ШХУНАТА „САНТА ЕУЛАЛИЯ” - „ФУНДАМЕНТАЛНА
ЧАСТ ОТ ПЛАВАЩОТО ИСПАНСКО МОРСКО
НАСЛЕДСТВО”
В брошурата, издадена от Морския музей на Барселона, за плаващия кораб-музей „Санта Еулалия” (Santa Eulalia), се казва: „Това е един от най-старите ветроходи, който може да бъде видян по Средиземно море, и който представя фундаментална част от плаващото испанско морско наследство.” В тези думи няма нищо пресилено. Тримачтовата шхуна наистина олицетворява морската търговия в региона в началото на ХХ век и нещо не по-малко важно: тя нагледно демонстрира уважението на една нация към своята морска история и вдъхновява множество младежи и девойки да се посветят на някоя от морските професии.
Освен всичко друго, „Санта Еулалия” е и един интересен туристически обект, разположен съвсем наблизо до Морския музей на Барселона - на кея Moll de la Fusta. Всеки турист може да разгледа кораба, да снима, да разпитва дежурния служител на музея. Само срещу едно евро! Очевидно, печалбата е последното нещо, което вълнува сегашния собственик на ветрохода. А това, от друга страна, означава, че бюджетът на музея е достатъчен, за да поддържа шхуната в състояние да извършва и преходи по море.
Морският музей на Барселона придобива този кораб, като участва на търг през 1997 г. До тогава ветроходът плава под името SAYRERNAR UNO и се използва като спомагателен кораб при изпълнението на различни водолазни операции. Музеят получава достатъчно средства, за да възвърне на шхуната нейния първоначален вид, след което корабът получава името на покровителката на Барселона Санта Еулалия. И отново започва плаванията си по море!
В пътеводителите на Морския музей на Барселона „Санта Еулалия” е определян като техен „посланик” (на музея и на Барселона), като техен „флагмански кораб”, като „плаваща школа и музейна експозиция”. Тримачтовата шхуна е спусната на вода през м. януари 1919 г. от брега на град Torrevieja. Първият му собственик - Паскуал Флорес (Pascual Flores) го именува „Кармен Флорес” (Carmen Flores) в чест на своята дъщеря. Историята на кораба до голяма степен се покрива с последния етап от историята на испанското търговско ветроходно плаване най-вече в региона на Средиземно море. Почти десетилетие ветроходът изпълнява рейсове между средиземноморски пристанища, като прави и две плавания до остров Куба, по време на които демонстрира своите високи мореходни качества.
През 1928 г. на шхуната е поставен спомагателен двигател, а му е премахната едната мачта. Пред 1931 г. моторният ветроход получава името PUERTO DE PALMA, а през 1936 г. - CALA SAN VICENС. През 1975 г., когато повечето събратя на кораба от този клас отдавна са останали в историята, той е купен от фирма, която се занимава с подводни изследвания и хидростроителство. След закупуването му от музея, възстановителните дейности по него започват през 1998 г., като в хода на операцията са привлечени най-добрите испански специалисти в тази област. Официалното представяне на плаващия кораб-музей става на 12 април 2001 г., когато тримачтовата шхуна отплава от Барселона, за да участва в Salt Route Regatta.
Освен всичко друго, „Санта Еулалия” е един поучителен пример и за нас, българите, защото никой няма да ни върне пропуснатите шансове за наш плаващ кораб - музей, но в бъдеще такава възможност със сигурност ще има. Дано не я пропуснем, както сме пропуснали многото досегашни възможности. Въпросът не е само в парите, нали?
Атанас ПАНАЙОТОВ
Барселона - Варна
Снимки автора





Плаващият кораб-музей „Санта Еулалия” на кея Moll de la Fusta.
Поглед към бушприта на шхуната.
Щурвалът - класика в жанра.
Всичко по палубното оборудване, рангоута и такелажа е така, както е било при спускането на тримачтовия ветроход на вода.
Трюмът (ляв борд) - едновременно и боцманска магазия, и музейна експозиция.
Трюмът (десен борд) - никой не знае точно каква е дължината на всички съхранявани тук корабни въжета.
Корицата на дипляната, която всеки посетител на „Санта Еулалия” може да получи на борда.