:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ЕДНА (НЕ) СЪВСЕМ ОБИКНОВЕНА СПАСИТЕЛНА
ОПЕРАЦИЯ

Никой  не е предполагал, че на борда на двумачтовата дървена шхуна ще се случат две сериозни аварии по едно и също време. Щормовото време в Атлантика пред датското крайбрежие, обаче, никога не е за подценяване и това го знаят всички. Но съдбата, а и „ЕГН”- то на шхуната изиграват съществена роля при развилата се по-късно обстановка.
Строената през 1880 (!) година 15 метрова лодка е много добре позната в  каботажното плаване на Дания. Преживяла е абсолютно всички превратности на историята и едва ли има нещо, което би я учудило, но ето че миналия вторник обстоятелствата се подреждат по един необикновен начин за старата „Skibet”.
Натоварената с доста голямо количество бутилирано вино шхуна изпада в  затруднено положение, когато една от вантите на бизанмачтата се къса, в корпуса започва да нахлува вода и на всичкото отгоре и двигателят   отказва. На опитните датски моряци им става пределно ясно, че ситуацията излиза извън контрол и те молят настойчиво спасителната служба да им окаже нужното съдействие.
На молбата за помощ се отзовава незабавно патрулният кораб „Freja” на датските ВМС и след кратка уговорка започва операцията по провлачването на авариралия кораб към най-близкото пристанище.   Двамата капитани се договарят какво трябва да се прави и в кое пристанище да бъде буксирана авариралата шхуна, и операцията започва. Така поне гласи първоначалната информация. Ако разговорът между двамата капитани е бил записан някъде, то бъдещият съдебен процес ще приключи за броени часове, но все още нищо не се знае с абсолютна сигурност.
А ето какво се случва по-нататък. Според шкипера на шхуната, г-н Пеер Ларсен, уговорката с капитана (командира) на стражевия кораб е била авариралата лодка да бъде буксирана до защитеното рибарско пристанище, а не до напълно откритата фериботна зона на същия пристанищен комплекс. Капитанът на военния кораб отрича да е имало  подобна уговорка. Тези две напълно противоположни мнения ще бъдат всъщност „сърцевината” на предстоящия съдебен спор.
Датският военен кораб взема на буксир авариралата шхуна и в условията на много силен притискащ вятър двата съда се отправят към фериботното пристанище. На около  300-400 метра от кея двигателят на спасителния кораб също отказва и след броени минути и стражевият кораб и гемията  се удрят в кея. Бойният кораб се оправя криво-ляво, но шхуната потъва точно пред пирса. Екипажът успява да се спаси и излиза
Минути след като старата шхуна е извадена от водата и поставена на стапел.
Част от скъпоценния товар, който сега трябва да се превозва по друг начин до Копенхаген.
Голяма част от рангоута и такелажа вече не става за нищо и ще трябва да се подмени, но важното е, че няма ранени и загинали при тази нелепа авария.
невредим на брега. И в заключителната фаза на тази операция се появяват големи разногласия между двамата капитани. Този на военния кораб твърди, че буксирното въже се е скъсало при подхождането към кея, докато капитанът на шхуната е на мнение, че въжето се е увило около винта на стражевия кораб и това именно е предизвикало спирането на неговия двигател. Последна дума ще имат следствените органи.
Ден след това сто и кусур годишната дървена лодка е извадена от дъното на пристанището и поставена на скован набързо стапел. Спазвайки неписаното правило, първо е изнесен от трюма  безценният й товар от няколкостотин  бутилки първокачествен „Ризлинг”, които по-късно са поели своя път към Копенхаген. 
Традициите са си традиции, спор няма, но слава Богу, че никой не е пострадал при това нелепо стечение на обстоятелствата.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”