях редовно участват и бойците от поделението в Тихина, което се явява и подтик за създаване на свой символ. Те проявяват самоинициатива и през 1994/1995 г. създават своя емблема. Неин автор е Николай Колев. Тя не е официално одобрена от командването на флота, но морските ни „спецназовци” (русизъм - със специално назначение) винаги носят този наръкавен знак по униформите си.
Първоначалният вариант представлява извезан в черно профил на леководолаз върху светлосин парашут. Изработена е в Габрово. Носи се върху лявото рамо на камуфлажните униформи и черните костюми. Командосите носят и малка черна барета, изработена във Велико Търново, която се носи наклонена на ляво, а на дясната й страна се пришива малка везана емблема – акула на фона на парашут. В последствие наръкавната емблема е видоизменена (сн. 5). Върху черна щитообразна основа са извезани жълт парашут над синьо море с водолазен шлем върху него. Над тях се вижда българското знаме и бели букви ВМС на син фон. За всички чинове от поделението, освен баретите, се изработват и черни шапки, бейзболен модел, върху които се извезва емблемата от баретите, като в последствие тя бива обогатена: акулата е поставена върху светлосиньо море, пресечено от българския трикольор и характерния парашут над тях, а наоколо се поставени надписът „Тихина” и девизът на частта „Винаги, навсякъде”.
Сформираният през 1998 г. 92-ри отделен батальон морска пехота в Бургас от януари следващата година започва да носи своя емблема (сн. 6). Автор на проекта е офицерът Евгени Пенчев от същото поделение. Емблемата е везана в Пловдив и се носи на десния ръкав на бойната и празничната униформа. Използвана е до разформироването на поделението през юли 2000 г. Символът на морските пехотинци наподобява флотската емблема от 1977 г., като освен всичките повтарящи се елементи са включени надписа „ Морска пехота”, извезан на син фон и растителни мотиви.
Школата за водолази във Военноморска база Варна през 2000/2001 г. също си изработват свой символ (сн. 7). Автор на проекта е мичман Ангел Киров от самото поделение. Емблемата представлява оранжев триболтов шлем за среден водолаз, обхванат от два делфина и българското знаме, всичко това поставено на син фон. В основата са извезани инициалите на частта „ШВ”, а най-отгоре „ВМС”. Изработена е във Варна и се носи на левия ръкав на камуфлажните дрехи.
Темата за символиката на морските ни поделения няма да бъде пълна ако не споменем и морските летци. През 90-те години на вече миналия век тогавашният командир на Военноморската вертолетна авиобаза „Чайка” подполковник Виктор Ценов подема инициатива базата да има свой символ. Той става автор на емблемата, която първоначално се поставя само на машините, но през 2006 г. бива претворена и като наръкавна емблема (сн. 8). Представлява бяла чайка върху изгряващо слънце на фона на синьо море с годината на създаване на водосамолетната ни авиация – 1917 г. Всичко това е бродирано в овал с надписите „Авиобаза Чайка”, „Военноморски сили”, абревиатурата на базата „23 ОМВАБ”, а също така българското знаме и знака на НАТО. Всички служещи в поделението имат и сиви шапки с идентични надписи и символи.
Поради спецификата на разглеждания въпрос събирането на информация за темата бе дълъг и труден процес. Възможно е да са допуснати и грешки, затова бих се радвали ако читателите на вестника имат забележки или допълнения към вече написаното.
За връзка използвайте адрес: vchakov@abv.bg
ВЕНЦИСЛАВ ЧАКОВ,
Исторически музей Балчик
* Авторът посочва годината 1968, тъй като тогава в БНА е приет нов вид униформа, носена до 2001 г., като именно в този период започва използването на наръкавни емблеми във ВМС.
** На 19 август 1991 г. Военноморският флот (ВМФ) е преименуван на Военноморски сили (ВМС) – бел. ред.
1968* - 2008 Г.
Сигнуманистиката е сравнително нова наука. Тя изучава военната символика и отличителните знаци в армиите по света. Починът военните униформи да се красят с различни емблеми у нас няма дълга история. През периодът на Третото българско царство използването на такива емблеми има повече диференцираща роля за разграничаване на различните чинове във флота и авиацията, отколкото отграничаване на части и поделения на армията. В социалистическия период появата на емблеми е рядкост по причина съблюдаване секретността в армията.
Вероятно първите наръкавни емблеми във Военноморския ни флот** са тези, носени от новосъздаващите се части морска пехота на парада по случай годишнината на деветосептемврийската революция през 1974 г. Те носят униформи, копиращи облеклото на съветските морски пехотинци. По спомени на участници от този парад емблемите и баретите са донесени от СССР поради краткото време за ушиването на нашите униформи. Емблемата е гумирана и представлява черен овал с червен кант по края и жълта адмиралтейска котва в средата (сн. 1). Тя се носи и на двата ръкава. На баретата се прикача металната сержантска морска кокарда и малко знаменце от червен плат с жълта котва отгоре. През 80-те години баретите вече се шият в България, като е променена и декорацията по тях – знаменцето е заменено с гумиран трикольорен щит със същата котвичка. Положението коренно се променя през 1977 г., когато за целия войнишки състав е въведена наръкавна емблема. Разграничават се четири вида емблеми, като за някои родове войски те се повтарят като сюжет, но се отличават по цвета на основата. За флота тя е с изобразени лъв върху адмиралтейска котва на фона на българския трикольор и надпис ВМФ (сн. 2). За плав-състава основата е от черен плат, а за наземните части – червена. Автор на тези емблеми е художникът Райчо Пеев.
