начало
избор на брой
"Морски колекции"
КОГАТО КМЕТОВЕТЕ НА ЦАРЕВО БЯХА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

СПАС ЖЕЛЕВ ТОДОРОВ
Кмет на Царево от март 1936 г. до 2 януари 1940 г.
и кмет на Несебър от 17 януари 1940 г. до 31 декември 1942 г.

Спас Желев Тодоров е роден на 17 май 1897 г. в с. Гурково, Балчишко. Той е „кмет професионалист” - на същата длъжност е бил последователно в с. Лесово, Ямболско и Царево (Василико). Има непотвърдени сведения, че е бил кмет и на Созопол. Преди да бъде избран за кмет на Несебър, заема тази длъжност в Царево от март 1936 г. до 2 януари 1940 г. Любопитно е да проследим накратко дейността му в Царево, защото той остава верен на идеите си за управление на Черноморска община.

През четиригодишния си престой в Царево Спас Желев прави няколко решителни стъпки към утвърждаването на града като морски курорт. Най-напред посвещава време и усилия за активното му рекламиране като привлекателно курортно селище. Създава общинско предприятие „Осветление и водоснабдяване“, което се грижи за поддържането на хигиенния и светлинния комфорт на летуващите. През 1938 г. отказва създаването на младежка кооперация за лов на делфини като отклоняваща града от курортния му профил. Полага грижи за залесяването на морския бряг и строителството на ново училище. Организира посещението на експедиция от Оксфордския университет, която идва да изследва нестинарските игри в с. Българи. Осветен е манастирът „Св. Равноапостол княз Борис I“ в м. Дюлева бара. Осигурени са средства за закупуване на болнична автомобилна кола. Дарено е място за построяване на административна сграда  за лесничейство, агрономство и ветеринарна лечебница.
Тези кратки сведения за кметуването на Спас Желев Тодоров в Царево показват, че бъдещия кмет на Несебър е човек с изградена концепция за управлението на община, има идеи, натрупал е опит и самочувствие. Да не забравяме, че това са военни години и вниманието на държавата е насочено към световните събития…

Пълния текст на статията на д-р Стефан ПЕЙКОВ можете да прочетете в .pdf формат тук
















Среща на Цар Борис III с царевската общественост, 30-те години на XX век.