Стайко Стайков
ЗАБРАВЕН СИМВОЛ НА ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА СИ ОТИВА
БЕЗВЪЗВРАТНО
Всъщност, символът, за съжаление, е невидим за многобройните гости на Морска гара Варна. Трябва да наближавате към нея от към акваторията на пристанището и тогава ще го видите – символ, който е свидетел на началото на порта, официално открит и осветен на 18 май 1906 г. Наглед това е най-обикновена масивна халка от ковано желязо, закрепена към голям каменен блок чрез по-малка халка и няколко напречника. Те също са от ковано желязо. Вярно, че сега конструкцията изглежда отчайващо ръждясала и донякъде „изядена” от корозията, времето, влагата и солената морска вода (при много силен западен вятър халката остава под водата). Халките са няколко и са в тази част от пристанището, която най-малко е реконструирана. На снимката си личи как върху каменния блок има излята бетонна плоча, но тя не е попречила на халката да остане. По-точно, халката не е пречела на бетона и така се е запазила, макар и отдавна забравена, до наши дни. Качественият контрол, който е приемал тези халки преди 105 години, е бил на високо равнище. Такива са били и неизвестните изпълнители на специалната поръчка.
Халката обаче на времето е била твърде важен атрибут за пристигащите и отплаващите кораби, за множество лодкари и гемиджии, за рибари и за практикуващите различните морски спортове. Разбира се, големите кораби са използвали здравите кнехтове (т.н. „пушки”) за ошвартоването си към съответните места в пристанището. Но при заставане и при отплаване често са ползвали услугите на лодкари, които са поемали тежките въжета и са ги пренасяли съответно към кораба или към корабното място. Големите кнехтове не само са били неудобни за ползване от екипажите на малките плавателни съдове, но и вероятно не са им позволявали да ги ползват, за да не пречат на швартоването на търговските кораби. С други думи, малките плавателни съдове - гребни лодки, гемии, яхти и др. са се ошвартовали посредством предвидените от проектантите на пристанището железни халки, без да пречат на големите търговски кораби. Нека ви припомня, че тогава пристанище Варна е гъмжало от малки плавателни съдове – нещо, което сега го няма. Днес пристанището е само за големите кораби – яхтсмените са отделени, рибарите са на друго пристанище, спортните плавателни съдове - също.
Така масивните импозантни халки постепенно става излишни и изпратени от морската практика в забравената част от биографията на пристанището. Времето, уви, също ще ги изпрати там след време, затова, ако имате тази възможност, снимайте ги за спомен. Може би, ако все пак някога тази част на пристанището стане атракционна зона – нещо, за което засега само се говори, някой може да се сети да ги консервира, да ги запази по някакъв начин за следващите поколения. Кой знае...
Атанас Панайотов
Снимките са от архива на автора
БЕЗВЪЗВРАТНО
Всъщност, символът, за съжаление, е невидим за многобройните гости на Морска гара Варна. Трябва да наближавате към нея от към акваторията на пристанището и тогава ще го видите – символ, който е свидетел на началото на порта, официално открит и осветен на 18 май 1906 г. Наглед това е най-обикновена масивна халка от ковано желязо, закрепена към голям каменен блок чрез по-малка халка и няколко напречника. Те също са от ковано желязо. Вярно, че сега конструкцията изглежда отчайващо ръждясала и донякъде „изядена” от корозията, времето, влагата и солената морска вода (при много силен западен вятър халката остава под водата). Халките са няколко и са в тази част от пристанището, която най-малко е реконструирана. На снимката си личи как върху каменния блок има излята бетонна плоча, но тя не е попречила на халката да остане. По-точно, халката не е пречела на бетона и така се е запазила, макар и отдавна забравена, до наши дни. Качественият контрол, който е приемал тези халки преди 105 години, е бил на високо равнище. Такива са били и неизвестните изпълнители на специалната поръчка.
Халката обаче на времето е била твърде важен атрибут за пристигащите и отплаващите кораби, за множество лодкари и гемиджии, за рибари и за практикуващите различните морски спортове. Разбира се, големите кораби са използвали здравите кнехтове (т.н. „пушки”) за ошвартоването си към съответните места в пристанището. Но при заставане и при отплаване често са ползвали услугите на лодкари, които са поемали тежките въжета и са ги пренасяли съответно към кораба или към корабното място. Големите кнехтове не само са били неудобни за ползване от екипажите на малките плавателни съдове, но и вероятно не са им позволявали да ги ползват, за да не пречат на швартоването на търговските кораби. С други думи, малките плавателни съдове - гребни лодки, гемии, яхти и др. са се ошвартовали посредством предвидените от проектантите на пристанището железни халки, без да пречат на големите търговски кораби. Нека ви припомня, че тогава пристанище Варна е гъмжало от малки плавателни съдове – нещо, което сега го няма. Днес пристанището е само за големите кораби – яхтсмените са отделени, рибарите са на друго пристанище, спортните плавателни съдове - също.
Така масивните импозантни халки постепенно става излишни и изпратени от морската практика в забравената част от биографията на пристанището. Времето, уви, също ще ги изпрати там след време, затова, ако имате тази възможност, снимайте ги за спомен. Може би, ако все пак някога тази част на пристанището стане атракционна зона – нещо, за което засега само се говори, някой може да се сети да ги консервира, да ги запази по някакъв начин за следващите поколения. Кой знае...
Атанас Панайотов
Снимките са от архива на автора
Можете да направите снимка на масивната халка, когато наближавате към Морска гара – Варна, от към акваторията на пристанището.
Масивната пристанищна халка в близък план.
Големите кораби като „Цар Фердинанд” са използвали здравите кнехтове (т.н. „пушки”) за ошвартоването си към съответните места в пристанището. Снимката е направена през 1932 г.
Малките плавателни съдове - гребни лодки, гемии, яхти и др. са се ошвартовали посредством предвидените от проектантите на пристанището железни халки, без да пречат на големите търговски кораби. Снимката е направена през 1930 г.
