:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
СЛЕД ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ - ОПРАВДАТЕЛНА
ПРИСЪДА ЗА КАПИТАНА НА ТАНКЕРА „PRESTIGE”

Световните медии съобщиха на 13.11.2013 г., че капитан Apostolos  Mangouras е оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Нищо повече.
Преди точно единадесет години, на 13.11.2002 г. седемдесет и седем хиляди тонният танкер „Prestige”, превозващ тежко корабно гориво, попада в жесток щорм, получава пробойни в корпуса, а по-късно се пречупва на две части и потъва. Съдържанието на танковете се излива в Атлантика и предизвиква „най-тежкото замърсяване в историята на Испания”. Цитатът, впрочем, е взет от докладите на испанската прокуратура, броени седмици след тази изключително тежка авария.
Брегова ивица с дължина около 1600 километра е тотално замърсена в резултат на нефтения разлив. Атлантическото крайбрежие от Северна Португалия  до Югозападна Франция е потънало в мръсотия. Щетите се оценяват на около 4,3 милиарда евро. Това е „сухата” статистика.
След това започва истинската съдебна сага, достойна за многосериен  филм с доста трагикомичен оттенък.
Първоначално материалите по делото са предоставени на съдебен състав в малкото северозападно испанско градче Corcubion, който до този момент е решавал  само ... бракоразводни дела и някои казуси в областта на вещното право. По-късно нещата малко се променят, но това едва ли има вече някакво значение. И така цели единадесет години! В това време капитанът е станал на 78 години, а и всички останали обвиняеми са вече на преклонна възраст.
Към отговорност са привлечени главният механик на кораба, Nikolaus Argiropoulos, шефът на Морската администрация Jose Luis Lopez Sors и, разбира се, филипинският старпом на кораба, но същият успява да „хване гората” броени часове преди да бъде
Потъването на танкера „Prestige”. Снимка : DPA
Капитан Apostolos Mangouras. Снимка: www.allvoices.com
арестуван и до ден днешен никой не знае къде точно се намира, пък и дали въобще е жив. Няма нито един представител на корабособственика и на застрахователните дружества. Нито един, разбира се, политик и никой от десетките иначе институции, имащи по някакъв начин отношение към този казус! Човек остава с впечатлението, че танкерът е паднал от небето, потънал е при не съвсем изяснени обстоятелства и никой не може и не трябва да носи отговорност  за  случилото се. Само прилежащите държави сега имат „право” да се карат помежду си още десетина години, кой ще плаща за чудовищните увреждания на природната среда в региона. Европейският парламент и огромен брой природозащитни организации са отправяли десетки запитвания в тази връзка, но дефинитивен отговор все още няма . Предполагам, че няма й да има.
Не случайно председателят на съдебния състав, г-н Juan Luis Pia, казва в заключителната си реч: „ ... Струва ми се, че на подсъдимата скамейка бяха прекалено малко хора”.
Аз бих добавил само, че на обществеността (каквото и да означава това!)  се предоставя сега изключителната възможност да си мисли каквото си иска.
Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”