:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
СРЕДНАТА КЛАСА – ТОВА СЪМ  АЗ!
Аз вярвам на всичко, което се говори по телевизията, а там казаха, че вече съм в средната класа и това много ме радва! Винаги съм вярвал на медиите, а те и този път не ме подведоха.
Счетоводител съм, значи, по образование, много съм начетен и доволен   от живота. Жените ме харесват, защото съм изключително духовен и страшно разнообразен. Една колежка ми подметна небрежно, че съм бил дори „УНИ”, но това се забелязвало едва на второ взиране. Вероятно  завижда, защото живея в престижен квартал и имам красива жена.
И жена ми е счетоводителка, и тя е много доволна и разнообразна. И тя се радва на средната си класа. Преди десети ноември получавах 180 лева заплата, а сега вземам двойно! Какво повече? Преди не станах „главен” , тъй като не бях партиен член. Тогавашният „Главен” беше син на един партизанин, който всъщност никога не е бил партизанин, ами си е бил забравил торбичката с хляба и чесъна на къра и ... така, ама това се разбра чак през двехилядната година.
Имаме с жена ми една китна гарсониерка в „Люлин”- 2 , в приветливо  ЕПК-а, от чийто покрив в хубаво време се виждат гиздавите паркове на Източен Белград. Ще я изплащаме само още 18 години. Много е романтично и задушевно в нашето жилище. Някои злобни хора казват, че този квартал е бил създаденq за да се види, че и на Запад хората могат да живеят лошо, но те не знаят просто какво са изпуснали. А и лесно се стига до там: със самолета до Ниш и после обратно с градския транспорт. Или с новото метро, но до там сменяш два автобуса и излиза едно и също.
Вечерно време комшиите роми палят автомобилни гуми на детската площадка пред блока, които вероятно са им подарени от някоя програма за развитие и социализиране на трудолюбивото и прогресивно ромско малцинство от Югоизточна Европа. Децата на ромите са много възпитани и не ходят по голяма нужда на улицата, както е в другите градове на страната, а във входа на нашия блок. Някои се сърдят, но не са прави. Аз съм на мнение, че по този начин можем веднага да разберем дали някое от децата е болно и ще уведомим общината. Пъргавите общинари незабавно  ще вземат мерки и нещата ще потръгнат. Освен това между купчинките се оформят неочаквани арт пространства за любителите на абстрактния рисунък.
Нашите роми не са като румънските роми, а са много  адаптивни и интелигентни и затова, може би, никога не се хващат на работа. Това означава гъвкав характер и силна воля за социализиране. Булевардът пред нас по-рано се е казвал „Път към комунизма”, после го прекръстихме на „Via Roma”, но Силвио и Руби нещо протестираха пред Европейската комисия и в крайна сметка си остана „Via Zigania”, и сега всички са доволни.
Та, ние с жена ми гледаме сред работа гъстия мазен пушек от европейските гумии си представяме, че сме в морето пред Неапол и наблюдаваме как вулканът Везувий изригва спокойно. После си приготвяме чай от липов цвят, правим си попара с преоценени бисквити и сме щастливи. После тя сяда на единствения стол в кухнята и почва да смята след колко години ще си купим и нов „Раховец”.
Вече забелязвам много ясно какво означава да живееш в красив, приветлив и урбанизиран европейски град. Точно това е искал и другарят Ленин за всички народи, но нещо съвсем дребно е попречило и прекрасната магия се е развалила. Сега ни остана само утехата, че вече сме в средната класа.
Поради липса на пари за бензин, млади австралийски безработни младежи използват силата на вятъра, бързайки за поредното събеседване с работодатели – капиталисти. Яхтите се раздават на крайно нуждаещите се от СОС (Сиднейски общински съвет).
Млади социалисти – оптимисти чакат на старта да получат указания от местното ръководство на социалистическата партия  как да претворят в дела лозунга: „Всекиму по яхта, на най-верните – две!” Това е и първото състезание за купата „ Млад демагог” на този континент. Мама каза по този повод, че членовете на соцпартията са се увеличили рязко в последните години и сега наброяват най-малко 29 души.
Това е яхтата на братовчеда, която приема от лодката на шипшандъра поредната група разюздани биропиещи младежи – декаденти. С това свое поведение те нямат никакъв шанс да станат средна класа! Рисунката, впрочем, е правена от местен художник, за да може мама по-лесно да намери яхтата в някое пристанище. Вижда се, че всички са облечени със скъпи дрехи, а в същото време хората в Австралия гладуват!
Майката на жена ми живее у нас вече 16 години, аз й казвам „мамо” , а тя ме нарича „путьо”. Аз спя на хубав ергономичен дюшек - 3-та ръка в коридора и си представям на сън, че съм шеф на партийната организация в Полски Тръмбеш и после съм много горд. Друг път ми се присънва побоят, който аз нанасям на сегашния ми шеф във фирмата, после се качвам на съветска ракета, кацам на далечна планета,  засаждам там много арпаджик и го подарявам после на тъща ми, след като кацна обратно на Околовръстното шосе. За награда тя ми разрешава да пера гащите на жена ми всеки ден, а не само два пъти седмично, както е сега.