В началото на 90-те години на ХХ в. в Българската армия настъпват кардинални промени. Те засягат и символиката й. Отпадат старите социалистически символи и постепенно те биват заменени с нови. България бързо се преориентира към сътрудничество със Северноатлантическия пакт, а там положението с военната символика е коренно различно. Тогавашният началник на ГЩ генерал Михо Михов дава „карт бланш” за подобни творчески изяви на различните войскови подразделения. Този процес не подминава и флота. С приемането на новия държавен герб, през 1997 г., в армията се въвежда и нов вид армейска емблема (сн. 3). Тя е еднотипна като сюжет, но с разноцветна основа за различните родове оръжие (за флота – черна, везана). Няколко години по-късно се появява и разновидност на тази флотска емблема, при която в горната й част инициалите „БА” са заменени с надписа „Република България” (сн. 4). В същото време за пуловерите на военнослужещите от ВМС се изработва вариант на емблемата, повтаряща очертанията на цветната, но тук сюжетът е извезан само с бели конци.
В едно с приемането на тези общи за ВМС емблеми различни флотски поделения разработват също свои индивидуални символи. Като че ли първи в това начинание са „тюлените” от Морския специален разузнавателен отряд. В средата на 90-те години у нас се провеждат няколко международни състезания по парашутен многобой. В тях редовно участват и бойците от поделението в Тихина, което се явява и подтик за създаване на свой символ. Те проявяват самоинициатива и през 1994/1995 г. създават своя емблема. Неин автор е Николай Колев. Тя не е официално одобрена от командването на флота, но морските ни „спецназовци” (русизъм - със специално назначение) винаги носят този наръкавен знак по униформите си.
Първоначалният вариант представлява извезан в черно профил на леководолаз върху светлосин парашут. Изработена е в Габрово. Носи се върху лявото рамо на камуфлажните униформи и черните костюми. Командосите носят и малка черна барета, изработена във Велико Търново, която се носи наклонена на ляво, а на дясната й страна се пришива малка везана емблема – акула на фона на парашут. В последствие наръкавната емблема е видоизменена (сн. 5). Върху черна щитообразна основа са извезани жълт парашут над синьо море с водолазен шлем върху него. Над тях се вижда българското знаме и бели букви ВМС на син фон. За всички чинове от поделението, освен баретите, се изработват и черни шапки, бейзболен модел, върху които се извезва емблемата от баретите, като в последствие тя бива обогатена: акулата е поставена върху светлосиньо море, пресечено от българския трикольор и характерния парашут над тях, а наоколо се поставени надписът „Тихина” и девизът на частта „Винаги, навсякъде”.
Сформираният през 1998 г. 92-ри отделен батальон морска пехота в Бургас от януари следващата година започва да носи своя емблема (сн. 6). Автор на проекта е офицерът Евгени Пенчев от същото поделение. Емблемата е везана в Пловдив и се носи на десния ръкав на бойната и празничната униформа. Използвана е до разформироването на поделението през юли 2000 г. Символът на морските пехотинци наподобява флотската емблема от 1977 г., като освен всичките повтарящи се елементи са включени надписа „ Морска пехота”, извезан на син фон и растителни мотиви.
Школата за водолази във Военноморска база Варна през 2000/2001 г. също си изработват свой символ (сн. 7). Автор на проекта е мичман Ангел Киров от самото поделение. Емблемата представлява оранжев триболтов шлем за среден водолаз, обхванат от два делфина и българското знаме, всичко това поставено на син фон. В основата са извезани инициалите на частта „ШВ”, а най-отгоре „ВМС”. Изработена е във Варна и се носи на левия ръкав на камуфлажните дрехи.
Темата за символиката на морските ни поделения няма да бъде пълна ако не споменем и морските летци. През 90-те години на вече миналия век тогавашният командир на Военноморската вертолетна авиобаза „Чайка” подполковник Виктор Ценов подема инициатива базата да има свой символ. Той става автор на емблемата, която първоначално се поставя само на машините, но през 2006 г. бива претворена и като наръкавна емблема (сн. 8). Представлява бяла чайка върху изгряващо слънце на фона на синьо море с годината на създаване на водосамолетната ни авиация – 1917 г. Всичко това е бродирано в овал с надписите „Авиобаза Чайка”, „Военноморски сили”, абревиатурата на базата „23 ОМВАБ”, а също така българското знаме и знака на НАТО. Всички служещи в поделението имат и сиви шапки с идентични надписи и символи.
Поради спецификата на разглеждания въпрос събирането на информация за темата бе дълъг и труден процес. Възможно е да са допуснати и грешки, затова бих се радвали ако читателите на вестника имат забележки или допълнения към вече написаното.
За връзка използвайте адрес: vchakov@abv.bg
ВЕНЦИСЛАВ ЧАКОВ,
Исторически музей Балчик
* Авторът посочва годината 1968, тъй като тогава в БНА е приет нов вид униформа, носена до 2001 г., като именно в този период започва използването на наръкавни емблеми във ВМС.
** На 19 август 1991 г. Военноморският флот (ВМФ) е преименуван на Военноморски сили (ВМС) – бел. ред.
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Снимка 7
Снимка 8
