:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е „BLACK PEPPER”?
* И аз си мислех, че знам, но се оказа че не става дума за подправката за свинско със зеле …
Истинското име на тази необикновена красавица е всъщност CODE ZERO, но всички й казваха „Черното пиперче”. И в двете имена има нещо вярно и провокативно. Такива имена могат да си позволят само много красивите и много богатите – в този случай - скъпите...
Всяка година в Дюселдорф в началото на годината се провежда едно прекрасно изложение на яхти от почти целия свят.
Така беше и тази година в средата на януари, но когато разбрах, че ще бъде показано и „Черното пиперче” скочих като попарен, развъртях телефоните и ето ме вече в един самолет за Германия. От летището Кьолн - Бон с кола на приятели - директно в зала 19 на изложението  в Дюселдорф. Луд умора няма ...
Забелязах „Я” още с влизането ми в залата! Нисък борд, огромен кокпит, екстремно широк към транеца. Двойни пера за рулевото устройство и изключително елегантен румпел. Никакви двойни двуметрови щурвали, никакви фантасмагории. Сядаш и караш! Пък да не говорим как е направен този румпел! Такава филигранна и елегантна изработка може да се види много рядко. Нещо подобно беше направил за моята яхта и инж. Слави Иванов от Димитровград и то преди повече от 20 г., Господ здраве да му дава! Тогава нямаше още нито кевлари, нито мивлари, нито каквото й да са  въглеродно-влакнести  помощни средства. Поне у нас ги нямаше тези неща! То какво ли имаше, ама нейсе ...
Малко се отнесох от темата, но човек винаги трябва да прави сравнения, за да може да го разбере този нашият пъстър и странен свят.
Сега обратно на изложението. Направи ми впечатление доста ниският борд  на тази невероятна яхта и малко странната рубка с един, в известен смисъл,  ретро привкус.
В същото време това придаваше на този съд изключителна елегантност и екстравагантност, така присъщи на френската яхтостроителна школа.
Единственият винч, разположен пред задната преградна стена на рубката, прави яхтата изключително подходяща за самотни плавания, тъй като всички шкоти и фали се събират в един канал под палубата и се отвеждат  директно към лебедката. Страхотно решение! Уточнявам: Има още два винча в по-задната част на кокпита!
Цялата яхта е дълга 10 метра и тежи готова за плаване 1800 кг.! От тях 800 кг. се падат на булбовия кил (компромис!), който променя газенето от 0,70 м. до 2,20 м.!
Такова съотношение на тежестите (спрямо дължината и пр.) е почти в сферата на илюзиите, но в този случай явно не е така. Всички, с които говорих на изложението, ми казаха единодушно, че тази яхта е показала непознати до този момент качества и се очертава да стане фаворит в своя клас в най-скоро време.
За качеството на изработката не смея да кажа нищо, тъй като се опасявам, че няма да мога да намеря подходящите думи! Който може, нека да опита...
Но! Качеството има цена и в този случай също не знам какво точно да кажа. Тя - цената! - тук започва от 220,000 евро. Като още не си купил всички нужни ветрила за тази „ракета”, не си това, не си онова и ... станали 300,000 преди още да кажеш „фафла”.
Аз и затова не си я купих, не че ги нямах парите... А пък и като си помислих, че ще се наложи после да я швартовам в някое „яхтено”  пристанище в непосредствена близост до битово-фекалната канализация, нефтени петна и около десет пластмасови бутилки на кв. м. ... Найн, данке!
Георги НИКЛЕВ