ЕДИН ДЕН НА БОРДА НА USS MIDWAY
Бил съм на много военни и граждански кораби, на някои от тях съм служил или работил. Но никога не съм стъпвал на самолетоносач. И това е естествено – много малко са държавите, които притежават такива кораби. Затова с голямо нетърпение пристигнах в Сан Диего, Калифорния. Тук се намира най-големият самолетоносач, превърнат в музей – Midway. Корабът с бордови номер 41 е наречен на едноименния атол в Тихия океан в чест на историческата битка за този остров между САЩ и Япония през 1942 г. Самолетоносачът е построен по време на Втората световна война и постъпва в състава на Тихоокеанския флот на САЩ през 1945 г. Строителството му е на стойност 90 млн.USD. (За сравнение – когато се модернизира през 1966-1970 г., това е струвало почти три пъти по-скъпо на американските данъкоплатци: 260 млн. USD.)
Midway е на вързала на пирс в северното пристанище на Сан Диего, в район, наречен Embarcadero. Той е в съседство с други исторически кораби на Морския музей на града. А от палубата и асансьорите му се виждат действащите кораби и самолетоносачи от Пети флот на ВМС на САЩ. Изборът на Midway като кораб-музей съвсем не е случаен. Той служи 47 години в състава на флота – най-продължително от всички самолетоносачи на САЩ. През това време на борда му са служили 225 хиляди офицери и матроси. Последната му мисия е през 1991 г. в Персийския залив като флагмански кораб на въздушните операции в „Пустинна буря”. През следващата година той е изведен от състава на ВМС.
Качвам се по сходнята и попадам на палубата-хангар. Вместо екскурзовод ми дават нещо като мобилен телефон със слушалки. Пред всеки експонат или помещение има цифра – избираш я от пулта на устройството и към тебе потича информация. За разлика от другите действащи самолетоносачи хангарът на Midway е почти празен от самолети. Все пак има три – и то от първите години на служба на самолетоносача. Това са един учебно-бойният AT-6/SNJ Texan, бомбардировачът срещу подводници SBD Dauntless и торпедоносецът TBM Avenger. Другите експонати са самолетни двигатели и кабини на различни самолети, тренажори, които те подмятат и въртят във всички посоки, както и много екрани. На тях можеш да видиш излитане и кацане на самолети, изхвърляне от катапулта в самолетната кабина и приемане на гориво от самолет-цистерна. Има и магазин за сувенири от кораба и кафене.
От хангара се слиза на долните жилищни палуби. В различие от останалите кораби тук главната палуба е тази, от която излитат и на която кацат самолетите. Следват хангара, втора, трета и четвърта жилищни палуби, а палубите са общо 18. Слизам да видя спалните помещения, баните и кухните. Изненадан съм от липсата на какъвто и да е лукс, всичко е много аскетично: легла на два етажа, шкафчета и гардероби. Като във всяка казарма. Дори така скъпата модернизация не ги е променила. Кухните дават първа представа за мащабите на този супер-кораб. Всеки ден 225 готвачи са приготвяли 13 500 ястия за 4500-членния екипаж с общо тегло 10 тона. От тях над 2 тона е говеждото месо. Всеки ден са консумирани 1000 франзели хляб и 3000 картофа.
Машинното отделение поразява с размерите си. 600 души са се грижели за 12 парни котли, които са задвижвали парните турбини и всички останали спомагателни механизми, включително асансьорите и катапултите за излитане. Дневната консумация на гориво е била 378,5 тона, а почти един тон е бил необходим за една миля преход. Оттам отивам в отсека на котвеното устройство. В слушалките чувам грохота на отдадени котви, които тежат по 20 тона.
Вече съм на главна палуба, която спокойно може да бъде наречена музей на палубната авиация на САЩ. Редом със съвременните F-14 Tomcat и F/A-18 Hornet са поставени и по-старите A-3 Skywarrior и F-4 Phantom. Общо 17 самолета и 5 хеликоптера са на тази огромна палуба с площ над 16 хил. кв. м (повече от две футболни игрища). Няма смисъл да ги изброявам всички, но някои от тях реално са участвали в бойни действия и имат табелки колко противникови самолета са свалили. В слушалките се чува вой на излитащи и кацащи самолети, а така също изповеди на пилоти, участвали в различни операции. Неволно се оглеждам нагоре и търся ниско прелитащи самолети, но те се оказват само в слушалките ми.
Ето и някои факти от историята на Midway:
- 1946 г. – по време на операция “Frostbite”: първият самолетоносач, който оперира продължително време в района на Арктика;
- 1947 г. – операция “Sandy”: единствено успешно изстрелване на германска ракета “V-2” от кораб в зората на корабното ракетно оръжие;
- През 1965 г. пилотите от Midway свалят първия „МиГ” във Виетнамската война, а през 1973 г. – последния самолет в тази война;
- През същата 1973 г. става първият самолетоносач, който постоянно се базира извън САЩ (в Йокосука, Япония);
През 1975 год. провежда евакуацията на Сайгон – за два дни транспортира 3073 бегълци;
- 1990 г. – първият самолетоносач, който заема позиция около Персийския залив след иракското нахлуване в Кувейт.