Аз съм и ревностен служител на светлината, тъй като всяка вечер след залез слънце монтирам в кухничката едно старо счупено огледало, което отразява светлината от уличните лампи, пестя по този начин много ток и мога освен това да чета с огромно удоволствие старите броеве на вестник „Работническо дело” от шестдесетте години, които моята тъща е събирала в мазето през годините. Там разбирам как хубаво и богато са живели хората през  онези години, как във всеки магазин е имало поне по една тава със сирене и по една с пирони, размер „десетка”. Хората са стояли на опашка не повече от 2-3 часа дневно, но много са общували помежду си, даже след опашката някои са тичали веднага в гражданското, за да узаконят  веднага напъналите ги плътски щения по време на опашката, за  да ги реализират после съвсем законно и високоморално.
Деца, ако питате, нямаме, пък и не ни трябват. Това днешните деца ли са!? Пък и нямаше къде да си ги направим, тъй като мама дебнеше за всяка проява на лош морал от наша страна. В тази връзка жена ми много обича филма „С мама до пенсия” от един млад и много прогресивен режисьор, гледаме го през вечер и всички плачем от умиление. В този филм всички герои са много морални и дори след брака никой не си позволява да докосне жена си, освен ако не й подава на ръка цялата си заплата.Тогава главният герой лекичко допира ръчичката й, а ние с жена ми въздишаме, но без да се поглеждаме.
С жена ми се запознахме още в института преди 20 години, оженихме се почти веднага и отидохме на сватбено пътешествие до Радомир с пътническия влак от Централна гара. Там на пазара си купихме слънчогледови семки, пихме по една лимонада и се прибрахме обратно. На гарата ни обраха, но това не бяха сегашните работливи и дълбоко интегрирани в обществто ни роми, а най-обикновени социалистически цигани. Аз, впрочем, не съм расист, защото вече съм в средната класа, но по-рано като че ли бях ... Още не мога да прежаля шестте лева, гдето ми ги откраднаха тогава.
Неизлечими спомени са това за нас, а имам и три снимки от пътуването. Тя - жена ми - не е изключително красива, но аз съм много доволен, защото е само моя. Един лош и завистлив съсед каза един път на едно събрание  в блока, че била сексапилна като пенсионирана харпия със зъбобол и строшена градинска пейка в едно, но аз не му вярвам. За мене е хубава и това ми стига. Сутрин се бръснем заедно в банята, почти допираме раменете си и си тананикаме мелодията от филма „Калин орелът”, а мама  слухти зад полуотворената врата. Мама всъщност е права, защото трябва да има морал! Дори и след брака !
Хобито на жена ми е да учи логаритмичната таблица наизуст, докато аз гледам „Минута е много”, после аз я изпитвам на таблицата и ни става страшно уютно. Понякога си мечтая как се женим отново, как събирам пари половин година и водя жена ми до кюстендилско за да й покажа родната къща на Мая Манолова, но после се отърсвам от тези нереалности и си препрочитам отново една поема на Орлин Орлинов за една велика страна, която вече не е.
Когато още не бяхме средна класа, имахме 4 книги, а сега са вече девет, една от които е „Всичко за брака”, но мама е откъснала онези страници, в които се описва откъде идват децата. Имаме и 120 броя от учебника по политическа икономика, който е писан от бащата на жена ми през 1962 г. и по който все още се преподава в някои университети, защото е много актуален и днес. Върху тях сме сложили телевизора на мама, който тя си е купувала по времето на застоя на Брежнев. Той е черно-бял, но ние сме на мнение, че на средната класа й трябват знания, а не декадентски цветни картинки, идващи от загниващия западен свят.
В качеството си на средна класа водим и много интензивен културен живот. През неделя пътуваме с метрото от „Люлин” до „Младост” и после обратно. Разглеждаме с интерес подовата настилка на гарите по пътя и одухотворените лица на бъдещите абитуриенти. И всичко това само за 4 лева! По пътя си говорим за това, че в много малко страни по света средните класи могат да си позволят подобен лукс. На отиване гледаме през десните прозорци, а на връщане - през левите. Така човек поглъща цялата култура без остатък и после може да се концентрира само върху ежедневието.
Монтирах на мама и едно видео, за което един противен комшия каза, че било правено в деня на подписването на Ньойския договор, но на нас ни е добре и мама гледа на него „Разораната целина”, дето на края всички кулаци и хора с очила ги избиват до крак и после великата страна хуква неудържимо нагоре.
И в блока почти всички са вече в средната класа. На съседната гарсониерка външната врата никога не се затваря, защото я откраднаха и сега слушаме директно от извора денонощно турбофолк и  няма нужда да си купуваме наш музиконосител. Спестените средства отиват или за култура, или за образователни мероприятия.
