:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
Ретрояхти:
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА С МОРЕТО
Възраждането на Мечта № 434

Преди седмица едно сензационно събитие разбуни духовете на яхтените общества в Северозападна Европа. Цели 75 години след като норвежецът Йохан Анкер завършва легендарния си проект № 434 през 1939 г., Съдбата посочи най-сетне инвеститорите, които възложиха построяването на  уникалната във всяко отношение яхта.
Голямата чест се падна на корабостроителницата Robbe & Berking Classics в гр. Фленсбург, Германия. Изборът не е случаен. По традиция (каква странна за някои други народи дума!) там се правят плавателни съдове от дървен материал, като в същото време се прилагат и най-съвременните технологии на неговата обработка, слепване, промазване и т.н. Нещо повече - употребата едновременно на специални легирани стомани и висококачествен дървен материал се оказа една изключително удачна формула при строежа на този тип яхти. Това е видно особено при оребряването на корпуса, където е допустимо отклонение от нормите в размер само на ... 0,1 мм. Повтарям: нула цяло и един милиметър! На обща дължина на корпуса - 21 м! Всеки шпангоут от неръждавейна стомана се редува с дървен и така по цялата дължина, разбира се, на яхтата. Флори, кници и други помощни елементи са само от стомана. Когато попитах смутено как е възможно такава прецизност при работа с толкова голяма дървена яхта, един от хората ми отговори кратко и ясно: „Ние просто не сме научени да работим лошо. Затова ни търсят и имаме работа за години напред.“
В заключение ще се опитам да пресъздам част от краткото, но великолепно приветствие на г-н Беркинг към възложителя на проекта:
„Йохан Анкер, големият норвежки майстор на елегантните яхтени ескизи е завършил своя проект през 1939 г., но никога не е успял да го реализира. Но ти успя да сториш това след цели 75 години, и сега тази величествена яхта беше пусната на вода. Г-н Анкер е бил на 68 години, приключвайки с проекта, като преди това е реализирал още 20 подобни! Първите му чертежи са били готови още през 1906 г. в Лондон, когато е бил само на 33 г. С това той поставя началото на цялата серия от тези прекрасни, елегантни и много бързи яхти, за радост на цялото световно яхтено общество.
Сърдечни поздрави и благодарности! Ветроходният свят би трябвало да ти благодари за това твое решение, за твоята голяма смелост и решителност при реализирането на проекта!”
Всичко е казано с няколко ясни и много съдържателни думи. Без развети знамена, лозунги и изтъркани клишета за приближаващото, но никога не пристигнало бъдеще.
А яхтата е дълга 21,65 м, широка е 3,60 м, гази 2,64 м и има ветрилно стъкмяване (щатно) -174 кв. м. Тази енерговъоръженост е предвидена, разбира се, само за участие в състезания.
Позволявам си да пожелая на собствениците и на строителите здраве и много дълъг живот, за да могат да се наслаждават на това произведение на изкуството.
Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“
Първата целувка с Морето. Този момент не се забравя никога.
Стомана - неръждавейка и дърво изграждат скелета на корпуса по уникален начин, достоен за голямо уважение. Флорите в зоната на дългия кил са изцяло от стомана. В зоната около мидела са вградени полупреградни стени от същата неръждавейка.
Елегантност, изключителна прецизност на изработката и мощ лъхат от тази яхта. „Не са ни учили да работим лошо” - каза един от създателите й.
Въпреки всичките й неоспорими достойнства, карането на тази яхта няма да е никак лесно и то не само поради липсата на всякакви леерни ограждения. Преди години плавах на подобна „дванайсетица“ в залива пред град Кил, метеообстановката беше доста напрегната и трябва да призная, че трима души с мъка се справяхме с огромния дървен гик, да не говорим при поворот „фордевинд“... Но изживяването не може да се сравни с нищо на този свят!