АДМИРАЛТЕЙСКА КАРТА НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ № 2285, Т. СПРАТ, 1854/1877 Г.
По време на Кримската война Варна е избрана за сборен пункт на съюзническите войски преди отплаването им към Крим. Изборът на града е естествен - най-голямото османско пристанище по западния бряг, с нова и здрава крепостна стена, в близост както до Истанбул, така и до другите две стратегически крепости Шумен и Силистра. Към края на месец май 1854 г. тук започват да пристигат първите кораби, а отделни военни части навлизат навътре в територията, която пък военните топографи и хидрографи трябва да опишат на карти. За краткия им престой тук са картографирани и големи райони около Варна, чак до Провадия и Нови пазар, Камчия и др. Предвид десетките кораби, които се очаква да изпълнят залива, една от най-важните предварителни задачи е неговото картографиране, както и това на крепостта Варна и близките й околности. Тази работа е възложена на капитан Томас Спрат.
Томас Абел Бримидж Спрат (1811 - 1888) е британски капитан, по-късно вицеадмирал, хидрограф и геолог. В продължение на няколко години участва в хидрографски изследвания и картографиране на Средиземноморието на борда на кораба „Spitfire”, един от модерните за времето си колесни параходи. Построен е в корабостроителницата Дептфорд в Лондон и е пуснат на вода през 1845 г. Неголемите му размери (дължината 44.9 m, широчината 7.6 m) го правят подходящ през 1851 г. да бъде избран за хидрографски кораб. По време на войната участва и в реални бойни действия, въпреки че има едва 5 оръдия. В края на службата му е превърнат в пристанищен влекач, а през 1888 г. е бракуван.
Скоро след началото на Кримската война на Т. Спрат е наредено да се присъедини към флотилията в Черно море. През април 1854 г. прави хидрографски измервания и нова карта на Варненския залив, като подготовка за предстоящото идване на съюзническия флот. В свой рапорт от 17 април 1854 г. Т. Спрат пише: „След присъединяването ми отново към адмирала ми беше наредено да продължа към Варна, да взема капитан Брок и да проучим езерото и укрепленията. Докато получим тази възможност, се заехме да картографираме залива и брега в мащаб, два пъти по-голям от този на руската карта, а именно три инча за миля; работата напредва и ще покаже по-добре това важно място и котвената стоянка, тъй като укрепленията, начертани на руската карта са съвсем погрешни.” Споменатия Брок вероятно е Томас С. Брок, който през 1829 г. (https://www.morskivestnik.com) посещава и рисува залива от борда на фрегатата „Blonde”.
Освен картографирането на българското крайбрежие Томас Спрат прави измервания и определя най-добрия маршрут за полагането на подводния телеграфен кабел между Варна и Балаклава, на Кримския полуостров. След войната, през юни 1856 г. той представя пред Лондонското географско дружество таланта си на геолог с изследването „On the Geology of Varna and the Neighbouring parts of Bulgaria” за наблюденията си върху геологията на Варна и околностите й, в това число и Побитите
По време на Кримската война Варна е избрана за сборен пункт на съюзническите войски преди отплаването им към Крим. Изборът на града е естествен - най-голямото османско пристанище по западния бряг, с нова и здрава крепостна стена, в близост както до Истанбул, така и до другите две стратегически крепости Шумен и Силистра. Към края на месец май 1854 г. тук започват да пристигат първите кораби, а отделни военни части навлизат навътре в територията, която пък военните топографи и хидрографи трябва да опишат на карти. За краткия им престой тук са картографирани и големи райони около Варна, чак до Провадия и Нови пазар, Камчия и др. Предвид десетките кораби, които се очаква да изпълнят залива, една от най-важните предварителни задачи е неговото картографиране, както и това на крепостта Варна и близките й околности. Тази работа е възложена на капитан Томас Спрат.
Томас Абел Бримидж Спрат (1811 - 1888) е британски капитан, по-късно вицеадмирал, хидрограф и геолог. В продължение на няколко години участва в хидрографски изследвания и картографиране на Средиземноморието на борда на кораба „Spitfire”, един от модерните за времето си колесни параходи. Построен е в корабостроителницата Дептфорд в Лондон и е пуснат на вода през 1845 г. Неголемите му размери (дължината 44.9 m, широчината 7.6 m) го правят подходящ през 1851 г. да бъде избран за хидрографски кораб. По време на войната участва и в реални бойни действия, въпреки че има едва 5 оръдия. В края на службата му е превърнат в пристанищен влекач, а през 1888 г. е бракуван.
