:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
Яхтостроене:
ЛЕТЯЩИЯТ ЕДНОКОРПУСНИК
Новото „летоброене“ при еднокорпусните яхти е вече факт. С пускането на вода на яхтата „Safran“ от клас Open 60 започна новата ера на свръхскоростните ветроходни еднокорпусни яхти.
Всъщност идеята не е нова. Подобни „летящи швертове“, наречени Daggerfoils, монтирани на ветроходния съд, не са принципна новост в яхтинга, но до този момент бяха „запазена марка“ само на катамараните. Тази концепция, предизвикала много спорове още по времето на последната Купа на Америка, намери сега приложение и в еднокорпусните яхти.
Напълно съм убеден, че не е далеч времето, когато тази революционна идея ще завладее всички класове еднокорпусни яхти (дори и т.н. крейсерски лодки) и хората на брега ще станат свидетели как по време на регата покрай брега ще минават доста странни
„Летящите“ швертове, прибрани все още в специални чохли при спускането на яхтата на вода.
инженерни съоръжения, чиито корпуси ще бъдат на около половин метър над водата. И това, струва ми се не са жюлверновски блянове, а по-скоро визии от съвсем не далечното бъдеще.
Голямото многообразие от композитни материали и непрекъснатото, слава Богу, развитие на космическите технологии само ще приближат до нас това бъдеще. Как бих се радвал тази гореописана от мен имагинерна  регата да я видя някой ден и във водите на Варненския залив! Пък дори и с бинокъл в ръце на някоя сенчеста пейка в прекрасната ни Морска градина.
Но да се върнем сега към действителността. Този клас - Open 60, е конструиран за самотни плавания около света (Vendee Globe, например) при това с единствената цел те да бъдат спечелени от съответния яхтсмен. Амбициозна, но и напълно реална цел, като се имат предвид невероятните скоростни качества на този нов клас. Но! А именно това „Но!“ създава в момента доста главоболия на конструкторите: Ще издържат ли тези относително крехки швертове на всички условия в Световния океан, ще издържат ли физически и психически участниците в регатите на огромното напрежение при скорост не по малка от 25 - 30 възла? Ами връзките в зоната на корпуса? Най-надеждният и бърз начин на прибиране и изваждане на швертовете при всякакви метеоусловия? В лабораторни условия всичко изглежда по един начин, но в Океана? Има още много проблеми за решаване, но нека да не издребняваме.
Не бива да се мисли, обаче, че яхтата е пригодена само за този режим на плаване. Тя е в състояние да плава и като всяка друга и без „крилата“, но нали целта е да си първи на финала.
Но това са проблеми, които трябва да бъдат решавани от френското конструкторско бюро VPLP Verdier, а пък аз ще си позволя само да им пожелая здраве и успехи в това революционно начинание.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“
Снимки: Жан - Мари Лиот