:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
MASERATI С НОВ НЕВЕРОЯТЕН РЕКОРД В САН
ФРАНЦИСКО!

Всички очаквахме с нетърпение този рекорд! Не се знаеше само с колко дни ще бъде подобрен. На 16.02. 2013 г., в 10 ч., 31 мин. и 59 сек. местно време, подобреният вариант на VO 70 „Maserati” (бившата „Ericsson 3”) влетя в залива на Сан Франциско и пресече финалната линия! Това беше щастливият край на едно изключително плаване, започнало точно преди 47 дни, 42 мин. и 20 сек. – на 31.12.2012 г., за което читателите на вестника вероятно си спомнят.
Международният екипаж, начело с мъдрия и вечно усмихнат шкипер Giovanni Soldini, показа изключителни професионални качества при управлението на тази високотехнологична яхта, висок морал и желязна дисциплина. Не е имало никакви междуличностни проблеми по време на това екстремно тежко плаване, никакви аварии на борда и – слава Богу! – никакви болести. С изключение, разбира се, на дребни донастройки на ветрилното стъкмяване и мачтата на ход в резултат на непрекъснато променящата се метеобстановка. Това е едно огромно постижение от страна на целия екипаж, като се има предвид, че тази лодка с екстремно ниски надводни бордове е била заливана почти постоянно от вълните и никъде на борда, в буквалния смисъл на думата, не е имало сухо място през всичките тези 47 дни!
Теоретично разстоянието между двата града по този маршрут е 13,225 морски мили, но в действителност лодката е изминала 14,200 морски мили при средна скорост от 13,2 възела!
Този рекорд трябва сега да бъде официално признат от World Sailing Speed Record Council, но това ще стане след обстойна проверка на всички данни, свързани с плаването. Предишният рекорд, както знаем, беше на Yves Parlier с яхтата „Aquitane
Innovations”
Последен поворот пред Golden Gate! Един велик момент за този доблестен екипаж и за тази прекрасна яхта!
Така се пресича финална линия! С 20 възела до последните метри!
и много от специалистите смятаха, че още дълго време няма и не може да бъде подобрен. Но явно, че този технологичен скок в материалите, от които се изработват сега яхтите и ветрилата, и за които се говори много в последно време, си каза думата и разликата между двете плавания е доста голяма. Ето какво каза в тази връзка навигаторът на Maserati, Борис Херман, непосредствено след плаването : „... Атлантическият океан беше неимоверно добронамерен към нас. От Ню Йорк до Екватора ни бяха необходими само 9 (!) дни, но после малко се забавихме и трябваше да лавираме често. След Фолкландските острови ситуацията се подобри значително и се надявахме, че ще „паднем” в крайна сметка и под 45 дни, но отново имахме много слабо време около 400-500 мили преди финала. Имахме само един малък проблем с латите на грота, но бързо го свалихме, залепихме ги с подръчни средства и всичко мина отлично. Трябва да спомена, че и само на предни ветрила яхтата плаваше с над 11 възела. Страхотна лодка!”
Този маршрут е известен още като „Пътя на златото” или „Пътя на златотърсачите” и по него всъщност Сан Франциско е бил снабдяван по море през 1850 г. и годините след това, когато започва неговото бурно развитие. Откритите в Сиера Невада златни залежи са привлекли хиляди нови жители и търговията с останалия свят изживява своя огромен възход.
Плаването по същия този маршрут по онова време е траяло около 7 месеца, а през 1851 г. клиперът „Flying Cloud” преминава разстоянието само за 89 дни! Този феноменален за времето си рекорд е подобрен едва през 1989 г. (!) от Warren Luhrs с прекрасната и много екзотична яхта „Thursday Child”.
Лично аз, обаче,  съм на мнение, че липсата на рекордни плавания преди 89-та година се дължи на факта, че от една страна тогава не беше „модерно” да се предприемат подобни плавания (визирам периода от началото на 20-ти век и  почти до неговия край!), и от друга - прехода към т.н. композитни материали и технологии, приложими предимно в космическите изследвания.
Технологичният напредък в последните 15-20 години е толкова голям, че всяко сравнение с който и да е период преди това е напълно безпредметен, независимо от славните и героични плавания през онези години.
Сега „свалените” буквално от Космоса материали и технологии се подлагат незабавно на екстремални тестове при всякакви условия, за да бъдат вложени после в автомобилната, авиационната и корабостроителна промишленост. А и на всички други места, разбира се, където има нужда от тях.
Убеден съм, че и в следващите 2-3 (?) години ще се появят нови, още по-усъвършенствани, по-леки и по-здрави материали в областта на яхтостроенето.
Георги НИКЛЕВ
Снимки: Ян Едни