:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
С ЕБОЛА НА БОРДА?
Американският круизен кораб „Carnival Magic” е на едно от поредните си плавания в Мексиканския залив, Карибско море и всички останали красоти, които са наоколо. 2000 пасажери се радват на лукса, прекрасното море, изисканото обслужване, тъпчейки се неуморно с подбрани ястия и питиета. Лекият ветрец разпалва апетита за всякакъв вид удоволствия. А и защо не, щом са си платили хората?
С две думи казано - животът си тече на борда високоорганизирано и миролюбиво, както и по време на стотиците рейсове преди това. Всичко е перфектно, както е обичайно да се казва, с изключение на една малка, но доста зловеща подробност.
В една от кабините на четвърта палуба лежи пасажер с явните признаци на ебола. Капитанът, неговите помощници и медицинският център на кораба знаят, разбира се, за случая, но всичко това се пази в пълна тайна, за да не избухне паника на кораба. Болният пасажер е изолиран, доколкото това е възможно при тези обстоятелства, но никой не знае със сигурност какво точно трябва да се направи в такъв случай. Взети са известни превантивни мерки, но това едва ли е достатъчно, за да не се разпространи страшната болест. Пък и лекарският екип на борда не е съвсем сигурен, че става дума именно за ебола. Инкубационният период на коварната болест е цели три седмици, а и много други болести имат подобни начални характеристики. Всичко се прави „на сляпо” и всеки се надява, че става дума за друга болест.
Капитанът на лайнера прави това, което е вменено в неговите преки задължения, уведомявайки незабавно пристанищните власти на мексиканския порт, към който се е насочил кораба.
Реакцията от страна на мексиканските власти е светкавична и безкомпромисна. Издадена е забрана за акостиране в пристанището, като дори не позволяват на кораба да застане на котва на рейда. Изпратен е и кораб на „Брегова охрана”, който любезно съпровожда огнището на зараза  до международни води .
Капитанът решава в крайна сметка да се върне обратно в пристанището Galvestone - Texas, откъдето е отплавал на 12 октомври 2014 г.
Нямам информация какво се е случило после в американското пристанище, но това в случая едва ли има някакво особено значение. Не се знае дали изобщо става дума за ебола или друга болест със същите симптоми. Показателна е, обаче, реакцията на мексиканските власти, които правят всичко, което е необходимо в подобни случаи. И го правят с една решителност и твърдост, от която би трябвало да се поучат и много други държави, които пряко или косвено са застрашени от разпространението на болестта. А това са всички държави, които са посещавани ежегодно от милиони туристи, най-общо казано, по суша, въздух и море.
Колко е реална всъщност опасността  да се прихване ебола на дадено пристанище или летище? По какъв начин става заразяването? Специалистите от института Макс-Планк в Германия са на мнение, че повишената температура не е стопроцентова гаранция за наличието на ебола, но пък в същото време е важна индикация за всеки „заподозрян” пасажер. Тогава какво би трябвало да се направи, за да се гарантира сигурността на хилядите хора, които се намират ежедневно на круизните кораби? Нещо повече - тези хора слизат на всяко пристанище, общуват с местните търговци на какво ли не, обменят пари, посещават обществени тоалетни и т.н. 
Вирусолозите са абсолютно единодушни по отношение на това, че пристанищата (както и летищата, разбира се!) са най-опасните зони за евентуалното разпространение на всякакви инфекции. В някои държави е въведен т. нар. скрийнинг за ебола. Служители на пристанищните власти мерят температурата на пасажери, които идват от рискови страни, разпитват за евентуални контакти с други хора и този метод се смята за основна част от редица други превантивни мерки за борба с болестта.
Убеден съм, че мнозина ще изкажат своите възражения, позовавайки се на безспорния факт, че подобни мерки са много скъпи, отнемат много време, създават условия за паника сред пасажерите и т.н. Съгласен съм напълно с тези аргументи „против” скрийнинга, но в същото време ще си позволя да задам въпроса: Тогава какво трябва да се направи? Да стоим със скръстени ръце и да чакаме нещата - дай Боже! - да не се случат. Или да се надяваме някой друг да я свърши тази работа?
Това лято на Пристанище Варна са акостирали, ако не се лъжа, 36 круизни кораба. Ако предположим, че на брега са слизали средно по 50 пасажери, то всеки може да изчисли колко хора от най-различни страни са прекарали десетина часа в Морската ни столица.Предполагам, обаче, че броят на туристите, посетили красивият ни град е доста по-голям. И още нещо! Ще се намери ли някой, който е в състояние да ме убеди, че всички тези наши гости са били в „безупречно” здраве, както е прието да се казва в подобни случаи? Много се съмнявам. Всичко опира до парите, ще кажат мнозина, и аз отново ще се съглася безрезервно с тях, но пък и да си премълчаваме по стар наш обичай - не бива! Защото в противен случай пак ще се питаме някой ден много изненадани „КОЙ?”, „ЗАЩО?” и тъй нататък.
А не бива и да забравяме, че еболата НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА болест, която се разпространява по характерния за нея начин и особено там, където са струпани големи групи хора. Да продължаваме ли да мълчим?

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”
Круизният кораб „Carnival  Magic“ по време на плаването в Мексиканския залив.