Под нас пък, точно под моята коридороспалня комшиите гледат онези мръснишки западни филми, в които се виждат голите тела на актрисите и се правят онези непристойни движения, които разбунват умовете на прогресивните хора, жадни за знания. Слушам ги по цяла нощ, натискам шалтето в коридора с мъжките си гърди и скачам чак когато мама изкрещи сутрин рано: „Хайде, путьо, разкарай се от коридора, че мама ходи пиш!” Мама също е много културна. Тя е бивша преподавателка по марксизъм - ленинизъм и е била боготворена от нейните студенти, защото е имала рядката дарба да говори лъжи и глупости с искрено лице. Не са я били нито един път, защото тогава не е имало нито гражданско общество, нито средна класа. На големите ни празници като първи май и девети септември тя ни дава да учим наизуст пасажи от книгата за другаря Сталин „Бащата на народите”. Който научи повече пасажи от тази прекрасна книга, получава локумче от миналата година, защото мама е и много пестелива. Това е много добре за цялото ми семейство, защото човек не може да стане средна класа с далавери, а само и единствено с пестеливост и себеотрицание.
Един много лош пример в това отношение е мой първи братовчед, който в годините след като тъмните сили си смениха Тодор Живков с натрупването на капитали, продаде стотина тира незаконни цигари и доста преди въобще новите да си помислят дали да го хващат или да го оставят, избяга за Австралия и сега живее безгрижно на гърба на австралийските трудещи се. А той имаше такива качества, че спокойно би могъл да стане един превъзходен народен представител и да кове денонощно трайни и запомнящи се закони на ползу роду. Беше ниско образован, лицемерен, крадлив до забрава и много лъжлив, но просто пропиля шансовете си и се отдаде на разврат и разгул. Той живее сега в Пърт, но казва „прът”- като тояга, демек, защото не е образован като мене. После си купи огромна яхта и сега се мотае насам-натам между тамошните морски крокодили и бели акули. На неговата буржоазна яхта имало, казват очевидци, винаги леки жени от различни националности, което със сигурност придава много декадентски вид на цялото му съществувание.
Пиели там на яхтата и много, ама много бира, което не мога при никакви обстоятелства да разбера и съм много възмутен! Това просто не може да бъде истински живот и той - убеден съм в това! - никога няма да стане средна класа! Ще вегетира, ще потъва все повече и повече в блатото на разврата и пиянството, но никога няма да може да се извиси като моето семейство, и мама, разбира се.
А баща му беше много свестен човек. Беше кандидат - член на политбюро на любимата ни тогавашна партия и имаше само три апартамента в центъра на София, преди реакционните сили да грабнат властта на десети ноември, както той беше грабнал апартаментите от разните му там буржоазни елементи - лекари, архитекти и други недоубити остатъци от лошия свят след  девети септември. Но то си е така - власт се взема предимно заради апартаменти, а не заради принципи!
Родът ми, както споменах вече, е известен с физическата си привлекателност и моралните си ценности, но аз малко се обидих на моя братовчед, когато ни покани в Австралия  на гости. Каза ми, че ако доведа и жена си, имало опасност да се наруши биоравновесието около континента, щото от ужас и стрес щели да изчезнат много видове   крокодили и отровни змии в техния окръг. А трудещите се там разчитали   много на туристите, щото  иначе били много зле, както справедливо отбелязва прогресивната севернокорейска преса. Братовчед ми каза съща така, че не съм бил никаква средна класа, ами среден пръст в слонски задник, но той нищо не разбира от тези работи, щото е необразован.
Решил съм да пратя там само мама с надеждата, че тя ще може да поправи морала и поведението на братовчеда ми, а и да окаже съществено влияние върху качеството на живот на тамошната работническа класа, която страда много под капиталистическия гнет. Но като посланик на прогресивното и доброто, основната й задача ще бъде все пак изграждането на основите  и на тамошната средна класа, защото без мама никак не ги виждам австралийците как ще могат да се доближат до нас. Надявам се само, че мама после ще се върне жива и здрава и ще мога да я гледам с възторг и да потъвам отново и отново в искрените й кафяви очи.
И докато мама поставя основите на новото социалистическо общество в страдащата от недоимък и политическо невежeство Австралия, ние с жена ми ще се подготвяме да посрещнем вълните от икономически бежанци от тази страна, които неминуемо ще залеят страната ни. Аз, например, с удоволствие ще предоставя, половината от моя матрак в коридора на млада и изтощена до крайност от недояждане и политическа слепота представителка на  този континент. По този начин искам да дам израз на повика на партията за неразривна дружба между народите. Без да се нарушават моралните норми на поведение, разбира се.
Нека да видят хората най-сетне какво означава да си средна класа в Югоизточна Европа, да ни разберат правилно и да ни помагат както могат.

Георги НИКЛЕВ
(Специално за „Морски вестник”)