:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











„НА ОСТЪР БЕЙДЕВИНД С ЖОРО НИКЛЕВ”:
ПОЧТИ АВТОБИОГРАФИЯ

Роден съм в средата на миналия век във Варна и то точно там, където сега се намира паркингът на хотел „Черно море”.
Това не е поза, а факт. Иначе трябваше да кажа, че събитието е станало на ъгъла на бул. „Сливница” и ул. „Караджа”. Там беше голямата къща на моя дядо, Бог да го прости, арх. Георги Костов. Другарите комунисти отчуждиха, разграбиха и по-късно събориха къщата. Дядо ми беше обявен за враг на народа, защото в качеството си на архитект беше проектирал и построил над 140 къщи във Варна и тогавашната околия... А същият този „враг на народа” имаше няколко ордена и медали от Балканската война.
Една седмица след раждането ми, мама ме заведе на морето и аз веднага си казах, че тук ще падне голямо плуване и плаване. Така и стана. После,  към края на
Георги Никлев в своята най-естествена среда: на борда на яхта.
гимназията прочетох за първи път „Швейк”. Между това първо запознаване с книгата и последното - преди една седмица - не се случи почти нищо особено: университет, работа, кариера, учене на чужди езици, спорт, много спорт, женитби, проблеми с околните и със себе си, строеж на две яхти, плавания, регати, частен бизнес, къщи, имоти, простотии. Ако някой се интересува за подробности, може да прочете какво ще пиша в новата рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”. Няма да спестя нищо и никому, но и нищо няма да прибавя. Не обичам шаблонните фрази, мразя подлизурковците и мижитурките и казвам всичко така, както го мисля. Много врагове си създадох по тази причина, ама не съжалявам.
Доста по-късно разбрах, че приятелството е много относителна работа. Когато си „някой” и имаш пари е пълно с „добри другари”. Като свършат мангизите или пък вече нямаш влияние в обществото, всички се разбягват като хлебарки. Това важи с еднаква сила за мъжките и за женските хлебарки ... И най-лошото е, че и зад гърба ти говорят после, въпреки че си ги хранил и поил дълго време тези гьонсурати.
Е, имам и двама - трима истински приятели и повече не ми трябват. И за тях ще стане реч по-късно.
По зодия съм Овен, зад който наднича Стрелеца с голямата тояга в ръка. Има и лък, разбира се, ама със сопата е по-иносказателно. Лъковете са мръснишко оръжие, от засада и в гърба... Я ми излез ти с тоягата пред мене, пък каквото стане, ама честно и открито!
Девизът ми е: Първият печели, вторият губи, останалите нямат никакво значение.
Още по-късно разбрах също така и че животът е едно вонящо блато, пълно с алигатори, отровни змии, предатели и цункодупевци и ако не тръгнеш напред смело с остър меч в ръка, си готов за Оня свят още в самото начало.  Примери в това отношение - колкото искаш. Това е всичко. Подробностите от живота ми са си моя лична работа. Ако преценя, ще ги описвам постепенно.
Георги НИКЛЕВ
Георги Никлев