- През 2004 г. е превърнат в кораб-музей и към 2007 г. посетителите му надхвърлят 3 милиона.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ
Сан Диего - Варна
Бил съм на много военни и граждански кораби, на някои от тях съм служил или работил. Но никога не съм стъпвал на самолетоносач. И това е естествено – много малко са държавите, които притежават такива кораби. Затова с голямо нетърпение пристигнах в Сан Диего, Калифорния. Тук се намира най-големият самолетоносач, превърнат в музей – Midway. Корабът с бордови номер 41 е наречен на едноименния атол в Тихия океан в чест на историческата битка за този остров между САЩ и Япония през 1942 г. Самолетоносачът е построен по време на Втората световна война и постъпва в състава на Тихоокеанския флот на САЩ през 1945 г. Строителството му е на стойност 90 млн.USD. (За сравнение – когато се модернизира през 1966-1970 г., това е струвало почти три пъти по-скъпо на американските данъкоплатци: 260 млн. USD.)
Midway е на вързала на пирс в северното пристанище на Сан Диего, в район, наречен Embarcadero. Той е в съседство с други исторически кораби на Морския музей на града. А от палубата и асансьорите му се виждат действащите кораби и самолетоносачи от Пети флот на ВМС на САЩ. Изборът на Midway като кораб-музей съвсем не е случаен. Той служи 47 години в състава на флота – най-продължително от всички самолетоносачи на САЩ. През това време на борда му са служили 225 хиляди офицери и матроси. Последната му мисия е през 1991 г. в Персийския залив като флагмански кораб на въздушните операции в „Пустинна буря”. През следващата година той е изведен от състава на ВМС.
Качвам се по сходнята и попадам на палубата-хангар. Вместо екскурзовод ми дават нещо като мобилен телефон със слушалки. Пред всеки експонат или помещение има цифра – избираш я от пулта на устройството и към тебе потича информация. За разлика от другите действащи самолетоносачи хангарът на Midway е почти празен от самолети. Все пак има три – и то от първите години на служба на самолетоносача. Това са един учебно-бойният AT-6/SNJ Texan, бомбардировачът срещу подводници SBD Dauntless и торпедоносецът TBM Avenger. Другите експонати са самолетни двигатели и кабини на различни самолети, тренажори, които те подмятат и въртят във всички посоки, както и много екрани. На тях можеш да видиш излитане и кацане на самолети, изхвърляне от катапулта в самолетната кабина и приемане на гориво от самолет-цистерна. Има и магазин за сувенири от кораба и кафене.
От хангара се слиза на долните жилищни палуби. В различие от останалите кораби тук главната палуба е тази, от която излитат и на която кацат самолетите. Следват хангара, втора, трета и четвърта жилищни палуби, а палубите са общо 18. Слизам да видя спалните помещения, баните и кухните. Изненадан съм от липсата на какъвто и да е лукс, всичко е много аскетично: легла на два етажа, шкафчета и гардероби. Като във всяка казарма. Дори така скъпата модернизация не ги е променила. Кухните дават първа представа за мащабите на този супер-кораб. Всеки ден 225 готвачи са приготвяли 13 500 ястия за 4500-членния екипаж с общо тегло 10 тона. От тях над 2 тона е говеждото месо. Всеки ден са консумирани 1000 франзели хляб и 3000 картофа.
Машинното отделение поразява с размерите си. 600 души са се грижели за 12 парни котли, които са задвижвали парните турбини и всички останали спомагателни механизми, включително асансьорите и катапултите за излитане. Дневната консумация на гориво е била 378,5 тона, а почти един тон е бил необходим за една миля преход. Оттам отивам в отсека на котвеното устройство. В слушалките чувам грохота на отдадени котви, които тежат по 20 тона.
Вече съм на главна палуба, която спокойно може да бъде наречена музей на палубната авиация на САЩ. Редом със съвременните F-14 Tomcat и F/A-18 Hornet са поставени и по-старите A-3 Skywarrior и F-4 Phantom. Общо 17 самолета и 5 хеликоптера са на тази огромна палуба с площ над 16 хил. кв. м (повече от две футболни игрища). Няма смисъл да ги изброявам всички, но някои от тях реално са участвали в бойни действия и имат табелки колко противникови самолета са свалили. В слушалките се чува вой на излитащи и кацащи самолети, а така също изповеди на пилоти, участвали в различни операции. Неволно се оглеждам нагоре и търся ниско прелитащи самолети, но те се оказват само в слушалките ми.
Ето и някои факти от историята на Midway:
- 1946 г. – по време на операция “Frostbite”: първият самолетоносач, който оперира продължително време в района на Арктика;
- 1947 г. – операция “Sandy”: единствено успешно изстрелване на германска ракета “V-2” от кораб в зората на корабното ракетно оръжие;
- През 1965 г. пилотите от Midway свалят първия „МиГ” във Виетнамската война, а през 1973 г. – последния самолет в тази война;
- През същата 1973 г. става първият самолетоносач, който постоянно се базира извън САЩ (в Йокосука, Япония);
През 1975 год. провежда евакуацията на Сайгон – за два дни транспортира 3073 бегълци;
- 1990 г. – първият самолетоносач, който заема позиция около Персийския залив след иракското нахлуване в Кувейт.
- През 2004 г. е превърнат в кораб-музей и към 2007 г. посетителите му надхвърлят 3 милиона.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ
Сан Диего - Варна
Николай Влахов