Скоро след началото на Кримската война на Т. Спрат е наредено да се присъедини към флотилията в Черно море. През април 1854 г. прави хидрографски измервания и нова карта на Варненския залив, като подготовка за предстоящото идване на съюзническия флот. В свой рапорт от 17 април 1854 г. Т. Спрат пише: „След присъединяването ми отново към адмирала ми беше наредено да продължа към Варна, да взема капитан Брок и да проучим езерото и укрепленията. Докато получим тази възможност, се заехме да картографираме залива и брега в мащаб, два пъти по-голям от този на руската карта, а именно три инча за миля; работата напредва и ще покаже по-добре това важно място и котвената стоянка, тъй като укрепленията, начертани на руската карта са съвсем погрешни.” Споменатия Брок вероятно е Томас С. Брок, който през 1829 г. (https://www.morskivestnik.com) посещава и рисува залива от борда на фрегатата „Blonde”.
Освен картографирането на българското крайбрежие Томас Спрат прави измервания и определя най-добрия маршрут за полагането на подводния телеграфен кабел между Варна и Балаклава, на Кримския полуостров. След войната, през юни 1856 г. той представя пред Лондонското географско дружество таланта си на геолог с изследването „On the Geology of Varna and the Neighbouring parts of Bulgaria” за наблюденията си върху геологията на Варна и околностите й, в това число и Побитите
Адмиралтейската карта на Варна и Варненския залив, дело на Томас Абел Бримидж Спрат (1811 - 1888) - британски капитан, по-късно вицеадмирал, хидрограф и геолог.
На копие от тази руска карта от 1904 г., съхранявана днес във Военноморския музей във Варна и подписана от лейтенант Винаров, може да се види схема на планирано от него минно заграждение пред Варна.
Своеобразно признание за качеството на работата на Т. Спрат е фактът, че неговата карта служи за база при изготвянето на навигационна карта №2285 чак до 1990 г.
Корабът „Спитфайър”. Източник: https://images.epailive.com:81
камъни. Банка (плитчина) в Бургаския залив е наименована на кораба “Спитфайър”.
Картата носи номер 2285 и обхваща акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до манастира Свети Константин, източната част на езерото, наименовано Девно, както и новия град.
След края на войната от 1828/29 г. русите оставят града с разрушена крепостна стена. Съвсем скоро възстановяването започва и около 1837 г. новата стена вече е факт. Дори самият султан Махмуд ІІ посещава града в същата година, и се убеждава лично за свършеното. Новата стена значително разширява града на запад, а за отбраната му са изградени и множество табии. Особено забележителни са три от тях - Нурид табия, известна и като Али бей, Илдъз табия и Кадир баба табия. При внимателно вглеждане може да се види единствения остатък от предишните укрепления - т. нар. Барутхане. През 1908 г. то е съборено, а на мястото е построена Варненската търговско-индустриална камара, днес Щаб на ВМС. На празното място извън жилищните квартали е построена огромна казармена сграда, заемала целия парцел между днешните улици „Бр. Шкорпил” и „Мария Луиза”, както и нова болница, а около скелята и няколко търговски и правителствени маази (складове) и митница. На известно разстояние са построени няколко люнета за защита на подстъпите към крепостта - при „Димят”, ВиК и Максуда.
Още с първия поглед към новия град правят впечатление разкривените очертания на жилищните квартали и махали. Не без основание пътешествениците, минали през Варна в тези години описват града като мръсен и кален ориенталски град, с тесни и криви улици, по които две коли не могат да се разминат. Любопитно е обаче, че улиците в този район на Варна почти изцяло съвпадат (https://varna.info.bg/krepost.htm) с днешните, разбира се изправени, регулирани и разширени.
С щрихи е нанесен релефа на юг и на север от крепостта, със стойности на височините; нанесени са блатата южно от крепостта, деретата, изворите и др. Този начин на изобразяване е много подходящо избран, тъй като позволява дори и на незапознатите с топографските означения бързо и интуитивно да се ориентират във вида на местността. В долния ляв ъгъл на картата има легенда с броя и вида въоръжение на всички табии. Например, най-голямата табия - Илдъз табия има 33 броя 7 и ?-инчови оръдия и две 7-инчови мортири. Отстрани на картата е приложена гравюра на Варна и околността, така както се вижда от конкретно място в залива, отбелязано със знака „View”. В залива са отбелязани дълбочините в клафтери (fathoms), както и вида на дъното - каменисто, тинесто или песъчливо. Маркирани са плитчините пред нос Галата и пристана на Карантината, както и тези, източно от крепостта.
Първоначално картата е публикувана от Хидрографската служба на Британското адмиралтейство през 1854 г. Настоящата карта е публикувана през 1877 г., с последни навигационни корекции към 1863 г., в това число и навигационните светлини на нос Варна (в началото на съвременния вълнолом), и на нос Галата. През следващите десетилетия е преиздавана многократно, със съответните корекции по брега и местността. На нейна база през 1899 г. е издадена и руска карта с наименование “Планъ залива Варна”, която е използвана и от българския флот. На копие от тази руска карта от 1904 г., съхранявана днес във Военноморския музей във Варна и подписана от лейтенант Винаров, може да се види схема на планирано от него минно заграждение пред Варна. Своеобразно признание за качеството на работата на Т. Спрат е фактът, че неговата карта служи за база при изготвянето на навигационна карта №2285 чак до 1990 г., когато е нейното последното, известно на автора, издание в този й вид.
