:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ ЛЕДА НА ЖЕНЕВСКОТО
ЕЗЕРО

Нови снимки от Женевското езеро – няколко гледни точки относно зимата и вътрешният мир на разните народи ...
Снимките са правени преди броени дни от г-н Charles Mishel на брега на езерото в един от стотиците яхтклубове в езерото. Говори се, че в това езеро има повече яхти отколкото в цялото Черно море. Имал съм възможността многократно лично да се убедя в това.
Но този факт в момента има само второстепенно значение. Важното е КАКВО снимат тамошните люде, какво им е направило най-силно впечатление през тази сурова, но в същото време прекрасна зима.
Хвърлям веднага един мост към родното отразяване на тези зимни пейзажи във Варна. На мен лично ми втръсна да гледам снимката на една потънала в лед ... спирка на градския транспорт. Първо – обледената спирка от всички ракурси, после – същата снимка, но строшена от непочистеният лед. За авторите на тази „художествена” фотография това е било безценен мотив, тъй като за да се качи човек в това време на вълнолома (в самото му начало, разбира се!) трябва ... Няма значение ...
После се появи нещо още по-ексцентрично – снимка на заледени кофи за боклук. Много „арт”, нали? А текстовете под снимката ни обясняваха, че по този начин контейнерите са много здраво закрепени към земята. Страшно далновиден извод. Никога не бих се сетил за подобно нещо! Това е то да си творец и да насочваш читателя неусетно към сърцевината на проблема. Лятото същите тези кофи преливат от боклук и мирише до небесата, но зимата – не! Просто защото са здраво залепнали за улицата и никой не може да си хвърли отпадъците вътре. Никой не се сети или не му „стискаше” да покаже отблизо поне една яхта или нещо друго свързано пряко с морето, а не с отдел „Чистота” към Варненската община.
Като контрапункт на видяното от мен в нашите медии, прилагам един малко по-друг поглед на същата тази зима с тези своенравни произведения на природата, но издаващ едновременно с това коренно различния  вътрешен мир и светоусещане на автора на снимките.
Георги НИКЛЕВ