:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
Ретрояхти:
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ДРАКОНА
Едва ли има друг международен клас на килови яхти, в който така перфектно  да се преплитат елегантността и безспортните състезателни качества, както при „Дракон“-а. А за мореходните й качества просто не е необходимо дори да се говори - те са типични за всеки съд, проектиран и строен за бурните и опасни северни морета.
В същото време трябва да призная, че дълбоките и ярко изразени носови и кърмови свеси, относително голямото тегло (1,7 тона!) на деветметровата яхта и екстремно тесният корпус са един анахронизъм в нашите съвременни представи за яхтостроенето. Към това би трябвало да се прибави и обстоятелството, че на тази много динамична, бърза и доста капризна за каране яхта липсват всякакви палубни ограждения. Нещо повече - според конструкторите и ветроходците, които карат тази забележителна лодка, не трябва да има дори поручни по и без това едва забележимата рубка. С това работата на този, който сменя предните ветрила, се превръща в истинско изпитание, но пък и удоволствието е несравнимо. ...
Тези мои скромни съждения, обаче, никак не са повлияли на факта, че всъщност става дума за най-многобройния единен клас килови яхти в света.
А всичко започва в далечната 1920 г., когато Кралското шведско ветроходно сдружение (GKSS) решава да се проведе конкурс за разработката на (относително) евтина, качествена и динамична яхта за серийно производство. Тук трябва да призная, че поставих прилагателното „качествена“ съвсем спонтанно, без дори да се сетя в първия момент, че в ТОЗИ свят, за който става реч, това е нещо съвсем естествено, то си е просто „условие, без което не може“. Надявам се само, че ще ми бъде простена тази фриволност от ценителите на добрия тон. Нагледал съм се през живота си на какви ли не боклуци от всякакъв вид и произход, че тази сакрална думичка някак си сама се хлъзна между редовете.
И тъй, през 1927 г. норвежецът  Йохан Анкер подава за разглеждане своя  проект за яхта в Кралското ветроходно сдружение. Проектът е одобрен единодушно и през следващите десет години започва едно стремително разпространение на тази изключителна лодка. Всички оценяват нейните безспорни качества не само на състезателните дистанции, но и като „по-спокойна“ крейсерска яхта, особено след като са предприети някои промени в подпалубното пространство.
През 1948 г. „Дракон“-ът е утвърден като Единен международен, и - в същата година - за Олимпийски клас, но през 1972 г. яхтата е извадена по доста неизяснени и до този момент причини от състава на Олимпийските класни яхти.
След 1950 г. са направени някои по-съществени промени и то предимно в зоната на рубката, наричана много уместно „шапчица“, тъй като тя - рубката - действително не прилича на нищо друго върху този елегантен  и стилен корпус. Недопустими са всякакви промени във вътрешното „обзавеждане“ на лодката. Запазването на чисто състезателният характер на яхтата е било едно от условията за приемането й в Олимпийската програма, но - както вече споменах - не е ясно защо лодката беше извадена от нея.
Единственото изключение от правилата за ползването са едни 12 см, в рамките на които мачтата може да се мести напред и назад, в зависимост от съответните метео-условия за плаване.
През 1973 г. се въвежда за първи път стъклопластиката като строителен материал, но още през 1970 г. са монтирани първите алуминиеви мачти. Най-големите ценители на „дракони“-те предпочитат, обаче, единствено и само махагоновата дървесина за корпуса и отчасти за палубата, като не липсват и много яхти с чисто тиково палубно покритие. Виждал съм доста от тези яхти (не у нас, разбира се, за жалост!), които са с такова качество на изработката, че човек се чуди дълго време от какъв материал са изработени. Прокарваш ръка върху „стъклената“ повърхност и не вярваш на очите си как е възможно такова качество и ... поддръжка след всеки състезателен сезон. Вероятно с много умение, труд и търпение, мисля си. Дай, Боже всекиму такива качества!

ОСНОВНИ  ТЕХНИЧЕСКИ  ХАРАКТЕРИСТИКИ:
- Дължина:  8,90 м
- Водолиния: 5,71 м
- Широчина: 1,91 м
- Газене: 1,2 м (лонгкил)
- Тегло: 1,7 тона
- Баласт: 1 тон
- Грот: 16 кв. м
- Генуа:11,7 кв. м
- Спинакер: 23,6 кв. м
- Състезателният екипаж се състои от трима души.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“
Изящество и красота, създадена в началото на 20-ти век.
Пожелавам всекиму в двора по един ТАКЪВ дракон, а не като тези, дето ги дават в сутрешните блокове ...
„Дракон“ -ът на ход! Неописуемо преживяване, но ... отново на друго място.
Цяло ято „Дракон“-и в благородно състезание със самите себе си.
Известната кралска яхта на британския принц Филип BLUEBOTTLE е от стандартния клас „Дракон”. Сега тя е швартована на понтон пред the National Maritime Museum Cornwall in Falmouth, но редовно може да бъде видяна под ветрила във Falmouth Bay. Яхтата е построена през 1948 г. и е сватбен подарък за кралица Елизабет и принц Филип от Island Sailing Club of Cowes, Isle of Wight. BLUEBOTTLE участва в Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и печели бронзов медал в своя клас. През 1962 г. яхтата е предадена на Britannia Royal Naval College, Dartmouth, за да бъде използвана за ветроходната подготовка на бъдещи морски офицери. След 40 години кралският „Дракон” е подарен на National Maritime Museum Cornwall. Преди това обаче BLUEBOTTLE да стане част от експозицията на музея, тя преминава през продължителен възстановителен ремонт, осъществен от Maurice Hunkin, син на този яхтен строител, който е извършил първото възстановяване на „Дракон”-а преди много години. Източник: https://intheboatshed.net/
Кралският „Дракон” BLUEBOTTLE с малкия (тогава) принц Чарлз на борда. Източник: https://intheboatshed.net/