Адмиралтейската карта на Варна и Варненския залив е изпълнена от J & C Walker, същите гравьори, изработили британската адмиралтейска карта номер 2206 от 1853 г.
Технически данни:
Наименование: Varna, 2285, surveyed by Commr. T. Spratt, H.M.S. Spitfire
Година на издаване: 1877 г., вид на местността към 1854 г.
Размер на картното поле: 41 х 47 см.
Мащаб: 1:26180
Източници: Британски национален архив, Военноморски музей - Варна
Борислав ПЕТРОВ
https://varna.info.bg
Картата носи номер 2285 и обхваща акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до манастира Свети Константин, източната част на езерото, наименовано Девно, както и новия град.
След края на войната от 1828/29 г. русите оставят града с разрушена крепостна стена. Съвсем скоро възстановяването започва и около 1837 г. новата стена вече е факт. Дори самият султан Махмуд ІІ посещава града в същата година, и се убеждава лично за свършеното. Новата стена значително разширява града на запад, а за отбраната му са изградени и множество табии. Особено забележителни са три от тях - Нурид табия, известна и като Али бей, Илдъз табия и Кадир баба табия. При внимателно вглеждане може да се види единствения остатък от предишните укрепления - т. нар. Барутхане. През 1908 г. то е съборено, а на мястото е построена Варненската търговско-индустриална камара, днес Щаб на ВМС. На празното място извън жилищните квартали е построена огромна казармена сграда, заемала целия парцел между днешните улици „Бр. Шкорпил” и „Мария Луиза”, както и нова болница, а около скелята и няколко търговски и правителствени маази (складове) и митница. На известно разстояние са построени няколко люнета за защита на подстъпите към крепостта - при „Димят”, ВиК и Максуда.
Още с първия поглед към новия град правят впечатление разкривените очертания на жилищните квартали и махали. Не без основание пътешествениците, минали през Варна в тези години описват града като мръсен и кален ориенталски град, с тесни и криви улици, по които две коли не могат да се разминат. Любопитно е обаче, че улиците в този район на Варна почти изцяло съвпадат (https://varna.info.bg/krepost.htm) с днешните, разбира се изправени, регулирани и разширени.
С щрихи е нанесен релефа на юг и на север от крепостта, със стойности на височините; нанесени са блатата южно от крепостта, деретата, изворите и др. Този начин на изобразяване е много подходящо избран, тъй като позволява дори и на незапознатите с топографските означения бързо и интуитивно да се ориентират във вида на местността. В долния ляв ъгъл на картата има легенда с броя и вида въоръжение на всички табии. Например, най-голямата табия - Илдъз табия има 33 броя 7 и ?-инчови оръдия и две 7-инчови мортири. Отстрани на картата е приложена гравюра на Варна и околността, така както се вижда от конкретно място в залива, отбелязано със знака „View”. В залива са отбелязани дълбочините в клафтери (fathoms), както и вида на дъното - каменисто, тинесто или песъчливо. Маркирани са плитчините пред нос Галата и пристана на Карантината, както и тези, източно от крепостта.
Първоначално картата е публикувана от Хидрографската служба на Британското адмиралтейство през 1854 г. Настоящата карта е публикувана през 1877 г., с последни навигационни корекции към 1863 г., в това число и навигационните светлини на нос Варна (в началото на съвременния вълнолом), и на нос Галата. През следващите десетилетия е преиздавана многократно, със съответните корекции по брега и местността. На нейна база през 1899 г. е издадена и руска карта с наименование “Планъ залива Варна”, която е използвана и от българския флот. На копие от тази руска карта от 1904 г., съхранявана днес във Военноморския музей във Варна и подписана от лейтенант Винаров, може да се види схема на планирано от него минно заграждение пред Варна. Своеобразно признание за качеството на работата на Т. Спрат е фактът, че неговата карта служи за база при изготвянето на навигационна карта №2285 чак до 1990 г., когато е нейното последното, известно на автора, издание в този й вид.
Адмиралтейската карта на Варна и Варненския залив е изпълнена от J & C Walker, същите гравьори, изработили британската адмиралтейска карта номер 2206 от 1853 г.
Технически данни:
Наименование: Varna, 2285, surveyed by Commr. T. Spratt, H.M.S. Spitfire
Година на издаване: 1877 г., вид на местността към 1854 г.
Размер на картното поле: 41 х 47 см.
Мащаб: 1:26180
Източници: Британски национален архив, Военноморски музей - Варна
Борислав ПЕТРОВ
https://varna.info.bg