начало
избор на брой
"Морски колекции"
Морският музей в Лисабон
ЧОВЕКЪТ, КОРАБЪТ И ИЗКУСТВОТО НА НАВИГАЦИЯТА – ТОВА СА ТРИТЕ КЛЮЧА…
Да посетиш Лисабон и да пропуснеш Морския музей вероятно може да се сравни само със стария израз за недопустимото: „Да отидеш в Рим и да не видиш папата”. Европейска нация с толкова богат опит в корабоплаването не само има какво да покаже, но го прави по най-добрия начин. Срещата с оживялата морска история може да се случи в залите на музея, който не случайно е наречен и „Свят на откритията”.
Музеят има и собствена дълга история – открит е през 1863 г., благодарение на първия владетел на страната, който е и морски офицер и капитан на кораб – крал Луиш І. Първоначално е приютен в Морското училище. През 1916 г. голям пожар унищожава и част от богатствата му. Днес дом на музея е импозантната сграда на манастира Св. Джеронимо, който е разположен близо до брега на р. Тежу и придава неповторимо усещане още преди да бъде прекрачен прага му. 
От входа още посетителите са посрещнати от седящата статуя на Енрике Мореплавателя, в близката компания на поредица от мореплаватели и владетели-меценати на това завладяващо и понякога трудно обяснимо занятие – пътуването по море и воюването с неизвестното, с природата, с разстоянията и с времето. Само след няколко метра се оказвате сред изящно изработените модели на кораби, които ви водят от експедиция в експедиция – с Васко да Гама, с Бартоломео Диас, с Фернандо Магелан. Флотилията от модели в залите, посветени на презморските открития на португалците през ХV и ХVІ в. е обкръжена от необходимото за ориентация в океана – картите (планисфери), глобуси, компаси и навигационни уреди. Музеят притежава най-богата колекция от астролаби, немалка част от които са извадени от морската дъно при подводни археологически проучвания. Постепенно и без колебание тук се открива колко е вярно твърдението, което витае в презентирането на експозицията: „Човекът, корабът и изкуството на навигацията – това са трите ключа към портала на епохата на великите португалски географски открития.”
Общо 17 000 са предметите, записани във фондовете на музея. Освен тях богати са колекциите от фотографии, морски карти, чертежи и планове на кораби, документи. В залите, където са изложени над 2500 експоната, последователно може да бъдат проследени етапите, през които минава развитието и на корабното въоръжение, както и навлизането все повече, особено през ХVІІ – ХVІІІ в., на детайлизирането в силуета и усложняването на оборудването на морския съд. А така също и категоричното разделяне (вече в по-ново време) на флота на военен и търговски. Корабостроенето, търговското корабоплаване, яхтингът също имат своите акценти. Това става с експонати, които онагледяват отделните стадии от превръщането на дървения материал в корабен корпус, модели на презокеански лайнери, на яхти, участвали в спортни регати по р. Тежу още в средата на ХІХ в. Риболовът в Португалия е с традиции, които тук са подчертани с модели на риболовни техники, оборудване и разбира се многобройните видове лодки, различими по своето ветрилно стъкмяване, големина и предназначение.
Освен безценните богатства като „веществената страна” на своя предмет за изучаване – морската история на Португалия,  Морският музей в Лисабон има още няколко предимства: притежава кораб-музей, разполага със специално пространство и за реални съдове, има организация на завидно високо ниво … И в крайна сметка постига ненатраплив, но непосредствен контакт с посетителите. „Павилион на галеотите” – това е мястото, където възможността да вървиш между кораби и лодки, плавали  в различни епохи, предизвиква асоциация за странна разходка между съдовете в едно оживено пристанище. Център на атракцията тук е кралската галера от края на ХVІІІ в. Нейните 78 гребла, внушителен силует и прекрасна декорация привличат погледи и фотоапарати. В същия павилион се изложени и три самолета, два от които са хидроплани. „Санта Круз” е хидропланът, с който през 1922 г. двучленен екипаж прави паметен полет през океана от Лисабон до Рио де Жанейро.
Не бива да се пропуска и още един обект на музея. Разположена на южния бряг на реката фрегатата „Дон Фернандо ІІ е  Глория” позволява досег до отминала епоха. Преминавайки от една палуба на друга, ставаме неусетно част от живота на кораба през ХІХ в. В каютите, обзаведени с оригинални предмети виждаме: лекарят преглежда; престъпникът (каквито често са превозвани за излежаване на наказанията си в колониите) лежи окован; дърводелецът е претрупан с работа – нещо нормално за ветроходите; моряците, които не са на вахта, са по койките; масата на капитана е заредена за обяд по всички правила на корабните традиции; 60-те оръдия, разбира се са готови за използване по предназначение.
Интересна е биографията на този кораб-музей. Построен е в Португалска Индия през 1843 г. Тонажът на фрегатата е 1850 т.; има дължина от 86,5 м.; квадратура на платната – 22 1900 квадратни фута. Екипажът му варира от 145 до 180 души, а понякога заедно с пътниците е достигал и до 600 души. Повече от три десетилетия като флагман на военния флот на Португалия корабът плава между метрополията и колониите. По-късно е преобразуван в морска артилерийска школа. Фрегатата служи добре на морското образование до 1963 г., когато голяма част от него изгаря в опустошителен пожар. Възстановяването и реставрацията на кораба е истинска проверка за отношението към опазването на морското историческо наследство. Основен изпълнител на мащабния проект, завършен през 1992 г. е Военноморският арсенал. За реализацията му несъмнена роля има финансовата подкрепа на правителството и щедростта на много меценати. Последната ветроходна фрегата на португалския военен флот в буквалния смисъл дава осезаем допир до традициите и наследство на една от водещите морски европейски нации.
Напускайки Морския музей в Лисабон ще сме прочели може би една от най-атрактивните и увлекателните, от иначе многобройните морски истории на човечеството.
МАРИАНА КРЪСТЕВА
Снимки автора
Лисабон - Варна